Кошмари!

Цяла нощ в кошмари,
сънува, как България ще оправи-
но щом под краката му припари,
за чужбина с ум ще се изпари!
-----------------
Какъв нектар, сироп-
възкликнал гладен шоп,
пред разреденото гърне със боб!
........................
В България подпреният дирек,
се оказа податлив и мек!
...................................
Отвън суши със талант,
недоволен вятър интригант!
...................
От Брюксел, даже ни простиха,
изгодно дръпнаха тепиха
на почва твърда ни свалиха,
с бастун и памперс уредиха!
..........................
С правителствена нова сгода-
танцува гладен пак народа!
..........................
Нетърпелив да се прослави,
запретна дългите ръкави-
с мисъл бърза ще оправи
икономиката в три държави
но уви в мизерия,
 нашенеца ще остави!
.........................
Правителството ново в рай-
ще вкусва медения пай,
докато българина трай!
....................

Ода за пушача!

Е, глътнах цялата кутия,

затънал в дим до шия-

не бих могъл да скрия,

как тютюна с обич пия!

Дърпам здраво от табака,

главата почва да ме щрака,

упорито пуша във барака-

докато не падне мрака!

В Спор с цигаре, лула-

 трудно ми е да реша,

защо такъв съм будала,

все пак- трева ще избера!

Тревата яко ще се пуши,

докато мозъкът се руши-

на топло скрит в ботуши,

 дърпам - кой ще ме надуши!

Очите мои са червени,

трепкат пак със кръв налени-

ръцете цели почернели,

гащите ми вече отънели!

Хапче, опиум, трева,

редовно омайвам се рева-

 здраво май съм дръпнал,

вече чувствам се изтръпнал!

Наргилето мило, щом захапя.

танцува мозъка кючек-

на разходка бързо ще се пратя,

мисля, чувствам се човек!

Спя на мекия дюшек,

лепило дишам със Ахмед-

тютюн дъвча за късмет,

знам всичко   е  наред!

Хиляди звезди искрят,

В замъглените ми очи-

Сълзи капят и блестят,

От тютюневия сладък аромат!

На душа ми, става леко,

отдавна заминал съм далеко-

петите явно съм опънал,

нишки в мозъка прегънал!       

 В.СОФИН

Аванта

Дали на нашенец аванта-
за вторични, ръждясалата панта!
...........................
Уверен трениран специалист-
медал гушнал финалист!
...........................................
Усетен с болка факт-
пипнат ток в контакт!
..............
Остър спор дебат-
гладни зъби в комат!
............................
Изкушавани с дяволчето Фют-
депутати сръчни във дебют!
.......................
Нашенец
Подпрял изморен гръб,
на тъпия и режещ ръб!
.......................
Народ стигнал в корозия-
с измислена държавна амброзия!
........................
Деца пред строени "мутри",
промиват мозък със компютри!
...................

Пай!

Уста вкусва сладък пай -

никнал киселец през май.
...................
Преглътна горчивите си хапчета,
мислейки за бира със кебапчета!
................................
Гладен нос закусва-
ароматен мирис вкусва!
............................
Преглътна жалък, макар и малък,
коледен подарък, изразен във залък!
..........................
Природна супа му надроби-
живота с новите микроби.
........................
В магазин паричките прекара,
взел за сирене-извара.
.......................
Каква радост, щастие-
на трапеза има ястие!
...........................
Не му остана силица,
боде въздух с вилица!
..........................
Има си едничко хоби.
хляб във супата да дроби!
....................
Кошмарът гладен
е от българин създаден.
......................

Нещата от живота, без които не можем!

В рамките, само на един, единствен ден, човек се сблъсква, иска или не с най-малките, микроскопични неща,  без които живота просто е невъзможен. През пролетта, най-привлекателния сезон, ние хората сме превзети,  от чудесата на всемогъщата природа. Точно час, преди зората да покаже руменото си лице, околната среда се събужда от сън. Внезапно в неизбягалата още на почивка нощ, се чува първият нетърпелив глас на ранобудна птица. Много скоро и други певци се включват в сутрешната какафония. Споделяйки по-между си започващия ден, птиците  спорят за посоката в която ще поемат на разсъмване, за да си намерят храна. Други от тях, познали любовта, се омайват взаимно, доказвайки по- категоричен начин чувствата си. Щом слънчо, най после усмихнат се покаже, птиците литват нетърпеливи по-зелените поляни, окъпани от сутрешна роса. Събуждайки се човек се протяга и прозява, не станал още в леглото. Мислейки за предстоящия работен ден, той закусва на масата придружен от обичайния чай или кафе. Разтваряйки прозореца, за да влезне поканен чистият въздух, човек неволно долавя звуците от улицата. Чуруликащи, птици играещи на гоненица, бръмчащи коли, които започват работния си ден мърморейки на висок глас и събуждайки, все още спящи не станали от сън хора. Всичко това омайва онези, които имат уши за да го чуят. Излезе ли отвън човек усеща упойващия аромат на цъфнали цветя, които с нетърпение поздравяват слънцето, което ги милва влюбено с топлите си лъчи. Тръгвайки за работа някои от нас,  се срещат със съседа си. Усмихвайки се взаимно, ние се поздравяваме с лек и успешен трудов ден. В службата, понякога се сблъскваме с труден за решаване проблем. Добър приятел и колега, ни помага със съвет, който ние не пренебрегваме. И когато, работният ни ден, който ни се е сторил, прекалено дълъг завърши и си тръгнем уморени за в къщи, се натъкваме на лек пролетен дъждец. Той мие лицето ни, пъха се немирен във врата, милвайки го с любопитство. Едва започнал спира. Бързо се изнася, подпомогнат от невъздържан вятър, който, го отнася към планината. Усмихнато слънцето отново показва топлите си лъчи. Прибирайки се най-после в къщи,  се срещаме с любимите си хора: Майка, баща, деца, съпруга съпруг. Споделяйки с тях преживяното от деня, ние усмихнати им казваме, че ги обичаме и  се радваме да ги видим отново в добро здраве. После, сещайки се за домашния любимец, излизаме с него в близкия парк. Разхождайки кучето си, ние общуваме разговаряйки с него. Махайки радостно опашка, то излайва доволно. Мисълта, че стопанинът, неговият бог е решил да сподели с него разходката си го кара да изглежда щастливо. Съвсем ненадейно, понякога човек среща друг близък, познат. Възможно е, да е приятел, та дори и старият ни учител, който също като нас, е решил да направи вечерната си разходка в парка. Спираме го с поздрав. Припомняме му времето, когато съвместно сме били  заедно в клас. И макар да е възможно, учителят да не ни помни, все пак той се радва, че някогашният му ученик, не го е забравил. Вълнуваща среща, която щом се приберем у дома, споделяме с близките си. Щастливи от преживяното през деня, всички се събираме за вечеря на масата. Всеки един от нас споделя с другите, радостите и тревогите си от преживяното. След вечеря събирайки се заедно пред телевизора, ние гледаме интересен филм или сериал. Той успява да ни развълнува, до такава степен, че започваме да спорим за съдбата на героите в него. Доволни или не денят е завършил. Време е за лягане. Пожелаваме си лека нощ, понякога с целувка и усмивка. Малкият, микроскопичен ден е завършил. Утрешният, ще бъде по мъдър от днешния, защото ще се сблъскаме с много нови предизвикателства и ще научим съвсем нови неща. Писателят Ерих Мария Ремарк, споделя с нас една от мислите си, като казва, че човек раждайки се започва да умира. Всеки един изминал ден го доближава до неизбежната смърт. Но, въпреки това, бих казал, че късметлии са тези, които раждайки се, са успели да се докоснат, до онези малки неща, истински без които животът е невъзможен. Усетили, почувствали най-важното, ние се питаме, дали това не е рая. Нашият човешки рай в който има много хубави неща, стига човек да ги разбира вижда и усеща. Подарявайки усмивки на други хора, поздравявайки ги; в автобуса освобождавайки място на по-възрастните от нас и не на последно място споделяйки любов, това е което прави човек щастлив. Щастлив, че е осъзнал, че малките почти невидими неща са най-важното в живота на всеки един от нас!

В.СОФИН