сряда, 31 октомври 2018 г.

Звук, който не разбирам


Не знам какво намирам...!
Пиян обичам да рапирам,
защото в римите съзирам
ъгълче, с което се разбирам!
...................................
Жълти паветата изгубили търпение...
Закусили от политическото мнение,
хлъзгави добили, странно изражение!
.....................................
Две хубави очи с покана,
мило в мене гледат от зарана...
На прозореца застанала котана,
търсеше храна, избрана!
...................................
Звук който не разбирам,
лази сутрин, във ушите.
Часовникът, когото не намирам,
лишава дрямката на дните!
В.Софин

вторник, 30 октомври 2018 г.

Забавни усмихнати ъгълчета

   Неизвестно откъде се беше вмъкнала захар в кафето на милата и я тормозеше, активно!
Не се усетих... Мръднах в ъгъла! Докато разбера какво става и се случва, неосъзнато успях да се извиня на уплашената изхриптяла под мене тоалетна чиния!
С ракията лютата пущина се свиква някак си! Да, но не и без майка и баща, които да ни кажат, наздраве!
Слънцето не обременено от чувства открило ъгълче, подигравателно се чешеше в гърба ми плувнал от пот.
Есенни листата от дърветата се усетиха едва, когато видяха лопатата и метлата в ръцете ми. Вместо да проявят активност и да скочат доброволно в кофата за боклук хукнаха да бягат, преследвани от бръснещ вятър, който открил упорито ъгълче не пропусна да бутне шапката от главата ми и да си поиграе с нея на шикалки.
Няколко ъгълчета бяха видени да протестират на жълтите павета. Оставени сами, без защита те се усетиха пренебрегнати откъм внимание!
Когато те изгонят от ъгъла, търсиш друг, доброжелател, който да ти осигури нов, по-перспективен.
Футболната Врата не опази сух ъгъла си, защото вратаря беше зает да мокри с вода пресъхнало то си гърло в жегата!
Когато всеки открие ъгъла си и се почувства добре, ще му се прииска и друг такъв за резерва!
Политик притиснат в ъгъл трудно дава оставка!
Парите намерили благоприятно сухо ъгълче в джоба на човек не излизат доброволно отвън на дъжда от продукти, разсипан в магазин, който ще ги глътне до нула!
Когато има самотен любовен ъгъл, нужно е да му осигурим приятел за да не скучае!
Животът с неговите скрити ъгли и ръбове, често изненадва с упоритостта си и желанието да ни подчини окончателно!
Всяко нещо за два дни! Идва ъгълът и си отива! Но се ражда друг по упорит и надежден. Хлътваме в него и сме изядени от мисълта за утрешния ден и новият току що роден и видял бял свят, ъгъл, който ни предоставя поле за изява.
Колкото и да са забавни, колкото и усмихнати, ъглите са докачливи. Не за друго, а защото имат гъдел от политици, които не виждат по далече от себе си.
Какво да са прави? Ъгълчета някакви, усмихнати устати!!!
В.Софин  

понеделник, 29 октомври 2018 г.

Точилка!

   За да покажа кураж пред милата след връщане от кръчмата, наперен като петел крещя на двора. Съседите, милите пуснали магарешки уши се радват на скандала. В този миг на тишина, прозвучава гласът на скъпата:
-Имаш три секунди да влезеш вътре!
Нямам време дори да се изкашлям. Влизам настръхнал като петел пред битка.
Пата, кюта... Пата кюта!
Мощен озадачаващ писък. Възглас от улицата:
-Пребиха женицата! –обажда се ужасена комшийката Севда и добавя:
-Вие двамата серсеми дето си пушите тука на спокойствие до оградата и се правите, че не чувате, защо не се намесите в защита на дамата?
-А-а! Ние с Коле отдавна не се месим в чужди работи... –обажда се Геле плахо и в този момент  изскачам аз, подскачащ като врабец на един крак вън на двора с насинено, почти затворено око, подгонен от точилката на развилнялата се в правото си мила, която вчера, бе обещала да ми омеси баница. Е, омеси я! Точилката по гърба ми игра доволно,  пък аз на другия ден успях да взема болнични за падането в пиянско състояние по стълбите...
В.Софин  

събота, 27 октомври 2018 г.

