В капана на Любовта!

   Един ден в който пролетния вятър шепнеше в ушите ми призиви за вълшебство, внезапно обхванат от еуфория реших да хвана Любовта. Исках като служител на закона да я арестувам в грешка. За да осъществя идеята подготвих сложни капани.

    Започнах да я дебна. Тя пък усетила нещо нередно бягаше. Опънах въже. Не се спъна. Хвърлих ласо. Наведе се и се изплъзна. Стрелях с пушката си за лов. Любовта стана невидима и куршумите пуснати към нея, отидоха нахалост. Взех, че заложих капани като истински трапер, който лови диви и неукротими животни. Но вместо Любовта, аз се хлъзнах там. Острите болезнени зъби на подмолното желязно чудовище хванаха мен. След успешното ми излекуване реших да обърна нещата в моя полза. Взех че приласках Любовта със стих извиращ ката ручей от сърцето ми. Получи се направо възвисен и удрящ точно в диафрагмата.

   Обзета от неустоимо любопитство Любовта откликна. Вместо да избяга както беше свикнала взе, че се мушна сама в ръцете ми. Въодушевен решително я опипах. Усетих нежни, топлите и форми, които искряха с цветовете на дъгата. Придобил смелост я прегърнах и дори нагло се осмелих да я целуна по-устните. Това явно и хареса. Естествено, че нейните устни впечатлиха и моето, тръпнещо тяло.

   Времето дявол го взел, завидя на връзката ми с Любовта. Обърка подмолно мислите ми. Подмолно взе да шепти почти гальовно, отровни думи в ушите ми. Времето Проникна без да ме пита в гънките на моя изтерзан и вечно търсещ мозък. Предизвика мощен взрив, който отекна в душата ми. Почувствал силна експлозията, уплашен не издържах. Хукнах да се спасявам от Любовта. Аз бягам, тя ме преследва. Сякаш бях див звяр, който непременно трябва да влезе в капана и. Опитах да се скрия в първата срещната землянка. Откри ме. Незаконно преминах съседната граница. Любовта без скрупули ме последва и там. Стигнал до морето скочих без да мисля в дълбокото. Нагълтах вода и започнах да се давя. Въртолетните перки на Любовта всевиждащи ме откриха. Завихриха морето и ме измъкнаха на пясъка.

   Докато зашеметен обикалях небитието, внезапно усетих нечии сладки устни, които ме върнаха към живота от който бягах. Отворих изненадано очи. Над мен усмихната стоеше Любовта.

   Внезапно бях озарен от видение. Разбрах, че от съдбата няма как да се избяга. Предадох се безмълвно. Непоколебима в действията си Любовта ме окова във вериги, сложи тежки белезници на ръцете ми и подчини, моите объркани мисли.

  Така се получи, че вместо аз да я арестувам, тя ме пипна и ме облада с чувства, които не бях и подозирал, че съществуват. Опиянен от тях, не забелязах Времето, което подмолно изтече от пясъчния часовник в дланите ми, които без успех се опитаха да го задържат. Животът внезапно се оттече в морето. Само пяната правеща синджири на брега, остана не затихнала.    Милваше вглъбено острите крайбрежни скали, обработваше ги.  Безкрайно самотни синджирените пръски останали пръснати навсякъде по-света разказваха мил спомена за една красиво изживяна Любов и мен!

В.СОФИН

Глас неделен!

-Ей наборе, съседе!

-Що сакаш Гунчо?Солта ли е свършила при тебе, захарта ли?

-Не-е! Сичко имам Трифоне, само глас немам!

-Имаш, нали те чувам!

-Абе я имам, ама за изборите не знам! Цела седмица ме ухажваха партиите.  Некои с концерти, други с досаждане наливая, бира кебапчета и даже вкиснало вино...

-И ти какво? Още не си продал гласа си?

-Не-е! Та я съм патриот! Левата партия ме моли да си дам гласо за них...

-Добре! Даде ли го?

-Кандисах...! Целувайте ръка на бая си и готово! - обещах им аз.

   Един с чувство посегна да ме лизне, но близна само среднио пръст, оти другите своевременно бех успел да скрия и прибера в юмрук.

