сряда, 29 януари 2014 г.

Залъгалка

Мъж с нова залъгалка -
удобна за цигарите запалка!
................
Вперил погледа кибик-
в кабинката стърчи стоик!
......................
С успех българин замина
на работа в чужбина -
ще усвоява, трудна дисциплина!
...................
Политик смело обещал
на бедните без жал
смъртоносен, стягащ шал!
..................
 В уши влизат бесни
разлагащи морала неуместни-
пиянски неприлични песни!
........................
Болят ни днес главите
от мисълта за липсата, парите!
..............
В.Софин

вторник, 28 януари 2014 г.

Муха на мед


Изчезващ вид в портрет,
нарисуван от естет, поет -
муха кацнала на мед!
..........................
С ораторско партийно действие -
народ докоснат от въздействие.
......................
Събрали се слушат с умиление,
как ги лъжат  в откровение -
нова партия, движение!
...................
Бутилка ром в обръщение -
моряк справил се с кръщение.
..............................
Неудобство!
Впечатлена цяла нация -
без държавна регистрация
изградена удобна демокрация.
...........................
На зъбите донася здраве -
домашно сиренето краве!
.....................
Ползвал сила, упражнил контрол-
муха убил на стол!
....................
Разиграни нови сцени -
народни мъки удволетворени
от партийните хиени!
.....................
В.СОФИН

понеделник, 27 януари 2014 г.

Нощна зимна импресия!



Най-после дълго очаквана зимата дойде. Пристигна изненадващо, сипейки ситен сняг. Тя бе подпомогната от немирен вятър, който храбро надул студените си бузи се опитваше да сложи, насилствено,навсякъде бели пухкави килими.  Вървейки пешком на пътя бях обсипан от ято немирни снежинки, които играеха неспирно интересен  странен танц, за мен.  С вещата помощ на приятеля си вятъра, те се пъхаха закачливо навсякъде. В ушите, врата, в обувките и най- вече успешно дразнеха откритото ми лице.  Обаче, то съвсем разгорещено, ги посрещаше неимоверно храбро и успешно се бореше, като непрекъснато топеше войнствените снежинки, които безуспешно се опитваха да го превземат. Въпреки това немирни те не се отказваха. Явно бяха, обзети от мерак, да се докажат пред вятъра, който като верен приятел, непрекъснато им помагаше в битката срещу моята скромна особа. Опитваха различни трикове за да се доберат до тялото ми и да го засипят напълно. Старите ми обувки, скърцаха доволно под мен, мислейки си явно че младостта се е върнала при тях. Уви! Снегът, бе причината, която ги караше да се мислят за нови. Плачейки, неистово под краката ми, стъпкван без жалост, студеният бял килим от снежинки, издаваше скърцащи тонове, които успяваше успешно да вмъкне в горската тишина. Топлата грейка, която бях облякъл, ме предпазваше от острия студ, който неуморно се опитваше, да пролази под нея за да ликвидира топлината, скрита в мен.  Отсреща стар изнемощял бор, отрупан цял в бяла премяна, проскърцваше недоволно под напора на студеният помощник на зимата вятъра. Без скрупули той се опитваше да изскубне корените на дървото, което бе успяло да устои на многобройните снежни бури, които бе виждало досега. Смълчана бяла гората, блестеше красиво от многобройно пръснатите навсякъде снежинки, които и придаваха вид на сякаш истинска изкуствено създадена зимна картина. А тя си беше наистина вълшебна. Смърчове, борове и брези всичко това бе допълнително къпано в бяла чудна светлина от помощника на нощта луната. Тя също ярко блестеше високо в небето, показвайки тънкия си сребърен сърп. И цялата смълчана природа бе готова най-после да се смири и приеме факта, че зимата отново пак е тук!

В.Софин

петък, 24 януари 2014 г.

Телевизионна ласка!


Телевизионна ласка изтърпяла -
цял ден жена не яла,
безропотно поела материала,
излъчен с чувство, сериала!
..........................
На търсеща жена, ще дам
голям -без капка срам -
любовния си искрен плам!
.......................
Благодарение на креватното умение,
с явно некомпетентно нетърпение,
се получава често с извинение,
ново свежо поколение!
...........................
Решителна, изнасилване избегна -
сама с готовност легна!
-----------------
На пазар краката се внедрили
в купените нови еспадрили!
.....................
В лепкава, упорита кал -
измиха очите ни без жал!
.....................
Разбит път, често вижда -
шофьор изнервен, как обижда!
.........................
При постоянна стагнация
спи омърлушената наша нация!
...............
В.СОФИН

четвъртък, 23 януари 2014 г.

Как ароматът успя да върне времето назад!



