вторник, 29 юли 2014 г.

За чакането и очакваното




 Човек ако се замисли, ще се сети, че живота е просто едно голямо чакане. И разбира се очакваното от нас е късмет, здраве, любов и още нещо, може би –пари от тотото. Чакането може да бъде, приятно, но не винаги. Родителите ни са чакали с нетърпение девет месеца за да се родим. Спорили са за нашия пол. Едва пръкнали се, ние се включваме активно в живота на всички чакащи. Огладнели ревем за да подсетим майка ни, че сме гладни. С нетърпение чакаме да сменят неприятно лепнещия памперс на  нас и да ни спасят от неудобството да бъдем мокри. В очакване сме да никнат зъби, в без зъбата ни уста. После чакаме, неизвестно защо да порастем и да ни пратят на училище. Нямаме търпение учителя да забележи интелекта ни. Обикновено той вижда единствено белите, които правим и ни наказва заслужено. Чакаме търпеливо през годините и когато успеем, взимаме диплом за основно образование; за средно, и ако сме внимавали в час, евентуално висше. Последното може да определи нашата бъдеща пътека, по която ще крачим уверено напред. В зависимост от нашия пол и интерес, нямаме търпение, харесано момиче или момче, от нас да ни забележи. И когато най после стане това, ние каним желания от нас елемент, и  щастливо чакаме на определената ни среща.Но, когато обектът на нашите въжделения ни пренебрегне и не дойде, се ядосваме, че времето ни е било пропиляно.  Някога, когато имаше казарма, ние мъжете чакахме повиквателната, която щеше да прати някъде в  нашата страна, на която давахме вярна клетва за служене. Там в казармата започвахме неистово да броим дните до уволнението. И когато най-сетне то успееше да пристигне, нямаше по-щастливи хора от нас. След това, пристига щастливо времето, когато се влюбваме. Момичето, чака момчето, да се сети и предложи годежен пръстен. След сватбата младите очакват рожба, която още повече ще скрепи връзката им.
Освен тези чакания и въжделения има и други. Посещаваме редовно всеки месец бюрото по труда, където се надяваме най-после да забележат, че сме безработни и ни предложат някаква работа. На спирката с нетърпение следим, кога ще пристигне автобуса, който ще ни вземе в нужната, нам посока. В магазина чакаме понякога на опашка за да ни обслужат. Посещавайки общината с опасение броим парите в джоба си, които са в очакване да ни напуснат, под формата на задължителен годишен данък. Вече двадесет и пет години всички оцелели българи до сега живеят с надеждата, държавата ни да тръгне към просперитет. Очакваме и се надяваме на всяко следващо избрано правителство, независимо от цвета му, че тези които управляват ще поумнеят. Уви! Те разумно прибират гласувайки авоарите за себе си. За народа пак нищо! Един голям студен душ, който непрекъснато времето изсипва могъщо върху нас и прави живота ни още по труден. Любителят на чашката с нетърпение чака пак, краката му да посетят кръчмата, където бързо ще го обслужат, сипвайки му чаша ракия. Някъде все някой иска и чака нещо. Нова кола, подарък, дете, жена, мъж и какво ли още не. Крадецът е в очакване стопанина на къщата да излезе на пазар за да извърши пъкленото си грабителско дело. Ако се замислим, ще видим, че и природата около нас е в очакване. Сезоните, един по друг се сменят. Нощта отстъпва място на деня и слънцето щастливо изгрява радвайки всички живи същества. Дърветата, които раждат плодове чакат децата в клоните им да узреят и някой да ги обере. Домашните животни, да бъдат нахранени. Чака се рекламата по-телевизора да свърши и следения от нас с интерес филм да продължи. В спорта чакаме с нетърпение, нашия предпочитан отбор да победи. Риболовецът е в очакване да клъвне едра риба на въдицата му.  Някои от нас чакат с месеци да си вземат неизплатените заплати. Други искат увеличение на същите. Поредната доза наркотик е в очакване наркоманът да я влее във вените си. Чакаме партньора до нас в живота да се сети, че имаме нужда от любов. А когато се изнервим  пренебрегнати, достатъчно, ние му я даваме. В болниците очакваме да ни излекуват. Там също се чака на опашка. И тази въртележка в живота в която все нещо се чака и очаква накрая завършва неприятно. Идва момент горчив, когато човек се разболява или остарява и започва да мисли за смъртта. Не му се иска тя да идва и да го безпокои. Но смъртта не пита. Избира поредната си жертва и я отнася със себе си. Тука вече за нас чакането приключва. Единствено червеите са под напрежение на очакването, че ще закусят с нас. И когато скелетът лъсне оглозган, ни остава надеждата, че някога в далечно бъдеще и той ще се разпадне окончателно.Ще се върне към корените си. Ще  бъде превърнат в част от нашия мил дом - земята!