-Тогава сигурно си избрал десната партия Гунчо? И язе съм за нея!

-Ти мое да си, но я не! Колкото и да ме уважаваха и ухажваха, колкото и метани да ми правеа! Не!

-Защо?

- Ами рекох на кандидато от нашио град да се наведе с двайсе лева от уважение към белите ми коси и тогава щех да кандисам... Тъкмо сведе глава в почит и се опита да извади кесията си от джобо, коленото ми пусто немирно... нали го знаеш страда от артрит, рипна и го прасна в зъбите... Обеща ми да ме съди...!

- Е-е! Оти си толкова лош Гунчо? –възкликнал съседът впечатлен.

-Лош съм верно! Лош! Ама не съм галош! И яз съм спал сит у кош...!

 След разменените интересни реплики със съседа, Гунчо човекът без глас, но с мисли народни за вас, се прибрал вкъщи за съботен размисъл, на ракия с мезе от праз!

В.Софин 

Без остатък!

Реших да милвам без остатък,

да целувам устните ти жарки!

Все пак животът си е кратък,

често гаснат, светлините ярки!

Реших да грабя без остатък

неукротим слънчевия блясък,

що струи от очите ти прекрасен

и дава на живота, буен тласък!

Реших да обичам без остатък -

горчиви сълзите които помниш,

ще изпия и продължа нататък,

твърд в посоката, която гониш!

В.СОФИН

Сърцето във плен!

Нахвърлих думи срички,
изречения приказни направих!
Хвъркати създадох стрелички,
любов в сърцето поставих!...

Усмихнах красива принцеса
с цветенца отбрани от мен!
Улових скрит зад завеса
очите блестящи в плен!

Докоснах къдрици чаровни,
лицето погалих ранен!
Устните вкусих виновни,
за чувствата врящи във мен!
В.СОФИН

Голямото ухажване

Ухажване голямо за неделя,

но аз гласувам за моята постеля.

Не слугувам за нечия повеля,

легло само със жената деля!

.....................................

Обещание!

Партия пред изборно забързала –

избиратели с пари,

пред урна вързала!

...............................

Днес всеки ще признае -

красиво утро, любовта е!

Дори когато дреме и нехае -

бленува искрена, мечтае -

за Иванчо който умен трае,

щом с Марийка иска да играе!

...........................

В неделя гласуват най-добрите –

без чорапи, пуснали брадите,

доброволно изправили главите,

хора честни повярвали в лъжите -

ускорили с пари на сън мечтите!

В.СОФИН 

Поетична закуска

Изтече от пръсти девствена

с любов нечакана се пръкна!

Поздрави всички  чувствена -

вълшебна поезията не млъкна!

 

Свободно пусна римите да бягат.

Думи извиращи подреди в редица.

Ченгелчета красиви, пипала протягат

на лист подскачат, играят ръченица!

Любов, магия, всичко има.

Сълзи текат от планината,

където  с нишка невидима

потокът бяга към реката!

Изкрещя уплашен вятър бурен.

Листа зелени, удивено зашептяха.

Откровен дойде дъждът печален.

Капки водни с блясък засияха!

Изтече гръмка в тишината...!

Пролетно удари сред цветята...!

Предизвика паника в тъмата,

роди поезия, даже и зората!

В.СОФИН 

Капка мед!

С лице изсечено от лед,

застанал хитро най-отпред,

с глава заровена във мед,

набива сит, съседът самоед!

Чакащ честно своя ред,

стои отзад, треперещ клет,

за част от капка мед,

вечно гладен Гарабед!

.......................................

                                                                  Всяка година...!

Година всяка, към избори вървим

уверени не можем да решим,

защо по- пътя общ, необходим,

вечно трябва  да грешим!

Дали пък не защото

лявото е дясно?

А дясното танцува в ляво, бясно?

Отстрани умните се смеят, ясно!

Изпаднала в нищета и глад

държавата ни, стигнала в разпад!

Трудно отстоява всеки град -

в чужбина бяга, всеки млад!

В.СОФИН

За господин Никой или Някой?

Всяка година изпадам в умопомрачение.  Не защото съм луд. Луди са други. Та може ли всяка година да има избори? Е у нас има! Щом пари няма, поне избори да има!

