Финал!

Не се предал -
сили сбрал
стигнал своя идеал:
Спортист въртял педал,
чак до заветния финал!
..................
Учение средно без понятие -
май трябва да се учи и занятие!
....................
Готов за управленска кръв
с подхвърлена парична стръв,
пред парламента цъфнал пръв!
.....................
Без скрупулно показан жеста -
среден пръст в протеста!
......................
Без жал клъцнала акация -
брадва осъществила -комуникация!
.................
Търсейки у хората морал
успял щастлив без жал,
да заеме мястото на крал!
............................
В.Софин

Съблазнителна, изкушаваща, неувяхваща, с една дума - жена!

Вървя и зяпам. Зяпам и вървя. Ненадейно взех, че се спънах. Политнах и право на тротоара, който гостоприемно превзе тялото ми и успешно остави белези по-него.

-Ох!? –възкликнах на глас от болка. –Пустите му дяволски жени! Какво са се разсъблекли! За малко да строша главата си!

 Леко изтрезнял от болката, проследих със замечтан поглед отдалечаващата млада жена, която носеше къса пола, разкриваща красотата на младостта. Именно прелестта която се бе развихрила пред погледа ми, бе причината да целуна студения неприветлив тротоар. Но, когато си млад и соковете напират в теб, как да не зяпаш! Всички зяпат! Поне мъжете! Днес какво и да гледаш, много няма да видиш. Облечени стилно с панталони, жените все повече заприличват на нас мъжете. Еманципирани отвсякъде, те се опитват, постоянно да строяват със задачи, мързеливата според тях мъжка половинка. Може би са прави! Днес всичко вече е променено. Не се знае, кой е мъж, кой жена.Времето и то самото е сбъркано. Постоянно излиза срещу нас със изненада. Днес сняг, утре жега. Нима това е нормално?

Припомням си случай в който на една сватба именно жената бе тази която пренесе  по-слабата си половинка през прага на жилището. Направи го за да му напомни, че домът е вече неин и неприкосновен. Мъжът беше длъжен да слуша, работи и изкарва много пари за да може съпругата да живее в комфорт.  Все пак той имаше право да избира, или да се съгласи, или беше  свободен да си върви. Но знаещ, че ергените са безкрайно много, мъжът все пак бе направил своя избор, да има до себе си жена, защото не му се искаше на стари години да остава сам, увълчен и намразил целия свят. А любовта? Любовта или привличането са закони на младостта. Казват, че няма значение възрастта за влюбването на един човек в друг. Все пак всичко е химия. Ако успеем да намерим подходящият елемент за да осъществим правилно съединението може и да се получи. Но, знаем, че има и химични елементи с които просто съединението не става. Химията не се получава. Това е така, защото чисто и просто така е устроена природата. Еднаквите елементи трудно се привличат, но различните са способни да направят подходящо съединение и току виж се появил нов… Малък, който съчетава характерите, понякога и на двамата родители.  Ако я нямаше тя съблазънта в образа на красивата жена,  дали щеше да е интересен живота.  Едва ли! Една голяма сивота, в която никой мъж не би могъл да си позволи да живее.Животът е красив тогава, когато е споделен с подходящия човек. Изкушението, което ни  привлича в образа на жена, прелестта която излъчва, невинната усмивка, всичко това прави света много по- добро място за живеене. А любовта? Тя е необходима, както слънцето за всяко живо същество! Докато свят има ще има и любов, независимо от тези хора които днес  я отричат!

В.Софин   

Създание!

Имал свойто основание
поглед вперил от желание -
минавало прелестно създание!
...............................
За гладен кокошкар избран
строг несправедлив зандан!
....................
С усилие дегустирал мостра,
изпечена ракия остра!
........................
Във врата в умела сглобка
футболист прокарал топка
..............
Писател опитен превзема
всяка злободневна тема
с добре изградена схема!
..................
Цъфтяща с изправена осанка -
пролетна дъхава фиданка!
..................
Хапва детската устица
от домашно сготвената пица.
......................
Открита погледа навела
смела в храстите сърнела!
................
В.Софин

Бащина хвалба

Мога да ви уверя
комплименти не пестя
и аз, дал съм нещо на света -
син и умна дъщеря!
...................
Политик изключителен скромен
с апетит незадоволен огромен!
-------------------
Граничи с откровение -
пиянско изпълнение!
....................
Младо лудо поколение
без срам стеснение,
 на улицата в откровение
целува храбро със умение!
.................
От ум не му излиза -
как успя в тази криза
евтино да вземе риза
на дъщеря си за чеиза!
------------------
Задрямали поискали експресно-
кафе силно пресно!
...................