В.СОФИН 

понеделник, 28 юли 2014 г.

Малка въшка


Слон огромен пъшка -
кацнала с охота на хобота,
хапела го малка въшка!
........................
Няма нищичко нередно -
избират в България системно,
да управлява правителство служебно!
.............................
Неусетно задрямала охрана
от крадец получила покана:
внезапно рипна, стана - 
алармата с уши прихвана
но, апаша разбира се не хвана,
само дето, дрямката избяга
при друг  пазач да се изтяга!
.................
Направените родни магистрали
много страх събрали-
колите кръвен данък дали
в шофьорски неопитни провали!
---------------
 Гладно, диша шава,
често без пари остава -
некадърно управлявана държава!
.....................
Внезапно появил се неволен -
изнервен тик доволен!
---------------
В.Софин




неделя, 27 юли 2014 г.

Денят се ражда откровен...

Денят се ражда откровен
от слънцето с усмивка устроен!
.......................
На дядо с калъча-
брада реших да мъча!
...............
С глас застанал най-отпред
хитър политик с авторитет
дарява за късмет
на народа- мироглед!
...............................
Кой да управлява е наред,
приватизирания мотопед?
....................
Неразумен, неразделен колектив-
вирее умен с негатив!
...................
С обикновена простотия,
пак ще ни управляват тия-
дето нямат насития
за родната филия!
..............
В.СОФИН




събота, 26 юли 2014 г.

Нощната смяна на един пазач!



