петък, 29 май 2015 г.

Писането и бягането, като удоволствие



                                                  Писането и бягането, като удоволствие
         Писането  е удоволствие, поне за мен. Да но синът ми твърди друго. „Бягането в спорта е удоволствие!”-настоява той и наистина мисли така.
Оказва се обаче, че и писането прилича на бягането. Когато човек бяга, той е принуден да се справя с различни препятствия срещнати по-пътя. Така и писателят, когато подрежда буквите на белия лист, на моменти спира поколебан, накъде да поеме. Дали направо, като предизвика гняв у читателите си или да избере лесното, като пропусне неприятното и погали с лъжи ума на хората.
Все пак мисълта бяга напред, на моменти спира задъхана, но щом поеме свеж въздух от мозъка се втурва отново напред. Там където е интересно, където се случват странни неща, където човек мечтае; там където се ражда истината, дори и горчива да е тя;  където светът изглежда захаросан, като във филмите; там където хората се борят с измамата, болестите и корупцията превзела демократичните ни общества. За любовта и прекрасното в живота, за цветята, усмивките на децата, за птиците летящи безгрижно в небето, за морето, въздуха и планините. За всичко това бягащия и задъхан автор ще напише. Понякога шедьовър, други път боза, но така както не всичко е пари, така и не всичко писано на лист става класика.
Като бегач на дълги разстояния ръката на писателя успява изморена, да развълнува, да тормози, да накара читателя да се засмее, дори да плаче, а понякога, когато е несъгласен да ругае.
Но…!
Докато бягаш, мислиш! Докато мислиш, значи съществуваш и знаеш, как листа с букви да вълнуваш!  
За това писането и бягането си приличат.
В.Софин 

сряда, 27 май 2015 г.

По леко...

С ракия люта, често мисля -
по-леко живота се осмисля!
..........................
Имах някаква идея -
пред фейсбука да тъпея,
но над книгата треперя
с цел да поумнея!
И затуй сега се зверя,
за да проумея
кой е прав и кой крив
в този наш капитализъм див!
----------
 Забранила строга контрола
на босяка пред мола
да гази пиян в гьола!
---------------
Обсебен взех поредна доза
четиво любовно в проза-
за ароматната българска роза.
...........
Оказал се облекчаващ епилога -
след напъване  до изнемога,
кокошка изпуснала яйцето на полога!
...................
В.Софин

понеделник, 25 май 2015 г.

Свободни ли са чашите?



                                                       Свободни ли са чашите?
     Двама любители на твърдия алкохол, пили до късно в една кръчма. Келнерът започнал да прибира празните чаши и чинии. Когато стигнал до наквасените приятели попитал учтиво:
-Свободни ли са чашите? –и веднага след това посегнал да ги прибере.
-Ало гражданино? –обадил се недоволен единия от клиентите. –Чекай малко…! Они верно, така като гледаш, мое да са свободни,но това е оти са празни…. Сега ако ги напълниш, пак от оная… убавата, домашната пукница, нема да са!
-Ама ние прибираме… -смотолевил недоволен келнерът и отново посегнал към чашите.
-Оти не ме слушаш, като ти говорим бе? Чашите са свободни, оти требе да ги напълниш отново бе? Тогава нема да са свободни, оти ние, ке ги изпиеме….
-Домашната свърши… -казал келнерът с цел да откаже поръчката.
-Е и шчо от това? Сипи от коняко… по-сто грама и на двамата.
-И той свърши…
-Дай по бира за изтрезняване!
-Свърши…
-Шчо сичко ли е свършило?
-Не вода има… минерална.
-Водата ти си я пий! Ние арестувана вода не пиеме… Мое компот да е, друго е, но вода, никога!
Недоволни, че не са успели да се напият  обилно, двамата приятели полека станали и с клатушкаща походка на пингвин се изсулили през вратата.
В.Софин 

четвъртък, 21 май 2015 г.

Лукова глава



       Един депутат с вещата помощ на личен шофьор, бързал за заседанието в парламента . Докато служебния автомобил преодолявал спънките в движението, той споделял на висок глас възмущението си от вчерашния труден ден, който се оказал нервен за него:
-Ще ми разправят те…! Коалиция! Как пък не! Аз да не съм, лукова глава, а?
-Да господине! -прозвучал в съгласие тихия глас на личния шофьор.
-Какво…? Значи съм лукова глава а?
-Да господине… Не се обиждайте, но Вие сте такава…
-И защо мислиш така, говедо такова! –ядосал се депутата и благословил шофьора си със първия хрумнал му обиден елемент откраднат от българския език.
-Ако не бяхте лют, като лука, щяхте да сте отстъпчив и вероятно сега вече в коалиция. А Вие господине, не искате да сте магданоз…!
-Защо магданоз, бе Спасе?
-Ами защото, той съдържа витамин Е, който помага за размножаването…. А Вие разбира се, както споделихте, не искате това. Скромен, независим депутат, който винаги е в опозиция, настръхнал, лют също като лука… Сам, като цар и генерал!  Вие решавате, дали на дясно или вляво ще завиете. А когато сте неразположен и среден пръст може да покажете, като изобщо не гласувате, а само тихо се преструвате на врял, кипял и всичко видял, независим депутат…
-Хм… Умно! –съгласил се депутата. –Но да не съм те чул да кажеш пред други, че съм лукова глава… Защото веднага на часа, ще те уволня и дори съдя за обида! Все пак живеем в демократична правова държава! И дали съм люта, лукова глава или не, определям само аз1 Аз Спасе и никой друг!
В.СОФИН