вторник, 31 януари 2017 г.

Построих с думи замък!


Вълнувах искрените думи.
Откровен измъчих срички.
Спънах мисли в трудни друми.
Изречения озаптих в  кавички.

Събирах борбен впечатления.
Въодушевен сглобих новели.
Направих строфи с убеждения.
Стихове избълвах смели.

Усмихнах тъжните импресии.
Свободни, целунах небесата.
Реших сложните прогресии.
Сияеща прегърнах и Луната.

Написах светлите си разкази.
Любовно приласках мечтите.
Разделих смръщените фрази.
Искрящи докоснах и звездите.

Построих вълшебен замък.
Изваях красиво и лицето.
Открих с думи моят пламък,
с който ощастливих сърцето.

Вихрено танцувах в тишината.
Подчиних букви интересни.
Блестяща ускорих зората -
с нови приказки чудесни!
В.Софин 

понеделник, 30 януари 2017 г.

Плащаме честно, често!


    Както всяка година и тази сме готови да платим честно за тока на Енергото. Добре че има там хора, които ни разбират... Дадоха бонуса след празниците. Вдигнаха високото напрежение с пари, които няма как да им дадем, по простата причина, че за Нова година всеки изпи всичко, което бе останало, дори в стотинки!

..............................................

Брато да ти обаждам....

С уста докато ракията подклаждам

хумора дето показно изваждам,

цял ден го с мъка раждам!

....................................................

Труден разреших проблема

гладен развеселих корема

с ракийна люта тема

в  жадно написана поема!

................................................

Усмихнат вдигнал вежда -

Животът весел ни зарежда

откровен с една надежда,

която в рая ни отвежда!

.................................................

Откровен когато си угажда

Животът умен ни досажда

Вечно с упорита жажда,

която често трезва се обажда!

....................................
В.СОФИН 

четвъртък, 26 януари 2017 г.

Моята първа среща


   Хей Богу! Опитах се... Поне се опитах, да задържа, красив денят. Не исках да си ходи. Не желаех да изпусна нишката му. Трябваше някак да я задържа...

   Имаше защо. Рано онази сутрин слънцето мило се показа на прозореца ми, погали все още спящи моите коси, плъзна се надолу към носа, заигра се целувайки ме по-устата, погъделичка обраслата ми брада, плъзна се нежно по-шията, и дори улови босите ми пети надничащи любопитни изпод одеялото.

  Вън денят напираше отпочинал, уверен в своите първи действия. Пъргав, млад скочих към прозореца и го разтворих вдъхвайки първи глътки от въздуха вдигащ адреналина в кръвта. Пролетния топъл вятър любопитен облиза брадясалото ми лице, пъхна се в ушите ми и се осмели да каже пеейки, че денят ще бъде прекрасен. Вперих поглед в едва разлистените клони на дърветата в двора. Видях птиците прелитащи край мен пърхащи, устремени изцяло обзети от любов.

   Почувствал всичко това със сетивата си въздъхнах облекчено, мислейки си, че наистина денят ми ще бъде безкраен. Стъпвайки леко, почти летейки се подготвих за едно първо изживяване, което остава у всеки у нас за цял живот.

   Хлъзнах тяло в банята, където измъчих душа като го принудих да тече не прекъснато с щадяща кожата ми топла вода. Тя не само ме изми изцяло, но ме направи чисто нов ухаещ на сапун.Ножчето за бръснене не забрави да ме свали  на земята порязвайки устната ми с болезнена целувка. Благодарение на одеколонът, който също ме щипна закачливо, успешно спрях капките кръв, които напираха съвсем учудени по-брадата ми отвън.

  След щадяща фигурата ми питателна закуска и ободряващо мислите кафе, скочих нетърпеливо в изгладените дрехи, подготвени от вечерта и наистина бях готов. Почти готов...!

   Отивах на среща. Моята първа среща! Погледнах не търпящ възражения току що разцъфналите в двора ми цветя. Но благодарение на кафето вдъхнало ми свежи мисли не посегнах към тях. Та нали съвсем наскоро бяха вдигнали учудени от света глави за живот. Защо да го отнемам?

  С изключителни мисли излюпени от главата ми се впуснах към най-близкия цветарски магазин, който тъкмо отваряше благосклонен към мен врата. Погледът ми вътре се закова на ароматния розов зюмбюл, който просто ми се молеше. Умоляваше да дойде с мен на първата среща. За да не го разочаровам гушнах го и като платих на цветарката, нежно го притиснах в грубите си мъжки длани, и се устремих...

