Вие сте различен

                                                                                  

                                                                 Вие сте различен

       Ето ви! Вие сте на тринайсет, но понеже се мислите за голям споделяте с приятели, че годините ви са, 14. Защо не и петнайсет?

    Вече заглеждате момичетата. Всъщност те се оглеждат за Вас. Вие си имате друга работа. Страстен пушач сте на вейп. Две девойки не могат да решат, коя да е с теб. Затова решават ситуацията със скубане, ритане и опит една да надделее. Чувствате се поласкан, но всъщност си имате приятелка и то от друго училище. С нея редовно пушите вейпове и не само… опитвате от райския газ, който също замъглява съзнанието ви. То съзнанието ви е избягало. Срещате на улицата стара жена, която мъкне пазарска чанта. Тутакси решавате да я изплашите с приятели на които се чувствате водач. Навремето му казвахме тартор. Започвате да дърпате чантата ѝ. Обиждате възрастната жена с псувни и дори я плюете. Чувствате се горд, когато тя започва да плаче, но във вас няма милост. Вейповете са отнели ума ви. Вие не знаете това. Ако в тоя момент някой ви кажеше да скочите пред трамвая, който минава точно тогава, нямате колебание.

Ами в училище? Толкова е скучно там… Защо пък трябва да се ходи на училище. По-добре да се пуши, да се краде  от когото може и да се обиждат хората. Нима това е забавление? Да, казвате без да вложите мисъл, не за друго, а защото сте напушен. Днес така, утре пак… Леко сте се плъзнали в живота. Такива мисли минават в главата ви, когато решавате да скочите от висока сграда омаян от вейпа. Искате всички да Ви видят. Да направят снимки и да качат образа Ви на лъв. Така, че не се колебаете дори, когато ви молят да не го правите.

–        Какво, аз! – репчите се вие.

–        Щом съм решил скачам. И да знаете вашите опити да ме спрат по пътя към славата са излишни…

Един от приятелите ви, който не е достатъчно напушен звъни по джиесема, търси помощ.

Късно е. Качвате стълбите на сградата на един дъх. Но горе, разочарование. Заключена вратата към покрива. Ще опитате някъде другаде.

Слизате долу при приятелите ви, които ви се смеят. Те мислят, че ви е хванало шубето. Преглъщате гордостта си и сте готов за нов, вейп. Дори черпите приятелите си, които не отказват щедростта ви.

Казвате, че сега се усещате изморен от изкачването на стълбите, но утре… Ще го направите без колебание. Приятелите ви веднага сключват помежду си бас. Който е заложил, че ще скочите може и да спечели. Може ако утрото разреши. Ами училището? Учат баламите. Мъжете пушат, пият и се бият… Ами може и някоя мацка да завлекат…

Такива мисли минават през напушените ваши глави. Няма да има прошка за никого. Дори замисляте план как да засегнете учителя по история.

Искате да сте гадни. Това ви се струва също като изкачване по стълби. Снимки, които ще докажат как сте обидили учителя. И сте куражлии. Ще ги качите във фейсбук, та всички да разберат какво сте сторили. Вие сте горди. Да, но парите не растат по дърветата? Родителските умове правят всичко възможно да ви ги осигурят. Защо не? Трябва да се пуши, пие и лъже. Това последното го умеете най- добре. Викате родителя в училище да ви защити от това, че не желаете да учите. Имате идея да сте свободни, но да не ходите на работа. Родителите нека те да се трепят като им е толкова акъла…

Мислите си, че сте хванали влака на късмета. Всъщност ако не се убиете едва ли ще разберете, че можеше и да има бъдеще за Вас. Бъдеще без вейпове, алкохол, издевателства над родители, учители и възрастни хора.

–        Защо пак? Мене така ми е гот! – заявявате вие и палите нова цигара, която ви омайва.

Производителите и те са омаяни, но от печалбите, които им осигурявате. А защо ли? Лишени от разум вършите неща, които ако не ви докара смърт със сигурност като станете пълнолетен ще сте в затвора. Там зад решетките, където други ще решават, какво да сторят с Вас.

Ами светлото ви бъдеще! Прощавайте млади приятелю, но вие нямате такова.

Бъдещето е за смелите, за различните. А не за тези, които се подават на влияния от приятели тръгнали по пътя на вейпа, алкохола и престъпността.

Ето това е кураж. Не не е страх, когато откажете да пушите. Имате воля, тя е вашия пътеводител. Тя е вашето светло бъдеще. Бъдете себе си! Само така ще успеете в живота, който е на крачка пред вас. Не я изпускайте тая крачка. Тя значи достойна реализация в света и светла пътека за Вас!

В. Софин 12.03.2025год.