петък, 27 юли 2018 г.

Решения!

Дори, когато често сме притиснати,
от неоправдани обвинения,
през сълзи правим усмихнати,
светли нашите решения!
В.Софин      

Разнищен!

                                                                                       
     Разнищиха ме! Какво говоря? Бях ограбен доброволно. Лист по лист, косъм по косъм. Нищичко от мен не остана. Не плача! Не скимтя за разбитите си части. Даже се чувствам щастлив.
Не за книгопечатането, което дава възможност на листата от книгата ми да падат сами при прочит! Доволен съм, че опадалите като есенна шума листа са изпълнили предна значението си. Думите са успели безпрепятствено да намерят и ужилят със словото си аудиторията. Те са постигнали своето. Предизвикали са чувства на размисъл у читателя.
  Така макар, разнищен, изцяло разпилян от хода на времето, ограбен от него съм  успял с истината от моя хумор, който лекува и дава сили на всеки паднал в мрака да изпълзи от него, давайки му шанс за по усмихнат, справедлив живот.
В.Софин 

Вход и изход!

           Животът си има вход. Съществува и изход.
Влизаме в него с недоверие, плач. Вървим задъхани по пътеката му. Криволичим в тръните, падаме, но продължаваме напред. Усещаме се любопитни от мисълта, какво ще ни предостави животът като възможност. Нова любов, разочарование, пари или унижение и срам. Когато неусетно стигнем изненадани изхода му,  и съзрем светлината в края на тунела, си задаваме въпроса: „За какво беше всичко това?“
Нима това безкрайно влачене по трудните трънливи, кални, опасни пътища на живота има смисъл?
Може би целта е била изпитание свише?!
    Едно зная, че въпреки тръните забити в напуканите от напрежение на всеки от нас по каменистите пътища на живота, входът с недоверие и изходът от него ни е предоставен като възможност да направим нещо, да дадем, да помогнем и оставим частица ярка светлина от себе си за другите, останали лутащи се на тоя днешен, лицемерен свят. Искрата ярка ще остане да ги води  напред по-нови, по справедливи пътища и любов в която няма омраза.
Кръговратът на живота, ако съществува, дава възможност на всеки от нас за нов вход и чист изход!
В.Софин 

четвъртък, 26 юли 2018 г.

Мисля си!


Мисля си! Животът се осмисля, когато пиян не мисля!
Не мисля! Защото любовта, животът ми осмисля!
Осмислям го! Разбирам, че няма смисъл, изнервен да го мисля!
Докато мисля, осмислям, че животът мисли!
Разбирам, че любовта се осмисля, когато двама мислят!
Смисъл от мисъл винаги има, когато се осмисля!
Животът няма смисъл, ако няма жива мисъл!
Положителни мислите, когато се прокрадват имат смисъл, да ни радват!
В.СОФИН

сряда, 25 юли 2018 г.

Обич!

Плаче душата кънти!
Душата горко тръби!
Готова за нея любов
със път, едва се откри!

И нищо не може я спре,
нито дъждът да пресъхне!
Младостта у всеки до кле,
когато обич в сърцето се вдъхне!
В.СОФИН  

Случайно живях!

Не случайно с нея се борех,
съвсем случайно живях!
Изнервен често мърморех,
да се усмихвам, обаче не спрях!

Не случайно лудо обичах,
случайно със нея се слях!
Поезията често объркан отричах,
но влюбен във римите бях!

Не случайно с нея се радвах,
случайно за среща копнях!
Когато гладен сито обядвах,
засищан отпивах от нейния смях!

Не случайно поезията срещнах,
все пак случайно живях!
Любовта, която често отричах,
с усмивката чиста видях!
В.Софин

понеделник, 23 юли 2018 г.