 Ето я и пейката. Моята любима пейка в парка, която очакваше тогава с нетърпение, не само моята скромна персона, но и едно мило личице от женски пол.

  Леко изнервен сякаш игла откровено бодеше  душата ми запристъпвах смутено напред, назад като в небрано лозе. Пейката дори ме зяпна в почуда, удивена от решението ми да стърча прав. Вместо да се отпусна върху нея почивайки си, аз бях започнал да танцувам степ, който явно съвсем не ми се удаваше.

  Изведнъж...!

 Ушите ми доловиха не подготвени звънък тона на чаткащите по-асфалта дамски токчета.

Обърнах се, и я видях...! за малко от изненада да изпусна пред себе си зюмбюла. Розовия, ароматен зюмбюл, който усети неедекватните ми действия, видя колебанието ми, и почти насила сам скочи откровено в нежната ръка на девойката, която очаквах и посрещнах смутен.

  Опитах се не дишайки да задържа мига. Не го пусках, както и съвсем парализиран от срам не пусках и ръката на момичето. Най-после тя успя да се откопчи от капана който бях заложил и пейката, нашата мила пейка ни приветства в обятията си.

   Не помня много от тоя ден. Дори не знам какви приказки съм казал? Какво шептял? Дори колко пъти смутено се прокашлях. Само знам, че очите и, нейните пеперудени очи, не свалиха поглед от моите примигващи, срамежливо, почти бягащи изплашени по-короните на дърветата в парка.

 Почувствах времето спряло. Усетих щастлив денят. Колко сме приказвали? Колко мисли разменихме? Нямам спомени. Единствено все още помя нея. Първата целувка. Тя пристигна естествено смутена, не подготвена и за двамата. Но все пак успешно разпали огънят на чувствата. Вмъкна се в душите ни. Направи пътека да сърцата ни биещи в единен ритъм. Сгря дори ръцете ни, докоснали се мило в ранната невероятна пролет. Извика в нас усмивките и ни събуди за любов...

  Когато се опомнихме, денят клонеше към залез. Слънцето безуспешно се опита да ни помогне като се задържа макар и за кратко високо горе на хоризонта. Да но денят без компромисен вече изморен напираше към леглото си и никой не беше в състояние да спре действията му.

  Опитах се аз да уловя изплъзващата се нишка. Опитах се! Не успях...! Избяга милият завинаги! Младостта също...! Изплъзна се от уж челичените мои лапи. Какво остана? Прехвърчат някогашни искри с днешни искрени сълзи.

  Споменът за първата среща на едно влюбено момче и момиче усетили пътя общ, остана завинаги в сърцата и на двама ни...

Любовта, която истинска идва веднъж в живота. А може би няколко пъти? Единствено само то, сърцето знае...
В.СОФИН 

сряда, 25 януари 2017 г.

Ледената Висулка


                                                                 Ледената висулка

   Нищо и никаква съвсем наглед, обикновена ледена Висулка, бе успяла да се роди на покрива на една жилищна кооперация. Въпреки всичко тя се гордееше, че първа е успяла да пусне заскрежен мустак пред другите, и да надникне от високо на белия свят ширнал се долу на улицата. Извисила се точно на входа, Висулката виждаше всичко ставащо. Сутрин бързаха хора за работа. По-късно няколко пенсионерки се осмелиха да излязат за хляб. Ученици често закъсняваха за училище. Гледаше Висулката отгоре и не само че се радваше на оживлението долу но и коментираше пред колежките си пуснали корен току до нея:

-Вижте ги тия хората? Все бързат, бързат, а негово величество животът е кратък. Какво се трепят толкова? Ето и тия пък, вечно се карат. Какво толкова делят? А онзи гад, откъде се появи? Защо беше нужно да блъска бабата с чантата. Тя и без това горката му  я даде, без да се дърпа. Не, че ще забогатее мизерника с откраднато то, но имаше ли смисъл да бъде жесток?

