Крепостта намираща се
в местността „Хисарлъка“ – втора последна част
Къде с прибежки,
къде с кураж стигаме до село Полска Скакавица за да хванем отпочиналото си от
напрежението на живота, Пежо.
Най- после освежаваща дрямка. Лека неангажираща, но дрямка. Добре,
че пристигаме в „Хисарлъка“. Останки от Късноантична крепост намираща се над
град Кюстендил. Успявам да пийна кафе в движение с цел дрямката да отиде да си
ляга. За момент намирам сили да преглътна студена вода от чешма намираща се
тук. Синът ми вече е поел по пътя към крепостта. Следвам го за да снимам и
набирам впечатления. Първото от двама младежи намерили пейка под дърво до
крепостната стена да пият в жегата, бира. Избягвам да ги снимам, но успявам да
направя снимка с първата кула, там.
Даже прочитам „Легендата“. Всъщност табела със сведения за
местността „Хисарлъка“.
„Крепостта тук е изградена в края на четвърти век и началото
на пети. Поправяна през шести век, тя преживява Първата и Втората българска
държава и е съборена от османските завоеватели през петнайсети век. Крепостта
има форма на неправилен многоъгълник с размери 117метра/175м. и площ 2,12
хектара. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет
кръгли , триъгълни и правоъгълни кули, две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка
порта е на източната страна, близо до главния път. Крепостната стена, в
зависимост от терена има различни ширини
- от 1,60 до 3,00метра. Предполагаемата височина на стените е 10м., а височината
на кулите – 12м. Техниката на градеж е opus mixtum. Интересните конструктивни решения , съчетанието на
различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически
паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка ,
като една от най-значимите на територията на България Паметник на културата с
категория „национално значение“.
Оказва се, че това са някогашните останки
от Акропола на древна Пауталия. Крепостта е построена върху значителна
територия от хълма. В древността тя обгражда важни обществени сгради
/административни, култови и др./ В началото на втората половина на 14 век
велбъждския владетел Константин Драгаш превръща крепостта в красив дворец,
който е разрушен от турците през 15 век.
Освен тази „Легенда“ фотоапаратът ми намира и друга, която е
от по новата ни история:
Кюстендил и първата световна война
„ България започва бойни действия срещу Сърбия на 1 октомври 1915год., с което се включва в
първата световна война. На 14 октомври 1915год. в Кюстендил се установява
Главната квартира на българската действаща армия. Тя е настанена в сградата на
гимназията, днес в нея се помещава Община Кюстендил, но са използвани помещения
във Военния клуб, читалище „Братство“ и други обществени и частни имоти. Важно
място в местната история заема личността на главнокомандващия генерал Никола
Жеков. В продължение на близо две години той живее в къщата на видния
кюстендилски общественик Христо Славейков. На 29 юли 1917год. в Хисарлъка
тържествено е осветена вила, в
която е настанен генерал Жеков. В
паркова среда са построени сгради, малко езеро и бункер. В тази обстановка
българският предводител посреща значителна част от официалните си гости – цар
Фердинанд първи, князете Борис и Кирил, българския премиер и министри, австроунгарския император Карл баварския
крал Лудвиг трети, подпредседателя на Райхстага доктор Паше и др. Кюстендилският
общински съвет оказва голяма чест на генерал Жеков, като на 16 май 1917год.го
провъзгласява за почетен гражданин. Фронтът е мястото, където се ражда
героизмът, а край Дойран Девета Плевенска дивизия сътворява неувяхваща епопея.
И докато на Дойран подготвени умело защитници устояват на участъка при Добро
поле в средата на септември 1918год. фронтът е пробит. Разбунтувалите се
войници превземат Главната квартира в Кюстендил. В края на септември 1918год.
тя престава да функционира, като набързо е прехвърлена в София. Първата световна
война приключва с втора национална катастрофа за България.“
И след малко исторически факти продължаваме обиколката на
крепостта. Дори хвърляме погледи към Зоокътът, който също е намерил място в
местността Хисарлъка. Оказва се обаче в ремонт. Успяваме обаче отдалеч да
съгледаме диви кози и чуваме пеенето на петли.
Юбилейна монета с цена пет лева от крепостта „Хисарлъка“
може да си вземете от апарат намиращ се тук. Погледите ни обхващат и паметника
на Йордан Митрев - роден 1866год – починал
1938год. лесовъд. Направен от благодарни за делото му кюстендилци. Благодарение
на него е Лесопарка. Той е залесил тази
местност с борове, които създават чудно място за почивка на туристите заедно
със заведение намиращо се тук.
И отново тръгваме с „Пежака“ на сина ми. Монотонното му
ръмжене въпреки кафето, което бях пил ме докара до нова дрямка. Все пак успявам
буден да стигнем центъра на град Кюстендил. Правим разходка, хапваме сладолед и
няколко запомнящи се снимки.
В близост до нас се намира Митрополитска църква с името „Успение
Богородично“. Научавам сведения от една табела:
„Църквата е построена през 1816год. на мястото на
средновековната „Свети Никола“. По план е вкопана едноапсидна псевдобазилика.
През 1833год. са изградени нартекса от север и запад, свещоливница и костница.
С олтарните двери на женското отделение 16-17 век , запазените икони от началото на 19 век, иконостас и стенописи
на Иван Доспевски, църквата е забележителен паметник на българското
възрожденско изкуство. Обявена е за архитектурен и художествен паметник от
национално значение.“
Интересни
архитектурни сгради – „Елзирос“ недвижими имоти, банката на Уникредит до нея.
Виждаме и Военния клуб. Джамията, чиято кула сега е в ремонт. Наблизо има и красив
малък фонтан, който освежава горещината идваща от паважа на площада. Детски магазин
с името „Малкият принц“ също е намерил мястото си в близост с центъра на
Кюстендил.
Тук е намерил място и Паметник „Булаиръ“
на двама руски воини, загинали в Руско-турската война 1877-1878 г. и 70
български воини, загинали в Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна
война 1914-1918 г. Първоначално руските воини са били погребани в
църковния двор, а през 1937 г. костите им са пренесени в гробница с паметник в
гробището. През 2002 г. самият паметник е преместен в градския център.
Най- после успяваме да се откъснем от центъра
на Кюстендил. Тръгваме с преживените емоции, които отнасяме с нас.
Ако имате време за убиване или замисляте разходка идете и
вижте! Заслужаваше си всяко едно докосване. Водопад Полска Скакавица, местността
Хисарлъка и град Кюстендил с неговия сладолед, който оставя спомен от
преживяното вече приключение.
В. Софин 9.07.2025год.
