четвъртък, 31 май 2018 г.

Не е лесно!

   Споменът се търкаляше скрит в мислите ми. Мързелив отдал се на почивка, той нехаеше. Горещи пориви идваха в мен и си отиваха, а споменът не се събуждаше. Може би не искаше да ме огорчава. Или пък да ме връща някъде там в миналото. Бъдещето облещено отстрани се смееше на обърканите чувства играещи дълбоко на скрито в сърцето ми. Мечтаех да  срещна Споменът отново, да ме грабне в лапите си, да се почувствам ученик недоволен, наказван за не изрязаните нокти, за не изгладената синя вратовръзка, за не написаните пропуснати домашни; за играта вън под луната вечер с другите деца, гоненицата, криеницата и какво ли още не... Толкова много спомени, толкова преживени емоции!
   Строгият глас на баща ми да се прибирам вкъщи, защото е време за сън; скъсаните панталон- ки закачени случайно на оградата от пармаци на съседа, от когото бяха откъснати няколко направили грешка да узреят по-рано череши...
Не на последно място калната улица не познала никога, асфалт. Локвите по-нея и лодките от хартия плуващи безгрижно в детството!...
Майка ми, която посрещах на вратата, не за друго, а за да видя усмивката и, когато се връщаше от работа. Сестра ми с която спорехме за високия тон идващ от грамофона и от който се разнасяше гласът на Емил Димитров, Лили Иванова и толкова много други талантливи наши естрадни, певци и певици.
     Ленив Споменът се протегна щастливо, обърна се на другата страна изморен от толкова много отминали мои преживелици и като се прозя отегчен взе, че заспа.
   За разлика от него, аз останах с отворени очи, от които без да знаят срам, бликнаха съвсем горещи сълзи. Опариха леглото ми и бяха на път да ме удавят. Не успяха защото се събудих на време. Бях прекъснат от звъна на стария все още работещ навиващ се на ръка, часовник ветеран, който ме подсети, че е време за работа.
 Отвън вече пееха от близката борова гора птици радващи се на живота. Улицата кипеше превзета от Пролетта. Навсякъде звучаха недоволно бръмчащи коли, поели деня с висока скорост, отнасяща стопаните им по-бизнес дела, или може би на работа.
 А пък аз! С подгизнало легло с току що завърналия се в мен, но отново изгубен Спомен, протегнах ръка спрях мърморенето на часовника ветеран и с напълно разбито сърце без желание станах, глътнах въздух от разтворения прозорец и като въздъхнах за онези изгубени завинаги времена, побързах към спирката на автобуса, отнасящ ме към бъдещето, което така и не исках да идва...
В.Софин 

сряда, 30 май 2018 г.

Ледено внимание!


Мълчеше с ледено внимание.
Обзета от небивало старание
Луната изпускаше сияние!
............................
С изградена здравна програма
за болния вместо топла, пижама,
пуснали уверено, платена реклама -
от илачите сгряващи, някога мама!
..........................................
Не я разбират тази политика.
Всеки доброволно там се тика.
Не с цел, да копае на мотика,
а да пие от безплатната мастика!
................................
Пролетна жената дяволита,
пак в лицето мъжко вика,
че след водката изпита,
няма кой уиски да „извика“!
В.Софин  

Капка от вода!


                                                                             КАПКА ОТ ВОДА
Зазяпан в момичешка снага
в капан хванат за ръка,
вървях редом с моята жена –
мислеща за капка от вода!

Хвърляше ми погледи отровни.
Глас издигаше, чутовен!
Виждаше очите ми виновни,
зяпащи в момичешка снага!

Готова беше с капката вода,
да ме удави с явна бързина!
Пък аз сънувах свобода,
видял момиче в рокля на цветя!
В.Софин


неделя, 27 май 2018 г.

Предадена прегръдка!

Опитах се да я преглътна...
Трудна беше тази глътка!
Към теб във връзка плътна,
на друг позволи прегръдка!...

Опитах се да те забравя!...
Сънят не хвана моите очи.
Почувствах как в морето давя,
любовта, която не знае да мълчи!

Сълзите гонеха денят красив.
Усмихваше се пролетната вечер!
Но мисълта, животът сив -
превземаше и тази, нежна песен!

Опитах се да те преглътна...
Трудна беше тази глътка!
Връзката разпадна се безплътна.
На друг предаде, моята прегръдка!
В.Софин  

събота, 26 май 2018 г.

Ръцете на малката череша!

