понеделник, 22 октомври 2018 г.

Валят сълзи!


   Капят бавно сълзите...  Без шум се стичат! Мокрят!
Душата българска плува в тях, удавена...
Горчи! Устата пелин! Очите широко отворени...
Не виждат! Изход няма!
Плачат майките... Бащи проклинат! Политици лекомислено обиждат...
Сълзите текат безспирно...
Боклуците превземат ТЕРИТОРИЯ!
Клошари с избодени души, търсят, коричка хляб! Контейнерът смърди и той обиден...
Просят гладните! Безработните се молят!
Умират изоставени без помощ пенсионери...
Валят сълзите! Стичат се, събрани в ОКЕАН!
Няма глъч, липсва шум... Не се дочува даже, хлипане!
Разбити пътища! Изкормени мечти! Хора превърнати в уроди...
Усмихнати без мозък наркомани... Ликвидирана човечност!!!
Забравен толерантен език...
Капка една, единствена срам! Горчи!!! Изход няма!
И последният оцелял път е подгизнал от сълзи... Пързалка!!!
Душата българска мълчи... Кой ще пресуши, горчиви, всекидневните сълзи?
Животът наш без отговор, продължава, без свобода и обич...
Продължава да тежи!!!
В.Софин

сряда, 17 октомври 2018 г.

Извън контрол

      Нещата в една Територия често излизаха извън контрол Всеки раздаваше лично правосъдие. Всеки посягаше... Биеше! Убиваше без скрупули!
Опитните експерти вдигаха  рамене в недоумение, безпомощно. Полицаите арестуваха хора, които биваха принудени да си признаят и не извършеното. Ако не го стореха доброволно, и не подпишеха протоколите, се правеха постановки. При особено тежки убийства без разрешение често пъти  експертите се натъкваха на улики. Но те бяха скалъпени умело. Важното на Територията беше, че нещата се движеха.
Естествено беше и осъдените несправедливо да мразят изградената система. След излизане от затворите обидени те, ставаха наистина престъпници.
Всичко се въртеше в един омагьосан кръг, удобен за някого и неудобен за обикновения човек, търсещ спасение само в Господа.
  До онзи момент, когато на някого му хрумна, че очите са тези чувствителни елементи, които запечатват последните мигове на жертвите.
  След не прекъснати опити, експерименти, учен с прякор „Лудият“, /така му викаха, защото не се отказваше от търсенията си/ най-после намери разрешение.
   Нещата които до вчера бяха без контрол, влязоха в правилното си русло. Жертвите запечатваха като на филмова лента, убийците в последните мигове от живота си. Криминалистите виждаха извършителите и ги арестуваха. Нямаше спасение за никого. Така поне изглеждаше отначало.
Хубаво!
Всичко трая ден до пладне. Нещата отново ескалираха. Излязоха от спасителното русло и поеха встрани в най-тежките и кални коловози.
Станаха ежедневие, запечатаните на местопрестъплението сцени на безскрупулни убийства, ония последни снимки направени от очите на жертвите, да изчезват. Опитни измамници, подменяха снимките удобно за някой, който не жалеше пари, да остане анонимен.
Така  Територията решаваше съдбата на някои особено неудобни за системата хора. Изчезваха, журналисти, хора написали нещо истинско... Защото лъжата изкарала корени, бе на почит.
Без проблемното отстраняване на личности се правеше с изработени сръчно улики.
Обществото въздъхна и заспа отново...
Духовете видимо се успокоиха. Пачките с пари в нечии прекалено дълбоки джобове се утроиха...
Мечтата, че справедливостта някога ще възтържествува угасна. Угаснаха и очите на човека с прякор „Лудият“ , открил неща, които не трябваше да открива... Убит на улицата в гръб,
  За всяко свободно действие на хората, системата измисляше уникално противодействие. Не за друго, а защото, казват запознати, така бил устроен светът. Изход нямало! Спасение дебнело отвсякъде, но свобода няма и нямало да има. Защото ако имаше, нещата биха били наистина други... Но това е друга приказка, още неразказана, необмислена и най-важното е, най важното е, че е забранена!
В.Софин 

понеделник, 15 октомври 2018 г.