 Миналата година избрахме президент, а по миналата кметове. Преди две правителство, а преди три Европейски парламент. Ама чудесничко си живеем тука. Щом стане напечено и хоп оставките почват да валят. А може би след като са се заситили, а според мен нищо не засища така глада, както парите в огромно количество, тия бившите управляващи, дават шанс и на други да надзърнат в кацата с мед. Така де! Всеки е в правото си. Вярно то не е на страната на народа, но поне успява да зарадва някои отровно, никнали издънки в обществото ни.

   Но както и да е! Стягам мисли в рамка. "Защо? Ще попитат някои от вас приятели. Защото рекламата по-радиото казва, че гласуването е задължително, а съдът пък реши, че е незаконно да се иска-"Всеки народа за гушата да стиска!".  Така че, хем е задължително в рамка, хем е свободно. Демокрация нали?

   И ето сега, блъскам главата си в перваза на прозореца, за да се сетя, за кого дадох последния си вот. И за кого, по-дяволите, да ме извините за израза, трябва днес да гласувам? Стои дилемата пред мен, а изход така и не виждам. Отдавна мисля, че квадратчето с господин "Никой" в листата удовлетворява моите събрани през годините чувства. Така де! Не може всяка година избори нали? Даже ушите ми, /Боже мой не вярвай на всичко което чуват те!/, и те разбрали, почувствали полета на времето, ужасено се свиват в предчувствие за есента. Може би нов, парламентарен избор? И какво от това? Пари за това има нали? Това е най-важното! Другото, че хората нямат работа, че се изселват от България и, че нямат права, /А имат ли?/ явно изобщо не е важно.

  От друга страна пък мисля, че ръката ми, дясната може и да пусне вот за господин Някой! Или пък лявата ще се излъже и като се плъзне в тая посока, ще гласува естествено пак за господин Някой! Е този Някой уж ще бъде различен, но посоката братя не се залъгвайте, тя е една. Не ние определяме бъдещето на децата ни, а други по-властни, по охранени и ужасни нали?

  А може би, пък и да не разхождам крака в почивната си Неделя до урната? Да ги моря с поредните глупости? Да но тя милата госпожа Неделята, ще чака. Може и сълза да пусне, ако не ме види там застанал като жертвено агне, готово доброволно да подложи тънкото си вратле на колене. Все пак идва Великден и някои избраните де, в бъдеще, трябва да се облажат. Защото дами и господа, догодина или пък на есен, кой знае, и други ще искат цяло агне за себе си.

  Неведоми са пътищата господни! Това е клише, което често всеки употребява. Не за друго, а защото най трезво отразява събитията у нас. Времето, е най-знаещо за всичко. То лекува язви, то прави нещата непоносими, но само ние тука сами решаваме съдбата си. Но за това е и нужен кураж, нали?

 България над всичко, а изглежда, че всички други държави са с поне кураж над нас.

  Все пак госпожа Неделята милата, е само една дадена за почивка през седмицата. Не се смята съботата, защото има хора, които работят имено тогава. Та тя, ще се зарадва, истински, като види физиономиите ни, не само моята там, цъфнала от щастие пред изпотените от нетърпение урни, които всяка година с готовност гълтат вечно гладни, пусканите в тях, задраскани с кръстчета и особено усърдие бюлетини.  Не зависимо колко горчилка остава в последствие в устата ни, вече трябва всички да сме успели, сготвили в сънищата, вкусен избора си.

Може би вотът, ще бъде за господин Никой или пък за господин Някой! 

   Избирайте дами и господа гласоподаватели!

По-съвест братя! По-съвест! Да ама тя струва пари нали?

Избирател за пари гласува,

защото гладно магаре,

има сили да танцува,

едва, когато със зоб,

мил, кандидат го дарува?

В.СОФИН

Обзет от мисъл за жена

В самотна звездна тишина

компания прави ми снега.

Вървя ухажван от луна,

обзет от мисъл за жена!

Самотен облак съм в нощта,

пълзя разсеян, мъчен от тъга.

Ранна чакам, мила заранта,

да светне пролетна дъга!

Знам че там скрита любовта,

е оставила за мен следа.

