вторник, 31 декември 2013 г.

Дрънкалото



На света има хора, които са притежатели на така добре познатият ни клюкарски език. Не спиращи се пред нищо, те успешно клеветят всеки попаднал пред очите им нещастник.  Опитният добре обигран клюкар, ще ви замае с многобройни любопитни новини, които ще смутят вашето спокойствие. Повечето от тях разбира се са особено пикантни. Например клюкарят, ще сподели с вас, че съседът ви си има любовница, за която вие разбира се изобщо не подозирате; ще оклевети друг ваш познат, като го изкара лъжец и интригант; ще научите дори кой от близките съседи на улицата се е споминал. Даже, ще смути душевното ви равновесие с прогнозата, кой ще бъде следващия, който ще напусне грешният ни свят. И така сладко ще ви омае с приказки, коя вярна, коя измислена, че докато се усетите и осъзнаете какво всъщност вие правите, езикът ви издайнически, ще почне неизбежно да „снася” информация на клюкаря. Той ще разбере от вас: Дали се разбирате със съпругата си? Колко пари печелите на месец? Ще ходите ли на почивка? Дори имате ли си, щом сте заможен любовница, която да топли вечер поостарялото ви тяло? Нова кола ще взимате ли? Изобщо все разобличаващи ваша милост въпроси, на които естествено не сте длъжни да отговаряте.  Все пак не издържайки на ласкателствата на клюкаря вие естествено ще се похвалите, зарадван, че има кой да ви чуе и дори разбере. По-късно обаче, ще усетите на собствен гръб, как отровата е проникнала успешно и във вашия доскоро защитен дом. Клюкарят ще разкаже,с цел да ви омаскари на съседа, че не го обичате. Мразите дори да го видите в двора си, че му завиждате на всичко което е успял да постигне, защото естествено бил повече пробивен в бизнеса от вас. Изобщо така, ще успее да ви орезили, че чак както се казва, ще разгони цялата ваша фамилия. И когато срещнете отново съседа, ще се чудите защо не отвръща на поздрава ви, а обръща намръщен глава. Ако все пак, от отровно изречените  думи на клюкаря, нещо неизбежно се сбъдне, той ще започне да се хвали, изричайки пред други: „Вие не ми вярвахте! Но ето, че убедително неизбежното лъсна!”И когато на края истината дойде поканена, неизбежно в ушите ви, ще се чудите, задавайки на себе си въпрос: „Какъв човек е клюкаря?”Внезапно ще ви осени идеята, че той, не е нищо друго освен хитро, изпечен интригант и дрънкало.” Защо все, пак съществуват такива хора”- ще премине като мълния мисъл в главата ви. Ще ви стане ясно, че всичко това се крепи на завистта. А щом я има, животът ще бъде смущаван неизбежно с клюката. Искаме или не! Трябва да извървим дълъг път, за да открием отново в себе си, онези чувства за които сме забравили: любов, топлина и съпричастност. Преборвайки се с негативизма натрупан в нас от трудното време в което живеем, вярвам, че някога все пак, ще успеем да стъпим на чистия, прав път, който уникалната природа на планетата земя е създала благородно за всички мислещи същества!
В.Софин

Стреме


Крак неопитен ще вземе-
предложено от коня стреме!
.................
Нашенец
Малък още не порасъл -
достоен в Европейският отрасъл!
..........................
Подпряна самотно до вратата
напразно чакала горката
човек да спъне във краката -
трудолюбива ръждясала лопата!
...................
 Пиратки!
Около празника тъдява
гърмящо прозвучала врява
от "пиратската" проява
на деца поискали забава!
..................
Влюбени чувстват помощта -
гостоприемно пристигнала нощта
от любопитни скрила любовта!
......................
Истината гола лъсна -
Светло чувството ни блъсна,
сърцето за любов откъсна!
.....................

В.СОФИН



понеделник, 30 декември 2013 г.

Жълти "твари"

Жълти, дребни твари -
последни в джоба авоари!
.........................
С постоянен Коледен тост
почервенял от вино нос!
.....................
Разбрал фен, че не е лошо -
за спомен снимка с Котоошу!
........................
На планина направил грешка -
тръгнала без топла дрешка
за другар взел колежка!
................
Неопитен крадец хариза
младостта наивно във пандиза!
..................
Нещастен мъж спечелил -
мъката с жена споделил!
..............................
Изплували измамно ниски -
заплати, родни ниски!
----------------
Добре, че бе поне елхата,
 да усмихне истински децата!
........................
В.СОФИН

неделя, 29 декември 2013 г.

