В особено
големи августовски жеги се търси спасение в планините. Така и ние с моя син не
устояхме на повика на Рила, която ни гледаше в далечината. Взели решение
тръгваме с автомобил към туристическия комплекс Мальовица. Въоръжени с две малки
раници за из път и облечени като за пикник стигаме там в единайсет сутринта.
Късно или късно поемаме към хижа „Мальовица", която заедно с планината пред нас
се вижда прекрасно заради синьото настръхнало от жегата небе. Едва влезли в парка
Рила срещаме, един от горските пазачи,
който носи в ръцете си празни кенчета от бира изхвърлени от недобросъвестни
туристи. Поздравяваме го и се втурваме нагоре по пътеката сякаш ни гони някой
по петите. Настигаме други хора. Какво говоря! Туристите сякаш извират от пътя.
Усмивка, поздрав и разминаване. Още не сме решили нашия маршрут. Колебаем се
между връх "Мальовица" и другия вляво от хижата към "Страшното" и "Йончевото", езера. Решавам
импулсивно, да бъде вторият маршрут. Не за друго, а защото от толкова още в началото на
похода срещнати и поздравени туристи ми пресъхна устата. Току виж съм се
обезводнил в жегата. А силите ми не са неизчерпани.
Хващаме пътеката през вляво и поемаме нагоре покрай малък
шумящ поток, река Малка Мальовица. Тук там на самия път цъфтят ококорили
очички, сини камбанки. Гледам, че по прегорял от Слънцето жълт катрион им правеше
компания. Спираме удивени пред една
тръба от, която извира студена планинска вода. Пием на малки глътки и тръгваме отново.
Нетърпелив синът ми ме оставя и се скрива зад завоя на
пътеката, която води към "Страшното езеро". Внезапно срещам две млади жени, които
поздравяват. Казват ми:
-Ние малко се изгубихме! Пътят ни избяга!
-Е! –казвам аз. Не е страшно... Нали аз ви намерих!
От тях разбирам, че току що са били на двете маломальовишки
езера, наричани още"Камилск"и. Те са две – едното по голямо от другото,
разположени в циркуса, заграден от връх Камилата от юг и от срещуположните
склонове на ридовете Черната скала на запад и Ръждавица на изток.
След няколко разменени усмивки с тях им обяснявам, че
пътеката надолу води към хижа Мальовица.
Скоро настигам сина ми, който седнал ме чака почти отегчен.
Все пак аз спирам често, не толкова за почивка, колкото за да снимам красотата
край мен. Няколко сини теменуги и част от билото на планината, дават вълшебен
изглед за очите. Тъкмо изкачваме докрай високото и ха да се спуснем надолу
срещаме още две млади жени последвани от брадат мъж с раница в която носи малко дете.
Поздравяваме и поемаме надолу. От седловината на рида
Ръждавица пътеката се спуска на изток в обширния Прекоречки циркус, заграден от
югоизточната страна от стръмните склонове на върховете "Попова капа", "Купените", "Иглите" и "Ловница". Пред нас се откриват чудеса. Вляво някъде в далечината виждам
как прозира едва видян от очите ми, язовир Искър. Вдясно изправя гръб назъбените скали на
върховете, хвърлящи очи към нас. Скоро стигаме до първите от езера наречени "Прекоречки". Те са общо шест и се намират в югоизточната част на циркуса.
Наричат ги и "Горнопрекоречки". Най-известното и живописно към което сме поели е "Страшното езеро". Североизточно от връх "Ловница" се намира "Минералното", край
което минава пътеката от хижа Мальовица. Второто по височина в циркуса е "Тихото
езеро". И шестте се оттичат на север като дават началото на "Трета Прека река", ляв
приток на "Първа Прека река".
На места погледа ни губи каменистата пътека и само малките
пирамидки изградени от туристи показват пътя към Страшното езеро. Спираме след
поздрава със срещнати две по възрастни туристки оборудвани с шапки за слънце.
Правя им път и когато най-после усещаме глада, се настаняваме пред най-долните малки "Прекоречки езера", в които играе пред погледа на всеки минаващ от там турист, дребна балканска пъстърва. Отстрани жълт катрион, и узрели боровинки правеха компания на жълтия, планински мак. Докато правим обяда
си внезапно на пътеката след нас изкача голяма група туристи, които се устремяват нагоре към заслона Страшното езеро.
Скоро ги настигаме и ние. Спираме за снимка пред по-голямото
езеро и най после очите ни съзират красотата на желаната дестинация от нас.
Стоим гледаме цъфналите в "Страшното езеро" водни лилии, срещаме усмивките и
поздравите на други планинари и си
отдъхваме за малко. Туристка дошла чак от Норвегия, ни помага да уловим спомена, който запечата на снимка с нашия фотоапарат. "Страшното езеро" е вдълбано в северното
подножие на "Малкия" и "Средния купен". Надвисналите над езерото скалисти чукари с
остри ръбове и отвесни стени, сипеите и каменопадите, и много гласното ехо от
гръмотевиците при буря придават на езерото диво величие и правят страшен
околния пейзаж. Именно затова е и наречено „Страшно“. И сякаш за да разчупи скалите един от групата, която срещнахме там, издига глас. Ехото му отговори мигновено.
Скоро си вземаме сбогом с него като тръгваме наляво покрай
заслона към другото езеро наречено Йончево. Пътеката прекалено камениста, прави
трудно слизането към долината.
Уханието на билки, магарешки бодил, златовръх, камбанки се
смесва там с чистия планински въздух. Слънцето пък продължаваше да пие от нас и
малката останала по гърбовете ни влага.
Слизаме. Вече погледа ни улавя водите на "Йончево езеро". На
брега му далеч пред нас няколко туристи правят почивка. Като ги наближихме, ги видяхме да поемат по пътеката надолу към комплекса Мальовица. Настигаме ги не за друго, а защото са заети с бране
на сини боровинки. Загледан в трите жени внезапно се спъвам. Запазвам самообладание
с усмивка и поздрав. Пътят надолу е прекалено стръмен. Спираме да утолим
жаждата си, пред импровизирана чешмичка, направена от вмъкната пластмасова тръба
в скалите.
Скоро прахът ни превзема. Обувките ни плуват в него.
Внезапно пред нас на пътя изскачат две момичета и едно момче с тежки раници превзели гърбовете им. Както и преди отново успявам да се препъна. Става сякаш нарочно. Едва запазил
равновесие на път да се просна с цял ръст успявам да се хвана, встрани за туфа стърчаща трева.
Загрижени момичетата питат, дали не съм се контузил.
Успокоявам и тях с усмивка и поздрав. Скоро ги оставяме да продължат нагоре към "Йончевото езеро", а ние със сина ми изморени, но не и предали се,
поемаме към туристическия комплекс на Мальовица. Узрели малини по пътя ни правят компания заедно с
боровинките. Пред очите ни е, старата ски писта на Мальовица, която изглежда
изоставена.
Вече сме долу. Хвърляме прощален поглед към далечината,
където все още облян от светлината на Слънцето, ни гледа връх "Мальовица".
Маршрутът успешно бе преодолян и от двама ни. Тръгването от единайсет сутринта
и краят в седемнайсет и половина, ни показа, още един път докосване до Рилски върхове, които си заслужаваха изкачването. Красотата, която може да се види и усети само там, наистина е
уникална сама по себе си. Доволни привършваме вкъщи вечерята на чаша бира със
спомен, който едва ли ще забравим някога... "Страшното" и "Йончевото", езера, оставят неоспорим вкус в устата, но само на тези, които обичат планината и преходите,там.
В.Софин
