Една разходка до Полскоскакавския водопад и Кюстендил -част втора

                                                                                 

                            Крепостта намираща се в местността „Хисарлъка“ – втора последна част

      Къде с прибежки, къде с кураж стигаме до село Полска Скакавица за да хванем отпочиналото си от напрежението на живота, Пежо.

Най- после освежаваща дрямка. Лека неангажираща, но дрямка. Добре, че пристигаме в „Хисарлъка“. Останки от Късноантична крепост намираща се над град Кюстендил. Успявам да пийна кафе в движение с цел дрямката да отиде да си ляга. За момент намирам сили да преглътна студена вода от чешма намираща се тук. Синът ми вече е поел по пътя към крепостта. Следвам го за да снимам и набирам впечатления. Първото от двама младежи намерили пейка под дърво до крепостната стена да пият в жегата, бира. Избягвам да ги снимам, но успявам да направя снимка с първата кула, там.

Даже прочитам „Легендата“. Всъщност табела със сведения за местността „Хисарлъка“.

„Крепостта тук е изградена в края на четвърти век и началото на пети. Поправяна през шести век, тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през петнайсети век. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник с размери 117метра/175м. и площ 2,12 хектара. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли , триъгълни и правоъгълни кули, две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната страна, близо до главния път. Крепостната стена, в зависимост от терена има различни ширини  - от 1,60 до 3,00метра. Предполагаемата височина на стените е 10м., а височината на кулите – 12м. Техниката на градеж е opus mixtum. Интересните конструктивни решения , съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка , като една от най-значимите на територията на България Паметник на културата с категория „национално значение“.

     Оказва се, че това са някогашните останки от Акропола на древна Пауталия. Крепостта е построена върху значителна територия от хълма. В древността тя обгражда важни обществени сгради /административни, култови и др./ В началото на втората половина на 14 век велбъждския владетел Константин Драгаш превръща крепостта в красив дворец, който е разрушен от турците през 15 век.

Освен тази „Легенда“ фотоапаратът ми намира и друга, която е от по новата ни история:

Кюстендил и първата световна война

„ България започва бойни действия срещу Сърбия  на 1 октомври 1915год., с което се включва в първата световна война. На 14 октомври 1915год. в Кюстендил се установява Главната квартира на българската действаща армия. Тя е настанена в сградата на гимназията, днес в нея се помещава Община Кюстендил, но са използвани помещения във Военния клуб, читалище „Братство“ и други обществени и частни имоти. Важно място в местната история заема личността на главнокомандващия генерал Никола Жеков. В продължение на близо две години той живее в къщата на видния кюстендилски общественик Христо Славейков. На 29 юли 1917год. в Хисарлъка тържествено е осветена  вила, в която  е настанен генерал Жеков. В паркова среда са построени сгради, малко езеро и бункер. В тази обстановка българският предводител посреща значителна част от официалните си гости – цар Фердинанд първи, князете Борис и Кирил, българския премиер  и министри, австроунгарския император Карл баварския крал Лудвиг трети, подпредседателя на Райхстага доктор Паше и др. Кюстендилският общински съвет оказва голяма чест на генерал Жеков, като на 16 май 1917год.го провъзгласява за почетен гражданин. Фронтът е мястото, където се ражда героизмът, а край Дойран Девета Плевенска дивизия сътворява неувяхваща епопея. И докато на Дойран подготвени умело защитници устояват на участъка при Добро поле в средата на септември 1918год. фронтът е пробит. Разбунтувалите се войници превземат Главната квартира в Кюстендил. В края на септември 1918год. тя престава да функционира, като набързо е прехвърлена в София. Първата световна война приключва с втора национална катастрофа за България.“

И след малко исторически факти продължаваме обиколката на крепостта. Дори хвърляме погледи към Зоокътът, който също е намерил място в местността Хисарлъка. Оказва се обаче в ремонт. Успяваме обаче отдалеч да съгледаме диви кози и чуваме пеенето на петли.

Юбилейна монета с цена пет лева от крепостта „Хисарлъка“ може да си вземете от апарат намиращ се тук. Погледите ни обхващат и паметника на Йордан Митрев - роден  1866год – починал 1938год. лесовъд. Направен от благодарни за делото му кюстендилци. Благодарение на него е Лесопарка.  Той е залесил тази местност с борове, които създават чудно място за почивка на туристите заедно със заведение намиращо се тук.

И отново тръгваме с „Пежака“ на сина ми. Монотонното му ръмжене въпреки кафето, което бях пил ме докара до нова дрямка. Все пак успявам буден да стигнем центъра на град Кюстендил. Правим разходка, хапваме сладолед и няколко запомнящи се снимки.

В близост до нас се намира Митрополитска църква с името „Успение Богородично“. Научавам сведения от една табела:

„Църквата е построена през 1816год. на мястото на средновековната „Свети Никола“. По план е вкопана едноапсидна псевдобазилика. През 1833год. са изградени нартекса от север и запад, свещоливница и костница. С олтарните двери на женското отделение 16-17 век , запазените икони  от началото на 19 век, иконостас и стенописи на Иван Доспевски, църквата е забележителен паметник на българското възрожденско изкуство. Обявена е за архитектурен и художествен паметник от национално значение.“

   Интересни архитектурни сгради – „Елзирос“ недвижими имоти, банката на Уникредит до нея. Виждаме и Военния клуб. Джамията, чиято кула сега е в ремонт. Наблизо има и красив малък фонтан, който освежава горещината идваща от паважа на площада. Детски магазин с името „Малкият принц“ също е намерил мястото си в близост с центъра на Кюстендил.  

     Тук е намерил място и Паметник „Булаиръ“ на двама руски воини, загинали в Руско-турската война 1877-1878 г. и 70 български воини, загинали в Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г. Първоначално руските воини са били погребани в църковния двор, а през 1937 г. костите им са пренесени в гробница с паметник в гробището. През 2002 г. самият паметник е преместен в градския център.

      Най- после успяваме да се откъснем от центъра на Кюстендил. Тръгваме с преживените емоции, които отнасяме с нас.

Ако имате време за убиване или замисляте разходка идете и вижте! Заслужаваше си всяко едно докосване. Водопад Полска Скакавица, местността Хисарлъка и град Кюстендил с неговия сладолед, който оставя спомен от преживяното вече приключение.

В. Софин  9.07.2025год.