Тъща

Когато като дреха връхна

угнетен споменът въздъхна,

мостчето уплашено настръхна

сънуващо картина вездесъща -

С тежки стъпки любопитна тъща,

премина като хала всемогъща,

неканена в мъжката обител къщна!

В.СОФИН