Писането и бягането, като удоволствие

                                                  Писането и бягането, като удоволствие

         Писането  е удоволствие, поне за мен. Да но синът ми твърди друго. „Бягането в спорта е удоволствие!”-настоява той и наистина мисли така.

Оказва се обаче, че и писането прилича на бягането. Когато човек бяга, той е принуден да се справя с различни препятствия срещнати по-пътя. Така и писателят, когато подрежда буквите на белия лист, на моменти спира поколебан, накъде да поеме. Дали направо, като предизвика гняв у читателите си или да избере лесното, като пропусне неприятното и погали с лъжи ума на хората.

Все пак мисълта бяга напред, на моменти спира задъхана, но щом поеме свеж въздух от мозъка се втурва отново напред. Там където е интересно, където се случват странни неща, където човек мечтае; там където се ражда истината, дори и горчива да е тя;  където светът изглежда захаросан, като във филмите; там където хората се борят с измамата, болестите и корупцията превзела демократичните ни общества. За любовта и прекрасното в живота, за цветята, усмивките на децата, за птиците летящи безгрижно в небето, за морето, въздуха и планините. За всичко това бягащия и задъхан автор ще напише. Понякога шедьовър, други път боза, но така както не всичко е пари, така и не всичко писано на лист става класика.

Като бегач на дълги разстояния ръката на писателя успява изморена, да развълнува, да тормози, да накара читателя да се засмее, дори да плаче, а понякога, когато е несъгласен да ругае.

Но…!

Докато бягаш, мислиш! Докато мислиш, значи съществуваш и знаеш, как листа с букви да вълнуваш!  

За това писането и бягането си приличат.

В.Софин 

По леко...

С ракия люта, често мисля -
по-леко живота се осмисля!
..........................
Имах някаква идея -
пред фейсбука да тъпея,
но над книгата треперя
с цел да поумнея!
И затуй сега се зверя,
за да проумея
кой е прав и кой крив
в този наш капитализъм див!
----------
 Забранила строга контрола
на босяка пред мола
да гази пиян в гьола!
---------------
Обсебен взех поредна доза
четиво любовно в проза-
за ароматната българска роза.
...........
Оказал се облекчаващ епилога -
след напъване  до изнемога,
кокошка изпуснала яйцето на полога!
...................
В.Софин

Свободни ли са чашите?

                                                       Свободни ли са чашите?

     Двама любители на твърдия алкохол, пили до късно в една кръчма. Келнерът започнал да прибира празните чаши и чинии. Когато стигнал до наквасените приятели попитал учтиво:

-Свободни ли са чашите? –и веднага след това посегнал да ги прибере.

-Ало гражданино? –обадил се недоволен единия от клиентите. –Чекай малко…! Они верно, така като гледаш, мое да са свободни,но това е оти са празни…. Сега ако ги напълниш, пак от оная… убавата, домашната пукница, нема да са!

-Ама ние прибираме… -смотолевил недоволен келнерът и отново посегнал към чашите.

-Оти не ме слушаш, като ти говорим бе? Чашите са свободни, оти требе да ги напълниш отново бе? Тогава нема да са свободни, оти ние, ке ги изпиеме….

-Домашната свърши… -казал келнерът с цел да откаже поръчката.

-Е и шчо от това? Сипи от коняко… по-сто грама и на двамата.

-И той свърши…

-Дай по бира за изтрезняване!

-Свърши…

-Шчо сичко ли е свършило?

-Не вода има… минерална.

-Водата ти си я пий! Ние арестувана вода не пиеме… Мое компот да е, друго е, но вода, никога!

Недоволни, че не са успели да се напият  обилно, двамата приятели полека станали и с клатушкаща походка на пингвин се изсулили през вратата.

В.Софин 

Лукова глава

       Един депутат с вещата помощ на личен шофьор, бързал за заседанието в парламента . Докато служебния автомобил преодолявал спънките в движението, той споделял на висок глас възмущението си от вчерашния труден ден, който се оказал нервен за него:

-Ще ми разправят те…! Коалиция! Как пък не! Аз да не съм, лукова глава, а?

-Да господине! -прозвучал в съгласие тихия глас на личния шофьор.

-Какво…? Значи съм лукова глава а?

-Да господине… Не се обиждайте, но Вие сте такава…

-И защо мислиш така, говедо такова! –ядосал се депутата и благословил шофьора си със първия хрумнал му обиден елемент откраднат от българския език.

-Ако не бяхте лют, като лука, щяхте да сте отстъпчив и вероятно сега вече в коалиция. А Вие господине, не искате да сте магданоз…!

-Защо магданоз, бе Спасе?

-Ами защото, той съдържа витамин Е, който помага за размножаването…. А Вие разбира се, както споделихте, не искате това. Скромен, независим депутат, който винаги е в опозиция, настръхнал, лют също като лука… Сам, като цар и генерал!  Вие решавате, дали на дясно или вляво ще завиете. А когато сте неразположен и среден пръст може да покажете, като изобщо не гласувате, а само тихо се преструвате на врял, кипял и всичко видял, независим депутат…

-Хм… Умно! –съгласил се депутата. –Но да не съм те чул да кажеш пред други, че съм лукова глава… Защото веднага на часа, ще те уволня и дори съдя за обида! Все пак живеем в демократична правова държава! И дали съм люта, лукова глава или не, определям само аз1 Аз Спасе и никой друг!

В.СОФИН