сряда, 23 май 2018 г.

В сезона на май!


Написах последния си писък.
Прозвуча вопъл, мокър и студен.
С тон скромен, прекалено нисък,
поздравих време с добър ден!

Времето усмихнато погледна -
блестяха капки от дъжда.
Стичаше се струйката нередна,
хващаше вратът, ръжда!

Гълъби стоящи под стреха
гукаха пред моята врата.
Дочух отнякъде зловещ смеха -
клокочеха обувките с вода!
В.Софин

понеделник, 21 май 2018 г.

Усмихната матура!


Покрай днешната матура
всеки зрелостник с мускулатура,
упражнил е изпитът култура,
с „Вяра“ в българската литература!
................................
Умни днешните зубрачи!
Кой с парички ги закачи,
знаят хитреците значи -
да решават трудните задачи!
....................................
Зрелостникът днес в фиеста,
задържа уверено доброто.
И по-български на теста,
изкара тройка със перото!
............................
Иванчо на изпита, шестица хванал.
Преписал от Марийка "Вяра".
Пък тя, нещастната горкана,
освирепяла с двойка, цяла!
В.Софин







неделя, 20 май 2018 г.

Петльови очи!

                                                                        
    -Срещнах едно момиче!... Опитах се да го впечатля. Не успях въпреки, че му подарих красиви в бяло обеци.
Бях отсвирен!
Почуках в други момичешки очи. Сини като „Окото“, от седемте рилски езера.
Погледна ме с усмивка. Прие подаръка естествено... Красиви обеци в бяло!
И нищо!
Е поне бях отсвирен!
Все пак знаех, че три е за късмет... Срещнах отново интересно момиче.
Не издържах... Пак подарих.... Познайте какво?
Да! Красиви, изящни, малки обеци в бяло!
И този път бях...! Е не отсвирен, а с поникнала надежда. Малка бе, но успя да укрепне и се превърна в любов. Любов, която остана с мен.
   Защо ли?
Все още се чудя днес! Със сигурност зная едно.... Обеците не са причината. То ако бяха те, още първото забелязано от моите впечатлени петльови очи, целеустремено „Пиле“, щеше да клъвне!...
В.Софин  

четвъртък, 17 май 2018 г.

Покорения връх!

      Осъзнаваше го!... Времето му изтичаше. Въпреки всичко, той не съжаляваше. Нито пък изпитваше страх. Животът най-висшето благо си отиваше!...
Не така мислеха цъфналите билки усмихващи се на пътя. Неговият последен път от който нямаше да има връщане.
 Умислено надули вечно свежите си бузи, ураганните ветрове, които го чакаха на върха се опитваха да спрат полета на алпиниста. Неговият последен полет...!
 Снегът и мъглата изобщо не успяха да се преборят с порива му. Знаеше! Горе във  скритата от облаци, синева на небето, го чакаше вечността. Не биваше да я принуждава да чака. Гласът на разумът му приказваше. Приканваше го да се откаже. Да се върне, да абдикира от поставената цел.
Алпинистът отказа да се подчини. Заглушил в себе си жалостивият вой на разума, игнорирал сам себе си, той продължаваше своето изкачване. Подозираше, че е за последно и за това притискаше до край волята в ъгъла. Въпреки умората, въпреки рева на разума, изтощен но не и предал се, той успя да стигне върха и да го покори. Знамето успешно влезе в предложената му цепнатина. Друго не носеше, освен духа си, който грееше в тази измръзнала от студ ледена планина.
 Усмихна се. Може би за последно. Още не знаеше. Приседна. Поривите на ураганния вятър облизаха алпиниста и заскреженото му лице се сля с могъществото на майката Природа.
Внезапно видя нещо пред него в тъмнината, да проблясва. „Бялата“ идваше...! Никой не бе в състояние да спре леденият и дъх.
  Времето изтичаше. Сънят идваше полека подчинявайки клепачите. Неговият вечен сън!
   Върхът кимна покорен. Дали защото така на него му се стори или пък, „Бялата...“,вече бе дошла. Не разбра. Усмивката последната усмивка, лъчезарната  бе останала изцяло запечатана на заскреженото лице.
  Пътят свърши! Неговият път!
Времето бе спряло. Неговото време...!
Но не и славата, която оставаше. Всички го знаеха. Знаеха, че го няма. Но не знаеха другото!
  Алпинистът беше жив!!! Достатъчно жив в сърцата на хората заради, които бе извършил последният си подвиг.
 Подвигът да обединиш, не само една нация, а няколко. Да накараш всички да повярват, че си заслужава да го сториш. Последното изкачване!
     Там някъде далеч от Шиша Пангма, там някъде в Европа, една малка страна, една България оставаше да се гордее, че е отгледала поредният си велик син, за когото тепърва щеше да се говори...
В ПАМЕТ НА БОЯН ПЕТРОВ
В.Софин  

събота, 12 май 2018 г.