Неусетно годините се бяха изплъзнали от моя контрол. Когато най- после след дълго време, успях да се взра в безпощадното огледало, от там с усмивка, ме гледаше насмешливо някакъв  оплешивял чичка с огромен корем, който явно доста е прекалявал с хляба. Чичката, да това, бях аз с торбички под очите от недоспиване и постоянен тормоз от вечния любим мой спътник, алкохола. В тези тъжни времена липсваше работа. Но аз, разбира се бях късметлията, който беше успял да си намери препитание като пазач в малък частен хотел. Вечер, когато тръгвах за работа, преди краката ми да стигнат спирката на която чакаше служебен автобус, аз се отбивах в близката кръчма. Там взимах блажено порция алкохол, обикновено ракия. След това, клатушкайки се, като моряк на кораб по- време на буря, се запътвах към спирката, като не забравях през това време, да дъвча чесън. Той ми беше жизнено необходим, за да не ме усетят, онези вътре, че съм пил. Току виж стигнало до ухото на шефа и той ме уволнил. Трудно взех стъпалото на автобуса, но все пак успях някак си да се добера до седалката, където почти веднага заспах. Малко преди това обаче, незаспалото още мое ухо дочу с любопитство, недоволни гласове, които коментираха моя приятел чесънът. А той горкият въпреки, че люти, ме спасяваше благородно от всичко в тези трудни времена. Най-после стигнах моя обект за пазене и освободих колегата си, младо момче да си ходи. Едва  успях да видя гърба му зад завоя и дрямката ме хвана. Мушнах задрямалото си тяло в спасителната кабинка. Пуснах служебния телевизор да мърмори приспивателно в ушите ми, а аз без дори да го погледна, легнах долу ниско и заспах. Трябваше да успея, да изтрезнея. На другия ден, когато се приберях у дома при жената, щях да  кажа: „Ни чесън ял, нито ракия пил!” Много скоро, обаче дрямката ми беше грубо прекъсната от нетърпящ възражение клаксон. Явно клиент се прибираше в хотела и се опитваше, безуспешно да накара ръцете ми, да вдигнат входната бариера. Проклех го мигновено, но все пак разбудил се достатъчно успях да извърша необходимата маневра. После за да не ми досаждат и други клиенти, оставих бариерата вдигната. Нека си влизат, излизат, все ми е тая. Пък аз, след дрямката почувствах неистов глад и потърсих торбата с припасите. Без нея, не мърдах за никъде. Постоянен мой спътник в живота, тя беше износена, но все още годна да носи, освен храна и алкохол, разбира се. Хвърлих поглед в торбата и видях буркан с фасул. Това е любимата ми храна. Знаех, че и тази вечер кабинката, ще се тресе от мощните напъни на стомаха ми. Ще смърди и на чесън, от който винаги нося в достатъчно количество. Хапнах, пийнах и погледнах с помътнели , още от съня очи, в работещия без почивка телевизор. Не можах да се сдържа впечатлен от видяното и възкликнах:
-Тия пък! Всеки път, когато погледна в новините, все за оставка говорят. Че кой е луд в това смутно време, сам да си слага главата в торбата. По скоро с остен ще трябва  да изръчкат човека, отколкото  с постоянните си всекидневни скандирания за оставка.
След тези мои думи бързо смених канала на телевизора и отново взех да мърморя недоволно:
-Какво е пък, това? Мач от световното по-футбол! Пълно отегчение! Какво да правя сега!?
Погледнах отвън пред бариерата и видях съседа от близкия до мен обект с веселата си усмивка, как идваше, към мен. Сетих се, че той е луд фен на футбола.  Но си спомних и, че го бях обучил. Предишния път му казах: „Ако искаш да гледаш, гледай! Няма да ти преча! Само донеси бутилка с ракия, да черпиш?”
-Да носи! Послушен човек! Браво! –казах зарадван, видял шишето и го настаних в кабинката до мен. Завъртяхме бутилката с алкохол, докато онези, лудите, гонеха без успех топката на терена. Най-после зачервените наши очи видяха гол, който обаче,  съдия  без милост отмени.
-Добре, че все пак топката успя да се промъкне някак си, в мрежата! Въпреки съдията! Току виж заспали сме, от скука!
-Да! Така е! –съгласи се колегата пазач от близкия хотел до мен и бутилката направи нов, успешен оборот. Мачът свърши! Питието за съжаление, също!
-Е аз, ще си лягам! –казах на пазача правил ми, до този момент, компания. Целта ми разбира се, беше да го изгоня. Да опъна натежалото мое тяло, набъбнало от пиене за почивка в кабинката. Изпъден по-този начин, недоволно мърморещ, той ме остави и тръгна да обходи терена, който му беше поверен за пазене. Аз пък, свалих бариерата, защото вече беше станало, дванадесет през нощта и си легнах. Внезапно в просъница, до заспалите  мои уши достигна протяжен звук на клаксон. Скочих, като ужилен погледнах и изругах:
-Кой бе!? Неговата мама!
Очите ми се спряха на закъснял клиент, който нагло, се прибираше безмилостно в три през нощта и се опитваше, да  накара отрудените ми ръце да вдигнат бариерата.
Дистанционното обаче, явно беше заспало, защото отказа да се подчини на командата ми. Пък може и студеното нощно време да е парализирало механизма!? Кой знае? Крайно ядосан, изскочих от кабинката и с ключ в ръка, с усилие успях да вдигна бариерата. След кратка прозявка отново заспах мърморейки недоволно:
-Ех, кога ще съмне, най-после бе? Омръзна ми това дежурство Човек не може да дремне от досадници!
Рано сутринта  нахално, слънцето изгря право в очите ми и прекъсна блажения  сън, в който бях млад и прегръщах мадама. Не бе! Сънувах кръчма с много алкохол и черпавка. Да бе! Мене ме черпеха! Кой! Разбира се съседа от обекта до мен.
Ядосан на деня, който бе дошъл неочаквано за мен станах. Вдигнах моят спасител! Шишето с водата! Истинска благодат! Така и така бях станал, хванах маркуча и полях тревата по алеите. Най- после дойде благословен момента, когато следващата смяна пристигна, начумерена на работа. Какво да се прави! Някой трябва да работи, все пак. И това не съм аз, а колегата ми. Глътнах лукче. Измих си зъбите. Пожелах леко дежурство на колегата и се приземих у дома при жената –Ни чесън ял, нито ракия пил!” Но на работа, все пак бил!