Не усмихнати мисли

                                                                               
 Парите мръсни убиват, когато са изкарани на светло!
Парите се „дразнят“, когато са изкарани на светло от бедният, който ги употребява единствено и само за прехраната си.
Когато има пари в повече, има и защита от Темида!
Зад прекаленото много изкарани мръсни пари, винаги на пост стои заплахата!
Ако настояваме с постоянство за истината и се борим за нея, много скоро ще съберем достатъчно врагове, които ще желаят да ни удавят в капка вода!
Ако пък сме с меден език на лъжец, не само ще богатеем с мръсните си пари, а дори ще се намират хора, които да ни се усмихват приветливо!
Ако езикът ни не е в състояние да „обели“ истината пред всички, ще ни вземат за риба! Но ако започнем да „пляскаме уверено“ с опашката си разплисквайки мръсната „парична вода“ наоколо , ще причиним неудобство в нечии прекалено "дълги уши"!
Ако пък сме прекалено честни, все някой ще се опита да ни дискредитира като изкара на показ не само белите ни чаршафи, но и не изпраните такива!

Сред вятър немощно смълчан
„Дървета“ обзети от печал
с вдигнати зелени рамене,
некролози носят на скръбта!
В.Софин 
Не се гордея с това, което съм, а с това, което не съм!
Животът е низ от усмивки, които се превръщат в сълзи на щастие само когато станат искрени!
В.СОФИН

петък, 20 юли 2018 г.

Успешна среща

         Цяла седмица мислехме за нея. Терзаехме се. Дядо Бък, моето куче ветеран, дори изскимтяваше от нетърпение. Едва видял прозорче в тунела, реших все пак да осъществя срещата.
Тръгваме весели и почти подскачащи от вълнение през местността "Ридо" към Дъбова глава, която се издига с въодушевление високо над град Самоков. Пътьом дядо Бък не забрави да посети всяка една срещната кална локва. Щастливата му усмивка говореше повече от моята притеснена. Все пак отивахме на среща. Дали ще се осъществи, и ще се окаже щастлива? Все въпроси за които нямахме отговор. Въпреки това мое настроение, апаратът ми за снимки винаги готов не се щадеше, а не прекъснато опипваше с поглед пейзажа и крадеше ли, крадеше.
   Великодушно и на двамата с дядо Бък им бях отпуснал края. Нека дишат свободни. Кален от глава до пети дядо Бък не забравяше да скочи върху мен с цел да сподели радостта си от разходката. Много скоро обаче в жегата, защото Слънцето пиеше жадно от нашата солена пот, кучето се измори и на всяко спиране, когато апаратът ми за снимки влизаше в действие, лягаше с изплезен език.
Минаваме през местността „Корабо“ и се спускаме високо над село Шипочан. Придошла, мътна от постоянните дъждове река Шипочница ни приветства с вечната си песен, гъргореща по срещнатите по пътя и камъни.
Вече сме далеч над селото. Дядо Бък ме следва послушно учуден от пътя ми който го води през израсла букова гора. Дали ще осъществя срещата? Бях отново разколебан, да продължа ли напред или се върна. Все пак любопитството ми надделя.
Стигаме с Дядо Бък на мястото на срещата и погледът ми най после щастливо улови чакащия ме, жълт пачи крак.  Бях поел риск и той ми се отплащаше с намерените гъби. Срещата беше сполучлива. Много скоро дори и дядо Бък с изплезен език и усмивка на фона на чакащият ни с нетърпение пачи крак успя да накара апарата ми в джоба да запечати за спомен ставащото. Погледът ми скачаше в дерето където река Шипочница не спираше да мърмори под нос. Малко над нея пък се усмихваха на места гъбите за които бях поел риска за срещата.
Дали да продължим нататък или се върнем? Вдигам рамене, гледам дядо Бък и в крайна сметка решавам първо да обядваме пък после да мислим.
Вадя мазна баничка от раницата и докато се чудех от къде да я почна, тя свърши. Едно малко парченце все пак стигна и до мен. Дядо Бък щастлив от предложеното не забрави да поиска и от геврека. Отчупих му и от него, но малко защото все пак на куче не трябва да се дават сладки неща.
Внезапно се почувствах изморен. Какво пък, решавам, че  ми е достатъчно набраното количество гъби и бера видял билката, планински хвощ.
Тръгвам бавно обратно по пътя като се спирам от време на време, защото погледът ми все още търси нещо. Виждам встрани отново щастливо усмихнат пачи крак и тъкмо вадя джобното  ножче, което неуморно влиза в действие, когато внезапния мой сън бива прекъснат от настойчивия глас на джиесема ми, който до този момент стоеше кротичък в джоба ми. Все още с  поглед вперен в гъбите край пътя натискам копчето и чувам питащ, женски глас:
-Знаеш ли?
-Какво да зная? –вместо отговор и аз задавам въпрос.
-Днес си на работа! –чувам и внезапно проглеждам. Търсят ме.
-Ами аз почивам днес! –чувам с изненада как звучи притеснен гласът ми.
-Да но, шефът не знае това!
-Ама аз съм за гъби далеч в гората! –опитвам се да смекча положението, но това не помага на краката ми, които веднага се втурват като побеснели по пътя към вкъщи.
-Не знам! –чувам в отговор. –Трябва да дойдеш!
-Няма как! Но все пак ще опитам да дойда навреме.
Хуквам! Дядо Бък учуден изморен от дългия път ме следва. Не забравя обаче срещнатите локви, които го молят, които го канят, за кални бани.
Най-после с голям зор стигаме почти пълзешком дома си. Единият кален до уши с изплезен от зор език, а другият тоест аз куцукащ като, че ли бях качил Еверест.
„Измъчени пенсионери“ би казал с иронична усмивка ако ни беше зърнал в момента сина ми и би добавил: „Къде сте хукнали като не може да ходите?“
 Да но, въпреки всичко и двамата с дядо Бък се чувствахме неизмеримо щастливи. Той бе осъществил срещата си с локвите и река Шипочница, а пък аз бях успял да грабна армаган - три килограма от жълтата гъба, наречена пачи крак.
В.Софин  

