Щафета

От слънце жарко е подета,
без милост -асимилираща щафета:
Лишени от водната диета,
загиват широколистните дървета!
.................................................
Мъж съвсем практичен,
силен, борбен, атлетичен,
гири вдигнал за отличен!
.............................................
Бързо смъкнал кепе,
досадните мухи да трепе!
.......................................
От страх мракът мушка,
напрежение в изгоряла крушка!
.............................................
Език беден залости,
умни дошли гости!
..............................
Хъс, тръпка, страст,
да управляваш с хитрост власт!
................................
Разтворил суха глътка,
ракия жаден врътка!
.................................
Сам вървейки по- гората,
с въздух, укрепил душата!
.................................
Изненадан шеф с картинка -
заспал пазач в кабинка!
...................................
Необезпокояван от властите пласьор,
глави "дрогира" режисьор!

Честен човек

Иван бил честен човек. От доброта на мравката път правел. Държал се приятелски с комшии и колеги, даже непознати поздравявал. Но, след като всеки един от съседите му си купил кола и я паркирал пред входа си, започнал да чувства как завистта лека полека започнала да го превзема. Не им завиждал за това, че са притежатели на возила, а за друго. Сутрин излизайки за работа, с труд минавал между колите. Понякога даже се налагало да ги прескача за да излезе на опасната улица и да поеме с личният си велосипед по- пътя. Вечер се повтаряла същата картинка. Налагало му се доста да заобикаля колите, докато успее да си влезе у дома. Автомобилите успели с наглост да превземат и малкото празно място останало за паркиране на улицата. Почти изцяло тротоарите също били завзети. Чудел се Иван , от къде ли да минава? Помислил, помислил, на края измислил. Едва дочакал нетърпелив нощта. Около полунощ с дебнеща стъпка на рис изпълзял от къщи, взимайки нож за компания. Минал по- улицата и с облекчение спукал по-една от гумите на колите на всички съседи. Не можел да си позволи, повече, защото все пак бил честен човек. На другия ден рано сутринта, комшиите с псувни и закани си казали, че ще спипат негодника,  който е направил всичко възможно, за да закъснеят за работа. Единствен наш Иван, стигнал на време. Помислили съседите, какво да правят и се сетили:

-Иван няма кола! Само той и никой друг е посегнал на возилата ни! –рекли си те. –Ще го питаме!

Дошъл вечерта Иван от работа и съседите веднага се лепнали за него:

-Кажи Ванка, ти ли беше? Защо спука гумите на колите ни?- попитали те, очаквайки гузен отговор от наш Иван.

-Кой аз? Аз не посягам на чуждото! Как можахте да си го помислите?-отвърнал той. –Аз съм честен човек!

Разбрали, че така трудно ще стигнат до истината, комшиите предвидливо сложили камери. На другата сутрин, отново колите им били с пукнати гуми. Пак наш Иван стигнал на време за работа, а съседите закъснели. Вечерта, когато се събрали, пуснали записа от камерите, и какво видели, наш Иван с котешка походка преминал, бързо като вихър, пукайки една по-една гумите на колите им.

-Сега го пипнахме! –рекли те. После изтичали пред входа на дома му, но не могли да влязат. По –цялото протежение на улицата имало плътно паркирани автомобили.

-Чия е тази кола, бе? Точно пред входа му. Не можем да влезем! –питали се един друг комшиите.

-Тази, май е на съседа отсреща! –отвърнал един от тях.

-Че, какво прави тук, пред дома на Иван?

-Съседа отсреща има три автомобила. Трябва някъде, все пак да я паркира!

-Хубаво я е паркирал! Как ще пипнем сега Иван?

-Освен да почакаме, като се стъмни, той ще излезе да прави бели и ще го хванем! –стигнали до това решение комшиите се успокоили и зачакали с търпение да излезе Иван. Чакали, чакали, но така и не го дочакали. Тази нощ Иван, който бил честен човек, изпитал угризение на съвестта. Не излязъл навън. Задрямали комшиите.  Не усетили, кога наш Иван се прекачил по- един стар, отдавна некаран автомобил, който напълно ръждясал, заемал достойно място на улицата.  Качил се  на колелото и заминал на работа.

По-едно време разбудени от колите на преминаващи, бръмчащи автомобили, комшиите се стреснали:

-Бре, успали сме се! Излезе ли Иван за работа или не? –питали се те един други. –Май е страхливец, не смее да излезе! Да викнем полиция! Няма къде да ходи! Рано или късно, ще го пипнем! И тогава горко му! –сипели разлютени отново ругатни срещу Иван комшиите.

Пристигнали извикани полицаите. Видели, че не могат да влязат. Затова влезли отсреща при човека с трите автомобила, един от които бил паркиран мъдро пред дома на Иван. След доста разправии най- после успели да махнат колата от входа. Влезли вътре в къщата на наш Иван, но не го открили. Той бил все още на работа. Решили да го изчакат. Ето, че Ванката се задал по- улицата. Отново се прекачил с колелото си, през ръждясалият стар изоставен автомобил, не виждайки, че пред дома му е свободно. Влязъл в двора на къщата и с изненада видял, чакащите го полицаи.

-Какво има? –попитал той. –Да не са убили някого? Или са ме ограбили?

-Теб чакаме! –отговорили му полицаите. –Я кажи сега, защо спука гумите на колите на съседите си?

-Кой аз? Аз да съм спукал гумите! Не е вярно! Аз съм честен човек! –отговорил престорено учуден наш Иван.

-Имаше камери! Заснет си! Какво ще кажеш в своя защита? –попитали го отново полицаите.

-Не отричам, но все пак аз съм честен човек!

-Да но камерите, показват друго! –настояли отново полицаите на Иван да си признае престъплението.

-Сами вие господа полицаи, усетихте, че в моят дом се влиза трудно. Аз честният Иван, как да си вляза в къщата? Улицата паркинг ли е? Взима ли общината такса за това? Това е което ме вълнува и ако това е паркинг, тогава значи съм виновен! –на един дъх се изповядал Ванката.

-Виж ти, за това, не бяхме помислили, но все пак има жалба срещу теб Иване! –отвърнали учудени полицаите.

-Каква жалба, след като улицата е на общината?  Движейки се по нея с труд стигах до дома си. Чисто и просто господа полицаи,казах ви,  аз съм честен човек! В чужди дворове не влизам!

-Може и да си честен, но сега, ще си платиш глобата Иване! –казали му строго те.

-Ще я платя, но едва, когато съседите платят за паркиране на обществено място! Щом, общината им вземе парите, аз като честен човек, както ви казах, ще платя колкото е необходимо! Без инат и доброволно даже! - отвърнал наш Иван уверен в правотата си!

В. Софин                    

Обич

Любопитно слънцето обича,
в деколтета дамски да наднича!
.....................................................
Циник стигнал до забрава,
след пет минутна,
гола слава!
...........................................
В очи мъжки уважена,
разсъблечена жена на сцена!
..................................................
Преди изпадане в забрава,
политик устроил забава -
пет минутна -лична слава!
...................................................
Бюлетинката за тях погали,
пари за изборите обещали!
...............................................
С пари спрян на входа,
да гласува лично за изгода!
................................................
С крака пред урната намина,
впечатлен, пусна бюлетина!
...........................................
Агитационна избирателна програма,
сипали едва,
стотина грама!
..................................
Българин почувствал злото,
муха нахална във окото!
.....................................
Държава създала с кураж,
сит български, мираж!
......................................

Практичен човек!

Пред  дома на заможен човек били паркирани пет автомобила. Приятел който му дошъл на гости, видял колите и го попитал:

-Всички автомобили ли са твои?

-Не, как можа да си го помислиш! Само една е моя! –отвърнал заможния стопанин.

-А другите, да не са на комшиите? –попитал учуден приятелят.

-Не, те са на съпругата ми, на сина и дъщерята. -отговорил учуден на свой ред стопанинът.

-А, петата, чия е?

-Взех една и за тъщата. Често се оплакваше, че я болят краката, като ходи на пазар. За това, по молба на съпругата, реших, че баба ми има право и,като човек практичен и добър купих още една. –отвърнал заможният човек.

-Добре де, не може ли да се возите само в един автомобил? –попитал любопитен приятелят.

-Как в един, аз да не съм такси! Всеки сам, да кара и да си носи отговорността! Нали знаеш, че имам любовница? За да и спестя пари за такси, като добър самарянин  и купих кола. Когато ми се наложи, да идва бързо на горещите ни срещи.

-Ей приятелю, ти си бил богат човек бе? -смаял се гостенинът.