В.СОФИН   

петък, 25 юли 2014 г.

Двата оборотни лева!



Два нещастни лева! Точно толкова се валяха в прахта на пътя пред мен. Изглежда стопанинът им, ги бе захвърлил. Бяха скъсани. Двете парчета от банкнотата стояха близо едно до друго и нашепваха  на потните ми длани да ги взема. Явно собственикът на парите ядосан от нещо се е отнесъл към тях без жалост. Дали пък, не беше решил, че с двата оборотни лева няма много неща  да се купят. Или пък може! Зависи какво? Две банички по лев. Но ако реша да ги прибера, ще трябва да ги подлепя с безцветно тиксо. Така изтормозени на две части, никой продавач нямаше да се хване на въдицата и да ги вземе. През осемдесетте години на двадесети век с двата лева щях да купя осем банички по двадесет и шест стотинки. Нужно бе тогава, само да дам от джоба си още осем стотинки. Днес се вижда явно, че банкнотите от два, пет и десет лева са станали стотинки, като стойност. С тази оборотна пара в джоба, човек не може на преглед в болница да иде. Едно време и без тях щяха да ме приемат. Днес не! Първо ни искат личните данни и проверяват усърдно на компютъра, дали сме били съвестни граждани, които са платили здравното си осигуряване. После искат три лева такса –преглед и едва тогава реагират. Като нищо човек може да се гътне, докато чака да го открият на компютъра. И след като двата лева не стигат, ние сме принудени да се само лекуваме с илачите на баба. Въпреки всичко обаче парите трябва да се уважават, а не да се хвърлят като ненужна вещ на пътя. Затова аз жалостиво се преклоних пред скъсаната двулевова банкнота и я прибрах в джоба си. Парчетата от нея, бяха поели от някъде масло и миришеха неприятно. Все пак, те не бяха виновни за това. „През колко ли ръце е минала, тази нещастна банкнота?” –замислих се аз. През пазари, къде легално, къде не. Сигурно, може и под формата на рушвет. За някаква належаща услуга без която нашенецът не може да мине. Обикновено се казва:
-Заповядайте моля! Пийнете едно кафе или си вземете бира! Каквото желаете моля!
Като ги гледам, колко са успели да изпатят, в краткия си бурен живот. Двата лева, често са минавали през отрудените потни длани на работници. С тях е купуван хляб, с който бедния е засищал глада си. Пияницата ги е харчил за чаша алкохол. Служили са и като пари с които нечие дете, отиващо на училище е взимало закуска. Мислейки за всичко това, се чудех, какво ли ще може да купя с тях, което да струва точно два лева. Без да ми връщат ресто или да додавам от жълтите стотинки в джоба ми. В близкия зарзават продаваха увехнали ябълки. Също като двата изтормозени лева. Килото струваше,  колкото стойността на намерената от мен оборотна банкнота. Два увехнали лева за килограм омекнали ябълки! Дали е справедливо? Два вмирисани потни лева за килограм полуизгнили ябълки! Каква ирония!
С бързото си предвижване банкнотата от два лева е успяла да остарее. Прескачала е от град на град, надзъртала е и в селата. Дори е връщана, като вересия. От толкова пипане , тя не е успяла да си почине на топло в кесия. Все пак животът е кратък! Дори за една двулевка. Най-оборотна, бързо износваща се. Като проститутка с многобройни клиенти, които искат да я притежават, мачкайки я в потните си немити ръце. Казват, че парите нямали душа!? Имат, но тия оборотните банкноти. Всеки ги пипа. Мачка! Къса! Богатите надвили прищявката си, палят пура с двата мизерни лева. Какво е за тях? Явно нищо. Но два лева са за бедния, два хляба, които ще изяде с помощта на безплатна чешмяна вода. Оборотната банкнота, някога е била млада! Току що излязла, новичка, не измачкана още. Готова да поеме пътя си към приключението и оборота на живота си. На края, същата намерена от мен двулевка, ще пристигне напълно изтрита в банката. Там я очаква заслужена пенсия, под формата на горяща печка. Тя облизвайки омаслената и страна ще я глътне ненаситно цяла. От двата лева ще останат само, малко синкава прах, която вятъра ще разпръсне навсякъде из градското сметище. Нищожните частици от банкнотата, едва тогава ще достигнат истинската своя стойност. Ще успеят да завземат най- голяма територия. За нас хората тази стойност е невидима, но за изгорената банкнота от два лева, тя е всичко, което е постигнала в мизерния си отруден живот. Два лева, а!? Само два скъсани, мизерни лева!