Какво не ни достига...?

По време на едно нощно предаване по радиото, журналист задал на българската  аудитория въпроса: „ Какво не ви достига, драги слушатели?” Веднага телефонните линии прегрели. Имало доста обаждания от цялата страна.

Алкохолен фен се включил в разговора и казал:

-На мен лично не ми стига ракията! Държавата с нейните 30 литра домашарка, които разрешава да опека направо ми се подиграва! Какво са питам, за способен къркач като мен 30 литра? Нищо! Пък и аз правя ракия само за лична консумация! Не за продаване. А те, държавните служители все обикалят като хрътки, все душат и щом цъфнат при мен все викат: „Плати ли си акциза? Плащай!” Нали ако го платя, няма да имам пари за захар. Тя е скъпа пущината! Как да правя ракия…

На това място, журналиста го прекъснал, за да чуе и други слушатели. Звъннал апаш специализирал се в пребъркването на джобовете и споделил, че в жертвите му не достигат пари:

-Бъркам ловко! Пребърквам всички кесии и какво!? Жълти стотинки! Е къде остана, питам онова време, когато кесиите бяха пълни? Сега, просто нищо? Явно трябва да се преквалифицирам в обири на банки. Да ама как да събера, пари за истински автомат!? Струва скъпо! Приготвил съм един детски пистолет, който прилича на истински, но като нищо може да ме хванат и умножат годините ми в затвора! –изплакал на един дъх апаша това, което го тормозело и затворил телефона. Веднага друг  фен на нощното радио се свързал с журналистическото предаване: „Какво не ви достига?” и казал:

-Всяка вечер, пред парламента скандирам заедно с други граждани „оставка” на правителството. На нас не ни достигат повече хора, за да решим проблема си веднъж и завинаги! Затова много моля, заповядайте на площада за да успеем най-после…

Журналиста бързо изключил обаждащия се и включил другата линия, от която прозвучал недоволен мъжки глас:

-На мен не ми достигат здрави нерви! Затова постоянно псувам всичко и всеки, вашата мама…!

Не могъл да продължи защото, бил своевременно елиминиран от опитния служител на радиото, който веднага включил  другата линия от която, този път прозвучал елегантен женски глас: -Извинявам се много, за ранния час в който се включвам! Но на нас в блока не ни достига времето за спане. С тези прекрасни турски сериали, като ги завъртят по-телевизора и осъмваме неспящи с отворени от изумление очи. Голямо впечатление! По-време на рекламите се разхождаме в коридора за да не заспим и споделяме по-съседски какво ще стане по-нататък.

Малко след това депутат споделил, че парите които Евро фондовете отпускат са малко и не ще стигнат до всички нуждаещи се. Изтръпнали наркомани се оплакали, че дрогата е малко, некачествена и много скъпа. Любител на женска плът обяснил, че не му достигат жени, поради липса на пари. Болни хора, изплакали, че не стигат до тях живото спасяващи лекарства. Голяма криза! Все нещо не достига и няма! „При следващите избори, не ще достигнат българи за гласуване!”-споделил отново друг. „Младите българи избягаха на запад, а старите не искат да пуснат вот, защото твърдят, че с живота отдавна са приключили. Днес живеят, като монаси само на хляб и вода!

Слушал журналиста  слушал  не издържал и казал:

-Приятели прави сте! Но тук все пак е България! Затова все нещо не достига, а където стига и е в излишък се прибира от банките, които всячески се опитват да ни дават кредити на изгодни за тях цени! Но да чуем следващия слушател! Ало, какво не ви достига  на вас…?

-Ало, аз ли съм?

-Да вие кажете!

-Аз съм собственик на погребално бюро! Знаете ли!? Не достигат ковчези за нашенците! Толкова много и бързо умират, че моите майстори дърводелци не смогват да сковат нови! Пък и гробищата тъй са се разпрострели, че и там местата не достигат!

Имало и много още други интересни обаждания, но както знаете неусетно изтекли нощните часове и предаването свършило. Водещият журналист се оплакал на шефа си, че не му достигнало времето за да изслуша всички, които били решили да се обадят и изплачат мъката си. Темата явно се оказала прекалено голяма. Заслужавало си да стане постоянна, като рубрика, но знае се отказали му. Все пак, винаги нещо не ще достига на някой, тъй, че по-нататъшните коментари били напълно излишни.

