Обединяващо хорото!

За краката най-доброто,
бягащо от злото
е обединяващо за хората -хорото!
..........................................
Станало известно от теглото,
 как износило се облеклото,
изцяло на горкото-
гуми нови в колелото!
----------------
Гуми изтъркало горкото,
без път в гората до селото,
изморено от напън, колелото!
--------------------
Обичам, харесвам престижа
дъвката свободна от грижа
в уста пред шеф, скрито движа!
--------------------------
Парламентът тихо плува
по-измислени, златни вълни!
Понякога с мисъл се вълнува,
за джобните си, вечно празни дълбини!
-----------------------
 Диалогът може да се насърчи,
но това едва ли, празни джобове,
 ще облекчи!
---------------
В.СОФИН

Кожухът не е виновен!

          През лятото дядо Нестор седял на пейката отвън пред дома си, навлечен със зимния кожух и пушел лула. Внукът му Ванчо го попитал:

-Дядо бе, не ти ли е топло?

-Не! –отвърнал невъзмутимо старецът . След малко, не издържал в жегата изпотен внукът попитал отново:

-Дядо бе, не ти ли стана топло?

-Не! –отговорил отново дядо Нестор и продължил да пуска синкав дим на кръгчета от недопушената си лула. Към обяд обаче му припарило и казал на глас пред внука си който играел около него.

-Я гледай ти!? Оно май стана жега! Я да свалим кожуо.

-Е нали ти казах дядо, че е топло и не е за кожух!? А ти не та не!

-Не ги разбираш тия работи Ванчо! Още си малечок! Он кожуо не е виновен и не пречи. Нали цела зима  го носих? Времето.. Времето пущината! Оно само  е виновно! –казал старецът уверен в правотата си и като с почесал замислено, запалил отново угасналата лула.

В.СОФИН 

Марчето!

Ех, когато Мара млада беше,

лека не тежеше!

На мъжкото сърце лежеше!

С усмивка чорапите переше,

фланела за зимата плетеше!

Обичаше и  не кълнеше!

Но друго време беше…

Днес  Мара, кат, прихвана

в ръце от яд тигана,

прасна го, но не в тавана,

а в главата празна на Стояна!

Остарял бил и скучен

на мързел през годините научен!

Мъжка работа едва подхващал,

изпита често чашата разклащал!

За дар се мислел рядък,

създал вкъщи
вечен безпорядък!

Усетила се,Марчето  накрая

ядосана, не му изтрая!

Поумняла леко остаряла

прогони го от рая,

 който някога в омая,

 бе за двамата създала!

В.СОФИН

За правото...!

      -За какво гласува?- с провокиращ въпрос журналист се опитал да чуе интересен отговор от избирател, който току що бил пуснал бюлетината в урната. И си го получил:

-За правото…!  - отвърнал с приповдигнат тон запитаният.

-Кое право господине? –продължил словом, без скрупули нападението си журналиста.

-Правото да псувам! Огледайте се вижте! Вече 26-години все гласувам и всеки път съм разочарован. Ако не дам вот, нямам право да се възмущавам от безобразията вършени в страната ни. Не мога честно, да се вълнувам! Така по-свой начин се бунтувам срещу корупцията и пипалата на октопода, стигнали навсякъде... дори в душите на хората…!

-И какво печелите от всичко това? –продължил журналистът безпощадно да изтезава избирателя с въпроси.

-Не ме ли чухте? Аз ви казах! За правото…! Правото да ругая всеки спечелил и не изпълнил обещанията си…

-От това става ли ви леко?

-Не разбира се! Но ми дава повод да се напия и забравя, че съм роден в страна, с която се гордеех някога, а сега за съжаление, само се срамувам…

След изплютите с болка думи на разочарование, избирателят наложил прокъсания каскет на побелялата си глава и като кимнал дружелюбно на слисания журналист излязъл навън да запали цигара.

В.СОФИН