Неграмотните плащат сметките

                                                                 

Неграмотните плащат сметките

    Двама непознати случайно се срещат в кръчма. Сядат на единствената маса свободна в заведението. Решават да си разделят масрафа и затова поръчват заедно бутилка ракия.

Носят им я. Но чашите още ги няма. Пешо пие, но не направо от шишето, а изважда от джоба си скрита чаша, отсипва и пробва голямата си глътка. Недоволен от действията му Геле му задава въпрос:

– Какво образование имаш?

– Висше! - отвръща Пешо и надига чаша с ракия за сетен път.

Ядосан от видяното Геле повдига шишето отпива и пуска традиционния въпрос задаван често в кръчма:

– Ти мене уважаваш ли ме?

– Не...

– Защо?

– Защото имаш образование нисше.

–Как така!? - чуди се Геле, откъде е разбрал Пешо, че образованието му е, основно.

– Пиеш направо от бутилката. Тя не се разтяга, брат. Седемстотин грама са си седемстотин...

Виж мен! Винаги в готовност и с чаша подръка, която изкача при всеки удобен случай.

–Това разтяга ли ракията в шишето? - пита Геле неразбиращ доводите на висшиста.

– Да кажем, че просто ги намалява, защото вместо у мярката пиеш извън нея...

–Какво  ще рече това? - чуди се Геле, но Пешо е категоричен:

– Това ще рече, че ти поръчваш ново шише с ракия за справедливост и понеже нямаше чаша, плащаш и сметката накрая...

– Това пък, защо? - диви се все още не разбрал доводите на Пешо, Геле.

– Защото, брат нямаш образование, затова! Ако имаше честно щяхме да разделим масрафа. Но при това положение плаща нисшият... Не мислиш ли? В казармата кой плащаше за грешките на офицерския състав?

– Не помня. Това беше отдавна. -чеше се сякаш ухапан от комар, Геле.

– Ти не помниш, но плащаха войниците. Тия дето стояха в окопите при дъждовно време; мръзнеха зимно време на палатки при така нареченото тогава, военно обучение... И знаеш ли, кое беше най- тъжното?

–Кое? -мае се още главата на Геле. ДВали от ракията или размислите никнали внезапно в неуката му глава-

– Това че, всички го знаеха, но нямаха силата и възможността да се противопоставят.

– На кое? - Геле още не съзнава, с какви думи е обработван от Пешо.

– На това, че друг тогава, командваше парада. Друг решаваше вместо тях, кой - къде! 

Неграмотните винаги плащат сметката! ЗАПОМНИ! Без изключение в кой момент! ВИНАГИ!!! Радвам се, че бях полезен с лекцията, която ти, Геле приятелю нов, ще заплатиш, с почерпката на ракията, която поръчахме двамата с теб.!

    Геле преглъща сконфузено последните капки от ракията останала в шишето. Все пак на село, а и в казармата някои бяха свикнали да пият направо от него. После примирено разклаща голямата си глава, че е разбрал Пешо и плаща сметката с последните си Евро стотинки. Просто не можеше да се съгласи с центовете. Не за друго, а защото му звучаха като цинтове в обувки, които някога беше носил в казармата.

В. Софин 25.05.2026год.