понеделник, 30 май 2016 г.

Събудени мисли

Природата е най-добрият художник!
Всички други са просто аматьори, спрямо нея!
---------------------
За съжаление на богатите не всичко е пари!
 Съществува и приятелство, при това безкористно!
-----------------
Всеки усеща хлапето в себе си което е бил, но не всеки го разбира и изпитва днес чувства към него!
---------------
Забравили, че обществото ги е избрало, някои депутати не виждат по-далеч от мястото, което заемат в парламента!
.................
Някои хора ронят горещи сълзи там, където няма! Въпреки това го правят защото искат да създадат впечатление за себе си!
---------------
Ако книгата не откликне на нашите очаквания, това не значи че е глупаво написана. По-скоро ние не сме успели, да хванем мислите на автора предизвикани от полъха на времето.
.---------------
Ако съставките на любовта се окажат прекалено осолени, това не значи, че и вкусът ще бъде същият! По-скоро, ще ни горчи, ако целувката е искрена и споделена с подходящия за нас човек.
....................
Когато на политика замеришат краката,
няма как да не изпъкне лъжата!
-----------------
В.СОФИН


Хм! Пари!

Хм пари!
Хм, много пари!
Студени са!
Хич не сгряват!
С тях трудно можем да си купим чувства. Може да създадем. но не и да купим любов, искрена и необходима, като чистия въздух, вятъра немирен; ласкавите топли слънчеви лъчи; приспиващия шум на близката река, песента на щурците, която кара ушите да се усмихват; нестройният жабешки концерт, дочут от блатото, недалеч от нас; усмивката на две хубави очи; споделената целувка и топлината на ръцете, които осъществяват пламенната прегръдка с любимия човек! Всичко това, не се купува с пари, които скапват човешката душа, нали?
В.СОФИН

Омесен!



                                                                             Омесен
     Мъжът паднал ниско в женските сръчни ръце се чувства омесен, също като хляб. Опечен, удобно, ухаещ, съвсем сладък, той е с дъх и аромат на отлежало, но не вкиснало вино.  Макар да чувства дълбоко в себе си, че е предал мъжката половина на човечеството и се е превърнал в обикновен, невзрачен мухльо, кавалерът вярва, че обича истински и мъките му; веригите с които е заключен, му се струват леки, поносими и дори съвсем удобни, сякаш разкошни гривни, които го предпазват от нежелано бягство. Бягство от необикновените, сръчни женски ръце, които са го омесили с подходящи подправки и вече печен, сияещ и дори топло ухаещ, той е рожба на любовта. Любовта без която не може, нито кавалера, още по-малко дамата, която дава, но и взима обсебващо сърцето на избраника на когото е оставено единствено правото да обича, при това истински и непоколебимо...!
В.СОФИН 

петък, 27 май 2016 г.

Децата щели да гласуват!



          -Абе Вуте!? Чекай, не варкай толкоз! И я съм за кръчмата...! –опитал се Гено да спре устрема на комшията. –Имам да ти кажувам нещо!
-Знам я, що ке кажеш!? Сигурно си свършил парите? Друго нема да е!? –подложил положението под съмнение Вуте.
Най-после леко задъхан и зажаднял за пукница Гено настигнал комшията и рекъл:
-Па, знаеш ли Вуте, какво ще правят у парламенто...!?
-Зор ме е! Нема да черпят я!
-Тебе нема. И мене не. Ама са решили децата, них...!
-Оти па них Гено? –станало му интересно на Вуте, който знаел, че алкохолът е забранен за малките.
-Слушай и трай...! Имало предложение за петгодишните.... Да гласуват на есен...! –изплюл острото камъче Гено и вперил поглед в сащисания мигащ, като прекъсвач на Вуте.
-Как-кво? –заекнал хванат неподготвен той.
-Какво? Нищо за нас. За них петгодишните де, щели да раздават безплатно биберони.
-И оти? –не разбрал нищо от казаното дотук от Гено, Вуте.
-Оти ти, нема да гласуваш. И я нема! Заради задължителното... Я при жената не одим по-задължение, та за них ли политиците, ще хукна...?
-Как мислиш? Децата, дали ке се вържат? Само на един гол биберон, при това без млеко...?
-Оти не!? Они малките и пръст, когато  им покажем се смеят. Значи и на бибероно, ще клъвнат... нема начин!
Леко ядосан, че е подценен от умното депутатско тяло в парламента Вуте казал:
-Е-е-е! Па тия у парламенто, срам немат. Гледат да си уредат спането за още един мандат, при това почти безплатно... А ние Гено? А ние...?
В.СОФИН 

вторник, 24 май 2016 г.

Кои точно букви...?



-Иванчо, с какво обръщение и кои точно букви ползваш, когато след училище видиш баща си у дома? – задала въпрос учителка на първи клас.
-Здравей тате! Дай един лев за бонбони! –отговорил развълнуван малкият Иванчо
В.СОФИН

С коя буква започва азбуката?



-С коя буква започва азбуката? –задала въпрос учителката на малкият Иванчо.
-А-а-а! –замислил се той и отговорил неочаквано:
-Не знам госпожо! А Вие , знаете ли?
-Нали току що я каза. Не усети ли?
-Не! Нищо не усетих!
-Ами „А”, Иванчо! –казала учителката.
-А какво? –обадил се той опулен и нищо неразбиращ.
-Буквичката са казва „А”, като агне!
-А-а-а! Ясно! –отвърнал малкият Иванчо, който така и не разбрал нищо. Все пак това били първите му часове по-български език, а буквите са толкова много. Как да ги запомни?
В.СОФИН

Кои са гласни, кои съгласни...?



-Иванчо –попитала учителката в първи клас:
-Кажи, кои букви са  СЪГЛАСНИ?
-С какво да са съгласни? –задал контра въпрос на учителката Иванчо.
-Нали знаеш, че има ГЛАСНИ и СЪГЛАСНИ? –настояла за отговор учителката.
-Ами... Гласни са тия, които ги казваме на глас. А съгласни, сигурно ония, които сами изкачат, любезни от устата... –отговаря Иванчо усмихнат щастливо при мисълта, че се е справил отлично със зададения му въпрос.
В.СОФИН