Нея вечно търся по-света,

да стопи в гърди леда!

В мен да вдъхне сили.

Нов да открие хоризонт.

Да  усетя как очите мили,

греят пъстри в моя дом!

В.СОФИН 

Наречена любов

Обичах я! Не я обичах!

Чувствах я! Не я почувствах!

В страст прегръщах я!

Отдавна остарял забравих,

когато я целувах млад.

Объркан днес не мога,

да я превъзмогна плах.

Кърви сърцето с чувство

обзето в паника и страх!

Предизвикателно, изкуство

афиширано понякога за грях,

наречена за всеки -

вечна, не пресъхваща Любов!

В.СОФИН

От къде извира талантът?

   Пустият му талант! Все го търся, все го мамя, а той дяволът, все бяга от мен! Хвърлих въдица в реката с примамка тлъст червей за да го хвана. Вместо него клъвна гладна пъстърва, която трябваше да пусна обратно, защото все пак не тя беше моята цел. Раздвижих крака в гората, където освен дървосекачи, които къде законно, къде незаконно обезлистваха всичко там,  талант не срещнах. Вперих зор в далеч в планината и ентусиазиран от видяното хукнах на там. Пътят често спираше моя устрем, отклонявайки успешно погледа ми в цъфналите отстрани дъхави августовски билки и цветя. Уви талантът го нямаше и там горе на самия връх, където среща си бяха дали облаците. Плуваха те замислено подпомогнати от брулещ перчемът ми вятър, но не пожелаха да отвърнат на молбата ми за помощ. Внезапно слънцето показа дяволитата си усмивка и сгря планинските възвишения, потоците, които бягаха игриво надолу към язовира и долините, които също не бягаха доволни от участта си. И те бяха озарени и радваха душата ми с най доброто от себе си; многобройните разноцветни краски на невероятно ухаещи на пролет цветя. И едно зелено море от треви издигащи непослушно стръкчета, люлеещи връхчета, подемани от немирен вятър...

  Уви! Талантът, както казах го нямаше и горе...

   Впечатлен от изяснения хоризонт пред мен в далечината съзрях не само селата, чиито покриви блестяха в медено червено, но и град, който искрено примамваше туриста в мен. Какво пък! Може би талантът е долу и ме чака? Окрилен от идеята побързах да сляза от планината. Градът ме посрещна приветливо. Усмихна ми се с многобройно разпръснати реклами на хотели търсещи клиенти и куп ресторанти, които се над преварваха да канят гости. На фона на всичкото това подържано с пари благополучие, дупките в асфалта на пътя правеха отлично впечатление на ония смели авантюристи, осмелили се да карат нови коли. Хвърлих  един поглед. Дупки като дупки. Изровени от зимата, те крещяха за правото си. Искаха цялото пространство. Но и там го нямаше талантът? Замислих се. Къде се е скрил и защо ме отбягва?

  Излязох на въздух сред полето, където незасяти угари посрещнаха унило моя плам. Сякаш времето беше наказало всички ни, или пък ние бяхме забравили, как се изкарва хляба чер но сладък, защото създаден от ръцете ни, той няма как да бъде друг...

Уви! Отново ударих на камък.

   Талантът явно е в морето и чайките бели на искрящия от слънцето пясък? Хукнах на там! Успях с полета на желязната птица, пореща трептящия от маранята въздух да пристигна навреме. Почти. Защото талантът отново се бе изсулил в неизвестна за мен посока. Гледах, чайките, гледах вълните; вторачих поглед и на плажа, където красиви тела взимаха тен от слънцето безплатно; взрях се и в далечния хоризонт, откъдето се задаваше силуета на кораб бързащ към пристанището... 

   И в тоя миг усетих, как нещо странно се надига в мен. Какво ли бе това? Дали не сънувах? Ощипах се за да се уверя. Не! Буден бях, но гъдела идващ в стомаха ми и очите вторачени, някъде нататък в безбрежието не престана.  Отчаяно мятах с поглед пламъци, които се местеха ту към сушата, ту към плажа и към морето с неговото задъхано безгрижие...

  Внезапно  прозрях, че талантът не е избягал. Та той през цялото време е бил с мен. На реката, в гората, планината в града и полето и тука на морето...