Български поети


Жадуваща душата ги усети,
вълнуващи, разбиващи куплети -
невероятни български поети!
..................
Алкохолен фен показал-
стигнал в крайна фаза
с разобличаваща устата фраза!
.......................
На Коледа с очи видян,
да празнува замечтан
с деца весело засмян-
по-човешки, сбъднат блян!
...............
Бутилка пълна щом изпил,
 в пиян внезапно се открил,
неподозиран борбен стил!
..........................
Прочуто българско търпение
днес решило с умиление,
достойно за европейско уважение-
да роди ново нетърпение!
-------------------
 Успешна тактика бодна:
новогодишна сделка изгодна

с млада любовница родна!
......
В.СОФИН





събота, 28 декември 2013 г.

Келепир!


Келепир да не изпуснем,
език огладнял да впуснем -
шкембе чорба да куснем!
-------------------
Порозовяла кожа в екстаз -
с горещата вода от тас!
....................
Жената днеска знае,
че носът и ще познае -
подарена роза как ухае!
.....................
Мъчена от чалга страда -
пренебрегната родна естрада!
..................
Учудено правителство прозрачно -
оказало се родно неудачно!
......................
Две ръце протяга -
за метлата, баба Яга!
...................
В.СОФИН

сряда, 25 декември 2013 г.

Коледен банкет

Успешен Коледен банкет:
Всяка глътка бе поета
с добре нарязани мезета,
отлежали люти питиета!
.........................
В зашеметяващи подаръци пари-
 Коледната вечер изпари!
...................
Доволно, все пак успя,
щом хапчето видя -
гърло болно изхриптя!
....................
 Мисъл все към теб се връща
с копнеж, все теб прегръща -
любов единствена и всемогъща!
.........................
Мачкани в алчни ръчички,
докосвани прилежно от всички -
оборотни, потни парички!
.............................
В осъществена Коледна разходка-
огънала краката водка!
...................
В.СОФИН

неделя, 22 декември 2013 г.

Столичен живот!



