С дядо отново на море –„Перипетии през погледа на едно петгодишно момиче“

 

                                                                                    

С дядо отново на море –„Перипетии през погледа на едно петгодишно момиче“

        Да се похваля! Не за това, че аз съм Софи. Момиченце на пет годинки, а за това, че си намерих нова приятелка. Мама казва, че съм се запознала, но аз си я намерих, Дея!

Но първо да разкажа… С дядо и баба, а и с мама бяхме пак на морето.

Не зная точно защо, но го наричат черно. На мен ми се вижда синичко като мънистото, което мама си изгуби от герданче вкъщи.

Та там на морето се запознах с едно момиченце. По-точно дядо ме накара да се запозная.

Бях на люлката, когато едно момиченце  като мен дойде там да си играе. Започна да се катери по катерушката. Това и аз го можех, но не исках да се показвам. Гледах го, какво прави. Дядо пък се ужаси. Той не знаеше, че и малките деца могат да са толкова внимателни на катерушките. Гледах момиченцето как си играе, а и на мен ми се играеше…

Някои деца си мислят, че е лесно да се запознаят с други. Това съвсем не е така.

Дядо ме люшкаше на люлката, когато непознатото момиченце дойде на детската площадка и веднага… ама веднага се покатери на катерушката.

Аз Софи погледнах в него. То също гледаше в мен. Дядо пък като видя, че двечките се гледаме, попита:

–        Вие двете, защо не се запознаете?

Непознатото момиченце първа се втурна към мен. Можех и аз, но ме беше малко срам.

Момиченцето ме хвана за ръчичката и каза:

–        Здравей! Аз съм Дея, а ти как се казваш?

Казах, че се казвам, Софи и докато се чудех още какво да кажа, Дея отново ме изпревари:

–        Искаш ли да сме приятелки? И да си играем заедно?

–        Да, да да…! -казах аз.

Бях толкова изненадана. По скоро дядо, защото ние с Дея се прегърнахме и вече бяхме приятелки. Дори започнахме да си играем на гоненица. Дядо ми каза да внимаваме, но кой го слушаше него, тогава.

По едно време дойде баба и се опита да ме хване за обяд. Но ние с Дея нали си играехме на гоненица. Справихме се добре с бягането. Наложи се мама да ни прекъсне играта. Плачеше ми се… Но мама обеща ако си изям супата, която хич не обичах  пак да си играя с Дея! Това беше най вълнуващото ми запознанство на морето. Другото беше… Но за него, ще Ви разкажа друг път мили деца. А вие имате ли си нови приятелки и приятели, с които да сте се запознали наскоро? Ако си нямате, побързайте! Има толкова много деца, които искат да си имат приятели. Със сигурност ще си намерите…

Ами забравих да Ви, кажа… Дядо ме научи да ходя по-вълните на морето без да потъвам в пясъка. Но затова утре! Лека нощ от мен, Софи и Дея моята, нова приятелка.

В. Софин     20.07.2025год.

Да уловиш, тишината...

                                                                                               

ВИП -Воайор

                                                                                   

                                                               ВИП - Воайор

 

    Някои ще се усмихнат и дори ще махнат с ръка пренебрежително. Какво толкова? Всеки е воайор. Ама тръгнете да снимате и ще разберете истината. Ако ви хванат в нарушение на личното пространство на обекта, на въжделенията ви може да си изпатите. Домогването до кадри, които впечатляват не само фотоапарата ви, а и Вас самият понякога си заслужават дебненето.

Стоите приготвил в смирената вечер не само очите си за бързо действие, но и „пушката“ с която ще стреляте. Обекта се показва от време на време, но все нещо ѝ пречи да излезе цяла и наяве. Затова сте тук, залегнал в храстите, не за друго, а за да си почивате. Не знаете, кога ще изгрее щастието Ви. Надявате се да я хванете заедно с друг обект, който да ви донесе слава, а защо не и пари. Разбирате, че не сте единствен в дебненето. Много пътя, тя е била хващана в неудобно за нея време. Дори предизвикателно изскочила за да боде очите на наблюдаващия. Да го очарова, а защо не и разочарова. Ами, ако не си покаже лицето? И не дойдат и те…! Другите, които ще ѝ правят компания…