четвъртък, 19 юли 2018 г.

Гаргара!

                                                                  От къде иде чувството...
    Запитали местен зевзек, от къде иде чувството му за хумор:
-От река Ниагара. –отвърнал с широка усмивка, той.
-От Ниагара!? –учудил се невярващ, питащият.
-Не, просто си правя гаргара! –отвърнал зевзекът и се изсмял в очите на заинтересования.
В.Софин 

вторник, 17 юли 2018 г.

Вечерна проба

-Какво правиш тука посред нощ гражданино? – пита строго полицай в дежурство.
-Нищо!
-Как нищо бе! Нали виждам как се напъваш! Има нещо?
-Просто проба старши! Проба!
-Каква проба?
-Ами!  След вечеря пускам „нервите“ от боба!
-Нервите?
-Е и той се вълнува. Коремът се подува... И как ти се струва? ...
След казаното гражданинът Самотников пуснал на свобода „Гълъбчето“, което поздравило любопитния нос на полицая. Сбърчил го гнусливо, той побързал да се изсули в тъмното, догонен не само от миризмата, но и от смеха на преялия фен на вкусната бобена чорба.
В.Софин  


Без цензурна свободна проба!
„нервите“ напиращи у бобът,
осъществени в тъмна, доба!
В.Софин

неделя, 15 юли 2018 г.

