Мигове невероятни

                                                                                       

Мигове невероятни

Да ме бе видяла тая нощ,

когато фиксирах прибоя.

Красивия лунен разкош

в който ти бе, само моя…!

Морето със очи, но в слепота -

забравило бе нашите срещи.

Но Любовта сгряваше на висота -

Луната блещукаше без свещи!

Остана ми тихия плажен блус -

вълните разбиващи, сърцето.

Малинена целувката ти с вкус,

с която допивах си кафето!

Набързо, край подгизналия плаж,

крадяхме мило времето за снимки.

Изгревите бяха верния ни страж.

Красиви залезите идваха с калинки!

В тъга прикривам погледа смирен

за дъжда, когато бяхме под чадъра.

Двама - ти и оня сладък миг у мен,

останал ми да сгрява ме в кахъра!

Романтични бяхме с теб - мъж и жена.

Не изчерпани сред макове приятни…

Ти, моя - сребриста пътека на луна

изгряла нощем с мигове невероятни!

В. Софин 12.07.2025год 

На Ива