Дали ще има любов? Няма как да, няма. Всичко е любов. Значи и вашите снимки трябва да я излъчват. Нужно е докосване, съвсем леко, нежно ефирно почти… Докосване, което ще накара очите ви, да се уголемят, дъха ви да се задържи, а може и въздишка да изпуснете. Лошото е, че ако се увлечете като нищо може да забравите за „спусъка“. Тук сте не да се забавлявате. Трябва да снимате. Колкото повече материал приготвите ще е добре. Но ако имате късмет, а вие навярно имате, защото трета вечер сте тук на брега до морето. Слушате вълните, които връхлитат плажа. Наблюдавате вторачен тази вечер, дали тя ще се появи като фея и изплува от морето. Не, тя не умее да плува! Но пък така се разхожда по вълните. Стъпките и сребърни личат, но само ако имате очи да ги видите. Погледът Ви обхваща обстановката. А дали и те, „ухажорите“ ще дойдат, ще присъстват? На къпането, на романтичните въздишки издавани от вълните на морето. Всеки гледа в нея. Но не всеки я вижда. Една такава прекрасна, просто няма как да не се влюбите в нея. Затова сте тук! И тая вечер най-после, тя идва. За миг затаявате дъх. Готов сте. Нямате време за губене. Такъв късмет. И те „ухажорите“ са тук. Какво повече! Готов сте за провокативни снимки. Леко разголена, но поруменяла … По страните с руж. Така я виждате.

Мигът е с Вас!

Фотосесията, която правите е уникална. Тъкмо приключвате, когато до вас се чува сърдит мъжки глас, който отеква грубо в ушите Ви. Те не са свикнали, още не осъзнават, какво става:

–Питах, какво правите тук сред храстите? Май дебнете спокойствието на някоя влюбена двойка? Не ви ли е срам?

За миг наистина сте засрамен. Не за друго, а защото са Ви помислили за папарак. Нима!? Все пак сте тук скрит сред храстите на плажа късно вечерта… Всеки ще се сети. Но не и мъжът, който се опитва да изтръгне фотоапарата от ръцете Ви.

Най-после устата, вашата се опитва  да обясни неловкото положение.

–        Чакайте, малко!

     Показвате снимките. Мъжът, който преди малко е бил наблизо с млада дама може би, за да и разказва за Луната и звездите, които сте снимали е озадачен. Очакваше нещо повече от Вас. Вместо да го снимате с дамата, все пак той има чувство на ВИП звезда, вие сте си губили времето с Луната, нейните стъпки по сребърната пътека и звездите, които са и се възхищавали.

Вече облекчен мъжът, казва:

–Пък аз си помислих…

–Какво, господине?

–Взех Ви, за воайор!

      Такъв сте. Но не искате да си го признаете. Тук сте да снимате, Луната. Но това, тая вечер. Ами предишната? Тя помни, тя знае… Фотоапарата Ви, запечатал провокативно същият „ВИП“ герой, който не подозира, че вече сте успели. Запечатали сте целувките му с дама, която може и да му е внучка. Може! Не, не сте тук, за да го съдите. Тук сте да снимате. Или отстреляте каквото падне. Професията Воайор хич не е лесна. Но Луната и звездите нямаха нищо против действията Ви.

         Тия хора!? Все се мислят за нещо повече. Недосегаеми! Е тук е Воайорът! Стои в храстите, търпи обидите им, драсканията, шамарите, но  дебне… Пък каквото падне все ще е на късмет!

В. Софин

Пламък в сърцето

                                                                         

Пламък в сърцето

Дори да им липсва рима

няколко свободни стиха

взеха че се извисиха

с любовта в която има:

Луна и звезди в небето;

цветя цъфнали в полето;

вълни с блясъка в морето

и пламък изгарящ сърцето!

В. Софин 19.07.2025год.

 

Май е вашият град

 

                                                                                           

                                      Май е вашият град

Градът който не ни вдъхновява

изглежда май е вашият град,

където с походка корава

всеки втори, умира от глад.

 

Нахранени до ситост маршрути,

не липсват в него и има места,

където за кратко в блажени минути

се утолява със страст, любовта!

 

Карта в града не Ви придружава.

Камбаната бие във сутрешен час.

Изглежда всичко, сякаш забава

приготвена вкусно, само за Вас.

 

Градът днес който не радва

изглежда май, вашият град,

където всеки гладен обядва,

с открит в контейнер комат!

В.Софин  18.07.2025год.

