Така повече не може

                                                                                   

Така повече не може

Трудно е да се живее така. А може би е лесно, когато не се обръща внимание на подробностите?

  Закъснял си за работа. Не, не си се успал, а нарочно не си отишъл на време. Трудно е да го разбере шефът, ти. Той няма минутка за теб, за да обърне внимание на подробностите, които можеш да му съобщиш.

        Няма как да стане това. Така повече не може. Не ти се излиза от дома. Нямаш настроение да виждаш щастливи лица. Телевизорът те тормози с рекламите си. Нямаш желание да ги гледаш.

     Трябва обаче да се ходи до магазина. Не, не пушиш, но се налага да ядеш. Откъде го измислиха яденето. Ако можеше да не се хапва. Просто лежиш си, нямаш мисли за тоя или оня човек. Лежиш нищо не ти тежи и в тоя миг телефонът до теб звъни.

Защо не го изключи на време? Сега ще се наложи да изслушаш:

„Защо не си отишъл на работа?“

„Още ли си в леглото?“

„Докога ще те чакат всички да се мотаеш някъде без да знаеш какви ги вършиш?“

„Какво си мислиш, че правиш?“

„Няма ли да дойдеш за по едно питие само?“

„Къде си? Не те виждам в кафенето?“

„Отиде ли вече на работа?“

„Днес трябва да платиш задълженията си по кредита в банката!“

„Не забравяй да нахраниш котката преди да се запилееш нанякъде!“

„Довечера си на родителска среща, където трябва да се срамуваш за двойките в бележника на сина ти.“

„Не забравяй да купиш хляб и мляко!“

„И върви се подстрижи! Не чакай да те моля за това.“

„ Преди да излезеш, изхвърли боклука!“

„Не оставяй масата непочистена!“

             Камара от заповеди и въпроси, които валят като песен от телефона ти.

Така повече не може!

    Отиваш до коша с боклука и изхвърляш телефона без да мислиш, че ще ти трябва повече. Следваш указанието на жена ти. Не, не чистиш масата. Оставяш трохите да ги събере котката. Нека и тя хапне нещо. После влачиш едва краката си до магазина. Взимаш, хляб, цигари за жена ти … и какво ли беше още. Вече си забравил. Имаш сили колкото да махнеш с ръце и устата ти да блъвне:

–        Много важно!

     Отиваш си вкъщи и пак си лягаш. На когото му се ходи да се подстригва, да си ходи. Ти не си тоя, който ще си направи усилието да ходи на фризьор.

Който има пари, нека си погасява кредита в банката. Тия, които те чакат, няма как да те дочакат в кафенето. Още по-малко шефът ти, който утре, а може би вдругиден ще поиска да те уволни за това, че не си отишъл на работа.

Така повече не може!

    Всеки иска нещо от теб. Настоява, издава заповеди. Длъжен си да се подчиниш. Системата го иска от теб. Но ти си друга Система. Съставен си от нерви, които не показваш пред всички тия, хора; тия телевизори с техните дразнещи реклами; джиесеми, които бъркат в ума ти с клещи; коли, които мечтаят да те прегазят на улицата въпреки, че си стъпил на зебрата.

Така повече не може!

       А не може и да си пенсионер. Не ти стигат годинките за това. И как, като Системата ги увеличава и източва бавно от тялото ти, живота.

Не, така повече не може!...

От днес, а не от утре вече си го решил. Никакви правила. Нито пък телевизия. Без празни разговори с тоя или оня. Просто мигове само за теб. И най-вече без подстригване. От никого и за нищо.

Само ти, свободен в мислите си. Необременен от нерви.

 Всичко това… всичко това обаче се оказва пореден сън. Просто сладък сън, от който те изважда от равновесие гласът на жена ти с познатите до болка думи:

–        Така повече не може!

В. Софин 22.05.2025год.