Разбирам ги...!

           Добре ги разбирам политиците....
          Гледайки вечер пародия в „Комиците“,
          по-цял ден умело, чешат „езиците“!
.............................................
Разбирам на носа си очилата...
Кацнали да радват светлината
на очите, зяпащи в жената!
.......................................
            Усещам как цъфтят и младите...
            Докоснали с ръце измамите,
            решили да вкусят на „запада“, насладите!
.......................................
Тъга танцува в старите...
Пенсията изяла авоарите -
без откатно на управляващите!
...................................
             Разбирам даже кой ме лъже...
              Усмихнат гледа да ми върже,
              неудобна тенекия, бърже!
.......................................
Усещам погледа на маргаритките...
Играе вдъхновен върху плитките,
вплетен изкусно на момите в усмивките,
на венчетата в косите на щастливките!
................................
               Разбирам гладни и войниците...
                Армия объркала редиците,
               строена в полза на „париците“!
.........................................
Щастлив се радвам за медиците...
До болка стиснали пестниците,
лекуват здравето, но само при „лисиците“!
.....................................
         Виж строени радват учениците...!
         Напушени гледат как редиците,
         стопяват надеждите при политиците!

В.Софин 

петък, 11 май 2018 г.

Егоист

     Неизвестно защо растящ в атмосфера на безразличие, още от малък ученик, Слънчо се научи да лъже. Въпреки всичко все някой го преследваше и молеше през годините да спре. Унесен в детски игри не обръщаше внимание на ставащото около него.
   Когато започна работа, разбра как да бяга от отговорни задачи. Отново пак някой се опитваше да ходи по петите му и да го тормози. Въпреки мислите щъкащи в главата му играещи на рулетка, все пак Слънчо печелеше.
  Излъга млада девойка, хлътнала по-обещанията му за любов и брак, но освен дете, което и остави, друго не стори. За негово учудване пак се намери преследвач, който да го мъчи. Махна смел ръка и игнорира проблема. Продължи нататък по-широкия друм на живота.
 Изпечен хитрец Слънчо се научи да мами приятелите, а и други хора със взети суми на заем, които не връщаше.
  Естествено застанал на пост, проблемът идваше и отново се опитваше да вземе връх бърникайки мислите му. Дори се научи да идва изненадващо на сън. Облен в пот Слънчо се събуждаше и наливаше от бутилка, уиски в чашата оставена на пост, до него.
В неговия свят на разбиране в жалкия си живот Слънчо освен пари друго така и не успя да хване. Нямаше жена до него, която да го крепи в трудни моменти, приятели липсваха, но за сметка на това, имаше всичко. Радваше го мисълта, че парите му създаваха комфорт. Друго изобщо не го интересуваше.
   Времето изведнъж забърза и Слънчо остаря. Явиха му се куп болести. Съвсем доскоро той се хилеше като виждаше трудното положение в което някои хора бяха изпаднали. Сега се опита да търси съчувствие.
Тогава отново проблемът се появи. Или "Тя" го срещна... Достатъчно близо бе до него и Слънчо усети протестният и вик. Дъхът и безжалостно опари неговите мисли, отнемайки правото му на защита.
СЪВЕСТТА защото това бе именно "Тя", проникна като тумор в мозъка на Слънчо, разрасна се безпрепятствено, бръкна без милост в сърцето му и го накара да съжалява.
  Уви! Не му стигна времето. До скоро единствено то, даващо му право на власт го уважаваше.
Днес ухилено на среща му, се подигра. Бутна стола под Слънчо и озовавайки се изцяло под властта на СЪВЕСТТА, той едва успя да премигне клепачи с очи пълни в сълзи и неговият безценен живот отлетя в небитието, сякаш никога не е бил.
В.Софин. 

сряда, 9 май 2018 г.

Алкохолен език

       Двама чужденци упражняващи алкохолен туризъм у нас изучавали усилено български език.
 Обикновено сутрин започвали с поздрави:
-Утрото намерили? –питал Уили.
-Добро намерили! –отвръщал Джони и добавял за обяснение:
-Яйца три на закуска и коняк три с чай!
На обяд Уили пробвал с думите:
-Вие Джон на обяд, били?
-Добре били! Бири четири изпили... –отвръщал с мощно оригване ухилен приятно, Джони.
Когато паднел мрак и Слънцето изморено заслужено бягало за почивка ,при среща за пушене с Джони, Уили питал:
-Вечер открили?
Усмихнат широко Джони отвръщал:
-Добре открили! С кебапчета три, две бири и бутилка ракия напили...!
Преди лягане клатушкайки се като моряци при бурно море застанали пред койката за лягане Уили питал:
-Ден убили?
-Добра нощ открили...! –отвръщал с премрежени алкохолни очи Джони, и добавял:
Късметлия! Креват незает, намерили...!
В.Софин