понеделник, 26 юни 2017 г.

Ева

Ева
Вдъхновен от мъжко ребро
Господ създал ненагледно,
красиво и свежо добро -
създание женско едно!
.....................................
Шуми отвързан прибоят
вълните неистово крещят
умислени пръските ронят
пясъка в който шептят!
...............................................
Докато пия ракия с наслада,
обичам да гледам как страда,
не отворено шише с лимонада!
................................................
В сърцето ми няма омраза,
убих дори завистта!
Достигнах до свежа фаза -
открит път, за любовта!
.....................................
За мен наистина е важно
с масло купено плажно,
придобивам тяло камуфлажно!
В.Софин

Светлина на биещо сърце


Когато вечер луна засвети,

стих се ражда при  звездите.

Тогава влюбени поети,

вдъхват вяра на мечтите!



Свирят вън мелодия щурците.

Светулки с фенерчета проблясват.

Танцуват сенки край върбите,

в реката рибки, сребърни играят!



Шуми вятър с тон любовен,

розите в градините поклаща.

Издул бузи вечно неуморен

росните треви прихваща!



Окъпани от тишината в мрака,

прегърнати са стиснали ръце.

Знаят двама, любовта ги чака -

светлинка на биещо сърце!
В.СОФИН 

неделя, 25 юни 2017 г.

Какъв ден сме днес?


-Какъв ден сме днес скъпи? –пита съпруга видяла празни ръцете на мъжа си идващ от работа.

-Събота! –отговаря без да мисли той.

-Не е това, което исках да чуя от теб! –прозвучава разочарован гласът на половинката.

-А-а! Чакай! Сетих се. Днес е Еньовден. Какво друго?

-Друго!!! – още по-разочарован се чува гласът на съпругата, която намира сили в яростта си да отправи нов въпрос към нищо не подозиращия и съпруг.

-Коя дата сме днес глупако?

-Двайсет и четвърти...! И баба знае!

-Юни! Не помниш ли? –крещи вече разярена половинката.

-Е па, знам. Юни сме, не сме юли я!

-И какво е станало на тая дата? –настойчиво с последна надежда пита съпругата.

-Знам ли! Да не е умрял някой роднина?

-Жива да не бях!!! –изсъсква справедливо ядосана, жената и добавя:

-Нали тогава сключихме граждански брак, глупако?

-Вярно бе! Как можах да забравя! Ще черпиш ли? –заитригуван пита съпругът.

-И нагъл отгоре на това. Къде ми е букета с цветя?

-У градината. Къде другаде. Я сипи по-едно и да приключваме! –добавя изморен съпругът и се изтяга на дивана.

След малко нежната половинка изсипва каната с вода върху главата на мъжа си и докато той протестира разсънен, тя отскача до градината за цветя.

Все пак, за да има справедливост, някой трябва да бъде изкъпан, а букетът да се набере, нали?
В.СОФИН

събота, 24 юни 2017 г.

Залез красив...


Когато вълните танцуват в морето

и залез красив, милва брега,

на плажа пуст пристигна момчето,

с босоного момиче на среща една!



На пясъка топъл, следите остават

в любовен ритъм, сърцата изгарят!

Илюзия лъчите, последни създават -

блясък в косите с които играят!



Вплетени в нишка здрава ръцете,

заедно борят  закачливия вятър,

любопитен той надникна и в двете

и видя там, романтичен театър!



Залез красив, звездите усмихна.

Шумът на вълните от рая донесен

в очите погледна и мило притихна,

после прегърна и двамата с песен!
В.СОФИН 

понеделник, 19 юни 2017 г.

Плажно фиаско


     Обичаше да я гледа. Странно докато девойката събличаше дрехите си, смъкваше откровено всичко, освен може би мислите му. Мъжът зяпаше очарован и запленен. Очите му искаха още и още. Въпреки голотата и, той жадуваше за повече.

  Затова се осмели да се взре в очите и. Изумрудени, блестящи, вперени в неговите, скромни, сиви. И това обаче се оказа малко за него. Проследи впечатлен усмивката и, която казваше всъщност много, но и криеше нещо изумително. Разроши с поглед за миг гарваново черните и коси. Дори разплете дългите и плитки стигащи до пясъка, който се опитваше да ги хване, но вятъра играещ от морето пречеше. Раменете на девойката блестяха от Слънцето, което също надничаше в сцената на плажа. Погледът му непристойно зашари по-нежните момински гърди, сведе дори очи към изящния малък, почти не окосмен триъгълник и тогава дочу гласът и, идващ подпомогнат от вятъра. Странно но му прозвуча като заповед:

-Ставай! Хей скъпи, ставай!

  За миг помисли, че нужда от такава покана нямаше. Станало, бе, каквото бе станало, когато неочакван удар го изведе от унеса в който бе изпаднал.

  Ококори уплашен очи. Събуден грубо от вещите ръце на съпругата с която беше на море. А миг преди това бе мечтал, бе живял в еротична сцена, която му бе отнета само с едно силно мушкане в ребрата.