В.СОФИН 

Необикновеното удоволствие да си опитен гъбар!

Внезапно появила се благодатна есенна мъгла, успешно помага за поникването на диворастящите гъби. Сезонът пропит с много влага подтиква скритите разноцветни гугли да покажат глави над земята. Печурката без успешно мери ниска снага с високата сърнела, истинска красавица, достойна за всеки гъбар. Манатарки, масловки и други от ядивен  вид са, изтикали мощно тела,  които изпъкват с достойнство сред красотата на гората. На фона на миролюбивите „щадящи” хора гъби има и такива, които с радост бързат да ни отровят. Издигнали без скрупули глави, зелената мухоморка, заедно с особено красивата и мамеща червена,привличат настойчиво човешките очи. Зовът ни, викат ни да не отминаваме, и ако не знаем колко са коварни, като нищо може да се излъжем. В буковите гори през есента,  се среща и красивата златожълта коралка, която остарявайки изменя цвета си в различни нюанси на дъгата. От всичко казано до тук обаче, най-изкушаващо е да бъдем, там сред особената красота на природата с джобно ножче, с помощта на което успешно берем и събираме цял един разкошен „букет” от различни неотровни диворастящи гъби.  Понякога те са скрити съвсем от човешки поглед и трудно се намират. Но опитния гъбар знае, номерата им и разтваряйки храсти, ловко открива, вече големи сърнели, които изцяло разтворили  чадъри, доставят неописуема радост за тренираното око на берача. Преди нас от там, на това същото място, може да са минали, много любители на гъби. Но, оказва се, че нашите, просто стоят скрити и чакат. Чакат опитния всеотдаен на делото си човек, който нежно и грижливо срязва пънчетата им и ги прибира в чантата си. По този начин гъбарят не нарушава, крехкото природното равновесие. Оставяйки отрязаните ниско пънчета, без да е изтръгнат мицела, следващата година, ако бъде благоприятна, ще има достатъчно гъби за всички. Или казано накратко, това природно богатство, трябва да се пази от хората. Диворастящите гъби притежават специфичен аромат, който трудно може да се сбърка.Ако погледът ни е подвел се доверяваме на нашия малък улавящ миризми нос. С него успешно борим „двойниците” при гъбите, които  с коварност се опитват да ни излъжат. Вълчият зъб много прилича на печурка, но няма миризма. Така, че добрият съвет на опитния гъбар е, щом дори за момент се усъмним и мине мисъл в главата ни, че не сме отбрали правилната гъба, по-добре да я хвърлим.  Но ако държим, все пак на нея, да я покажем на сигурен човек, който ще ни убеди в истината, такава каквато е. Когато  успеем да наберем достатъчно количество  печурки, триумфът е пълен. Измити, сложени в тавичка и запечени с масло и сирене, те са изключително вкусни. Сърнелата също, панирана с яйце, доставя радост на дегустатора любител на „твърди” питиета. Понякога сезона за бране на гъби е толкова благоприятен, че с късмет затваряме буркани зимнина. Със специална марината, консервираме, печурки, сърнели, пачи крак, манатарки и други от видовете, стига да ги познаваме. Домашният готвач, може по-всяко време да приготви вкусни ястия от гъбите. Добре нагласената готова пица, не само радва очите, но и създава сит комфорт в стомаха ни.

На фона на различните видове гъби, всяка със своята особеност, изпъква, красотата на нашата гора. Многобройни падащи листа, танцуват във въздуха, правейки невероятни лупинги, преди да докоснат земята. Долу образуват мек килим, в който преобладават жълти тонове. Тук там, някой отрязан високо пън нарушава целостта на гледката. Иначе идилията , както се казва е пълна. Свеж горски въздух, съчетан с благоприятно топло време и не на последно място красотата на многобройните различни гъби, които постоянно изкушават погледа ни, доставят истинско удоволствие на човека, който е решил да разходи краката си на воля там, сред природата. Преживяното си струва! И когато вечерта доволни се приберем у дома и се похвалим горди пред близки, ние обикновените, необикновени гъбари, наистина се чувстваме особено щастливи или, както се казва: „На седмото небе!”

В.Софин