Благодарение на очите, виждаме. С върховете на пръстите, усещаме, докосването. Доста често, обаче в миналото, ни връща ароматът. Вървейки, миризмите, ни преследват постоянно. Ние хората, сме безпомощни и не можем да им устоим. Безкрайните аромати покрай нас, съхраняват, хиляди спомени, които изникват  неочаквано и смущават мислите ни.
Една топла лятна вечер, изморените мои крака се връщаха късно от работа. Пристъпвайки бавно, вдишвах хилядите миризми, които необезпокоявани се носеха отвсякъде. Разтворените крила на прозорците на къщите покрай които минавах, предлагаха на моя любопитен нос вкусен ароматен букет, съставен от многобройно готвещи се в момента гозби. Всеки уважаващ себе си дом, приготвяше вечеря. Усетих миризма на пържено. От близкия прозорец до мен се носеше аромат на тиквички. От следващия двор, миризма на риба. Отминавайки по-нататък успях да уловя с чувствителните мои ноздри, уханието на домашни сладки. В този момент, внезапно в мен проникна споменът от миналото. Отново бях малък. Стоях до масата и наблюдавах с интерес майка си, която месеше тесто за сладки. Когато успееше да го разточи, взимаше една винена чаша и с помощта на олио,  ги отрязваше. Слагаше сладките в тепсията, готови за печене. Нетърпеливи ние със сестра ми се мотаехме в краката на майка ни, пречейки и, и вкусвахме още от суровото сладко тесто. За което естествено, бивахме мъмрени. Успешно излезли от фурната,  печените сладки, ухаеха на ванилия. Не можехме да се въздържим със сестра ми.  Грабвахме ги, още съвсем горещи. Мислейки за това преживяване, устата ми се напълни със слюнка от спомена, който за кратък миг успя да сгрее сърцето ми. Отминавам. Покрай мен, преминават хванати за ръце, момче и момиче. Аромат на теменужки, докосна любопитният ми нос. Гъделът го върна към пролетта, когато в близката борова гора, бяха цъфнали ухаещи многобройни цветя. Парфюмът на девойката, успя да развълнува и обърка за пореден път мислите ми. Едва прекрачил прага на бащината къща, усетих мириса на джоджен. Съпругата ми, вареше боб в глиненото старо гърне в което и моята майка на времето, също приготвяше вкусна чорба. За сетен път, споменът успешно проникна в мен, обърквайки ме окончателно. Видях за миг, баща ми, който бе професионален готвач тогава, и правеше за всички у дома невероятни гозби, които завинаги останаха в паметта ми. Когато се връщаше от работа, аз го срещах на вратата, дрехите му ухаеха на различни вкусни манджи, които през деня бе успял да сготви. Мислейки с умиление за това, внезапно ме връхлетя и спомен за нашия градски пазар. Слизайки по стълбите, следен от погледа на излята скулптура, на козел, който и днес отново всички ни посреща, се сблъсквах неподготвен с многобройни миризми. Носът ми долавяше, аромат на мекици, неизменно посипани с пудра захар. Удряше ме мирис на скара. Кебапчета и кюфтета, неизменно дърпаха с притегателна сила краката ми, които доброволно без насилие ме водеха на павилиона, където с лимонада или бира вкусвах от предложеното. Влизайки по-навътре в пазара ме посрещаше мирис на току-що печени семки, които бяха завити във фунийки от вестник. Те дразнеха моя нос и караха устата ми, отново да преглъща. Ето, че успях да уловя и аромат на варена царевица, който се носеше неизменно навсякъде. Той се бореше успешно с другите миризми а целта му бе да превземе единствено за себе си пазара. Достигаше до всички ни, и невероятен аромат от свежи цветя, предлагани от местна цветарка. И цялата тази невероятна ароматна идилия бе нарушавана единствено от близката автогара. Пристигащи и заминаващи автобуси тровеха околността с изгорелите си газове. Всичко това бе допълвано от дразнещ гърлото мирис на гума. Целият спомен, внезапно изгасна в мен, защото в този миг, улових аромат на печена баница. Мирисът и чукна измъчения вече мой нос и докосна нежна струна в душата ми. Отново видях, как майка ми разточваше кори, как ги свиваше. Подреждаше ги търпеливо в тепсия и мушкаше вече готовата баница в гостоприемната фурна, която ненаситно вдъхваше на свой ред от аромата на домашното! На истинското и неподправеното! Сетих се и за сутрешният хляб. Отивайки на фурната, усещах  мирисът му и си мислех, че няма нищо по-хубаво за ядене от него в комбинация със сирене и домат. А, когато кракът ми стъпеше в близката бакалия, ме посрещаше аромат на наливно олио, маслина, хамбургски салам, ванилия, шоколад крава, и бонбони лакта. Всичко това блъскаше носът ми и го караше да тръпне от радостно предчувствие. Многобройните миризми покрай нас извикват всички тези спомени. Връщат ни в детството, в младежките ни години. Сгряват сърцето ни! И макар, носталгията постоянно да ни измъчва, все пак се чувстваме щастливи. Не за друго, а защото на всеки му е мило, отново да види младото хлапе, което преди е бил. Всичко това, става, благодарение на аромата, който не случайно ни ухажва навсякъде. Той безмилостно връща в нас,  за пореден път, спомена за доброто старо време, което никога не ще забравим!

В.СОФИН