Лунна тишина

 

                                                                                   

                                                                 Лунна тишина

   Във звука на тишината… затаен дъх. Очаквания. И една Луна, която събира погледи. Сребърна пътека за двама влюбени. Очакване. Решение. Дали да тръгнат сред звука на тишината? Само двамата… И романтичната Луна свидетел, която простряла сребърна пътека ги кани да строшат оковите. Само двамата… Не е ли достатъчно? Двама смело да изберат пътя на любовта, който започва някъде там… Сред звук от тишина, където липсват гласове. Погледи, които говорят. Докосване на ръце. Решение, което Луната взема. Тя е виновницата. Ако не беше изгряла… само, ако имаше облаци звукът на тишината би бил съвсем друг. Тогава мълниите щяха да предотвратят срещата. Всъщност нямаше да има такава. Времето навъсено, дъждовно щеше да се изсмее ехидно на Луната скрила бледите си бузи засрамена в облак тъмен…

Да, но тя знаеше, кога да изгрее в тишината. Знаеше как да я разчупи с оня звук, звукът на любовта от който нямаше измъкване. Двама с очаквания. Ръка за ръка и една Луна събрала погледите им…

В. Софин 25.04.2025год.