Любовен глад
Току-тъй любов не се раздава.
Нужен е, правилен подход.
Мисълта навреме да узрява
с тръпка за щастлив живот.
На изгрев тръпка се явява -
цъфва ведно с пролетта.
Вятър отнейде ѝ повява,
с цел да пали, любовта!
Красиви рози вдигат дъх.
Ароматът им, ни връхлетява.
Замечтани стигаме до връх –
Любовта, където обладава!
Двамата доволни зная
опитваме любовен глад.
В ръцете хванахме на края
съдбовния за нас, комат!
В. Софин 08.05.2025год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар