Жена

С думи рисувам любовта,
двигател мощен по - света!
Знам аз приказка една,
роман не става без жена!
Без две нежни рамене,
притискащи се страстно колене!
С дълга упойваща коса,
поглед влажен на сърна
очи, необятни във тъга!
С тънка влудяваща снага,
идва тя с устни вкусни,
вежди изписани изкустни,
белоснежна дълга шия,
как поглед да не впия!
Вкаран под любовната стреха,
чувам звуците на песента!
В мрежи сладки на греха,
топлина усещам от деня!
Виждам кръглата луна,
гледа влюбено сега,
в роман и приказка една:
Удивляваща ни с любовта,


неповторима, единствена - жена!