 Всеки носи талант в себе си! Въпросът е да го открие на време. Всеки сам гради бъдещето си! Дали то ще бъде успешно, зависи единствено и само от нас.

Не всичко е любов приятелю, но всичко се прави с чувство!

В.СОФИН 

Таланти които извират от ръцете на шопа!

       След като всяка година по телевизорите се вихрело шоуто „България търси талант“ продуценти решили, да открият един човек, който умее да върши чудеса. След многото явявания в студиото се появил местен колорит. Журито било смаяно от способностите му. Попитали го какви са му талантите.  И така Гюро излял душата си:

-Свирим на листо. -започнал да опипва обстановката той.

-Това не е талант! –обадил се глас от журито.

-Ама оно е зелено и е от люляко. Нема как да не е талант. –уверено отвърнал Гюро и продължил да удивлява журито.

-Това прави едно. Мога и на дудук, но само ако ме помолят. Трето. Знам как да усмихнем куче.

-Как? –внезапно журито наострило ушите си.

-Много лесно. Като му фърлим леб да яде. Четвърто. Мога да грашнем на овците. А и на козите. Да не казвам, че и магарето също...

-Това не е талант! –отвърнало развеселено журито.

-Вие знаете ли какво нещо е грашенето?

-Не!

-Щом не знаете, значи е талант. –казал уверен в правотата си Гюро и продължил:

-Дори мога да се явя в другото шоу „България търси Талант“.

-С какъв номер?

-Номеро е да мълча. Когато ме питат нещо, ще муча като показвам с уста таланта си.

-Хм... Това не е...

-Чакайте не сте чули още...

-Какво?

-Ами я мога да бръкнем с два пръста у контакто и нема да ме удари ток.

-Със сигурност ще те изпържи. –уверено журито подложило таланта у Гюро на изпитание.

-Нема начин! Предварително бушоно, я съм го свалил... Дори и водата от вейкато да ми спрат, я пак ке имам...

-Как? Като си купите минерална нали?

-Не - е! Я пари за вода не давам! Кладенецо у дворо за какво мислиш е...

Тука журито се засмяло през сълзи. Чул се леко огорчения глас на Гюро.

-Вие какво се хилите бе? Като, че ли сте видели гявол? Е гяволо съм аз! Живеем у град, дека нема много работа. Какво казвам ли? Секи не мое да живее там където нема леб. Да ама я нали съм талант и знам това, онова. Справям се.

-Как?

-Летото берем киселец, гъби, билки. Дори играем на тука има тука нема.

-Това не е ли незаконно?

-Не е! Оти ако само се сетиш, колко закона има у нас незаконни.

-Как така?

-Така! Има ги, ама се прилагат само, когато човек нема пари.

-Добре! Добре! Отклонихте се от темата! Друг талант имате ли?

-Имам! Как да немам бе! Вчера слушам на площада у градо един рецитира стихотворение. И я го мога това. Гюро скача за капа. Капата му бяга, но от Гюро нищо не отбягва...

Тука журито отново показало усмивките си.

-Ето ти на. Щом се смеете нема начин да не сте забелязали, че съм клоун. Какво говоря ли? Та аз съм артист. И ако смеете само да не ми присъдите талантите, да знаете мога и терорист да съм, ама не сакам. Оти у затворо много е тесно. Тесно за моята широко скроена, шопска душа.

След тия думи Гюро се поклонил ниско, не само с цел да омилостиви журито, но и да покаже, че може да го прави като японец. А това секи не го умее.  Как тогава да не го забележат?

В.СОФИН

Обичам жените!

                                                                    Обичам жените!

-Не знам защо Пешо, но много обичам жените. Тача ги! Какво говоря, луд съм по тях. Щом видя нечие миловидно женско лице не само изпадам в екзстаз, но и почти се побъркам. Усмивката им ме препарира!

-Какво мисли съпругата ти, за твоето предателство? Не те ли ревнува?

-Никак даже!

-Значи не те обича!?

-Обича тя. Обича, мента с мастика. Но и знае едно, че аз без перчем с голото чело, едва ли ще спечеля нечие момичешко добро, написано с любов писмо!

