неделя, 31 юли 2016 г.

Когато споменът проскърца...



За пореден път и тази нощ доволен споменът проскърца зъби и се вмъкна насила в съня на една възрастна жена. В него тя отново бе младо момиче.  Облечено в народна носия. Нагиздено с мъниста, като картинка. С кобилица на рамо с две празни менчета тя, някогашното момиче отивала на чешмата, която шумяла в дървеното си корито в края на селото. Там срещнала Стоян. Подпрян на овчарска гега,  с усмивка дяволита на лице, той поел с вода бащините овце. Шумяла чешмата, пълнела коритото и съвсем случайно чула разговора между двамата млади тогава, Стоян и Радка.
   Като видял момата , да пълни менците с вода, ергенчето не издържало и възкликнало:
-Ей моме! Жаден съм! Много съм жаден... Да знаеш...!
-Че кой ти пречи? Пий! – чула се пак да приказва на сън старата жена и подала, едното менче на Стоян.
-Че да пия! Щом казваш.... Да ама аз не искам от менците... Не съм жаден за вода... –продумал аленеещ бузи, срамежливият Стоян.
-А за какво Стояне? Кажи, не се срамувай!
-За тебе Радке! За тебе! Когато те видят очите ми, ожаднявам...
-Не те ли е срам. Да приказваш такива думи Стояне? Още сега ще кажа на мама...!
-Па кажи! И аз ще продумам довечера на тейко си, и ще ги проводя с мама, да те искат...!
-Ама , аз не те искам Стояне...! –опънала се Радка уплашена.  –Не те искам... Обичам друг!
   Недоволен този път споменът проскърца отново в паметта на старата жена и грубо я събуди.
    Възглавницата на Радка, останала стара мома, беше плувнала, цялата от сълзи.  Хлипайки на глас,  въздишайки тежко тихо  казала в тъмнината:
-Е-е-х Стояне, Стояне! Защо не ме грабна тогава... А ти любими слушаше лъжите на едно изплашено, неопитно момиче... И повярва...! Пък аз те обичах! Обичах те...! Но ми остана само единствен той, споменът за тебе, който идва в съня ми... Виждам те отново, как поиш овцете в дървеното корито с вода от чешмата, как ти подавам менчето да пиеш, а ти дори тогава ми даде китка цвете. А пък аз, неразумната я хвърлих в коритото, което я отнесе, нейде далече от мен... Далече за да не я видя никога... И теб също!
Много години минаха оттогава. Чешмата все още тече между буренаци избуяли от глътката и. Коритото изгнило, отдавна го няма. Овцете и те липсват. Няма го и Стоян.
     Остана само той, скърцащият спомен, идващ в съня понякога на старата жена.
   Нощта е дълга. Споменът вечен. Устоял на капризите на времето, той идва тихо всяка вечер. Идва с болка, която е непреодолима. Всичко си отива. Променя се. Единствено някъде кротко остава,съвсем самотна, несподелената любов. Тя остава в сърцето на влюбения, което докрай докато тупти ще кърви и ще търси истината. Истината която вечен, споменът скърцащ  зъби, ядосан нощем смущава мислите на Радка.
В.СОФИН  

петък, 29 юли 2016 г.

Ищах!



Докато чакала безгрижно във водата,
майтап видяла корковата тапа,
с хвърлената умна кука от Митака,
която чинно чакала мерака
да ухапе рибата с ищаха !
В.СОФИН

четвъртък, 28 юли 2016 г.

Ракията мисли!



                                                                        Ракията мисли!
      Често пъти шопската ракия мисли:  „Чудим им се!!!  Оти  некои ора не могат да ме гледат!?
Ама мислим... ! Дека требе да се научат да ме преглъщат, вместо  пияни  да повръщат!”
Ракията мисли:
     Често пъти шопската ракия мисли: „Чудим им се!!! Защо някои хора, наречени елементи, не могат  да ме гледат!? Но назрява мисъл в мен, че трябва да се научат да ме поглъщат, такава, каквато съм люта, непоколебимо действаща на краката, удряща усилено главата  и предизвикваща, неразумно смели, да повръщат!”
В.СОФИН  

понеделник, 25 юли 2016 г.

Ти помниш ли ме?



  -Ти помниш ли ме? -попитал познат, Пенчо.
-Как да, не! Та нали вчера пихме у кръчмата при Милчо!
-А помниш ли приятелю, че обеща днес да черпиш?
-Виж ти! Виж ти! Точно това не си го спомням. Явно съм бил много пиян...!
В.Софин

неделя, 24 юли 2016 г.

Къде са ти парите?



                                                              Къде са ти парите?
-Дека са ти парите Ганчо? –попитала самоковка мъжа си. Тя се нуждаела спешно от дребни, нужни за закуската на сина им в училище.
-Па дека мое...!  Отзад на г-азо! –уточнил в просъница той.
-Къде? – не разбрала жена му.
-У джобо отзад на гащите ма! Не ги ли видиш? Стоят закачени у коридоро на закачалката! –упътил жена си Ганчо към панталоните в които кротко дремела доскоро  необезпокоявана  и кесията му.
В.СОФИН

събота, 23 юли 2016 г.

Г-з душа няма!



-Абе знаеш ли оти викат: „газ душа нема!”- попитал Геле, Ганчо у кръчмата, където пиели ракия една вечер.
-Не!  Кажи Геле! Стана ми интересно...!
-Интересно я!   Слушай!  Като пръднеш сутрин у кревато и душицата сама излиза миризлива от зельето, дека снощи си ял...!
В.СОФИН