четвъртък, 17 август 2017 г.

Зад прозореца


                                                           

        Трима приятели играели на карти и наблюдавали от време на време, неуморния плющящ дъжд отвън.

   Първият се прозял отегчено, махнал с ръка към прозореца и казал:

-Хм! Много важно!

Вторият добавил мигновено:

-Вижте! Леко влажно!

Третият за да не остане най-назад избликнал думите:

-Да-а! Времето е тажно! Реве навън, дъжд проклет, протяжно!
В.СОФИН

сряда, 16 август 2017 г.

Самоковско утро!


Когато Слънце лакомо погали

върховете борови с целувки,

и утро мило, объркано запали

заспалите на вятъра преструвки -

а красива Рила от високо блесне,

отдалеч със ласкава усмивка,

и реката Искър, тихо се отплесне

вдъхновена с песен на щастливка -

градът на самоковите тогава,

облича лятната си нова риза,

а денят любим на всеки дава,

свободен въздухът, да влиза!
В.Софин 

вторник, 15 август 2017 г.

Красива си Мария...!


     Всяка една уважаваща положението си в обществото жена, обича да чува комплименти от мъжете. Ако вие сте млад и необвързан, това може да ви се удаде, защото във вас кипят хормони, които жадуват да получат облекчение. Заглеждате се по-всяка засукана и не засукана достатъчно красива мацка и казвате на всеуслушание:

-Ах! Колко сте красива само! Облечена сте в унисон с времето и разбира се... Как можах да забравя... Днес именно това е модно да се носи... –казвате това имайки в предвид модата за момента и леко намигвате с око, като гледате това ви поведение, да не обиди срещнатата дама срещу вас. Някои от срещнатите персони само ще ви се усмихнат и ще ви отминат безмълвно уверени в казаните от вас думи. Други ще ви благодарят мило и това ще е от ваша страна повод да ги поканите на кафе. Но като цяло всички ще се щастливи, че вашият млад ястребов поглед се е спрял именно на тях.

   Но друго стои положението, когато вече сте успели да оплешивеете, да пуснете коремче и разбира се, да напреднете във възрастта. При това дори сте женен. Знаете много добре, че вашите комплименти в ушите на други жени, не биха направили достатъчно впечатление. За това като цяло обзет от пролетно или лятно настроение, пробвате да пробиете черупката на милата до вас жена за която сте венчан от дълго време.

Като за начало и кураж, дръпвате една ракия и когато пред погледа се материализира вашата благоверна казвате:

-Днес си много красива Мария! –мисълта ви е, че до всеки уважаващ себе си мъж стои поне по-една Мария. Да но вашата е Мариана, а не Мария нали?

-Ти какво? –почва ви милата. –Да не си пиян?

-Не! Просто съм щастлив, че те има и ми се виждаш прекрасна...

Тука милата ви прекъсва:

-Не стига, че се казвам Мариана, а ти все виждаш в мене, сигурно оная Мария, някога от твоето минало. Това е обида, а не комплимент! –заключава жена ви и ви гледа на кръв.

-Но аз само...

-Какво ти само?

-Исках да бъда мил!

-Щом искаш, направи вечерята, налей ракията в чашите, вдигни наздравица и накрая измий чиниите!

-Да... Веднага! –казвате и окрилен действате. Когато вечерта приключи и вие се доближите в кревата до леко похъркващата ваша половинка при това като огладняло куче за салам и се опитате, казвам само се опитате да пуснете закопнялата ваша ръка за ласка, дочувате:

-Сега пък какво искаш? Лягай, че утре си на работа в пет! Нали не искаш да се успиш?

Чувате се да казвате огорчен:

-Ами, аз само исках да ти пожелая лека нощ скъпа и да получа целувка за вечерята на свещи...!

-Виж какво му се е приискало... на дъртото. Ти да не си закачал пак колежките бе?

-Не мило. Просто днес няколко от тях на име Мария имаха имен ден.

-И какво от това?

-Ами мислех...!

-Не е време за мислене, а за спане!

При това категорично изказване от любимата до вас жена, огорчен вие забравяте за комплиментите. Не виждате по-далеч от носа си. Забелязвате само забележките на шефа ви. Колежките зяпат във вас с очакване, но вие убит духом, останал без глас, преглъщате на сухо и си спомняте за младостта, когато комплиментът се посрещаше радушно от всички Марии по-света.
В.СОФИН

събота, 12 август 2017 г.

Душица - последна част


                                       Душица - последна част

    Мислех си, че Душка вече е остаряла. Но оказа се, че все още има мая в нея. Изненада ни, когато успя да ни покаже новата си придобивка. Тогава роди две съвсем здрави котета, като едното, разбира се Тошко бе доста едро бебе. Сестра му Чуцинка, дребна но особено активна в игрите и закачките още от малка бе доста палава. Демонка, страхлива по-натура успя да ни изненада с женско коте, което кръстихме едва по-късно с името Бъзливка. Оказа се доста плашлива и бе нужно време да преодолее страховете си. С мен успя, но от другите бягаше. Красива котка беше. Бяло и оранжево се преплитаха в козината и. Естествено, че и Чуцинка бе доста красива. Душица бе дала всичко от себе си. Обучаваше всички котета. Дори прескачаше в кашона при внучката си Демонка, уверена, че тя не може да се справи като майка.

