В себе си на оглед
Бях във себе си на оглед.
Видях се всъщност отстрани.
Не харесах критичния си поглед -
мушкаше ме, да ме нарани!
Опитах се да го смекча с усмивка.
Гримасата ми даваше надежда.
Насъбрал бях в устата си горчилка,
която исках от мен да се отцежда!
В единствен миг видях се пак дете
на майка стиснал и баща - ръце…!
Пожелах внезапно времето да спре:
споменът ми бе, дошъл в сърце!
В. Софин 29.04.2025год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар