Тържество!

Приятно лично тържество
в кръчмарско ненаситно естество!
.......................
Прилепнал тънък клин -
в студено време адреналин.
...................
Вечно безскрупулно надути -
държавата с пари хранути
политици с джобове издути!
...................
Към жена кимнали учтиви -
цветя дъхави красиви!
..............................
Спасяват родни нерви
скрити ракиени резерви!
......................
Лъган български народ
с политически удобен ход-
сит обещан възход!
..................
Напористи борци скриха-
от погледа на зяпащи тепиха!
.........................
За фалшив алкохол контрола -
пари събира бандерола!
............................

Отвара!

Доста хора прекара,
вкусна силна отвара -
джин с уиски на бара!
....................
Невероятен градински урожай
цветя цъфнали през май
в любим планински край!
.........................
За карнавала днес наети-
  работни шарени конфети!
.........................
След направена каскада
 никой не пострада:
само свършила награда
изяли гладни шоколада!
................
В бързината как успял -
гладен опаковката изял,
но се почувствал сит и цял!
...................
Наредил цялата партида
високо горе в пирамида
нова здрава керемида!
...............
В парламента умни знаят
кога ще дойде краят
с оставка да се запознаят!
.....................
Души в примка уникат-
държавен управляващ апарат!
...........
В.СОФИН

Парички!

Днес нужни са на всички-
 стискат потните ръчички
жълти намерени парички!
...........
Със сапун търсил мир,
за нетърпеливата си потна кир!
-------------------
Прилепващ лек пластир
на раната дарява мир!
......................
Благороден валещ келепир
падал в нивата в безспир!
..................................
Държана здраво в обхвата -
не избягала от свекървата снахата!
.....................................
През седмицата пуснал тото -
в алчност старае се окото!
..........................
Вече май е време-
пак ще вземе
българското бреме
в кьоше да дреме!
..........................
Създали нишки здрави
българските тънки нрави-
ракия вино и забави!
........
В.Софин

Вир!

Нахална жегата избира -
да погълне жадна вира!
.......................
Показал творческо умение -
присвоил чуждото умение,
преписал за любимата си- стихотворение!
.........................
Гърло гушна комплимента -
чай с мед и мента!
...................
Дъжд ползвал хватка -
скрил хората в палатка!
......................
Талантлива глава носи
умна, с неудобни въпроси!
...........................
От къде се пръкнаха доволни,
завистливи мисли недоволни!
...................
Бонус
Изтеглил томбола с късмет-
чаша пълна със оцет!
......................
На път в самотен монолог -
българин молещ се на бог!
.......................
Митинт
Придобил митинг смисъл-
хора сбрал без мисъл!
...................
Облекчил връзки бърже-
пари броил да ги развърже!
..................

РАДО фасула!

От малък закърмен с боб чорба бай Радо, не пропускал седмицата без да кусне от любимата си благинка. Лошото било после, когато съвсем логично коремът му се подувал и бил принуден,  постоянно да  изпуска неприятни невидими облачета от миризлив газ, който достигал по-някога в чувствителните ноздри на жена му. Тя използвала често епитети срещу бай Радо като: „Животно не се ли нахрани? Ще ме умориш гад такава!” Но на нашия приятел изобщо не му пукало от обидите, даже ги приемал като комплимент. Преди да поеме за годишния празник на Рила планина, изкачвайки връх Мусала, той успял здравата да се натъпче с боб, гарниран с любимите му люти чушки. Така добре похапнал, според него щял да има сила да пребори трудностите по-пътя и да се справи успешно с всяка изникнала ситуация. Като никога, обаче тази година просто имало прекалено много ентусиасти, които също като бай Радо били решили да изморят крака в изкачването на най-високия връх на Балканите Мусала.  Тясната камениста пътека, която се виела устремно нагоре, покрай красиви езера, била заета почти изцяло и в двете посоки от бързащи планинари, които с усмивка не пропускали да се поздравят с „Добър ден”. Денят наистина бил хубав. Разкошно топло слънце сипело лъчи още рано от сутринта. Бай Радо също бързал от своя страна да качва върха. Но и стомахът му също бързал да се облекчи. Стискал той, мъчил се, но не издържал. От зор целият се изпотил. Едва изчакал да мине покрай него една млада туристка и вече съвсем невъздържано успял да пусне миризливото си „гълъбче”. После сякаш,като че  нищо не било станало се обадил усмихнато:

-Ту не те е срам! Пръдла! –обидил той девойчето без да се замисли.

-Не е вярно! –опитала тя да се оправдае. –Вие бяхте!

-Кой аз! Да не се казвам бай Радо фасула, ако съм аз!

-Че кой друг! –не отстъпила от позицията си младото момиче и понеже била вече посрамена, се изчервила.

-А ето, че пуснахме и боята! –не останал длъжен бай Радо и подкачил отново момичето. –Значи отричаш?

Но едва отронил тези думи, когато мощна коремна атака решила спора. Не издържал Радо фасула и отново пуснал на свобода фасуленото „Гълъбче”.

-Е видя ли сега, кой е пръдльото! –веднага девойчето нападнало нашия любител на боба.

-Може да съм аз сега, но преди беше ти! – не останал длъжен бай Радо и се усмихнал злорадо. Унесени в спор двамата съвсем забравили за другите туристи на пътеката, които чакали мълчаливо да завърши спора, за да могат да продължат пътя си. Един от тях, все пак не издържал и решил да се обади:

-Извинете ме за нахалството, че прекъсвам такъв задушевен разговор, но бихте ли ми казали, дали от тук случайно не минава пътя за Бургас!?

Озърнал се бай Радо видял напористия турист и отвърнал:

-Не приятелю, направо от тук си за Каспичан!

-Това сигурно ли е? –попитал вече леко изнервен туриста.

-Сигурно така, като тази млада дама, която си позволи да развали свежия Рилски въздух! Но все пак, хайде да вървим, че път ни чака! –казал бай Радо и най-после се отместил от задръстената пътека, правейки път на нетърпеливия Бургазлия, който явно доста бързал да се прибере у дома. Все пак Бургас е далече. Младата дама също бързо се окопитила, плюла пред бай Радо и се изсулила надолу по-каменистата пътека. От тогава насетне бай Радо взел да се въздържа от похапване на боб. Особено когато му се налагало да ходи някъде между хора. Но случката която станала в планината, внезапно изскочила от скривалището си с помощта на човек, който се оказал свидетел и познавал много добре нашия човек. От тогава вместо да му казват,  Радо фасула, получил нов прякор, а именно гърмящия  Боб Радо!

В.СОФИН