Нали е за добро!!!


    -Едно не мога да разбера? На есен сменят часовото време и викат, спи почивай!
Пролет пак го връткат с час напред и си го зимат обратно. Оти го прават?
-Оти требе да работиш повече тогава!
-Е оти?!
-Оти имаш час у повече.
-Нали го зимат тоя  час?
-Они зимат темнио час и ти дават светлио, та пари да падат...
-Абе они падат, ама не за назе...!
-Тека е! Ама нали требе да се работи?
-А почивка?
- На есен като сменят времето...
-А като падне снего?
-Вече отпочинал с цел час на теб ще ти е все едно! Нали е за добро!!!
В.Софин

Преди смяната на времето да пийнем!


      Двама охранители в почивка дискутирали на ракия в кръчмата, смяната на часовото време и правителството, което щяло да извърши акцията:
-Как да не ги обичаш... как да не гласуваш пак за тях! Ето и тази вечер са  решили да ни подарят цял час за спане... Колко благородно... колко мило от тяхна страна! –обадил се първият.
-Да бе! - оспорил твърдението на колегата Генко и добавил:
-На теб ти е лесно! Ама я довечера съм на смяна. Знаеш требе да се пази. За това сме охранители, нали? Да но, когато стане четири сабалем, вместо да се съмне, пак ще се стъмни...
- И оти?
-Оти става три часо! Три!!! И Генко требе да се пули още, докато Слънцето изгрее!
-Не бой се! –успокоил колегата, Генко и добавил:
–Ще го ползвам я тоя час,  като вдигнем още наздравици за тебе, та да не се успиш!...
В.Софин 

сряда, 24 октомври 2018 г.

Моето перо


    Моето перо!
Когато промуша моето
вярно и остро перо...
Когато напиша за бедните
и тежкото тяхно тегло ...
Тогава успявам усмихнат с добро,
да удавя в зародиш,
роденото в хората зло!
В.Софин

Горчиви сълзи


                                                                 
Удавен в горчиви сълзи
В душата българска личи –
Живот оставен да пълзи!

Принуден силом да горчи...
Заключен, оставен на мечти –
Езикът български... мълчи!

Капка срам, никнала надежда,
чезне управлявана без любовта...
Душата днес, плаче и нарежда
ликвидирана от наглостта!
В.Софин

вторник, 23 октомври 2018 г.

Усмихнати сълзи

      Сънувам представяне. Всички гледат в една точка. Озъртам се! Не проумявам! Щипя се. Не помага. Осенява ме идея. Май всички зяпат в мен... Явно точката съм аз?! Нима представянето е мое? Кога пък съм успял, да напиша книга?  При това някакви си, „Усмихнати сълзи“! То сълзи има, ама чак усмихнати?
Тревожен сън прекъсва сънят ми. Отварям очи! Гледам в джиесема, но усещам и погледи вкупом събрани в мен... Явно не сънувам! Все пак съм на представяне!
Не! На представление!
Намирам се в театър с милата. Постановката, която представят е: „Сълзи усмихнати“, а неудобните погледи естествено вперени, са неодобрение за хъркането, което се разнасяше мощно от мен по-време на излъчването на сцените от първото действие...
В.Софин 

понеделник, 22 октомври 2018 г.

Валят сълзи!