     Ранна утрин. Докато все още сънен крача по-асфалта, отнякъде съвсем близко до мен ме удари ароматът на цветя. Почти във всеки двор се мержелееха току що цъфнали рози. И не само те. Различен удрящ носът и каращ го да въздиша аромат, отвсякъде мъкнат от нежния порив на пролетния вятър, който дърпаше по-асфалта съвсем малки прашинки, невидими с просто око.
  Внезапният му порив... внезапният му вик и възмущение успя да ме изблъска горе... Там на върха, където във вечен покой се намираха отдавна отишлите си от този свят, мили хора!...
  Съвсем сами, брулени от дъжд, краката ми откриха, надгробната плоча...
 Моите родители! Един до друг във вечен покой! Очите ми невярващо проследиха зеленината превзела почти изцяло пространството определено за тях. Тук там прозираха невероятните пъстри цветове на цветя поникнали навсякъде. Дори и на пътеките, които деляха пространството между последните места за почивка на любимите починали хора!...
Необезпокоявани от нищо, освен от глада си, наоколо пълзяха охлюви, които се опияняваха от майския дъжд.
Черешова задушница!
    Погледът ми се зарея и спря на паметната плоча, от където ме гледаха почти в упрек образите на майка ми и баща ми!... Точно по-средата незнайно как и откъде беше издигнала плаха, но не и слаба снага, появила се сякаш от нищото, малка череша. Малкото дръвче надраснало плочата гледаше във всички възможни страни. Двата му единствени клони разперили ръце докосваха... И не само! Те милваха отляво лика на снимката на баща ми, а вдясно галеха, майка ми, която се усмихваше!... И всичко това под помогнато от неукротимия порив на вятъра!...
   Сърцето ми почти спря от гледката! После забърза и  неизвестно как от очите ми бликнаха сълзи...
   Малкото черешово дръвче, сякаш бе пазител. Сякаш бе, нещо което докосваше, разбиваше и караше нещата да изглеждат различно.
Небето съпричастно с моята, но и не само с моята загуба, заплака!... Пролетния дъжд се вмъкна под очилата ми, които и без това бяха замъглени от сълзите появили се неочаквано...
     Намръщено времето взимаше своето! А ние, всички ние хората сме просто прашинки, които играят подчинени на волята  танц...  Танцът на СПОМЕНА, който разбива сърца! Но и който дори и в болка, припомня скъпите за нас отминали неща, останали завинаги в нашата душа!
В.Софин   

Тройка!

                                                                                    
-Мечтая си за тройка!... –съобщава мъж в ушите на съпругата.
-Тройка?! –възкликва в изненада благоверната и добавя:
-Как не те е срам? Ще ти издера очите!
-И това защо? –недоумява съпругът явяващ се за трети път на изпит по-биология в университета.
-Значи мислиш за Лиза комшийката? –вместо отговор, напада с въпрос, милата.
-Мисля си за тройката бе! –почти обиден проплаква мъжът.
-Тройка тройка, ама аз няма да съм в твоята бройка! –отрязва го милата и нацупено обръща гръб.
-Ех, жени! Какво да ги правиш! –въздъхва вечният студент, Ганчо и се опитва да пусне усмивка. Не му се получава, защото милата го пресича:
-Знам ви аз мераците! Мъже! Все зяпате, какви ги вършат котараците!...
В.Софин  

петък, 25 май 2018 г.

Дали е удобно да пресечем?

     Възрастна дама плахо се опитва да пресече улицата. Многобройно преминаващите коли не и позволяват да диша. Ето, че една рязко спира, давайки предимство.
-А не! –обажда се дамата. –Давайте! Аз ще изчакам.
 Вместо да даде газ, колата надава протяжен зов от клаксона си. Уплашена дамата тръгва да минава.
Отстрани моите очи видели сценката казват:
-Права е жената! Я си тръгнал да пресичаш, аха и са те отнесли. Също като вкъщи. Тъкмо да пресека пътя на жената и аха, да ме сгази на вратата, за неправомерно излизане до кръчмата!
В.Софин 

четвъртък, 24 май 2018 г.

Ще изстинат...!

                                                                           
     Грижовна съпруга приготвя закуска на мъж, който още спи.
Вече напълно готова, отива да го буди.
Докато го разтърсва, шепне любовно в ушите му:
-Ставай! Ще ти изстинат яйцата...
Пешо в просъница се обажда с недоволен глас:
- Е нема как!!! Още снощи рано... Я съм ги завил добре с юргано!...
В.Софин  

сряда, 23 май 2018 г.

В сезона на май!


Написах последния си писък.
Прозвуча вопъл, мокър и студен.
С тон скромен, прекалено нисък,
поздравих време с добър ден!