-Кой аз, не! Чисто и просто съм практичен човек! Помислил съм за всичко! –отговорил стопанинът и затворил любопитната уста на приятеля си.

                                             Бяла спретната къщурка,

                                             с пет коли отпред,

                                             младо гадже за притурка -

                                                 ей, това си е късмет!

В. Софин

В търсене на мястото в живота!

Какво търсим в живота? Любов, щастие, пари, приятелство, ще кажат някои! Това е вярно, но съществуват и хора, търсещи тръпката във властта.  Интригата, измамата също  вълнуват,  по свой начин отделни индивиди от населението. Колкото и да се струва на някои хора странно, има хора , които обичат да работят. Така наречените работохолици страдат съвсем искрено, ако изгубят любимата си работа. Отнеме ли им се тя, те се разболяват. Даже има хора, които се самоубиват, не виждайки смисъл да продължат съществуването си.

Други „късметлии”, са сбъднали мечтата си. Те упражняват, професията си, която е свързана с личното им  хоби. Една част от тях са учени. Да откриеш, да намериш новото – да напипаш „непознатата земя” е вълнуващо, завладяващо и разбира се неповторимо. Ако човек успее да направи „революция”, в някоя насока полезна за благото на обществото, значи е достигнал най- високият си идеал. Стигнал, изкачвайки се през трудности там, където още никой друг, не е успял, той остава завинаги с името си, като единственият…!

В любовта, всеки един от нас търси другар до себе си. Макар и да не е идеален, той ще бъде човекът до нас. Ще, ни обича, на моменти ще ни мрази, но ще бъде „сродната душа”, без която не можем да си представим  бъдещето ! Когато създадем, най- доброто от нас, децата ни, ние се радваме, неимоверно на успехите им. Сякаш, ние самите сме се справили , стигнали малък, но съвсем заслужен връх.

Други хора, чиято „мания”, са парите, търсят финансова независимост, сигурност в несигурният свят в който живеем.

Какво значи да намериш щастие? Не само в любовта, парите, хобито, а и в приятелството, има търсене на щастие! Истинското, всеотдайно, чисто приятелство е необходимо на всеки един от нас. Да протегнем ръка, да помогнем, макар и с малко, толкова колкото можем, на нуждаещ се човек, значи не сме живели напразно. Достигнали сме отново на върха! Който си е само наш и никому друг!

Здравето, любовта и приятелството вървят заедно, ръка за ръка! Който ги притежава, притежава целият свят! Той е неизмеримо богат. Нито парите, интригата, завистта, измамата –донасят толкова, много удовлетворение на човек, както топлата, сгряваща дума - честната, неподкупна усмивка на приятел и другар!

Казано направо, всеки един от нас хората, търси своето място в живота. Когато го намери, той е щастлив по-своему! На тези които, търсят истината за живота и не я намират, успешно качване на свои върхове!

                                                                                                                              В. Софин                      

Муза

Видял, впечатляващата муза,
била с прозрачна блуза!
.............................................
За пушенето скрито на цигари,
с училищни, приятели другари,
по лицето, парят стари,
възпитателни, таткови шамари!
...................................................
Всеки месец със носия
- една и съща вересия!
.......................................
Почувствал болка, не се сдържал,
викнал, ритнат във пищял!
..........................................
Цял живот тренира,
голям корем със бира!
......................................
Кюнец печка гушна,
дим в комина мушна!
.....................................
Година оказа се проблемна,
гладът, просията ни емна!
............................................
Играч с любимо мото,
"кьораво", удари в тото!
.................................
Брак
Желанието си беше нейно,
плуват заедно семейно!
.........................................
Домашна
Ученик, стар с вълнение,
решил татко - уравнение!
........................................

Ода за приспособимата жена!

Тез, днешните жени,
мечтаят само за едно -пари,
диаманти, гримове, коли,
интрига, завист и сълзи!

Избраникът макар и грозен,
изглежда доста стар,
но прави живота и възможен,
защото е с пари гъзар!

Да бъде, не учител, политик,
парички с хитрост да събира!
 Ловък, точен прагматик,
славата да знае и обира!

Хитра, приспособима е жената,
сама знае си цената!
Мъжът вегетира  във мъглата,
често, потят му се очилата !

Халка, слага на ръката,
сърце полага във краката,
дарява всичко на жената,
пък, тя го кичи със рогата!

Чисто взема му парата,
изпраща, някъде във мрака!
Реквизира къщата, колата,
остава сам - той глупака!

Любимо, нагласено женище,
мъжът изхвърля на бунище!
Лишен от семейното огнище,
обира прах, някъде в стърнище!

В палатка закърпена живее,
петел оклюман е не пее!
Ядене да сготви не умее,
женичка няма да го сгрее!

Упорито, труди се работи,
животът, пак върви по-ноти!
За хляб корав се поти,
сбрал пачка със банкноти!

На жената купил армаган,
скъп пръстен с диамант,
за шия, новичък гердан,
но пак той е изигран!

На вратата бай Драган,
в очи му гледа устремен!
Подгрява днес семейния юрган,
богат комшия, бизнесмен!

Любимата отрупана във злато,
прилича на коледна елха!
Благоверният затънал яко,
а тя изгряваща звезда!

Съпруга, млада -апетитна!
Сбръчкан стар е бай Драган!
В таз история любопитна,
мъжът, остана изигран!
.........................................
В.Софин

Тактика

Женска, тактика бърза,
роди дечица -"върза",
мъж в брак обвърза!

.....................................
Култ, сгряваща икона,
стар социалистически -балтона!
..............................................
Унищожен жадно идеал,
уиски глътнато без жал!
...........................................
Придобито с труд умение,
създадено за улеснение -
депутати борят с настървение,
парично, лично -облекчение!
............................................
Яде гладен бърже,
в боклук каквото -"върже"!
.............................
Доволни крака -прострира,
недоволен в митинг, протестира!
.............................................
В стъклен съд сълзлива,
ракията, крака надвива!
...............................
Днес всичко е на плюс -
няма как, Европейският съюз!
........................................
Единствено, мисълта зловредна,
с годините уверено напредна!
..............................
Охкат скърцат без преструвки,
останали с окъсаните джувки,
без вакса -дядови обувки!
...............................................
В. Софин

Делегат

Честен пратен делегат,
в женски опитен креват!
..........................................
Днес мисля да поканя,
мръсните крака на баня!
........................................
В демокрация, все му е противен,
живот беден, негативен!
...........................................
Градим любовна нишка,
с компютърната малка мишка!
...........................................
Уши дочуха рев,
панталонът спукал шев!
.....................................
Поглед преглътна литража,
видял в пустинята миража!
...........................................
Облекчава нерви специалист,
език борбен и цветист!
.........................................
Двама влюбени в дебюта,
заздравиха връзка на каюта!
.................................................
Целувки търси през нощта,
за ласки, зажаднялата уста!
............................................
Спортисти правят физарядка,
смучат бира за загрявка!
........................................
Уверен вдигна палеца,
в правото на показалеца!
.....................................
Загорял зяпа в снимки,
горещо порно на картинки!

Жена

С думи рисувам любовта,
двигател мощен по - света!
Знам аз приказка една,
роман не става без жена!
Без две нежни рамене,
притискащи се страстно колене!
С дълга упойваща коса,
поглед влажен на сърна
очи, необятни във тъга!
С тънка влудяваща снага,
идва тя с устни вкусни,
вежди изписани изкустни,
белоснежна дълга шия,
как поглед да не впия!
Вкаран под любовната стреха,
чувам звуците на песента!
В мрежи сладки на греха,
топлина усещам от деня!
Виждам кръглата луна,
гледа влюбено сега,
в роман и приказка една:
Удивляваща ни с любовта,


неповторима, единствена - жена!

Шофьор

Събран славен отбор,
мърморещ, работен мотор,
с приятел в колата - шофьор!
...................................................
Вървим уверено напред,
отдавна хлъзнати по-лед!
.............................................
Топъл хляб
Език сгорещен, изплезен,
диша хляб, трапезен!
.........................................
Хлъзга нашенецът, клет,
държавната пързалка с лед!
............................................
Свобода
На това се вика свобода,
сгряла премръзнал от студа,
клошар, пусната брада!
...........................................
Осигурил доволен стреса,
на свой ред,
задъхва се прогреса!
.........................................
Командва строява нарежда,
живота български - надежда!
..................................................
Дар
Свидна жертва в дар,
стои, мълчи без коментар,
от маите намерен календар!
................................................
До ранна сутрешна отмала,
крака танцуваха във зала!
..........................................
Върти колелото оборота,
изтичат дните на живота!
..........................................
Жена грозна с етика,
за лице ползва - козметика!
................................................
Езикът дискутира -монологът коментира!

Любима тръпка, магия -нивата!

Началото на 90 – сетте, върнаха реквизираната земя, която до този момент бе в земеделски държавни стопанства. Така наречените ТКЗС –та. Тогава се чудех, защо толкова много хората спорят и се вълнуват. Те просто се биеха за нивите, като че ли има злато в тях. То наистина, май е имало, защото в миналото земята като истинска майка кърмилница ги е изхранвала. Доста свидно, мъчно било на хората с отнети ниви. Така бе,  по – времето, когато се изграждаше социализъм в държавата ни. Любовта, към нивите, ливадите –земеделието, била толкова силна, че братя по-някога се хващали за гушата, вадейки секири и ножове. Никой от тях не искал земята да се разделя, въпреки, че понякога обстоятелствата го налагали.

Аз и моят баща, след връщането на нивите, също, като други хора решихме да ги обработваме. Насадихме в местността ,,Мала Дъбова гора”, картофи. Баща ми реши, че нивата трябва да се загради, поради посегателства на различни люде.  Преминавайки от там, те се блазнеха да взимат,от плодовете на нашия труд. Имаше и стада, овце и кози, които също правеха пакости. Скрити с баща ми отстрани в гората подостряхме колци, с които посредством бодлив тел, щяхме да заградим нивата. Решихме за момент, да дадем почивка макар и краткотрайно на секирите, които вдигаха шум наоколо и плашеха прелитащите птици. Не знайно от къде, долу под нивата, на пътя изникнаха две жени. Огледаха се , ослушаха и като, не видяха никого, решиха, че е безопасно да минат през засадените картофи. Тъкмо бяха достигнали в средата на нивата, когато баща ми ги видя. Сякаш ток го удари. Разлютен, той се развика с висок глас:

-Какво търсите насред нивата? Не виждате ли, че е засадено?

-Ние само минаваме, по – напряко. Не крадем! –отговориха учудени жените като ни видяха.

-Как така, ще минавате? Кьорави ли сте? Нима не виждате пътя, който минава долу под нивата? Ако, не се върнете веднага, ще сляза и не отговарям за действията си! Държа секира в ръцете си! –отвърна баща ми и я размаха, за да ги убеди, че не се шегува, а говори съвсем сериозно.

-Уф, че лош човек! –рекоха на глас, помежду си жените.

-Аз ли, съм лош? Аз ли, газя във вашата нива? –отговори им баща ми. –Да не съм ви видял повече тука!?

Когато жените, мърморейки недоволно помежду си отминаха, рекох на баща ми:

-Все пак, татко можеше и да им разрешиш да минат! Какво толкова!

-Как така, ще минат!? Не виждаш ли, че смачкаха младите кълнове на поникналите картофи? Това да не им е бащиния? Нямат право да минават от тук! Точно за това, както виждаш, заграждаме нивата! –отговори ми, уверен в правотата си татко.

-Помни сине, земята ни е изхранвала в миналото! Ако я обработваме с постоянство и се отнасяме и грижим правилно за нея, и за в бъдеще, ще ни храни!

Докато беше жив, баща ми постоянно говореше с умиление, за нея. Нивата! На края, когато беше много болен, съжаляваше само за едно, че няма да я види никога повече. Никога!

Но ето, че старото поколение от което беше татко, полека-лека си отиде! Замина си! Остави ни,  ние да се борим с бъдещето! Затънали в безпаричие, не можещи да обработваме земята без нужната, скъпа техника, ние изоставихме всичко. Ниви, ливади, запустяха! Обраснаха с дървета, тръни! Само малцина, които имаха нужната за обработване техника на земята останаха при нея!

Удавени в безпаричието, видяхме в политици –безразличието!

 Днес, си мисля, прав беше баща ми да се сърди. Хората просто, трепереха за имота си. Чувстваха земята, като живо дишащо същество. Погрижиш ли се за него, и то ще се погрижи за теб, неразумни човече! Ще те нахрани!  За това, както казват,  „бащинията” е мила. С цената на всичко, такива хора като баща ми я защитаваха. Защото просто казано, те я обичаха, така както обичаха, нас техните деца!

Днес ниви, ливади, земи пустеят! До кога? Никой не знае!

В.Софин