Още за крайбрежната улица на Текирдаг - трета част

                                                                                         

Още за крайбрежната улица на Текирдаг

                  Но поне уважавам  правото им на щастие. Правя снимки отдалеч като опитен папарак.

Щастието беше за двамата млади решили да се оженят именно тогава, когато и аз бях там.

Минавам покрай тях, точно там започваше и Крайбрежната улица. Крайбрежният парк „Мир и свобода“ Намиращ се на брега на Мраморно море, е красиво озеленен. Не липсват на него и цъфнали красиво, червени рози. На места съзирам дървени статуи, дарени от унгарското правителство. На това място има и много арт инсталации. Крайбрежната алея явно е любимо място за разходки не само на туристи но и за местни хора. Толкова много чайки  не бях виждал… Морето беше посивяло, побеляло от птици. А и то самото, изглеждаше някак си сякаш направено от кал и вода. Бунтуваше се, пенеше и изхвърляше високите си вълни на брега. Решавам да се върна към мястото при мола Текира, където имахме среща всички от групата. Ами трудно ми е да премина голямата улица, където щъкаха многобройни коли. Виждам обаче по средата на крайбрежната улица висок железен мост над булеварда. Изкачвам стълбите и се наслаждавам на прекрасната гледка отвисоко. Морето, колите долу, развети приветствено, турски знаменца с полумесеца на тях…. Идилия! Ами сега!? Минавам горе по железния мост и слизам по стълби покрай ресторант „Керван“,  /отвън с табела/, който предлага от прочутите текирдагски кюфтенца и може би анасонова ракия… /ЕТ Кюфте Балик Мезе/. Аз правя снимки и продължавам по пътя си. В тази посока стигам до началото на парк „Ататюрк“. Нямам време обаче да се разхождам другаде повече. Изведнъж една кола са заковава до мен. В нея двама местни ме питат нещо, което не разбирам. Естествено, казвам „Булгар, Булгар…“. Те ми се усмихват, казват си нещо и продължават по пътя си като ме оставят да се чудя какво пък толкова са казали!?

    Както и да е… Стигам наблизо до кръговото и мола Текирдаг. Имам още време. Тръгвам надясно по тротоара с цел да си намеря светофар и зебра, която да премина. През улицата виждам изписани на латиница думите на един магазин „Родосто“. Старото име на Текирдаг /Сива планина/. Изведнъж съзирам двама от моите приятели, Кирил и Иван, екскурзианти като мен, пуснали се самостоятелно да изследват града. Най-после намирам изход за да премина при тях. От тази страна на улицата, подават ръчни часовници. Виждам случайни минувачи да спорят с продавача за цената, ама разбира ли ги някой като мен, който си знае „Комшу“ и нищо друго. Пардон, знам и „Балък“, но не се усещам чак такъв глупак, каквато значи думата. Но има и значение, риба. Мълчиш като риба, защото не знаеш какво да кажеш.

Е най – сетне… Стигам спирката, където преди три часа всички слязохме на Шопинг. След малко пристигна автобуса, който ни прибра с цел да ни покаже и друг град. Той се оказва Люлебургас, където оставаме да спим на хотел… Пардон! Хотелче намиращо се в безкрайно тесните улички на стария Люлебургас.

 Следва

В.Софин