Времето усмихнато погледна -
блестяха капки от дъжда.
Стичаше се струйката нередна,
хващаше вратът, ръжда!

Гълъби стоящи под стреха
гукаха пред моята врата.
Дочух отнякъде зловещ смеха -
клокочеха обувките с вода!
В.Софин

понеделник, 21 май 2018 г.

Усмихната матура!


Покрай днешната матура
всеки зрелостник с мускулатура,
упражнил е изпитът култура,
с „Вяра“ в българската литература!
................................
Умни днешните зубрачи!
Кой с парички ги закачи,
знаят хитреците значи -
да решават трудните задачи!
....................................
Зрелостникът днес в фиеста,
задържа уверено доброто.
И по-български на теста,
изкара тройка със перото!
............................
Иванчо на изпита, шестица хванал.
Преписал от Марийка "Вяра".
Пък тя, нещастната горкана,
освирепяла с двойка, цяла!
В.Софин







неделя, 20 май 2018 г.

Петльови очи!

                                                                        
    -Срещнах едно момиче!... Опитах се да го впечатля. Не успях въпреки, че му подарих красиви в бяло обеци.
Бях отсвирен!
Почуках в други момичешки очи. Сини като „Окото“, от седемте рилски езера.
Погледна ме с усмивка. Прие подаръка естествено... Красиви обеци в бяло!
И нищо!
Е поне бях отсвирен!
Все пак знаех, че три е за късмет... Срещнах отново интересно момиче.
Не издържах... Пак подарих.... Познайте какво?
Да! Красиви, изящни, малки обеци в бяло!
И този път бях...! Е не отсвирен, а с поникнала надежда. Малка бе, но успя да укрепне и се превърна в любов. Любов, която остана с мен.
   Защо ли?
Все още се чудя днес! Със сигурност зная едно.... Обеците не са причината. То ако бяха те, още първото забелязано от моите впечатлени петльови очи, целеустремено „Пиле“, щеше да клъвне!...
В.Софин  

четвъртък, 17 май 2018 г.

Покорения връх!

      Осъзнаваше го!... Времето му изтичаше. Въпреки всичко, той не съжаляваше. Нито пък изпитваше страх. Животът най-висшето благо си отиваше!...
Не така мислеха цъфналите билки усмихващи се на пътя. Неговият последен път от който нямаше да има връщане.
 Умислено надули вечно свежите си бузи, ураганните ветрове, които го чакаха на върха се опитваха да спрат полета на алпиниста. Неговият последен полет...!
 Снегът и мъглата изобщо не успяха да се преборят с порива му. Знаеше! Горе във  скритата от облаци, синева на небето, го чакаше вечността. Не биваше да я принуждава да чака. Гласът на разумът му приказваше. Приканваше го да се откаже. Да се върне, да абдикира от поставената цел.
Алпинистът отказа да се подчини. Заглушил в себе си жалостивият вой на разума, игнорирал сам себе си, той продължаваше своето изкачване. Подозираше, че е за последно и за това притискаше до край волята в ъгъла. Въпреки умората, въпреки рева на разума, изтощен но не и предал се, той успя да стигне върха и да го покори. Знамето успешно влезе в предложената му цепнатина. Друго не носеше, освен духа си, който грееше в тази измръзнала от студ ледена планина.
 Усмихна се. Може би за последно. Още не знаеше. Приседна. Поривите на ураганния вятър облизаха алпиниста и заскреженото му лице се сля с могъществото на майката Природа.
Внезапно видя нещо пред него в тъмнината, да проблясва. „Бялата“ идваше...! Никой не бе в състояние да спре леденият и дъх.
  Времето изтичаше. Сънят идваше полека подчинявайки клепачите. Неговият вечен сън!
   Върхът кимна покорен. Дали защото така на него му се стори или пък, „Бялата...“,вече бе дошла. Не разбра. Усмивката последната усмивка, лъчезарната  бе останала изцяло запечатана на заскреженото лице.
  Пътят свърши! Неговият път!
Времето бе спряло. Неговото време...!
Но не и славата, която оставаше. Всички го знаеха. Знаеха, че го няма. Но не знаеха другото!
  Алпинистът беше жив!!! Достатъчно жив в сърцата на хората заради, които бе извършил последният си подвиг.
 Подвигът да обединиш, не само една нация, а няколко. Да накараш всички да повярват, че си заслужава да го сториш. Последното изкачване!
     Там някъде далеч от Шиша Пангма, там някъде в Европа, една малка страна, една България оставаше да се гордее, че е отгледала поредният си велик син, за когото тепърва щеше да се говори...
В ПАМЕТ НА БОЯН ПЕТРОВ
В.Софин  

събота, 12 май 2018 г.

