събота, 31 януари 2015 г.

Не им завиждам!



Някой, сигурно мисли, че е много хубаво да бъдеш народен представител в парламента. Не за друго, а защото се взимат добри пари. Но не им завиждам, когато знам, че те няма да могат да изхарчат  всичко спечелено с пот, докато са живи. Ясно е че наследниците  ще се облагодетелстват от ситуацията. Докато пък аз с малката моя  заплата, щом я докосна с ръце и тя се изпарява, сякаш никога не я е имало.Няма да ме мъчи главоболие, като депутатите от парламента. Ще спя спокойно, защото знам, че никой друг не ще докопа парите ми, защото просто нямам такива.
А защо ли да им завиждам, когато ги гледам как се мъчат в парламента. Доста често ги хваща дрямка, а пък те нямат право да спят там. Все пак, това са народни избраници. Не са лукови глави я! Съвсем друго е, когато аз легна след нощна смяна. И с топ не могат ме вдигна.
Не им завиждам и за калоричната храна в стола. Казват евтина била. И какво от това? Добре бе, живейте с орлите. Управлявайте! Но помислете, че ще дойде оня ден в който в нашата татковина, няма да има българи за манипулиране. По смелите отдавна духнаха на запад, а ние старите волю неволю тук сме раждани, тук ще си останем. При това действие от наша страна, ще успеем да избягаме от живота с помощта на постоянно гладуване и евтини газирани напитки. А генно модифицираните засищащи храни, ще ни лишат  от заслужена пенсия, защото просто няма как с отрови да живеем. Пък и защо ли ни е тая пенсия? Когато е толкова малка и бързо изпразва протрития ни джоб. По добре, нека я връчат на заслужилите депутати в парламента, като допълнителен бонус за ваканциите, които правят през годината.
Не им завиждам, дори, че пият до насита квалитетно вино и дори се лигавят с уиски. Аз пък съм щастлив на джанковата ракия, която с труд медния казан е направил.
Не мога, а и не искам да им завиждам, за приятелските караници по време на дебат в парламента. Аз крещя само на магарето, когато се запъне непослушно в гората. А иначе си го получавам, съвсем цветисто от жената, която ме обича и затова проклина.
Като река да се замисля, не им завиждам и за модерните коли. Те пият бензин и трябва постоянно да се поддържат, дето се вика в бойна готовност. Аз скромно карам велосипед, не замърсявам природата и се чувствам щастливо в кожата си.
Да не говорим, че нямам намерение да им завиждам и за охраната, която все ходи по-петите им и пречи на депутатското нежно тяло да се облекчи. Аз съм лесен. Спирам зад първия ъгъл и щом няма никой бързо свършвам тая работа. Вярно отстрани изглеждам, като кучето, но нали живея такъв живот. Адаптиран съм!
Живея с една жена и се чувствам добре. Как да им завидя на тия депутати, които имат и любовница. Нека треперят. Не за друго, а защото нечие неприятелско око случайно може да ги хване и после край на политическата кариера, която толкова много с труд е била постигната.
Не им завиждам и за това, че щели да живеят прекалено дълго. Нека се мъчат! Така им се пада! Ние с малките заплати, сме орисани на кратък живот. Поне дълго няма да търпим благосклонното отношение на работодателите към нас. Пък и те често пред нашите скромни личности заявяват с цел да ни сплашат, че за нашето работно място хората се избиват. Да бе!? Как не! Всеки бедняк мисли и желае, поне пари за хлебец да има. Вода от реката и гориво за газената стара лампа останала от дядо му. Какво друго? Едно безоблачно усмихнато небе! Песен на самотен щурец в полето. И онзи дразнещ ноздрите аромат на дъхави билки.
Как да им завиждам на депутатите? Казват, че били умни в лъжите си. Така е сигурно, щом като от Европа вярват в това. Кои сме ние да се съмняваме!? Не завиждаме! Защо ли? Защото  хората казват, че има и други неща на тоя свят освен пари. Живота е щастлив с усмихнати играещи на двора деца. Любовта и красотата на един съвсем обикновен слънчев ден, споделен с най-близкия човек!  
В.СОФИН 

четвъртък, 29 януари 2015 г.

