Да скочиш в истината

                                                                           

Да скочиш в истината

                     Неизбежно високо в планината пътят се вие покрай огромни скали разхвърляни от великан. Вървиш през камъни и се питаш, защо е трудно. Толкова, че едва пристъпваш напред. Направил си избора си… неизбежно. Твоят път е напред. Връщане назад, не трябва да има. Колебанието изключено! Вървиш и не знаеш дали ще успееш. Въпреки това не спираш. Усещаш себе си като орел, който търси сгодно място откъдето да полети. Там горе от най-високото…. Където облаците си дават срещи с цвете намерило пролука в скалите и отворило очи за живот; където земята приема поклона от небето, което щастливо гали лицето ти… Твоето лице, което е открило на върха оня сладък миг, мигът на избора да излетиш. Само ти, който виждаш дето си разбрал, че истината не съществува! Твоята истина се намира до теб. Малко цвете намерило пролука в скалите, което е свидетел на твоя полет.

Колебанието изключено! Вече си там на върха. Площадката е съвсем удобна. Сякаш нарочно направена за теб. Сам си ако не броиш свидетелите, които са слънцето, вятъра, цветето… И толкова.

Смъкваш тежката раница и приготвяш делтапланера тежащ точно двадесет и осем килограма. Сглобяваш го! Установяваш посоката на вятъра, който ще работи за теб. Хвърляш последен, прощален поглед на цветето открило пролука в скалите на върха.

Усещаш одобрението му. Слънцето също ти кима в поздрав, а вятърът готов отдавна те подканя…

–        Какво пък!  - казваш си и политаш над бездната. Гледката макар и страшна кара адреналина в теб да извира в гърдите ти.

Полет, който ще остане да мъждука в сърцето ти, докато си жив! А другият?

Полетът на истината, която е трудна за доказване. Не всеки излита по нея.

Но пистата и е, винаги готова. Очаква теб! Точно теб дето имаш куража да скочиш в нея…

В. Софин 11.03.2025год.