   Капят бавно сълзите...  Без шум се стичат! Мокрят!
Душата българска плува в тях, удавена...
Горчи! Устата пелин! Очите широко отворени...
Не виждат! Изход няма!
Плачат майките... Бащи проклинат! Политици лекомислено обиждат...
Сълзите текат безспирно...
Боклуците превземат ТЕРИТОРИЯ!
Клошари с избодени души, търсят, коричка хляб! Контейнерът смърди и той обиден...
Просят гладните! Безработните се молят!
Умират изоставени без помощ пенсионери...
Валят сълзите! Стичат се, събрани в ОКЕАН!
Няма глъч, липсва шум... Не се дочува даже, хлипане!
Разбити пътища! Изкормени мечти! Хора превърнати в уроди...
Усмихнати без мозък наркомани... Ликвидирана човечност!!!
Забравен толерантен език...
Капка една, единствена срам! Горчи!!! Изход няма!
И последният оцелял път е подгизнал от сълзи... Пързалка!!!
Душата българска мълчи... Кой ще пресуши, горчиви, всекидневните сълзи?
Животът наш без отговор, продължава, без свобода и обич...
Продължава да тежи!!!
В.Софин

сряда, 17 октомври 2018 г.

Извън контрол

      Нещата в една Територия често излизаха извън контрол Всеки раздаваше лично правосъдие. Всеки посягаше... Биеше! Убиваше без скрупули!
Опитните експерти вдигаха  рамене в недоумение, безпомощно. Полицаите арестуваха хора, които биваха принудени да си признаят и не извършеното. Ако не го стореха доброволно, и не подпишеха протоколите, се правеха постановки. При особено тежки убийства без разрешение често пъти  експертите се натъкваха на улики. Но те бяха скалъпени умело. Важното на Територията беше, че нещата се движеха.
Естествено беше и осъдените несправедливо да мразят изградената система. След излизане от затворите обидени те, ставаха наистина престъпници.
Всичко се въртеше в един омагьосан кръг, удобен за някого и неудобен за обикновения човек, търсещ спасение само в Господа.
  До онзи момент, когато на някого му хрумна, че очите са тези чувствителни елементи, които запечатват последните мигове на жертвите.
  След не прекъснати опити, експерименти, учен с прякор „Лудият“, /така му викаха, защото не се отказваше от търсенията си/ най-после намери разрешение.
   Нещата които до вчера бяха без контрол, влязоха в правилното си русло. Жертвите запечатваха като на филмова лента, убийците в последните мигове от живота си. Криминалистите виждаха извършителите и ги арестуваха. Нямаше спасение за никого. Така поне изглеждаше отначало.
Хубаво!
Всичко трая ден до пладне. Нещата отново ескалираха. Излязоха от спасителното русло и поеха встрани в най-тежките и кални коловози.
Станаха ежедневие, запечатаните на местопрестъплението сцени на безскрупулни убийства, ония последни снимки направени от очите на жертвите, да изчезват. Опитни измамници, подменяха снимките удобно за някой, който не жалеше пари, да остане анонимен.
Така  Територията решаваше съдбата на някои особено неудобни за системата хора. Изчезваха, журналисти, хора написали нещо истинско... Защото лъжата изкарала корени, бе на почит.
Без проблемното отстраняване на личности се правеше с изработени сръчно улики.
Обществото въздъхна и заспа отново...
Духовете видимо се успокоиха. Пачките с пари в нечии прекалено дълбоки джобове се утроиха...
Мечтата, че справедливостта някога ще възтържествува угасна. Угаснаха и очите на човека с прякор „Лудият“ , открил неща, които не трябваше да открива... Убит на улицата в гръб,
  За всяко свободно действие на хората, системата измисляше уникално противодействие. Не за друго, а защото, казват запознати, така бил устроен светът. Изход нямало! Спасение дебнело отвсякъде, но свобода няма и нямало да има. Защото ако имаше, нещата биха били наистина други... Но това е друга приказка, още неразказана, необмислена и най-важното е, най важното е, че е забранена!
В.Софин 

понеделник, 15 октомври 2018 г.

Чувства предизвикани от Есента!


                                                   
   Зад всеки паднал през Есента лист се крие нечия съдба...
Сланата от живота като дойде, не хваща всички едновременно!
Най-не устойчивите на вятър си отиват бързо!
Други не обагрени в златисто жълто, не усетили повея на промяната, все още продължават да дишат в зелено...
Но това е временно! Няма лист да не опада и човек, който да не умре!
Зад всеки обрулен от Времето лист се крие човешка съдба!
Остава само корена, който ако е посаден в Земята правилно е вързал младите дървета на които сме дали живот...
На Пролет дърветата цъфтят. Не всички...! Листата възторжено се разлистват гълтайки чист въздух и Слънце. Не всички...! Птиците влюбено пеят! Не всички...!  Въпреки това именно тогава се ражда вдъхновен, покълнва, младият живот!!!
В.Софин

Разни идеали, кучета ги яли!