Разбирам ги...!

           Добре ги разбирам политиците....
          Гледайки вечер пародия в „Комиците“,
          по-цял ден умело, чешат „езиците“!
.............................................
Разбирам на носа си очилата...
Кацнали да радват светлината
на очите, зяпащи в жената!
.......................................
            Усещам как цъфтят и младите...
            Докоснали с ръце измамите,
            решили да вкусят на „запада“, насладите!
.......................................
Тъга танцува в старите...
Пенсията изяла авоарите -
без откатно на управляващите!
...................................
             Разбирам даже кой ме лъже...
              Усмихнат гледа да ми върже,
              неудобна тенекия, бърже!
.......................................
Усещам погледа на маргаритките...
Играе вдъхновен върху плитките,
вплетен изкусно на момите в усмивките,
на венчетата в косите на щастливките!
................................
               Разбирам гладни и войниците...
                Армия объркала редиците,
               строена в полза на „париците“!
.........................................
Щастлив се радвам за медиците...
До болка стиснали пестниците,
лекуват здравето, но само при „лисиците“!
.....................................
         Виж строени радват учениците...!
         Напушени гледат как редиците,
         стопяват надеждите при политиците!

В.Софин 

петък, 11 май 2018 г.

Егоист

     Неизвестно защо растящ в атмосфера на безразличие, още от малък ученик, Слънчо се научи да лъже. Въпреки всичко все някой го преследваше и молеше през годините да спре. Унесен в детски игри не обръщаше внимание на ставащото около него.
   Когато започна работа, разбра как да бяга от отговорни задачи. Отново пак някой се опитваше да ходи по петите му и да го тормози. Въпреки мислите щъкащи в главата му играещи на рулетка, все пак Слънчо печелеше.
  Излъга млада девойка, хлътнала по-обещанията му за любов и брак, но освен дете, което и остави, друго не стори. За негово учудване пак се намери преследвач, който да го мъчи. Махна смел ръка и игнорира проблема. Продължи нататък по-широкия друм на живота.
 Изпечен хитрец Слънчо се научи да мами приятелите, а и други хора със взети суми на заем, които не връщаше.
  Естествено застанал на пост, проблемът идваше и отново се опитваше да вземе връх бърникайки мислите му. Дори се научи да идва изненадващо на сън. Облен в пот Слънчо се събуждаше и наливаше от бутилка, уиски в чашата оставена на пост, до него.
В неговия свят на разбиране в жалкия си живот Слънчо освен пари друго така и не успя да хване. Нямаше жена до него, която да го крепи в трудни моменти, приятели липсваха, но за сметка на това, имаше всичко. Радваше го мисълта, че парите му създаваха комфорт. Друго изобщо не го интересуваше.
   Времето изведнъж забърза и Слънчо остаря. Явиха му се куп болести. Съвсем доскоро той се хилеше като виждаше трудното положение в което някои хора бяха изпаднали. Сега се опита да търси съчувствие.
Тогава отново проблемът се появи. Или "Тя" го срещна... Достатъчно близо бе до него и Слънчо усети протестният и вик. Дъхът и безжалостно опари неговите мисли, отнемайки правото му на защита.
СЪВЕСТТА защото това бе именно "Тя", проникна като тумор в мозъка на Слънчо, разрасна се безпрепятствено, бръкна без милост в сърцето му и го накара да съжалява.
  Уви! Не му стигна времето. До скоро единствено то, даващо му право на власт го уважаваше.
Днес ухилено на среща му, се подигра. Бутна стола под Слънчо и озовавайки се изцяло под властта на СЪВЕСТТА, той едва успя да премигне клепачи с очи пълни в сълзи и неговият безценен живот отлетя в небитието, сякаш никога не е бил.
В.Софин. 

сряда, 9 май 2018 г.