В.СОФИН

Талантлив си!

   Приятел видял Мунчо да свири на листо от люляк, възкликнал:
-Ей! Талантлив си! Много си талантлив!
-Това нищо не е! -изрепчил гърди напред Мунчо, горд със способностите си. -Да видиш у кръчмата при Драго, като глътна две по-седемстотин грама водка. И после знаеш ли какво?
-Какво?
-Не можеш да познаеш, моята походка.
–Е да! Пиян си като талпа!
-Не! Прав по линията вървя и си пея весел песента: "Бутилка една, бутилка две, не ми е за сефте, да повръщам трезвен -цяло глътнато море...!
В.СОФИН

СТОЕШЕ ТИ!

Обгърната с воал прозрачен

идваш нощем във сънят ми.

Аз се вглеждам в теб вторачен

в нежен плен на очи прекрасни!

 

Смутен към теб ръце протягам,

но хващам сенките на здрача.

Не се предавам, пак посягам -

готов съм за любов да плача!

Усещам как пресъхва ми душата.

сърцето буйно, играе ускорено.

Горещи сълзи смущават тишината,

неспящи чувства, мигат откровено!

Внезапно в миг, очи отворих -

обгърната с воал прозрачен

стоеше ти, какво ли сторих,

все още съм в плен вторачен!

В.СОФИН 

Различен

  Днес всеки твърди, че бил различен. И какво? Хапваш ли, пийваш ли? „Да!“ И това те прави различен? „Не!“ Но поне не съм безличен, докато в кръчмата вместо ракия, мастика,  предпочитам!“

-А политика?

-На политика, дето стяга го чепика, нека се опита, да не лъже, докато обещава пита без пари на всеки дето, днес залита в нищета открита!

-А жената?

-На жената всеки знае, дълги са краката, а езикът хитро смайва, докато мъжката душа с приказки за любов омайва!

-А в магазина?

-Там често лъжат за мнозина!

-А нашите деца?

-Те са истинска беда! Бият се сякаш на война, без да мислят за една, по любеща страна!

-А мястото на интелигента?

-В кръчмата с бира, мента!

-Ами милата родина?

-Всеки втори бяга във чужбина!

Различията много, но различните ги няма! Животът е една измама!

В.СОФИН

Кой се обажда за поздрав?

   Нашенец звъни в телевизионно предаване и ушите му зарадвани, дочуват сексапилен женски глас който го пита:

-Ало! Кой се обажда за поздрав?

-Кой мое!? „Я!“ Мое ли да пуснете любимата ми песен: „Убава си моя горо!“

-Господине, ще ви поздравим със следващата: „Руфинка болна легнала!“

-Не! Сакам си тая! Пуснете ми мола ви: „Убава си моя горо!“

-Не може! Нали ви обещах следващата...

-И она е...?

-„Руфинка болна легнала!“

-Не! Нали ви рекох, не ме ли слушате? Пуснете  „Хубава си....“

Тука нервите на момичето не издържали и тя минала на шопски диалект:

-Абе „Я“? Оно, че я съм убава, убава съм! Верно е! Ама нема да ти пуснем, тая за поздрав. В ефир ще звучи...

-Знам! –прекъснал слово излиянието на момичето нашенецът определил се като „Я“. –Сигурно пак ке ми каеш „Руфинка“ Она че е легнала болна, легнала. Ама ти моме, виж пусни „Убава си...“

В тоя момент вбесено момичето затворило линията за обаждане и вместо "Руфинка болна легнала"прозвучала песента: „Пари нема, действайте!“

В.СОФИН

Смъкнати гащи!

Нашенецът, недоволен,
колко и да дращи,
вече е готов -със свалени гащи!
.......................................................
Когато мастичено се натаралянкам -
отивам пиян в креват да нанкам!
......................................................
Докато ракийка се пече
и кротко в паничка умислено тече:
погледна ме неволно замечтана
с красива рокля, леко откопчана.
После вдигна пръст в закана -
пиян, заспал съм при казана!
...........................................
Когато Март почитам,
мартеничката искам да попитам:
Дали на нея мога да разчитам,
когато с нея утре
пред жената се отчитам?
..................................
В.СОФИН