 

Свободата на полета

                                               

                          

 Свободата на полета

         Преди залезът да ощипе върховете на боровете и надникне преди лягане в комините от които все още липсва дим, пъргави лястовички обзети от чувство за свобода се стрелнаха в небесата оцветени в охра. Лятото в разгара си не обещаваше прохлада, но птиците наоколо летяха сред хотелите с чувството на отиващия си ден. Въпреки, че бяха много никоя не се блъсна в друга до нея. Въпреки полета им, който убоде очите ми. Толкова радост, опиянение и ентусиазъм не бях виждал скоро. Навигацията, която лястовиците притежаваха може да съперничи на всеки полет на самолет. Най- странното е, че тук липсваха катастрофи. Колкото и бързо да се стрелкаха между небето, земята, хотелите и боровата гора, птиците нито за миг не сгрешиха. Нямаше удари във въздуха, въпреки, че не липсваха засичания между тях. И звукът на тишината прорязан от многобройни птичи гласове, които звучаха като химни на победата. Природата раздаваше свобода. И  тя се рееше пред погледа ми, необременена от завист, измама, лъжи и обиди…

Не бях се замислял за тия неща скоро. Но когато рано сутринта птичето ято излетя от гнездата си и гласовете на малките лястовички огласиха простора разбрах какво значи свобода. Летиш! Не пречиш на никого. И на теб никой не пречи. Не те командва. Не ти забранява да се рееш самостоятелно, както и с група приятели във въздуха. Без завист в сърцето си, а с любов към природата, слънцето, което идва с деня и разбира се нови приятни очаквания от живота.

За момент ми се прииска да съм лястовица. Да се рея заедно с другите… Горе, където има свобода. Но свободата е илюзорно създадена за да имаме сили да продължим до края си. Все отнякъде ще излети гладен ястреб. Ще налети орел и идилията за свободен полет ще бъде убита.

Но въпреки всички, въпреки това всеки миг от птичия полет на радост и свобода си заслужаваше. Макар, че в близост винаги дебне опасност.

Нима войните до нас не го доказаха вече. Няма измъкване. Няма свободни полети. Съществува вездесъщата смърт. Сълзите на майките пресъхнаха.

И всичко това за власт. Оная гадна власт, която не разрешава свободния полет на малкия човек, който иска да обича и живее свободен като птичките.

Мислите нахлуха в душата ми. Хванаха в клещи сърцето ми. Изпратих с поглед лястовиците и право да си кажа за миг им завидях. Свободни летят. Може и да загинат в полета си. Но имаше нещо, което създаваше хармония на небесата. Това бяха от слънцето стрелкащи се в необятния океан на небето, птичи гласове на лястовички, които знаят, научени са да обичат и живеят по правилата на живота!

В. Софин 17.07.2025год.

Ша затварям!

 

                                                                

Ша затварям!

След задушевен разговор по телефона между двама влюбени в отегчение се чул женски глас:

–Ша затварям!

–        Не, недей, мила!

–        Какво имаш в предвид?

–        Нека поне един път аз първи затворя телефона…! -искрена молба на влюбен мъж.

–        А не! Да си ги нямаме такива! Аз съм първа… - и жената затваря мълниеносно телефона си.

Мъжът в отчаяние звъни отново:

–        Какво искаш?

–        Аз да затворя първи, телефона…! - мъжът успява бързо да изключи джиесема си.

Тоя път дамата на сърцето му, звънва пак:

–        Да, мила! Какво има?

–         Да, приключваме!

–         Моля!? – учуден е влюбения мъж.

–         Казах, край! – и жената изключва мълниеносно джиесема си.

Мъжът не разбрал нещо, звънва, за да уточни обстановката. Дамата на сърцето му не откликва. Явно му става ясно, че е приключен веднъж завинаги.

Намира сили да се обади на майка си с цел да се оплаче:

–        Мамо, па тая ме отсвири…

–        Моля!?

–        Приключи ме…!

–        Коя бе, сине?

–        Жената с която ходех…

–        Та ти, нали не ходиш по жени сине?

–        Така е, но си говорехме с нея по телефона.

–        Голяма работа! Сега ще говориш с мама!

–        Но, мамо с момиче е по-добре…

–        Ами, аз! Не съм ли момиче? Да не би да ме мислиш вече за баба?

Мъжът сконфузено:

–        А, не мамо! Как можа да си го помислиш само!?

–        Тогава слушай мама за да пораснеш!

–         До, кога мамо?

–        Докато аз ти намеря, съпруга, чедо!

В.Софин вместо фейлетон 16.07.2025год.