Времето избира
Денят намръщен си отива.
Липсва ми топлият ти глас.
Мълчание телефонно ме убива.
Теб те няма… Сам съм, аз!
Нейде в спомена с морето,
вечерта довела е луната.
Звъня! Но все дава ми заето.
Нишка прекъснала вълната…!
Телефонно мълчание ме спира
за миг да чуя нежния ти глас.
Щадящо явно времето избира,
подходящ за срещата ни, час!
В.Софин 22.11.2024год. На морското момиче, Ива!
❤️🌸🌷
ОтговорИзтриване