  Един летен ден, когато котетата бяха на няколко месеца със семейството ми отидохме на планина. Останала вярна на поста си, макар, че ни нямаше три дни, Душица се грижеше за цялото котешко семейство. Бяхме приятно изненадани, когато се прибрахме. От някъде надушила ни, тя се появи придружена от всички.

   Започна обучението. От къде ги хващаше тия мишки, не питайте, не знам. Но виждах как успешно Чуцинка успяваше да вникне в урока. Тошко също се справяше. Бъзливка естествено бе последна, защото изпитваше паника от всичко.

    Един летен ден, наследничката на Душица изчезна. Беше бременна. Явно нещо и се беше случило. Така и не разбрахме какво се бе случило с Чуцинка.. Почуствахме се ощетени. Особено синът ми, която много я харесваше, защото му напомняше за другата дъщеря на Душица, Чуца.

   Тошко обаче не остана без грижи. Редовно виждах как беше обучаван да се мие. За разлика от него Синковецът се оказа мързеливец. Лягаше и заспиваше без да е направил тоалета си. Интересна гледка бяха, Душица и порасналият по-голям на ръст от нея син, Тошко. Обичаше той, майка си. С нея се считаше защитен. Спеше до нея, а тя все го миеше. При това не и омръзваше, да го чеше зад ушите и да го приласкава като малко котенце. Красива идилия, но винаги идва след време и нещо непоправимо.

 В един определен момент когато се оказаха цяло котешко семейство, когато бяха точно шест всички обичаха да спят върху мен. Така се и роди стих посветен на тях.

Душка, ветеранката; Демонка, синчето и Синковец, Тошко, Чуцинка и Бъзливка.

                                                                Котешка  натурална грейка

Мъркаща на пълни обороти

не обикновена грейката работи –



Първа котка ляга във краката

студени често, топли ходилата!



Да не скърцат болни двете

втора сгрява коленете!



Пристан намерила в каюта

трета дреме тихо в скута!



Завзела място на гърдите

четвърта топли, зимни дните!



Вместо с шапка на главата

зад тила съвсем позната

мърка пета, най-добрата!  -

Душица- Мушица най-милата!





Когато застанеха над паниците и разбира се чуех ръмжене, веднага въдворявах ред. Душица пред почиташе да ги гледа как се хранят. Едва когато останеше сама искаше ядене от мен. Не оставях бездушен към мяукането и, и и режех от колбасите в хладилника.

  Отмина още една тежка зима. Котките събрани около камината спяха задружно на топло. Пролетта на 2015година се оказа студена и безпощадна. Март дойде ядовит и снеговит.

  Една вечер, когато изобщо не очаквах Душица, дойде да си легне при мен. Напоследък не можеше да се вреди от другите. Остаряла Баба Душка отстъпваше по-лека фронта си. Легна върху гърдите ми и така остана през цялата нощ. На сутринта заминах на работа.

 Повече не я видях. Питах се как така тя бе предусетила, че ще се разделим при това завинаги. Цяла нощ не мръдна от мен, сбогувайки се по-своя си начин. Но не само тя изчезна и Бъзливка е изпари някъде. Остана пустота в гърдите ми.

 Тошко, Демонка и Синковецът останаха. Временно. На следващата пролет изчезна и Демончето.

Сега си имам наследството, Тошко и Синковецът, които често разменят лапи. Естествено по-младия макар и по-едър благоразумно отстъпва. Синковчето се оказа боец. Налита и на по-едри котараци от него. Носи и последствия. Многобройни рани, които все трябва да лекуваме. Като си помисля, че като коте беше безкрайно страхлив.

   Времето без милост завъртя колелото си. Всичко тече, променя се. Но не и спомена за котешкото семейство и Душица-Мушица, която не беше просто котка, не беше и куче, но бе с душа като на човек, който знаеше как истински да обича и да се разделя макар и завинаги!
В.Софин

Вълшебен калейдоскоп

Листа играят с вятъра -
зелена песен ги разхлажда.
Усмихват сенките театъра -
вечерно, светлина ги ражда.

Деца се ровят в пясъка -
търпеливо замъци издигат.
Море се вслушва в крясъка -
в зората, чайките пристигат.

Небето вижда блясъка -
начервени устни се облизват.
Вълните мамят с плясъка -
брега на който се нанизват.

Целувката усеща чувството
неустоимо, любовта привлича.
Тръпката рисувана в изкуството,
знае как с вълшебство да обича!
В.СОФИН


петък, 11 август 2017 г.

Набухнал!

  -А бе Нане! Като те гледам, видиш ми се набухнал? Леб ядеш ли?
-Ручам по-един самун само... Да не е много?
-Ручаш ти, ама он е с набухватели!
-И какво от това?
-Па ете, това! Набухваш като лебо у коремо!
В.СОФИН

сряда, 9 август 2017 г.

Бих искал да съм мил...


                                                                            



Бих искал да съм само мил,

галещ връхчетата на цветята.

Бих искал  да съм открил -


простор за птици в небесата!



Бих искал да съм горски път,

осигуряващ сила на краката.

Жадувам, да съм райски кът,

носещ мир на хората в душата!



Мечтая на всеки да раздам

от вятъра, Слънцето, Луната.
Тогава наистина ще знам -
управлява ли се светлината!
В.СОФИН