понеделник, 30 ноември 2015 г.

Чий приоритет е спасяването на България?



          Ах! Колко хубаво, дори прекрасно е да сме неграмотни в нашата държава!
Вървим не потискани, свободни от ангажименти. Не мислим за нищо, освен как да ни мине, по-леко денят и откъде да намерим нещо за ядене. Другото не ни вълнува.  Дори изобщо не ни интересува!
Влизали незаконно бежанци от други страни. Щом могат, нека влизат! Без това няма армия, кой ще ги спре? Турция! Нас това не ни интересува. Щели да увеличават годините за пенсиониране. И какво от това, като повечето хора у нас са без трудов стаж!?
Данъка за винетките, щели да вдигат. Защо пък не, като караме каруци и измъчваме кон!?
Искали да намаляват двадесетте полагащи се заплати на полицаите при пенсиониране. И какво от това? Те пак, ще използват палките си срещу нас неграмотните, посегнали на хляба на имотните!
При всички избори провеждани у нас, давали пари при гласуване. Защо пък не? Всеки лев е добре дошъл в това студено, изтръпнало време за живеене.
Опитват се да тормозят населението ни с терористи? А по-нивите ни? Те бъкат от крадци. Няма човек по-селата който да не е пропищял от тях. И какво? Нищо! Животът продължава да тече, като река и да изтича от спукания бент наречен държава!
Пука ли ни? Не!!! Дреме ни на шапката!
Да ама проблемът, често е в грамотните.
Все недоволни, все искат нещо, все стачкуват и тормозят мислещите глави в парламента.
И какво? Тук, там успяват да пробият кордона от неуспехи с някакъв мимолетен, временен успех. И какво от това? Пак страдаме ние неграмотните. Тъкмо се зарадваме на постигнатото от страна на образованите, когато управляващите у нас предизвикват нова ескалация в нервите на всички. Я електричеството ще вдигнат или водата.  Ще ни говорят за икономика, която липсва у нас, защото  е пропълзяла с хитрост от разградения ни двор и е избягала на запад.
Постоянно слушаме с ушите си, които за съжаление на управляващите, още чуват, че у нас са нужни реформи. Трябвало жертви!  Само така страната ни щяла да се изправи на крака. Как? Без особено производство. Без да се следва вътрешния глас на народа. Как ще се постигне това? Никак! Защото у нас други дърпат конците, други решават, какво да бъде и с кого, а не ние братя, грамотни, имотни, неграмотни и без имотни.
Така, че вълнувайте се! Но внимателно, стачкувайте, ругайте и мислете, защо трябва да сме неграмотни? Кому е нужно това? Защо трябва все някой отвън да решава съдбата ни? Та ние бъркаме ли се в техните вътрешни работи в страните им? Не! Но и да искаме, няма как да ни огрее, защото казват който не слуша, може и бомба чужда да опита.
Целта е ясна. Мълчим, когато ни се карат, скимтим, като малки безпомощни кученца, ако сме се провинили и се молим. Молим се на Бог. Нека той спасява България! Ние просто не можем. Не защото не го искаме, а защото друг отвъд океана определя със сила живота ни, в една земя наречена от тях „ могъщите” с обидното за нас име: „Територия!”
В.СОФИН 

четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Спрян шеф на пътя



         По времето на социализма директор на завод, пътувал за столицата съвместно със служебния шофьор.  Времето му било скъпо и лично той, мъчел на завоите по-пътя служебната Лада, като успешно въртял, бясно волана. Стриктен катаджия се усъмнил в скоростта на автомобила и с помощта на стоп палка умело го спрял.
-Документите за проверка! –издигнал глас служителят на закона. –Сега да видим, как се кара с превишена скорост…!?
-Много бързам другарю старшина…! –казал в свое оправдание директорът, докато измъквал тялото си от колата.
-Ще видим, кой за къде бърза!? –отвърнал строго катаджията и се вторачил в подадените му плахо документи.
Шофьорът, който в тоя момент стоял кротко в купето се оказал страстен пушач. Не издържал на никотиновия глад  и излязъл вън от колата да запали. След като проверил бавно придавайки си важност, книжката за правоуправление на директора, катаджията  изплюл няколко думи с усмивка:
-А бе нашенец, много е нервен вашия шеф? Само се разхожда нагоре, надолу…  Дърпа, цигара след цигара… Сигурно за успокоение, а?
-Нали бързаме за среща? Чакат ни! Как да не е нервен!? -отвърнал сконфузен директорът донякъде обиден, че са го взели за обикновен шофьор. После прибрал ядосан в джоба на сакото върнатите документи.  Принуден, изслушал обясненията на милиционера, да кара бавно и внимателно и дръпнал с Ладата напред по-шосето, където почти веднага се скрил зад  завоя на пътя. Бил облекчен, че глобата му се е разминала.  Бавно изтрил потта от лицето си и казал на служителя седящ до него, който в тоя момент спокойно прибирал табакерата с цигарите в джоба си:
-Не съм виждал по-прост катаджия! Как не можа да разбере, че аз съм шефът, а ти шофьорът. Но  какво и друго можех, да очаквам!?  Такива пазители на закона, понякога се оказват неуки хора...
Ушите на шофьора, които чули гневния монолог на директора, щръкнали от радост. Самият той се усмихнал блажено, но не казал нищо. Станало му драго, че именно, точно него са взели за шеф. Дори изпитал мигновено щастие, че външния му вид, създал респект у катаджията, който забравил да глоби заради това, шефа му.
В.СОФИН