     Задаваше си Висулката въпроси. Търсеше отговори. Терзаеше се. Да но, нейните най-близки колежки Висулки, пуснали също ледените си филизи вън от улука, само се усмихваха мълчаливо и целеха съвсем съсредоточено, безмилостно оголените безпомощно вратове на хората, излизащи от входа със студени капки. Някои от нещастните минувачи усетили неприятен студа се озъртаха от не очакваното нападение. После се споглеждаха за виновника и като не откриваха нищо, обикновено ругаеха съдбата и отминаваха вперили поглед долу ниско на паважа, който превзет от ледения дъх на зимата, често ги хлъзгаше без милост чупейки крайници сякаш съчки за печката.

  Не липсваха в студа и влюбени. Девойка и младеж застанали на завет пред входа оживено шепнеха нежни слова, които макар произнесени съвсем ниско, успешно достигаха до слуха на голямата вече стърчаща любопитно от улука ледена Висулка.  Тя видя горещите целувки между двамата; усети и огънят идващ от улицата, където два сиви гълъба допирайки човки също търсеха взаимно чувства по-между си. Явно само те влюбените не бързаха. Времето явно изцяло бе тяхно. Но не и за нашата ледена Висулка, която внезапно се разчуства и сълзите и потекоха като река. Хлипайки не въздържано, тя усети, че става нещо невъзможно според нея.

   Без милост часовникът горе пред входа отмери последните и капки живот. Ледената Висулка,  не издържа на слънчевото напрежение идващо от усмихнатото небе. Скърцайки жалостиво зъби за последно, тя се отрони с нежелание от улука долу върху не изчистения сняг право върху паважа, който милостив я прие в прегръдките си, пръскайки я на парчета. Няколко от тях отскочиха към двата сиви влюбени гълъба, които отлетяха изплашени на различни страни. Стреснати сякаш от сън девойката и младежът прекъснали любовната игра, впериха поглед към покрива, където останали самотни без приказката на приказливата Висулка капеха другите, безмилостните и дружки с ледените си капки търсейки топлите вратове на беззащитни граждани.

  И сякаш нищо не бе станало. Всичко беше същото. Но историята вече променена помнеше любопитната ледена Висулка, която умееше да мисли и да задава неудобни въпроси в безпощадното време на изтичащия всекиму живот.
В.СОФИН

понеделник, 23 януари 2017 г.

За любов пищях!


Искрен за любов пищях.

Ревеше в мен душата.

По-трънливи пътища вървях,

разраних до кръв и колената.



Когато необвързан бях,

търсех милост при звездите.

Влюбен в луната осъзнах,

колко близко са мечтите!



Опитах да не бъда плах!

Изритах смел съдбата.

Неочаквано изцяло проумях

как милва с обич ме зората.



В очи изящни, впечатлен се взрях.

Усетих мили, сгряващи сълзите.

Отвързано ме плисна, женски смях.

Почувствах на Купидон стрелите!



Искрен често за любов пищях.

Кънтеше буйно в мен сърцето.

Влюбен неусетно проумях -

заедно, целува ни морето!
В.СОФИН   

четвъртък, 19 януари 2017 г.

Две сърца


Две сърца се сливат -

готови за чистата любов!

Две сърца откриват

биещ ритъмът си  нов!



Две души се сливат

щастливо объркани от чувства!

Две души откриват

заедно, изящните изкуства!



Две устни се привличат

увлечени от неустоима жажда!

Две устни си приличат,

когато в тях любов се ражда!

 

Две ръце прегръщат

докосващи се сластно!

Две ръце, все се връщат
галещи се често страстно!



Две тела се сливат

оплетени от буен пламък!

Две тела обичат

медът да бъде сладък!



Две очи искрено се мамят

от бликащи, диамантени сълзи!

Две очи, които алчно грабят

от живота, който влюбен, ни държи!
В.Софин

петък, 13 януари 2017 г.

Избягалото творческо вдъхновение


     Лесно им е на преписвачите. Лесно е дори на тия които умеят без особени скрупули да задигат думи, изречения, строфи... Но да се опиташ да създадеш, да родиш с ум нещо горещо, е особено трудно без вдъхновение.

    Ето че днес и моето явно е избягало нейде далеч. Чудя се, дали не се е скрило заради особените минусови температури превзели без милост страната. Или пък може би се скатава някъде на завет, трака безпомощно зъби и чака своя спасител в мое лице.

   Минават ми мисли, че е настинало, грипаво като мен. Киха откровено срещу всеки, заразява.... Да но, уви избягва да се открои добродушно и в моята изстрадала в безпомощност глава. Вярно понякога се опитва съвсем бегло сякаш е останало съвсем без сили да проблесне и пусне една две искри. Тъкмо да пламне буен огън, и да се разрази творческа буря, щом прибързано хвана перото вдъхновението се изпарява в неизвестна посока. Ако знаех къде се таи, щях да го пипна и за да не бяга повече от мен успешно ще го озаптя направо върху празния лист пред мене.

