ИРОНИЧНО ЕХО

Васил Софин

▼
сряда, 28 февруари 2018 г.

Леговището

›
     Изобщо нямаше никакви спомени, за това, кой го бе напъхал в тази, малка пещера. Тъмнината се разливаше, покрай него, също като водите ...
вторник, 27 февруари 2018 г.

Храна за очите

›
      Докато слизам по-стълбите към Метро станцията пред мен блясва великолепна гледка. Пълни очите ми с красота. Изцяло очарован се осмеля...
понеделник, 26 февруари 2018 г.

Чудим му се!

›
-Ей братовчед, чудим му се... -Какво толкова е станало? -На снего се чудим. -И? -Па я цел ден ринем у работата снег! Я се уморим да...
неделя, 25 февруари 2018 г.

Смутени думи...!

›
Прииждат думите смутени, с пламък, палят красота. Скромни две души сплотени, заедно сънуват любовта! Танцуват розови стените. С...
вторник, 20 февруари 2018 г.

Въздишката на пролетта

›
Видях във пролетта любов! Никнеше в тревата свежест... Росата тръгнала на лов, раздаваше виновна, прелест! Изтъкани в бяла нежнос...
понеделник, 19 февруари 2018 г.

Когато всеки се надява...

›
Когато няма с кого да се тешат,обидени чувствата, горчат! Всеки се надява на дебел комат, когато има остър, глад! Нещата не стават по-д...
неделя, 18 февруари 2018 г.

Вирус някакъв...!

›
      Получих покана. Вирус някакъв се беше лепнал за мене. Започна отдалече да тормози личността ми. Ухажваше ме. Заплашваше. Кълнеше се н...
‹
›
Начална страница
Преглед на уеб версията

Всичко за мен

Моята снимка
Преглед на целия ми профил
Предоставено от Blogger.