Ориентация

Попитаха  ме:
-Гражданино вие с каква ориентация сте?
-С политическа! –отговорих.
-Не! Интересуваме се за ориентацията... Чаткате ли?
-Казах ясно! Политическа! –продължих разумен да твърдя становището си.
-А бе! Интересувам се, гей ли си, хетеро ли... или нещо друго?
-Да съм птица, не съм. Да съм облак, едва ли! Все пак според политиката. И там са гейове, когато се налага и там са хетеро, пък и нещо друго... То и те не знаят точно... Пък затова и аз като тях. Зависи от политиката. Ако те си мислят, че съм червей ще изрева като дракон. Но замислят ли се, че драконът в мен личи ще се скрия нейде в женските очи!...
-Значи хетеро...? –настоява анкетиращия и ми отнема правото да говоря. Бил съм много политически и трябвало да замълча... Да ама не аз бях любопитният, а той сам се навря с питането: „Каква Ви е ориентацията?“
   Знае се, някои са в Европейската, други са за селото, а има и кретащи с бастун в града!...
    Аман от любопитни! Не питат имате ли работа, имате ли прехрана, а в кревата ми се навират! Виж ги те, свободните с нравите, дано с изприказаните си питания се задавите!... Току виж утре ме попитали: „Вие гражданино българин ли сте?“
  Тогава какво?  Според ориентацията съм българин, но според наложената политическа, знам ли!? Може и да съм ромче, а току виж от нейде през морето пристигнало, арапче или нещо друго добре оформено, но не от мен, а от политическите умни, гумени глави... Мислят те, а народът страда! Може би от жегата за лимонада!? Или пък от цената вдигана на хляба?
В.СОФИН

Изправен страх

                                                                       
   Въпреки усилените опити на шефа да ме „Къдри“, косата ми все се изправя недокосната. Докато търсех избягалият кураж в мен, разбрах, че бъзливецът е духнал, някъде. На пост остана да пълзи, единствено усмихнат кръжещ, играещ в нервите страхът, който държи изправен и днес не само липсващият  мой  абдикирал във времето перчем , но и допълнително успяващият му героичен плам да излива събраната от порите на тялото ми, неприятна  пот от прекалено изпитата  в жегата студена бира!...
В.СОФИН 

Бобът късметлия!

                                                                                          
Чорба каша, чорба каша
вкусен сготвен е фасул!
Идилията гладна наша -
коремът пълен пак издул!
.......................................

Супата се мръщи, страда,
когато вижда как с наслада,
бобът радва ни с награда -
сита цялата, бригада!
...........................................

Хитър в поредния си ход,
прецизен с пълен оборот,
храни сито, цял народ -
бобът с правилен подход!
............................................

В родните очи глада видял
сготвен с джоджен, вкусен бял,
необикновен, скромен с жал,
засища бобът, мъката познал!
 .................................................
Традицията на боба повелява
най-вкусното и не за слава,
на всеки с гръм веселие да дава,
в облекчение, което подарява!
 .................................................
Всички гладни са събрани,
някои, строени без покани!
Гости всякакви отбрани,
пред димящите със боб казани!
 ....................................................
Къкри скромно днес заето
С джоджен както е прието
Съвсем самотно клето –
С боб на печката, гърнето!
В.Софин 

петък, 13 юли 2018 г.

Любовта няма акъл!

