Свободата на полета

                                               

                          

 Свободата на полета

         Преди залезът да ощипе върховете на боровете и надникне преди лягане в комините от които все още липсва дим, пъргави лястовички обзети от чувство за свобода се стрелнаха в небесата оцветени в охра. Лятото в разгара си не обещаваше прохлада, но птиците наоколо летяха сред хотелите с чувството на отиващия си ден. Въпреки, че бяха много никоя не се блъсна в друга до нея. Въпреки полета им, който убоде очите ми. Толкова радост, опиянение и ентусиазъм не бях виждал скоро. Навигацията, която лястовиците притежаваха може да съперничи на всеки полет на самолет. Най- странното е, че тук липсваха катастрофи. Колкото и бързо да се стрелкаха между небето, земята, хотелите и боровата гора, птиците нито за миг не сгрешиха. Нямаше удари във въздуха, въпреки, че не липсваха засичания между тях. И звукът на тишината прорязан от многобройни птичи гласове, които звучаха като химни на победата. Природата раздаваше свобода. И  тя се рееше пред погледа ми, необременена от завист, измама, лъжи и обиди…

Не бях се замислял за тия неща скоро. Но когато рано сутринта птичето ято излетя от гнездата си и гласовете на малките лястовички огласиха простора разбрах какво значи свобода. Летиш! Не пречиш на никого. И на теб никой не пречи. Не те командва. Не ти забранява да се рееш самостоятелно, както и с група приятели във въздуха. Без завист в сърцето си, а с любов към природата, слънцето, което идва с деня и разбира се нови приятни очаквания от живота.

За момент ми се прииска да съм лястовица. Да се рея заедно с другите… Горе, където има свобода. Но свободата е илюзорно създадена за да имаме сили да продължим до края си. Все отнякъде ще излети гладен ястреб. Ще налети орел и идилията за свободен полет ще бъде убита.

Но въпреки всички, въпреки това всеки миг от птичия полет на радост и свобода си заслужаваше. Макар, че в близост винаги дебне опасност.

Нима войните до нас не го доказаха вече. Няма измъкване. Няма свободни полети. Съществува вездесъщата смърт. Сълзите на майките пресъхнаха.

И всичко това за власт. Оная гадна власт, която не разрешава свободния полет на малкия човек, който иска да обича и живее свободен като птичките.

Мислите нахлуха в душата ми. Хванаха в клещи сърцето ми. Изпратих с поглед лястовиците и право да си кажа за миг им завидях. Свободни летят. Може и да загинат в полета си. Но имаше нещо, което създаваше хармония на небесата. Това бяха от слънцето стрелкащи се в необятния океан на небето, птичи гласове на лястовички, които знаят, научени са да обичат и живеят по правилата на живота!

В. Софин 17.07.2025год.