Чувства предизвикани от Есента!


                                                   
   Зад всеки паднал през Есента лист се крие нечия съдба...
Сланата от живота като дойде, не хваща всички едновременно!
Най-не устойчивите на вятър си отиват бързо!
Други не обагрени в златисто жълто, не усетили повея на промяната, все още продължават да дишат в зелено...
Но това е временно! Няма лист да не опада и човек, който да не умре!
Зад всеки обрулен от Времето лист се крие човешка съдба!
Остава само корена, който ако е посаден в Земята правилно е вързал младите дървета на които сме дали живот...
На Пролет дърветата цъфтят. Не всички...! Листата възторжено се разлистват гълтайки чист въздух и Слънце. Не всички...! Птиците влюбено пеят! Не всички...!  Въпреки това именно тогава се ражда вдъхновен, покълнва, младият живот!!!
В.Софин

Разни идеали, кучета ги яли!


   Напрежение създала пред една градска община, анкета. Въпросът бил актуален и не търпящ отлагане. Анкетьорът попитал събраните наоколо хора:
-Кое време да бъде оставено от пролетта за постоянно?
Възторжен привърженик на цветето „Гербер“, безцеремонно отвърнал:
-Боковото!!!
Намръщени с потънали отдавна гемии граждани застанали наблизо, чули отново същия въпрос зададен  този път малко различно:
-А трябва ли да се сменява напролет, времето?
Настръхнал до неузнаваемост опозиционер отвърнал:
-Мислим... само Боковото...! Другото не е важно!
В.Софин 

неделя, 14 октомври 2018 г.

Изтезание

С напълно трезвото съзнание,
че вършим нещо отговорно
след трудно спортно изтезание,
класирахме се в кръчмата отборно!

Вечерта ни мина със желание.
Чашите се празнеха доволно.
Келнерът се потеше в старание -
а, ние бира, гълтахме рекордно!

За да вдигнем градус настроение
Опитахме от скъпото за пиене, уиски.
Развълнува ни изказаното, мнение,
че върховете виждали се близки!

Най-накрая с пияното съзнание,
че правим всичко отговорно,
след трудното и жадно изтезание,
заспахме в изтрезвителя отборно!
В.Софин  

събота, 13 октомври 2018 г.

Набиране...

   Обява: „Набирам охранители!“ –и толкоз. Нито ред повече, освен телефон, който чака да бъде, набран.
Интересно! Откъде ще ги берат, тези тъй наложителни за системата охранители.
Някои неща мечтаят да бъдат набрани! Мечтаят, да-а!
Но кандидатите трудно ще бъдат разбрани, когато поискат за труда си, не усмивки от лани, а заплати достойни от ръката, прибрани!
В.Софин 

петък, 12 октомври 2018 г.

Чувствата на кестена!

     Мисля си за кестенът!...
 Една и съща бодлива опаковка! А вътре? Там е различен. Някой е по-малък, друг - голям.
Усещам нараснал респектът ми към кестените!
  Макар, че сред тях се намират и мижитурки. Напрежението или страхът ги и създал, тези кестени. Бодливи и отвътре...
Никой не е съвършен! Всеки луд с таланта си или със страха, който пълзи от рождение под кожата му.
Все пак, някои мижитурки са докладващи... Други пък, идиоти заповядващи!...
Кестени разни... Някой се дразни! Законите български са разни, но често пъти не управляващи страната стават, безобразни!...
А кестените? Те са с бодлива опаковка! Някои стискат секири, други ножове, а се намират и без сърца... Животът ги ражда! Създава ги! Дава им простор, но дава ли им право да вършат безобразия, водейки обикновения човек насилствено до гроба!...
Кестени разни...! Душите са празни!!!
В.Софин