  Заел готовност стискам перото и скърцам с него, и със зъби правя драскулки, и рисувам звездички върху хартията.

  Хайде бе! Чак почвам да се моля на вдъхновението. Бъди така добро и отмести погледа си върху безпомощните , изтерзани мои, нервни мисли! Поеми ги, успокой ги, дай им нещо!Накарай ме да се разплача от екстаз! Че нали и за това пиша. Не за да изкарам пари и слава. Просто обичам екстаза, да потече от ръката в ръкава! Уви! Явно метереологичните условия не позволяват на вдъхновението да изпъкне и ме развесели. Поне за малко, за миг някакъв си... Не! Замръзнало нейде под преспите, чака пролетта.

Ами аз? Моето добро настроение?

Съвсем ядосан натискам грубо перото върху листа с драскулки и звездички, и там за моя изненада се явиха откровени, само няколко думи:

-Не се измъчвай! Вземи си книга! Чети и набирай емоции! Когато узрееш, аз вдъхновението честно обещавам, ще бъда отново при теб!

Виж ти! Било лесно! Прекалено! Пък аз се трепя с разни безсмислени драскулки. Окрилен успокоен, грабвам първия спрял погледът ми роман касаещ днешните болни човешки взаимоотношения и почвам гладен да се храня с думи. Ясно ми е, че когато се заситя вдъхновението като нищо ще кацне само като гълъб на рамото ми, и ще задейства ръждясалата моя ръка. Тя благоговейно ще грабне перото и безшумно ще зарадва с нови чувства прониквайки право в душата ми.
В.СОФИН 

четвъртък, 12 януари 2017 г.

Самоковска мода


Самоковска родна мода -

В сняг и студ, отвън на сгода

на площада сред народа,

да пуснеш, една топла вода!

...................................................

Вечно гладен без насита

без жал и без да пита

рекламен грипът все разчита

на хапове, които да изпита!

...............................

Дай си шишето на който искаш ти!

Пълното с ракия до мене остави!

Главата вече, няма я почти.

Във алкохолни пари се зави!

.................................

Животът луд ни забавлява,

когато всеки осъзнава,

че с половинка мъката се дави!
В.СОФИН 

неделя, 8 януари 2017 г.

Изморих се в неделя...!


-Ей братчед, ако само знаеш, колко много се изморих в неделя!

-Много ли работи?

-Не! Грам дори не пипнах!

-Кво прави тогава?

-Спах целио ден!

-И това те измори?

-Не! Вечерта като отидох у кръчмата на Ставри! Оно не беха яденета само, нито пиенье...!

-И шчо? Това те измори... в неделя?

-Не-е! Пустото оро нашенско като пусная и краката ми сами рипная!

-На колко ракии беше братчед?

-Па знам ли! Требе да опущих цело кило...!
В.СОФИН

събота, 7 януари 2017 г.

"Любимата" го блъсна!

Резултат с изображение за ракияКогато "любимата" пред него лъсна
любовта макар и късна
дойде приветлива и го обръсна -
в канавка ракия го блъсна!
.................................................................

Когато акълът трезв се обажда
стихийно с не прекъсната жажда,
ощастливена главата ни ражда,
алкохолна мисъл, която досажда!
...............................................................
Питам се често, кой ще дарява
с обич нова изстрадал народа?
Кой тихо с талант, ще припява
песен за своя лична изгода?

..........................................
Всяка година излиза на мода
у нас да избира народът!
Непредвиден но усетен ходът
политически, нисък -
бръснещ подът!
............................

Цял ден докато лежа
водката в хладилника
видяла ме не издържа!
............................
Възторжена капачка отлетя
гърло жадно изсумтя...
Устата не въздържано сумтя,
докато глътката от щастие ръмжа
отпивайки от чашата с боза!
---------------------------
В.СОФИН




сряда, 4 януари 2017 г.

Диаложен репортаж


-Защо мислиш, че си идиот?

-Живея тук и ми е гот!

-Как успяваш в тоз живот?

-Зная как се прави оборот!

-Кога, направиш грешен ход?

-Тогава страда, целио народ!