   Макар, да знаем, че за любовта е приказвано много, все пак има още какво да се каже.
Усещам като се замисля, че и липсва акъл. То ако имаше, нямаше да се влюбват миниатюрна дама и мъж великан. А и обратното, усмихнат лилипут пълзящ в нозете на двуметрово момиче.
Ако разсъдъкът на любовта стоеше на място, нямаше да ухажва толкова много паричните знаци. Нямаше да скача от легло в легло и който брои най-много, той печели.
Интересно става, когато любовта побесняла от чувства изкача навсякъде. Може да я срещнете в кръчмата, на плажа раз съблечена, в киното и театъра, разкрепостена и забележете дами и господа, едва на последно място у дома в кревата.
Когато любовта усети бедността, търси спасение при друг, който не се колебае да я превземе с парите си. Ако все пак акъла и стоеше на място, тя щеше да открадне, но не и да се предаде безплатно в ръцете на тръпнещи стари чичковци.
Всички знаем, че любовта е сляпа. Значи и е позволено да бъде глупава. То ако беше прекалено учена, щеше да е безкрайно самотна. Ако пък е философ, който ни следи иронично и с поглед, нямаше да имаме време за мислене.
Любовта няма акъл не защото е горчива като градинската краставица в двора ни, и сладка като череша, а защото е срамежлива и несподелена с другия, който така и не научава истината за чувствата и.
Често пъти тя забравя за сърцето в гърдите си и се продава заради високо заплатената цена.
Въпреки всичко изприказано до тук има и истинска любов. Съществува нощем в кошмарите.
Напразни усилия за всички ни. Любовта няма акъл! Идва, тормози, разбива, усмихва и когато сме пленени от нея, си отива неочаквано.
Мисля си за платоничната любов, която е недокосната, целомъдрена и неподкупена. Да хубаво, но и тя е без акъл. То ако имаше, нямаше да губи време в безполезни приказки, а щеше да действа заедно  с ритъма на две тела, които бързат да усетят химията, наречена живот.
Изглежда, че максимата да се мисли по-малко, а повече да се действа е един от девизите на любовта ухажващ малцинствата у нас. Все пак тя няма акъл и опитва прибързано да се върши по всяко време. На работа, в парка, в Метрото и къде ли още не. Любовта е пияница и няма как да има акъл. То ако имаше, нямаше да ухажва противни личности само защото имат пари. Нямаше да се кланя на всеки, а щеше да подреди чувствата си. Сега, когато знаем, че любовта е родена без акъл и никой от нас не е в състояние да избяга от нея, усещаме как коленете ни са раздрани. Кървим! Сърцето и пулса необмислено играят необмислен танц. Мислите бягат, а тя ехидно ни гледа как се мъчим, умираме и страдаме. Вместо да ни помогне, да ни зарадва, любовта си отива, самоубивайки се. Не за друго, а защото, няма акъл! То ако имаше...!? Но това е друга тема, която оставам на вас за размисъл, приятели!
В.Софин 

сряда, 11 юли 2018 г.

Пълзящото НЕЩО!

   Прозорецът отворен пропусна нещо. Усети го. Отдавна хванат в капана на съня, мъжът спеше. Не можеше да се опомни. Намираше се нейде далече, неизвестно къде. НЕЩОТО пропълзя безпрепятствено през прозореца, спусна се тихо на пръсти на пода и се опита да мушне глава под завивката. Косъмчетата на врата на мъжа, настръхнаха. Стори му се, че Нещото го превзема. Бавно, сигурно през разтворения от тази вечер прозорец, неоформено, смачкано, видяно от спящия мъжки поглед Нещото го докосна и погали със сигурна ръка. Обхвана изцяло в парализа тялото му. Изпотен от напрежението на топлата лятна нощ в порите на мъжа проникна, не вятърът през прозореца, не дори любопитната Луна, която зяпаше ставащото. Звездите и те учудени премигаха в тъмното, като светулки търсещи убежище.
  Отнякъде изпълзя доволна паниката, която проникна в гънките на мозъка на спящия мъж. Пипна го здраво за гърлото и той кашлящо внезапно ококори, уплашено очи. Бе сам в стаята. Далеч някъде в планината. Нямаше как Нещото да не дойде на посещение през нощта. Оказа се страх, който идва понякога във всеки от нас и си отива при първите слънчеви лъчи на деня.
 Кошмарът на съня, който ни посещава понякога, когато в душата ни, а и не само в нея се чувстваме несигурни, предадени. Оставени сами в ръцете на Нещото, което сме считали за приятел, а той ни е ужилил през постелката, по гъделичкал е с тревога петите ни, и след това като видял, уплашените ококорени в тъмното наши очи, позорно и тихо хихикайки избягал през прозореца.
 Отвън звездите вече бледнееха. Луната и тя се канеше за път. Далеч някъде едва, едва, прозираше светлинка, прозорче, малко в небосвода. Зората се завръщаше тържествено.
Нещото и то изморено от изплетената нощна интрига се бе оттеглило на почивка. До довечера, когато отново щеше да търси смутени мисли, които да посети и погъделичка с отровното си жило.
В.Софин

вторник, 10 юли 2018 г.