Алкохолен език

       Двама чужденци упражняващи алкохолен туризъм у нас изучавали усилено български език.
 Обикновено сутрин започвали с поздрави:
-Утрото намерили? –питал Уили.
-Добро намерили! –отвръщал Джони и добавял за обяснение:
-Яйца три на закуска и коняк три с чай!
На обяд Уили пробвал с думите:
-Вие Джон на обяд, били?
-Добре били! Бири четири изпили... –отвръщал с мощно оригване ухилен приятно, Джони.
Когато паднел мрак и Слънцето изморено заслужено бягало за почивка ,при среща за пушене с Джони, Уили питал:
-Вечер открили?
Усмихнат широко Джони отвръщал:
-Добре открили! С кебапчета три, две бири и бутилка ракия напили...!
Преди лягане клатушкайки се като моряци при бурно море застанали пред койката за лягане Уили питал:
-Ден убили?
-Добра нощ открили...! –отвръщал с премрежени алкохолни очи Джони, и добавял:
Късметлия! Креват незает, намерили...!
В.Софин  

понеделник, 7 май 2018 г.

Чистим!

       Едва постъпил на работа в хотелски комплекс, домакин бил учуден от думите на сервитьорка, която му сервирала:
-Чистим!
-Какво? –повдигнал рамене нищо неразбиращ домакинът.
-Когато на  питиетата им мине срокът на годност, ги чистим! –обяснила с усмивка сервитьорка та.
- А ясно! –усмихнал се и домакинът. –Па тогава може едно уиски!
-Не! Чистим без алкохолното!
-Дайте една кола тогава! –примирен с обстановката кимнал разбиращо глава, домакинът.
За да не го измъчва повече, сервитьорката направо му рекла:
-Содата чистим!
-А така ли? Дайте и една водка, за да я преглътнем! –поръчал си домакинът, но на ново бил отрязан.
-Не може! Алкохол не сервираме на персонала.
-Ами той, няма изобщо да надзърне в содата. Как да се види като е еднакво оцветен с водката?
-Шефът ще надуши!
-Стига бе! И как ще стане тази работа?
-Ще му кажем!
-И защо? Нали трябва да чистите питиетата?
-Алкохолът не чистим!
-А стига бе...!  А може ли да дръннем тогава един сайдер?
-Първом содата пък тогава, сайдера! –смилила се донякъде сервитьорката.
-Тогава да ги разделим по-равно. Все пак е справедливо. Ти взимаш содата, а пък аз дрънвам сайдера!
-Не може!
-Що? Нали аз черпим...! –дръпнал шишето със сайдера прежаднял домакинът, и се измъкнал като победител. Не за друго, а защото в питието му плувал без препятстван алкохол, четири процента като на някои от бирите.
В.Софин  

вторник, 1 май 2018 г.

Първомайски коментар!

Свободен в кучешкия рай
свит на топка на кравай,
унесен в спомени за първи май,
всеки дърпа само, своя край!

.....................
Дъвкани във вечен коментар,
животът изтича на кантар.
Днес усмихнати в поредния кошмар
ухажваме на първи май, ракия в бар!
...............................................
Времето макар да отминава,
споменът живее, не изтлява!
Сякаш чака следваща забава,
в човешка глупава проява!
.....................
В.Софин 

Сънувам!!!

    Спя! Сънувам. Пред мен се ширнали макови полета. Цъфти люляк омърлушен. Лалетата плачат, обезводни. Навсякъде родила се суша! Другаде, наводнения. Кошмар!
Гледам! Портретът изпъчил гърди. На него "Тато" усмихнат! Щастлив съм! Утре е първи май!
Да! Ама не! Някой трябва да носи портрета. Уви! Пак съм аз!
  Страх ме е не от друго, а от глобата при която, ще олекне почти празен, джобът ми... Моят изтъркан от пране джоб!
Какво да правя? Как да се усмихна? Как да продължа нататък?
  Към празните от смисъл полета!!!  Към дъждовете киселинни! Към мисълта, само за война и пари! Как?
Нямам избор! Или пък имам! Знае ли човек?
           Полудял ли е светът или не? Тази мисъл не само в ден идва, не само нощем, не и в съня, а винаги, когато се почувстваме обичани и необходими!
  Вече съм буден! Прекалено буден! Зяпам се отстрани, учуден! Първи май ли е, или краят ни, безумен!!!
    Май някой движи перото ми, приятели?! Не не съм аз! Помислете кой мърда с ум историята и гласи нещата от живота, който днес идва с неохота?!

В.Софин  

Рай!!!

В освободения от въшки рай
трудно диша се през май.
На първи в родния ни край,
трудовакът, знае и си трай!

Сънуват пилците просото.
Петлите гребена си вдигат.
Снасят ярки само от теглото...
Яйце едно със труд, постигат!

Плаха демокрацията трае.
Старци псуват под сурдинка.
Европа ухилена, не ще признае,
България за първа половинка!

С мъглите паднали в живота,
трънливи нивите пустеят.
Децата липсват, пие скотът,
а встрани, руините се смеят!
В.Софин