-Търсиш ли някакъв възход?

-Скрап от близкио завод!

-Бършеш ли струпаната пот?

-Изсъхнала е, защото съм робот!

-В чужбина мислят, че сте скот?

-Муча, когато ходя на бойкот!

-Тук във вашата страна,

до кога, ще я карате така?

-Докато съществува любовта

на хора мили във властта...

Приемам с усмивка участта...

-Все пак?

-Живея тук и ми е гот!

Нищо, че се трудя като скот...

Добре съм! Нали съм идиот!

В.СОФИН


вторник, 3 януари 2017 г.

Къде хукна ма?


Гнуслив мъж отблъснал млада жена, обзета от чувства с думите:

-Къде хукна ма? Ша ма цалива!!!  Не може! Дай сега, да стисна ръката ти, та да усетиш, кво е истински маж!
          В.Софин 

понеделник, 2 януари 2017 г.

Когато денят удари!


Когато първи час удари

дошъл да ни поздрави

се усмихна, весел Януари!

........................................

На двора вече мърмори,

слънчев без да се измори

денят от Януари, втори!

....................................

Няма по-засищаща и пряма

от целувката на хляба –

смесен със труда на мама!
..........................................................

След бурни новогодишни празници

проникнали, навсякъде без граници -

осигурени били меки възглавници,

за пияни държавни избраници!

............................................

Когато залезът се пръкне във червено

Чаровно, талантливо, убедено -

момиче наглед обикновено

стихове ще  напише  вдъхновено
за момчето от сърцето одобрено
В.СОФИН

неделя, 1 януари 2017 г.

На нова година!


Резултат с изображение за нова година 2017
    На живо от мястото на събитието. Нова година. Центъра, София. Множеството облечено пъстро или подходящо с дебели дрехи в студа, скача и се радва неистово. Някои намират сили сред тълпата и танцуват. Други плачат обзети от радост. Трети ревът облекчено, че старата година си е отишла безвъзвратно. Чува се трудно хълцането им сред българското дунавско хоро, което звучи и кара по смелите да се хванат за ръце и да играят. Люшкайки се. Някои от по-колоритните личности успяват да посрещат новата година с  артистично пренебрежение, като бъркане в носа, с цел търсене на съкровища, или пък доказване на ценности , които им липсват пред едно общество, което все още търси мястото си в Европа и света.

   Навсякъде от високо се усмихват скрито камери. Те ловят безпогрешно всички усмивки сред тълпата. Снимки от високо, ниско... Ето дори граждани повръщат колективно поетия алкохол, който до скоро разпалваше чувствата им на площада.  Дрогирани хълцат правейки маймунски физиономии. Някои се хилят безпомощно. Други плачат. Прегръщат се влюбени. Звукът от целувките не се чува, но се усеща от радостта на осмелилите се да покажат любовта си там пред всички сред тълпата.

  В странична глуха уличка Хасан пикае срещу вятъра и се чуди, защо ли му се получава!?

А някъде там в тъмното на края на града, прозира далечен огън, който трови със смрадливия си дъх двама клошари, които топят откраднати жици. Те се радват на топлината му и разбира се на мизерните стотинки, които ще ги спасят от глад в първия зимен ден от новата година, когато предадат ценната суровина за скрап.



 Гълъбите притихнали, все още не спящи, скрити някъде горе от високо с почуда зяпат в развихрилата се танцуваща тълпа от хора мислещи се, че късметът им предстои да бъде уловен. Изоставени кучета, бездомни котки... Всичко е потънало там някъде скрито от тъмните дворове в големия град, където изоставени стари къщи, тихо скимтят за справедливост, която няма да получат...

 Очите на самотните не се виждат... Те се усещат. Припламват на тласъци. Играят.... търсят се сърцата ни, които са поизстинали от всекидневния стрес. Всеки сам, поставен пред неизбежното оцеляване...

   Сърцата на влюбените, също се търсят. Всичко за всички, с една цел. Вяра, надежда, любов!

  Фойерверките над града осветяват допълнително гримасите от лицата на хората събрани на площада. Еуфория! Задушаващ дим...! Далечни звезди...!

    Разноцветни хора разни.

    Едни ги нещо дразни!

Усмихват се скрито безобразни.

А живота явно блазни....

Някои.... днес безскрупулно мазни!
Нова година! Нов късмет! И с една по-стари, но с мисъл за щастие напред!
В.СОФИН