Обещание

Довечера в световното за мача,
за резултата, нямам мира!...
Нетърпелив в работата крача-
Гошо обещал е, каса с бира!
................................
Усетих изворът от келепира!
Съвсем студена ми сервират,
за да ме погалят и нервират -
бира, която ми избират!
...........................................

В.Софин 

Истината грешна...!


Когато често, ни горят ушите
и спъват тръните в полето,
разтваряме учудено очите,
и сълзите бликват по-лицето!

Когато аленеят ни страните
и бузите руменина ухажва,
горещи превземат ни вълните -
истината в океан се ражда!

Когато езикът ни преплита,
и лъжи не смазани изплуват,
обиждаме със злост открита -
мислите обидени, нахлуват.

Отдавна истината грешна
спи в миналото затъмнено...
В освободена поза днешна,
на всеки, всичко му е позволено!
В.Софин 

Въртя, суча...!


                                                                                
Въртя суча, не докладвам!
Сучат мен, шефа да зарадват!
Сядам гладен да обядвам,
други мисли се прокрадват!

В капан на дръзко лицемерие,
целият се къпя в, рядка кал.
Избягалото ми далеч доверие,
ме удавило, сред хората без жал!

Плюя истината често, грешна!
Очи различни ми се кланят!
Заели поза, истерично, смешна,
Мигат! Искат мене, да „обядват“!
В.СОФИН  

Разчупени мисли за истината

Животът е малък къс от истина, която често не правомерно засяда в гърлото ни, и куп измислени лъжи, които пълнят вечно празни ушите на всички, с лицемерно казани, фантастично разкрасени, приказки!
Когато гледаш истината право в очите, те непременно се насълзяват! Когато мамиш обаче, не само, че зяпат безсрамно, но намират време и да се усмихнат подигравателно!...
Споделената неудобна истина, често пъти се връща при нас като бумеранг, търсещ правата си!...
Хубаво е да споделим с кураж истината пред всички, но едва ли е интересно да чуем същата, такава за нас, казана от друг!
Хубаво е, когато надскочим възможностите си, но лошо е, когато паднем в калната яма и осъзнаем простата истина –за нищо не ставаме!
Често пъти сам те предава... Езикът не свикнал да лъже!
Колкото повече хвърляме не правомерно в калта познати нам хора, толкова повече сами затъваме в нея!
Доносникът не се свени от изпражненията на околните. В опит да разнесе миризмата навсякъде, той сам е приклещен в нея!
Истината винаги ще бъде неудобна! За съжаление често пъти става прекалено удобна за езици не спиращи се пред нищо!
Когато разчупим истината и от нея изпълзят червеи, значи е било лъжа!
Когато телата говорят, истината мълчи! Когато любовта говори, истината блести в душата на влюбените „гълъбчета“!
Когато пък аз се усмихвам иронично, винаги го приемат за истина, въпреки опитите ми, да разсмея някого заедно с мен!
В.Софин  

петък, 6 юли 2018 г.

Май ме стягаш!?

         Момче от село гледа комшия, как нежно върти пръсти върху айфона и се диви:
-А бе, Ненчо що чиниш, бе?
-Па-ете у фейсбуко... Коментирам!
-Коментирай ти! Вместо да галиш екрано напразно, ползвай пръстите по-пред назначение, иначе жена ти, друг с действия, ще я разклати!...
-Как смееш, простако!
-Е, нема да съм яз, юнако!...
-Как!?
-Е, знае се, с мерак!
- Ей сега, ще те пребия!
-Не аз съм мераклия... А, Илия!
-Илия!?
-Да бе, точно, той е с твоята Мария!
-Май ме стегаш!?
-Е да! Нали пръстите върху айфона все налегаш!
В.Софин