   Напрежение създала пред една градска община, анкета. Въпросът бил актуален и не търпящ отлагане. Анкетьорът попитал събраните наоколо хора:
-Кое време да бъде оставено от пролетта за постоянно?
Възторжен привърженик на цветето „Гербер“, безцеремонно отвърнал:
-Боковото!!!
Намръщени с потънали отдавна гемии граждани застанали наблизо, чули отново същия въпрос зададен  този път малко различно:
-А трябва ли да се сменява напролет, времето?
Настръхнал до неузнаваемост опозиционер отвърнал:
-Мислим... само Боковото...! Другото не е важно!
В.Софин 

неделя, 14 октомври 2018 г.

Изтезание

С напълно трезвото съзнание,
че вършим нещо отговорно
след трудно спортно изтезание,
класирахме се в кръчмата отборно!

Вечерта ни мина със желание.
Чашите се празнеха доволно.
Келнерът се потеше в старание -
а, ние бира, гълтахме рекордно!

За да вдигнем градус настроение
Опитахме от скъпото за пиене, уиски.
Развълнува ни изказаното, мнение,
че върховете виждали се близки!

Най-накрая с пияното съзнание,
че правим всичко отговорно,
след трудното и жадно изтезание,
заспахме в изтрезвителя отборно!
В.Софин  

събота, 13 октомври 2018 г.

Набиране...

   Обява: „Набирам охранители!“ –и толкоз. Нито ред повече, освен телефон, който чака да бъде, набран.
Интересно! Откъде ще ги берат, тези тъй наложителни за системата охранители.
Някои неща мечтаят да бъдат набрани! Мечтаят, да-а!
Но кандидатите трудно ще бъдат разбрани, когато поискат за труда си, не усмивки от лани, а заплати достойни от ръката, прибрани!
В.Софин 

петък, 12 октомври 2018 г.

Чувствата на кестена!

     Мисля си за кестенът!...
 Една и съща бодлива опаковка! А вътре? Там е различен. Някой е по-малък, друг - голям.
Усещам нараснал респектът ми към кестените!
  Макар, че сред тях се намират и мижитурки. Напрежението или страхът ги и създал, тези кестени. Бодливи и отвътре...
Никой не е съвършен! Всеки луд с таланта си или със страха, който пълзи от рождение под кожата му.
Все пак, някои мижитурки са докладващи... Други пък, идиоти заповядващи!...
Кестени разни... Някой се дразни! Законите български са разни, но често пъти не управляващи страната стават, безобразни!...
А кестените? Те са с бодлива опаковка! Някои стискат секири, други ножове, а се намират и без сърца... Животът ги ражда! Създава ги! Дава им простор, но дава ли им право да вършат безобразия, водейки обикновения човек насилствено до гроба!...
Кестени разни...! Душите са празни!!!
В.Софин 

"Активи" за изхвърляне

Пред блок дишат, лежат активи –
нахвърляни, употребени презервативи.
Компания правят им щастливи,
дамски превръзки, мързеливи.
Бутилки въргалят се от бири,
опаковки от лекарства и пластири!
Упорито цигане нос не притеснен вири -
фас за пушене сред калабалъка, дири!
Бездомно куче останало без сила, търси -
кокал не до глозган, който да намери!
Клошар в обелки, ръце зарови,
хляб в контейнер, искаше да лови!
Най-отдолу, сред треви легнало само,
Не притеснено отдавна, хвърлено бельо!
Изплашени от вятър буен всички,
бягат пред погледа, найлонови торбички!
С натрупаните с труд и явен зор, активи -
живеещите в блока, явно чувстват се щастливи!
В.СОФИН  

понеделник, 8 октомври 2018 г.