Раци


Склещили ръце юнаци-
подали с щипци знаци
в реката гладни раци!
..........................
Страхливо пъргаво юначе
отворило очите плаче-
скимти гладно пеленаче!
...........................
В тъмен водоем блещука
пред озадачена риба в скука-
блесна с кука!
................
Все по често се усеща тръпката
на панталона зимен -кръпката!
.....................
Вдигнали с достойнство ест,
не за друго а за чест!
------------------
Млад надежден театрал,
докато пред публиката зял
страх на сцената събрал!
............................
С грешна реплика суфльора
докарал бели косми на актьора!
..........................
Интересно как в таз държава
никой не ще да поздравява-
в самостоятелна изява
сутрин само се прозява!

....................
В.СОФИН

сряда, 28 януари 2015 г.

За красивото и грозното



Красиво е да видим, млад приветливо, усмихнат човек!
Грозно е ако усетим, че той има каменно сърце.
Красиво е двама влюбени да вървят, хванати за ръце.
Грозно е когато единия бърза пред другия, без да се интересува от него.
Красиво е, да усетим, какви чувства поражда в нас природата. Ширнала се пред погледа ни зелена гора.
Грозно е, когато без дори да се замислим, почваме безогледно да сечем в нея  и разхвърляме, клоните навсякъде там, сякаш това е наша бащиния.
Красиво, чисто и подредено е когато боклука заема мястото си в кошчето.
Грозно е когато, отпадъците са разхвърляни навсякъде и вятъра немирник ги разнася.
Красиво, дори достойно е да направим къщичка за книги. Да оставим безрезервно няколко от тях там, за да може всеки четящ да се докосне до магията на словото.
Грозно е обаче, когато хора свикнали да грабят, прибират всичко, без да оставят нищо в замяна.
Красиво е политиците да ни убеждават, че всичко в страната ни, ще се промени към хубаво.
Грозно е, когато усетим, че всичко това е била поредната добре измислена лъжа, която унищожава вярата в човека и доброто.
Красиво, дори отговорно е днес да бъдем истински и непоколебими в действията си. Особено, когато се касае за бъдещето на страната ни.
Грозно е да се затворим в себе си и просто, примирено да мълчим.
Красиво е когато милеем за българщината!
Грозно е когато се отричаме от корените си!
За красивото и грозното може много да се каже, за душата на човека също.
Но за мислите, които възникват спонтанно в мозъка на всеки и вълнуват само единствено  личността , ако не са споделени- нищо!
 Хубаво е когато се правят красиви неща, които радват всички ни.
Лошото е, че има хора, които се чувстват добре, когато правят лошо. При това нарочно! Там има думата правосъдието, което не работи правилно, защото законите ни уж добре написани не се спазват. За силна България трябва ред, който да внесе вяра на мнозинството, което днес живее под прага на бедността.
Красиво е да усещаме, видимо позитивните неща и да се борим всячески срещу негативизма натрупан с годините в нас!
В.Софин

понеделник, 26 януари 2015 г.

