неделя, 20 юли 2025 г.

С дядо отново на море –„Перипетии през погледа на едно петгодишно момиче“

 

                                                                                    




С дядо отново на море –„Перипетии през погледа на едно петгодишно момиче“

        Да се похваля! Не за това, че аз съм Софи. Момиченце на пет годинки, а за това, че си намерих нова приятелка. Мама казва, че съм се запознала, но аз си я намерих, Дея!

Но първо да разкажа… С дядо и баба, а и с мама бяхме пак на морето.

Не зная точно защо, но го наричат черно. На мен ми се вижда синичко като мънистото, което мама си изгуби от герданче вкъщи.

Та там на морето се запознах с едно момиченце. По-точно дядо ме накара да се запозная.

Бях на люлката, когато едно момиченце  като мен дойде там да си играе. Започна да се катери по катерушката. Това и аз го можех, но не исках да се показвам. Гледах го, какво прави. Дядо пък се ужаси. Той не знаеше, че и малките деца могат да са толкова внимателни на катерушките. Гледах момиченцето как си играе, а и на мен ми се играеше…

Някои деца си мислят, че е лесно да се запознаят с други. Това съвсем не е така.

Дядо ме люшкаше на люлката, когато непознатото момиченце дойде на детската площадка и веднага… ама веднага се покатери на катерушката.

Аз Софи погледнах в него. То също гледаше в мен. Дядо пък като видя, че двечките се гледаме, попита:

        Вие двете, защо не се запознаете?

Непознатото момиченце първа се втурна към мен. Можех и аз, но ме беше малко срам.

Момиченцето ме хвана за ръчичката и каза:

        Здравей! Аз съм Дея, а ти как се казваш?

Казах, че се казвам, Софи и докато се чудех още какво да кажа, Дея отново ме изпревари:

        Искаш ли да сме приятелки? И да си играем заедно?

        Да, да да…! -казах аз.

Бях толкова изненадана. По скоро дядо, защото ние с Дея се прегърнахме и вече бяхме приятелки. Дори започнахме да си играем на гоненица. Дядо ми каза да внимаваме, но кой го слушаше него, тогава.

По едно време дойде баба и се опита да ме хване за обяд. Но ние с Дея нали си играехме на гоненица. Справихме се добре с бягането. Наложи се мама да ни прекъсне играта. Плачеше ми се… Но мама обеща ако си изям супата, която хич не обичах  пак да си играя с Дея! Това беше най вълнуващото ми запознанство на морето. Другото беше… Но за него, ще Ви разкажа друг път мили деца. А вие имате ли си нови приятелки и приятели, с които да сте се запознали наскоро? Ако си нямате, побързайте! Има толкова много деца, които искат да си имат приятели. Със сигурност ще си намерите…

Ами забравих да Ви, кажа… Дядо ме научи да ходя по-вълните на морето без да потъвам в пясъка. Но затова утре! Лека нощ от мен, Софи и Дея моята, нова приятелка.

В. Софин     20.07.2025год.


Няма коментари:

Публикуване на коментар