Много отдавна измъчените мои ходила, не бяха помирисвали жълтите павета в столицата. Този път обаче, имаха повод и специална покана, която не можеха да пренебрегнат, просто ей така. Радостта която събра заедно семейството ми, бе причината, че дъщеря ни виновница за събитието, взимаше заслужено диплом за висше образование. И така в столицата пристигаме трима. Аз, съпругата и синът ми спортист. Нужно беше дъщеря ни да почувства в този личен момент за нея, подкрепата на цялото наше семейство. Облечени с тоги и традиционни шапки, дипломиращите се студенти тръпнеха в приятно очакване. Най-после дълго очакваният момент настъпи, когато професорът виновник за радостта по лицата на присъстващите, благоволи да вземе мястото си на катедрата. Вперил закачливо поглед във всички присъстващи, той произнесе кратка прочувствена реч, която внесе приятен комфорт в ушите на студентите. С няколко думи професорът ги увери, че тяхната бъдеща професия е престижна. „Стопанската логистика”- каза той – „има реализация в страната ни цели 85 процента. За разлика от другите, които едва достигат 40.” След тези думи професорът се усмихна и сподели, че от тяхната гилдия, все още никой не е станал политик. И това е добре според него, защото именно тази професия помагала на задъхващата наша икономика да се предвижва напред, дори с малки, но все пак уверени крачки. По-време на тържествената церемония, присъстващите близки на студентите се скъсваха развълнувани от събитието да снимат за спомен дипломиращите отрочета. Всеки един горд от постижението си пристъпваше уверено към катедрата, където професорът с усмивка стискаше изпотените от радост младежки длани и връчваше заслужената и дълго чакана диплома. Последваха още, доста снимки на родители, приятели, които също се включиха към впечатляващата еуфория. Разкошно украсена елха, на първия етаж на университета, неусетно стана свидетел в необикновеното дипломиране на младите хора, които тръгваха вече по-трудната пътека на живота. Станали свидетели на тържеството, за което „виновница” бе нашата развълнувана дъщеря, ние я оставяме при приятелките и, за да сподели радостта си и с тях. А ние тримата, съпругата, синът и моя милост, поемаме към друго мероприятие, провеждано винаги в края на годината. Краката ни търпеливо ни отвеждат до Н Д К, където се провеждаше панаира на книгата. Многобройни издателства, разположили цветна хартиена идилия, ни очакваха с нетърпение да оценим изложеното. То беше толкова много, че трудно човек можеше да види и докосне всичко. Като истински запален фен на книгата не устоял на изкушението си избирам няколко от любимите мои автори. Замаян опитвам да се измъкна отвън, обаче краката ми залепнали за пода, отказват да си тръгнат доброволно. Книжната мания така ме бе обсебила изцяло, сякаш бях взел дрога. Най-после по-настояване на брачната половинка излизаме в студения порив на столичния вятър. Отвън, като светулки грееха, огънчетата от цигарите на не устояли фенове на тютюна. В настъпилата вече нощ, хиляди неонови светлини на рекламите изкушаваха нищо неподозиращия пешеходец с надписите си. По-магазини, на хотели, и къде ли още не, погледът бива смущаван от чужди букви. Латиница! Преди години имаше малко или почти нямаше надписи на чужд език. Сега всичко бе затрупано с модерния Европейски език! Единственият гордо извисяващ се неонов надпис на български език крепеше реклама за бирата „Шуменско”. Виждайки всичко това, изведнъж се почувствах, че стоя не къде а в Европа! Европейският съюз! Взехме места в тролея, вътре на който зад шофьора се мъдреше малък надпис. Етикетчето съобщаваше на всички, които ползват транспортното средство, да бъдат европейци. Да пазят седалките, като свои. И понеже в действителност някой бе взел цялата тази работа присърце, някои бяха надраскани, други даже нарязани. Явно така нашенецът, разбира, че това трябва да прави за да се чувства в България добре. На едно кръстовище бяхме принудени да чакаме, около 10 минути, преди светофарът най-сетне благосклонно да реши със зелената си светлина да ни пусне напред. Тъкмо стигнахме обаче близо до линията, когато внезапно червен неумолим сигнал, ни спира отново. Отново принудени изчакахме десетте наложени минути от светофара да минат. Пулейки се отвън, виждахме многобройното столично движение. Едни стояха мирно по-колите си, други по-напористи бързо изпреварваха всички и се оказваха най-отпред пред колоната, дори пред линията. Още не бе изгаснала жълтата светлина на светофара,  когато един такъв джип, хукна мълниеносно напред.
-Брей, че щур свят се е навъдил! –казвам не устоял на глас. –Пък после, защо са толкова много катастрофите у нас!
Най-после с измъчени физиономии стигнахме нашата спирка, на която стояха премръзнали клиенти, които чакаха с нетърпение тролея. Той като добър самарянин щеше да ги заведе на топло по-домовете им, където щяха да положат изморени от работа и напрежение тела. Провирайки се пеш между многобройно паркираните автомобили на улицата и по-тротоарите най-после стигнахме блока в който живеят балдъзата и баджанака. Посрещнаха ни съвсем радушно. Седнахме поканени на масата, където ни чакаше вече приготвена за  аператив салата. Вечеряхме лазаня, приготвена майсторски от домакинята на апартамента. Разказахме днешните си впечатления от столицата и показахме, снимки от дипломирането на дъщерята. Коментирахме, кой е най-щастлив от равнодушието на нацията ни, която търпи олигарси да управляват измъчената ни от бедност държава. Зяпайки пристрастено екрана на телевизора виждаме, как хищни животни подчиняват и изяждат по-малките незащитени видове. Също като, при нас хората! Неусетно изморени от дългия ден ни хваща приятна дрямка. Лягаме със съпругата и скоро до ушите на нищо неподозиращия наш син стигат звуците на съня, който разтревожен от хъркането ни трудно успява да заспи. На сутринта точно преди съмване, дърпам щората и хвърлям любопитен поглед отвън към възроденият отново столичен живот. Станали по-рано от нас хора отиваха на работа. Родители, водеха в близката детска градина децата си. Млад мъж разхождаше малкото си куче, което важно вдигнало задната лапа  маркираше уверено градинката, която явно отдавна считаше за своя. Млада жена, палейки джипа си, го дръпна  отстрани и сложи на мястото знак, друг шофьор, да не паркира. Извикано такси, успешно взе майка и дете и ги отнесе, явно в някоя друга отдалечена детска градина. Най-после след добра закуска и кафе бяхме изпратени от стопаните на апартамента. Стигнахме благополучно автогара юг. Хванахме автобус за дома си, където отдавна с нетърпение ни чакаха отвън шестте премръзнали домашни котки в приятната компания на незаменимият наш верен приятел на четири лапи Бък!
В.СОФИН