Доброволния данък в държавата ни



Интересен самопожертвувателен данък е измислила държавата ни. Той разбира се, е актуален и в другите цивилизовани страни, които също разчитат на даренията на хората. Тотото, което мнозинството пуска по света с цел да спечели и облекчи нерадостното си положение, прибира с лекота безрезервно спестяванията на всички изкушени. Вместо печалба, то милостиво предлага надежда. Редовното пускане на тото води до пристрастяване. Човек се увлича и всяка седмица, губи спечелените с труд пари. От време на време, понеже тотаджията е упорит пускач, печели тройка или мижава четворка, която го кара да продължи агонията си и следващия тираж.
Все пак, бих казал похвално е да се внася съвсем доброволно данък в хазната на банката. Ако се замисли човек и събере тези изстискани от джоба му пари, ще получи сума, която макар и малка, може да облекчи донякъде мизерното му положение. Но, както казах, тотаджията се храни с надежда. „ Няма начин!”-мисли той. „Тази седмица най после ще стана богат! Много богат!”
Уви! Свещена глупост! Ако погледнем статистиката на онези, които все пак са успели да се докоснат до дебелите пачки с пари, ще установим, че в повечето случаи, те вече нямат нищо. А щом нямат, значи, трябва пак да играят тото. Здравомислещия човек, не само че не пуска фиш, дори билети от лотарията, не тегли. Някой сигурно ще каже, че  щом не играе, значи не иска да спечели.
Всеки мисли, че именно той, ще бъде късметлията, но съществуват и хора, които не искат да внасят доброволно трудно изкараните си пари. Те знаят, че само с гола надежда не се живее. Особено в страна в която липсва сигурност. На всеки един човек са нужни пари. Но те не са всичко на този свят. Човек е богат, когато е здрав. Има приятели, любов и това му е достатъчно. Красотата на заобикалящата природа, всичко това го прави истински щастлив.
Нима богатите са щастливи!? Нима спят спокойно? Нима не ги охраняват!?
Щастие приятели не се купува с пари. Човек може да се излъже, когато усети прекалено много банкноти в ръцете си и да помисли, че те са всичко най хубаво за него. Уви! С пари не можеш да купиш сърцето на честния човек. Може да го накараш да се усмихне, но усмивката му няма да бъде сгряваща, а фалшива, недоверчива и дори предизвикателна.
Стимулират нашенеца да пуска тото, като редовно лишават тиражите от шестици. Колкото повече се трупа джакпота, толкова повече е изкушен българина. Пуска ли пуска фишове. Комбинации безброй. Някои играчи толкова се впечатляват, че дето се вика продават и дрехата от гърба си. Целта е ясна! Те истински жадуват да се докопат до голямата печалба. Уви! Дори някой да удари шестица, това става именно тогава, когато тотализатора благоволи да разреши. Колкото повече фишове се пуснат, толкова по голяма е печалбата за тях.  Но не за тези, които са повярвали, че ще се откъснат от дъното на беднотията. Много пари! Малко печалби! Това е! Играй народе, но се замисли, че някой друг си играе с теб, на котка и мишка.
 Какво е останало от нашенеца? Надява се 25 години да му се оправи положението. То разбира се не се оправя и затова той пуска тото, което редовно му бие шамара, като с хитрост му прибира всичко до стотинка.
Интересно! Какво се управлява, тогава в държавата ни!? Хората ли? Не! Те са оставени самостоятелно и мизерно да оцеляват! Крадците и убийците, управляват ли се? Не! Е, какво се прави все пак тогава? Управляват се, единствено парите на хората!
Върви, че живей! Създавай деца в държава, която утре като всички нас мнозинството, ще манипулира при това безнаказано.
В.СОФИН 

събота, 24 януари 2015 г.

Гнида

Съборен рязко от обида,
мъчно крета индивида -
в косата гребен, блъсна гнида!
------------------
Колко и от себе си да даваш,
дори всичко да раздаваш,
накрая примирен се осъзнаваш -
трудно хората познаваш!
------------
Сенките разчупват тишината
звезди пръскат по стената
отразяват влюбена душата
на човека, търсещ светлината!
---------------
При хрема какво да взема?
За да реша сега проблема -
на жената моя, диадема!
На деца игра по схема,
а за мен вода, студена!
.........................
Докато пусках ретро от касета,
с пъргави крачета,
неуморна клета,
жената почна да ми шета!
-------------

В.Софин