В.Софин  Боровец –Самоков  24.07. -25.07.2014год размисъл за, малкото, което уж е без стойност

четвъртък, 24 юли 2014 г.

Дълго чакана доставка...

Пристигнала дълго чакана доставка -
депозирана в тепсия със заявка,
усмихната, премиерската оставка!
...................................
Упорит не пасващ елемент -
Българският не работещ парламент!
.................
Една съдбоносна крачка -
да спре пред изплашената плячка,
забравила, отказала спирачка!
--------------
Когато дъждът се върна -
внезапно денят посърна!
..................
Днес е нужно, да решим проблема-
с колан красив-емблема
по изградена ябълкова схема
да глътнем, тлъст корема!
......................
В раболепие подвил коляно -
да изпробва новото пиано!
......................
С тон весел се засмял -
 с глас музикален засиял -
настъпен от котарак -роял!
. ...........................
На политика сложна тръпката -
мечтае -голяма да му бъде, глътката!
....................
В.СОФИН

събота, 19 юли 2014 г.

Нов невъздържан токсин

Тормозени родители с токсин -
изразил мнение -невъзпитан син.
.............................
Гладни зъби с участие -
в църква облекчени от причастие!
............................
Лесно им е на тия в политиката,
пият с лед мастиката.
Да му мислят гладните с мотиката,
които търсят почивката
единствено в доброто и усмивката!
...................
Все по-често бедния стиска
в ръце празни -риска!
.........
червата гладни са заети
от бързо сготвени спагети!
..............
Нашенецът силно се надява
в България тъдява,
като личност да се откроява!
...................
В.Софин

петък, 18 юли 2014 г.

В политиката...

В политиката, народ ще смаеш,
когато осъзнаеш,
колко лесно е да обещаеш,
пък след изборите, да си траеш!
...................
Способен мъж е управлява -
с остен в нивата си крава!
.........................
Жадно сънувах,
много се вълнувах -
пред кръчмата, без пари боксувах!
..............................
В мъглата, не се виждат леглата,
за теглото на телата!
........................
Не знаеше, какви ги върши-
работа отлична свърши,
банката без пари довърши!
...........................
С висока лихвена захранка
хвана рибата таранка -
едра печеливша банка!
.........................
С успех депозирах сянка
в най-тъмната търговска банка!
.........................
В колата чакаше покана
да стегне торс -колана!
........................
В.СОФИН

четвъртък, 17 юли 2014 г.

Игла с конец

 Респект
Пръсти реших да упражнявам,
но малко, все пак се ужасявам -
игла с конец, ще вдявам!
..........................
Животът алчно търси -
с какво да ни ужаси, разтърси!
.........................
Бито от гръмовержеца с тояга -
слънчево времето избяга!
.......................
Зет с наем
На прага любезна го прегръща
сръчно джобове обръща,
заплатата прибрала умната му тъща!
........................
Все пак народе, имаш право,
в България пипат и те лъжат здраво!
.........................
Депозирах в тъмна банка
успешно-личната си сянка!
.................................
Неизвестно как успяваме-
с ракия мъката да управляваме!
..................
Неудобна истина изплува,
сметката в банка се страхува,
че без авоарите не струва!
..............................
Видяла напращяла цица
гладна опитна лисица
докрай банката изцица!
..........................
С банков надежден блян -
депозит заминал зян!
......................
В.Софин