Парфюмен дъх!

В косите ти, играещ вятър,
гонеше къдрици запленен.
Отстрани като декор в театър
наблюдавах сцена, удивен!

В очите ти, пламъчета диви -
искреше поглед, оживен!
Черешови устните красиви,
ме канеха за танца откровен!

В усмивката ти, слънчева и мила -
усещаше се топлият и лъх...!
Облечената рокля от коприна,
ме дърпаше с парфюмен дъх!

Целувката ти, лебед плуващ!
Угрижен търсеше отблясък...
В плен на блян вълнуващ,
животът даряваше ми смисъл!
В.Софин

неделя, 7 октомври 2018 г.

Сканиране!


            Изненадан се взирам... Виждам как разпада се покрай мен... светът! Не мога да проумея!? Как така? Защо? Все въпроси без отговори! Това, че я сканирам на време, не помага за решението ми. По скоро, то се чувства нещастно, подложено на неизбежен избор. На къде? Краката ме сърбят, но празен джобът ми съдран, плаче... Нима няма изход от тунела? Дали трябва да замина? Да остана, значи гибел. Какво тогава? Сканирането с поглед в парче хартия...! То ли трябваше да промени съдбата ми? Да ме изгони! Прокуди да се скитам далече в чужбина... А тук, оставях все пак едно – сърцето ми, което винаги щеше да бие сканирано само за нея... за Родината дала ми  живот, дала ми устрем и сега убила го...!
  В очите ми извират сълзи! Премрежен погледът ми се взира в документа, който подписва избора ми... Който ме пъди!
Взимаха ми всичко!
 Кредиторите, дойдоха рано тази сутрин... Запечатаха къщата, някога принадлежала на дядо ми, после на баща ми и до вчера на мен, нещастника осмелил се да погледне мечтите в лицето... Да промени съдбата!
 На улицата сканирах бъдещето си в чужбина, където без избор, днес отивам... Не за друго, а защото тука животът, най-милото бащиното, свърши!!!
В.Софин

петък, 5 октомври 2018 г.

Хващал ли си жена?

Диалог между двама приятели на чашка:
-Фащал ли си някога жена?
-Със сигурност! Преди не помня колко време, налетях на една в трамвая...!
-И какво?
-Удари ми шамар!
-Значи си я сграбчил?
-Нямаше начин! Ватманката наби спирачките и я по литнах... право на шамаро!
В.Софин

сряда, 3 октомври 2018 г.

Поетична секира...!

С поетичната секира във ръка,
обяздих тъжна, самотната гора.
Отсякох цяла, изморената и тъга -
усмихнах с думи, ранната зора!

Сланата бяла с топло ужасих!
Отпуснах и свободен смях...
Със слънчеви лъчи я размразих -
студена, изчистих я от грях!

Видях как после радостта сияе
и хора дишат с чувство, несъмнено!
Дори животът, който всичко знае,
с ресници мигна някак, позволено!
В.Софин  

Държавата, която се раздава...!

Красива нашата Държава!
Скромна, мило тя не дава,
когато за чужди се раздава,
на всеки да мига и да шава!

Подкожно влязла във кръвта
Държавата уверено се умножава!
Заложила стръв в капана за целта,
безплатно тя, земи пустеещи раздава!

Не притеснена от утрешния ден,
крадци държавата създава!
На нашенеца беден, откровен,
път свободен за Европа дава!

Старателна, загрижена и отговорна
милостиво кредити ни подарява...!
Няма как! Не може да е недоволна,
управляваща Държавата, сама си вярва!
В.Софин  

вторник, 2 октомври 2018 г.

Идва и си отива, когато иска...!

Идва сутрин неспокойна
като бурята бушуваща навън!
Съблечена, красива стройна –
Любовта пристига и на сън!

Успява всички ни да храни...
Утолява с вълшебната си мощ!
Смущава мислите събрани,
след изминалата дълга нощ!

Идва и отива си, когато иска...
Рисува цветно нашите черти!
Сърцето с обич вярна, стиска -
Любовта, която дава ни, мечти!
В.Софин