  Мъжът въздъхна разочарован и се изправи. Разбуден погледа му зашари по-почти празния плаж. „Видението“ го нямаше. Няколко възрастни дами излезли да глътнат морски въздух, за част от секундата спряха погледа му и после напълно ядосан зяпна към жена си, огорчено:

-И ти пък, Елено. Един път от толкова време, да се почувствам жив, а ти да развалиш всичко...!
В. Софин 

История родена от морето


Когато липсва мисъл в главата, няма как да потече гладко разказът. А да стане и хубав, четивен и дори да озадачава самия автор е трудно. Колкото и да умува писателят, колкото и да заляга не се получава. Даже няма първо изречение. То е най-трудното, недостъпно почти. Със сигурност ще има такива, които ще оспорят написаното от мен. Но, помислете приятели! Наредени стоят пред вас десет шота пълни с алкохол. Първата и последната чашка са най-трудните за поглъщане. Тръгнат ли обаче веднъж, няма спиране. И при разказът е така. Потегля бавно, неусетно почти, поема въздух и после хуква задъхан. Докато той бяга по-белия лист осигурен му от мене, докато прескача препятствия заложени от перото скрибуцащо свободно, се учудвам, как така внезапно е спрял на края. Изморен се мая, как е разбрал да стане четивен, да не дразни, да разсмива и накрая на самия финал да ме изпревари с неочакван завършек.

    Отначало, опитвам се да го почна. Мисля, прехвърлям броеница думи наредени нестройно в крехкия ми неузрял още мозък. Нищо не излиза! Дори няма повей от вятъра. Как така? Все пак съм на море, нали? Плаж, вълни и хубави жени...!

   Импровизирам.

  Пред мен море, зад мене пясък. Чадъри вляво, чадъри вдясно. И по-средата, мисълта заспала в главата.

  Ей го на, шуми пред мен, подиграва се дори вятъра, който блъска не изгорелият още мой гръб. Романтика! Гларуси! Едни се пекат на слънце, други четат книги. Зяпащи много. Във солената морска вода играят с топка. Пристанището отсреща ме наблюдава премрежено с едно око. Гледам го и аз. И какво от това приятели? Какво от това?

  Среща на плажа. И то каква! Не е това, което си мислите. Кафе! Пуснах няколко монети във вечно гладния автомат на плажа и той добро съвестно изплю срещу ми желаната, кофеинова напитка. Това е първата среща. Втората се оказва горещия пясък, който пари на петите ми и ги кара да се движат бързо. Третата среща е в морето, където ухилената физиономия на една медуза среща погледа ми, и ме кара веднага да търся спасителния бряг. Там ме радва помощта на чадъра, който охотно предоставя сянката си на не видялото ми от миналата година слънце, тяло.

  Сядам под него и тетрадката без подкана,  сама скача в ръцете ми. Отнякъде изниква и химикал, който нетърпелив хуква по-белите още неизписани страници.

   Напрежението нараства. Явява се интрига. Пред погледа ми вял опит да удържат непослушно дете, което охотно скача сред вълните на морето. Останал без сили, карам разказа да се движи сам напред. Нека той разкаже историята така както я е видял. Нека пее за любов сред морските вълни. Нека стене откровено уплашен, да се бунтува, да гали и мрази едновременно. Все пак, моя милост е на почивка, нали?

  Скачам и аз, обзет от еуфорията на приветливото море. Доволен се отпускам там при мисълта, че все пак разказът може да се получи интересен.

 Оставен изцяло сам, поел ангажимент наложен му от мен, той не спира да реди историята си, като се бори храбро с героите.

  Създава горещи ситуации,излага на показ скрити неща и докато аз най-после се измъквам от морето на брега, разказът ми, дори е успял да сложи, последна точка.

Благодат! Ето това разбирам е почивка. Да оставиш работата сама да се върши. Ако стане, стане. Ако пък не, след това ще му мисля.

  После, какво? Шуми приспиващо морето. Приказва на древен език. Вълнува с истории тикани с помощта на вятъра, родени от вълните. И тая именно, се оказва изпратена от там.
В.СОФИН 

четвъртък, 8 юни 2017 г.

"Влюбен!"


Току що бе, навършил двадесет години. Обзет от чувства видени в други млади мъже, започна да я ухажва. Отначало подхождаше с любопитство. После  я гледаше толкова влюбено, че понякога развълнуван, плачеше. В един определен момент, просто не можеше да си представи живота без нея. Очите му, когато влюбено шареха в съдържанието и,  се ококорваха като биберон видян от ревливо бебе. Тя му носеше не измерима наслада. Опияняваше го. Създаваше не подозирани сили в него. Когато прекалеше с доверието си към нея, тя му се отплащаше вместо с любов, с присмех. Стигна се дотам, че го блъскаше в огради, спъваше краката му по-пътя, а дори понякога яростно го тикаше към непристойни действия, които го караха да налита на бой, върху нищо не подозиращи граждани, имали нещастието да са в близост до него.

   Любовта караше кръвта му на човек да кипва, като младо вино. Толкова страст, толкова чувства Еленко изпитваше към домашната ракия. Лудо пристрастен, не можеше да представи живота си, без нейната весела компания.
В.СОФИН