Опитваше се
да избяга уплашен. Не му се удаваше. Куката здраво го държеше. Червеят уплашен
се извиваше не само от течението на реката но, и от рибата опитваща се да го
изяде. Точно секунда отне на шарана да глътне куката. На въдичаря обаче му отне
половин час борба. С големи усилия, почти успя да го измъкне близо до сушата.
Вече в мислите си, се виждаше победител и дори на снимка с двукилограмовия шаран. Уви! Секундата тъкмо посягаше, заедно с него, когато неизвестно откъде
намерила сили, плячката се дръпна. Погледът на въдичаря успя да проследи, другата
част от секундата, която се откъсна и се скри в дълбокия вир. Машинално
въдичаря бръкна в джоба си. Измъкна глътка утешение и докато преглъщаше коняка
за сгряване с голямо съжаление, успя да отрони няколко сълзи за изгубеното секундно време!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар