Пътят на поета
Трънлив е пътят на поета.
Върхове високи го следят.
Дебнат, спъват го клишета -
пътеки няма да го изведат!
Всяка мисъл вече е превзета.
Липсват свежите цветчета -
ароматът, който ги съпътства…
Всичко облечено в райета,
любовта гримирана присъства!
Осеян днес пътят със несгоди;
планини високи, поетът качва,
с мисъл, че едва ли ще угоди
на някой дето изобщо не чете
и от пътищата нищо не
очаква!
В.Софин 16.08.2025год.
Невероятен свят
Морското момиче сънува
водния, невероятен свят.
От морските вълни тя дочува -
скариди как на рачета шептят.
Миди със рапани разговарят.
Медузи лежерно и без страх
носят се безцелно в тоя свят,
където липсва човешки смях!
Издигнати са къщи изумрудени
в които водораслите танцуват…
В тоя свят всички непринудени
рибки пъстри, знаят да лудуват!
Водни кончета търсят си ездачи.
Мечтаят звезди морски за любов.
Любопитни октоподите зяпачи
дебнат гладни - мислят си за лов!
Морското момиче вече не сънува
Сутрин слънце показва ѝ мечтите.
Тя е тук на брега и вълните чува
да пеят в лежерните очи на дните!
В. Софин на Ива 16.08.2025год.
Водата расте по
дърветата
Колко удобно. Даже
практично. Водата да расте по дърветата. Щом някой хулиган драсне клечката на
гората и водата потича.
Тогава?
Поне тревите да изгорим!
Ами после? Няма трева, няма храна за животните, който гледа.
Тогава?
Ами нали има субсидии…!?
И те ще свършат като животните, които полека лека се
ликвидират. Няма трева, няма и животни.
Че, защо ни е гора?
Дайте да я отсечем! Хем дърва за зимата, а и вода за
консервиране…
Благодат!
Ами реките и водоемите?
Че, защо се ни нужни те щом имаме дървета с вода?
Ами като свършат?
Тогава ще го мислим.
Ще бъде късно…
Никога не е късно да се удавиш или да изгориш. Не за друго,
а да светнеш!
Имаше запалване пред парламента. Някои вече не помнят. Но аз
си спомням много добре, че умря сиромахът за правда, за правда и за свобода.
Какъв е изводът? Всичко, което се сервира не се яде. По простата
причина че не е добре сготвено.
А какво са ни приготвили Новите отпускари, почиващи по
моретата през август?
Наесен с песен към мисълта, че те са великите, а народът
прост та дрънка.
Водата расте по дърветата! Е нека расте щом може… Ще я видим
след Нова година, когато пресуши левовете и потече в Евро!
В. Софин 11.08.2025год.
Тежък кръст
Шумят вълните боси!
Не понякога, а винаги готови
да зададат на брега въпроси:
за любовни срещи нови,
за които още никой не говори!
Няма любопитни, освен Луната
източила вечер снагата бледа
с образа на любимата жена,
която все у нас влюбено гледа…
А ние, неразбрани мъжете давим
в алкохол мъката си в следобеда,
изоставени на плажа в сянката
оставена от следата на чадъра,
който заедно с нас в кахъра
се връща с мисълта за нея…
Ами, любовта която не задава въпроси
били те обути или боси…!
Нали мъжът тежък кръста, носи!?
В.Софин 10.08.2025год.
Най-първата среща – на морското момиче
Помниш ли най-първата ни среща?
Самотна пейка ни посрещна.
Тя, осъществи целувката ни веща,
която днес с обич ме подсеща
неизбежно мила беше, и гореща!!!
Шепнеше с вълните си крайбрежни
за нас с вълшебство в ушите ни морето;
разказваше ни тихо за чувства нежни;
за място щастливо, все още незаето…!
Събрало августовски дните цветни
надничаше и на двама ни в лицето
с невероятни красиви миговете, летни -
Луната оставила ни любовта в сърцето!
Неизбежна мила беше и гореща
вълната, която с обич ни посрещна -
морето бе там за първата ни среща
с целувка дълга, мила и сърдечна!
В. Софин 10.08.2025год.
Приказка за дядо
Две ръчички, две очички, едно сърце
и одухотворено, вперено у мен лице.
Как да не обичам това пъргаво дете
дето знае приказки на дядо да чете!
Аз лежа и слушам обхванат от захлас,
книжките с картинки, които Софчето чете.
И виждам как малката актриса с глас
за пеперудите разказва и цветчета плете!
„Моят Дядо пак, бил е нощна смяна.
Изморен е. Вкъщи не може да заспива.
Затова чета приказка припряна,
за да го видя с усмивката щастлива!“
В. Софин
Изневяра
Че тя е празна не скърбя, нали.
Чашата ми близка и любима.
Че тя за друг е пълна, това боли
и тази болка ми е непоносима.
С нея често се оправдах почти,
защото пълна бе ми, мила.
Вечерта запълваше с мечти
у мен другар любим открила.
Чашата ми избяга безвъзвратно!
Когато прежаднял за ракия бях,
тя изпразни се за друг двукратно,
защото аз, да я напълня не успях -
по това време в къщи акуратно
изневерил с бутилка водка спях!
В. Софин 05.08.2025год.
Влюбени очи
На изгрев бяха заедно със мен
влюбени очи, зелени.
Красиви в идващия ден
в спусъка на любовта, видени!
Сърцето ми хванато във плен
с куршум бе, докрай сломено.
Кървите му във идващия ден
потънаха в морето откровено!
На залез пак заедно със мен
бяха влюбени очи, зелени.
Щастливи вече в отиващия ден
от слънцето на любовта огрени!
В. Софин 05.08.2025год.
Щастлив спусък
Още дочувам съсека от спусъка
на приятни дните, безметежни.
Заедно те бяха с воя на морето,
със стъпките на вълни вълшебни!
Всяка стъпка отекваше в душата.
Косите ми диригент ги сресваше.
Вятърът фризьор идваше в зората
със слънце, което ми харесваше!
Усещах как напираха мечтите -
в дните с морски залеза красив.
За любов приказваха вълните,
със съсека на спусъка щастлив!
В.Софин
Клати вади…
По пътя към планината най-забавното е да откриеш незабавно,
път у равното!
–Боли ме кътник! За един ден съм пътник…!
–Накъде? Със сигурност си на море!?
–Уви! Там дето на никой не му се ще!
–Сигурно в планината не си струва за един ден?
–Напротив! За ден с „ОХ“ за комплимент при зъболекаря с
особен инструмент!
–Какъв , инструмент, бате?
–Дето клати…!
–Какво?
–Щом по пътя болка се обади… Зъб се клати, с клещи вади!
В. Софин 3.08.2025.
Клета любов
Не остана ниша незаета -
всичко е превзел поетът,
който смело и с ракета
излетял с думата напета
през планини и морета,
право в сърцето на Жулиета!
Тя познала любовта му клета -
целувката, подарила ѝ поета!
В.Софин 02.08.2025год.
Дошла от светлината
Позволих ти, да ме обичаш!
За теб душата си разголих.
Но ти любима не разбираш,
защо сърце, за теб отворих!
Позволих ти, да ме убиеш!
Нож в ръцете ти поставих.
Но ти, реши да ме изтриеш -
сълзите дето бях, оставил…
Позволих ти, да ме мразиш.
Обърнах поглед към луната.
Но ти остана да ме пазиш
с любов дошла от светлината!
В.Софин 02.08.2025год.
Върховете на сърцето
Върхове в сърцето си изкачвах.
Мечтаех си да съм разбран.
Но нещо все у мен затлачвах,
усещах се от съдбата изигран!
Без гръм, тихо качването почвах.
Но не стигах мечтаното, високо.
Болката в душата, с кръв източвах -
липсвах в мълчаливото ми лого!
В жаждата за върхове оставах.
Нощем смели стъпките сънувах.
Въпреки това понякога успявах…
Върховете на сърцето - качвах!
В. Софин 01.08.2025год.
Виновно е Еврото
Интересен диалог се заформил между двама приятели на кафе:
–Ти мислиш ли?
–Не.
–Трябва да почнеш да мислиш!...
–Вече мисля…
–За какво, ако не е тайна разбира се?
–За това, че си любопитен.
–Моля!?
–Не е нужно да се молиш за това, че аз мисля…
–Мислите!?
–Нали ти ме попита?
–Какво беше…?
–Дали мисля.
–Аха! А мислите ли?
–Не.
–Време е да бъдеш отговорен и да започнеш с мисленето.
–Вече, мисля!
–За какво?
–А, тайна! Но понеже си прекалено любопитен ще ти кажа, че
още си подреждам мислите. Виждат ми се разпилени, нестройни, непригодни за
живота, днешен.
–Че настрой ги, бе! Какво чакаш?
–Да ми се махнеш от главата.
–Това пък защо?
–Защото не мислиш, когато ми задаваш въпроси, приятелю.
–Как разбра?
–Лесно. Никой не задава тъпи въпроси, ако не иска заем. Колко?
–Ами… Щом казваш, а кой съм аз да споря с теб за мислите ти.
Дай една хилядарка! Веднага я връщам при първа възможност.
–Ще я чакам в Евро.
–Моля!?
–Връщането да е в ЕВРО.
–Това пък, защо?
–Защото докато мислиш вече ще сме влезли в новата година и
еврозоната. А там всичко ще се измерва не в лева, а връщане с Евро!
В. Софин 1.08.2025год.
