Пътят на поета
Трънлив е пътят на поета.
Върхове високи го следят.
Дебнат, спъват го клишета -
пътеки няма да го изведат!
Всяка мисъл вече е превзета.
Липсват свежите цветчета -
ароматът, който ги съпътства…
Всичко облечено в райета,
любовта гримирана присъства!
Осеян днес пътят със несгоди;
планини високи, поетът качва,
с мисъл, че едва ли ще угоди
на някой дето изобщо не чете
и от пътищата нищо не
очаква!
В.Софин 16.08.2025год.
Невероятен свят
Морското момиче сънува
водния, невероятен свят.
От морските вълни тя дочува -
скариди как на рачета шептят.
Миди със рапани разговарят.
Медузи лежерно и без страх
носят се безцелно в тоя свят,
където липсва човешки смях!
Издигнати са къщи изумрудени
в които водораслите танцуват…
В тоя свят всички непринудени
рибки пъстри, знаят да лудуват!
Водни кончета търсят си ездачи.
Мечтаят звезди морски за любов.
Любопитни октоподите зяпачи
дебнат гладни - мислят си за лов!
Морското момиче вече не сънува
Сутрин слънце показва ѝ мечтите.
Тя е тук на брега и вълните чува
да пеят в лежерните очи на дните!
В. Софин на Ива 16.08.2025год.
Водата расте по
дърветата
Колко удобно. Даже
практично. Водата да расте по дърветата. Щом някой хулиган драсне клечката на
гората и водата потича.
Тогава?
Поне тревите да изгорим!
Ами после? Няма трева, няма храна за животните, който гледа.
Тогава?
Ами нали има субсидии…!?
И те ще свършат като животните, които полека лека се
ликвидират. Няма трева, няма и животни.
Че, защо ни е гора?
Дайте да я отсечем! Хем дърва за зимата, а и вода за
консервиране…
Благодат!
Ами реките и водоемите?
Че, защо се ни нужни те щом имаме дървета с вода?
Ами като свършат?
Тогава ще го мислим.
Ще бъде късно…
Никога не е късно да се удавиш или да изгориш. Не за друго,
а да светнеш!
Имаше запалване пред парламента. Някои вече не помнят. Но аз
си спомням много добре, че умря сиромахът за правда, за правда и за свобода.
Какъв е изводът? Всичко, което се сервира не се яде. По простата
причина че не е добре сготвено.
А какво са ни приготвили Новите отпускари, почиващи по
моретата през август?
Наесен с песен към мисълта, че те са великите, а народът
прост та дрънка.
Водата расте по дърветата! Е нека расте щом може… Ще я видим
след Нова година, когато пресуши левовете и потече в Евро!
В. Софин 11.08.2025год.
Тежък кръст
Шумят вълните боси!
Не понякога, а винаги готови
да зададат на брега въпроси:
за любовни срещи нови,
за които още никой не говори!
Няма любопитни, освен Луната
източила вечер снагата бледа
с образа на любимата жена,
която все у нас влюбено гледа…
А ние, неразбрани мъжете давим
в алкохол мъката си в следобеда,
изоставени на плажа в сянката
оставена от следата на чадъра,
който заедно с нас в кахъра
се връща с мисълта за нея…
Ами, любовта която не задава въпроси
били те обути или боси…!
Нали мъжът тежък кръста, носи!?
В.Софин 10.08.2025год.
Най-първата среща – на морското момиче
Помниш ли най-първата ни среща?
Самотна пейка ни посрещна.
Тя, осъществи целувката ни веща,
която днес с обич ме подсеща
неизбежно мила беше, и гореща!!!
Шепнеше с вълните си крайбрежни
за нас с вълшебство в ушите ни морето;
разказваше ни тихо за чувства нежни;
за място щастливо, все още незаето…!
Събрало августовски дните цветни
надничаше и на двама ни в лицето
с невероятни красиви миговете, летни -
Луната оставила ни любовта в сърцето!
Неизбежна мила беше и гореща
вълната, която с обич ни посрещна -
морето бе там за първата ни среща
с целувка дълга, мила и сърдечна!
В. Софин 10.08.2025год.
Приказка за дядо
Две ръчички, две очички, едно сърце
и одухотворено, вперено у мен лице.
Как да не обичам това пъргаво дете
дето знае приказки на дядо да чете!
Аз лежа и слушам обхванат от захлас,
книжките с картинки, които Софчето чете.
И виждам как малката актриса с глас
за пеперудите разказва и цветчета плете!
„Моят Дядо пак, бил е нощна смяна.
Изморен е. Вкъщи не може да заспива.
Затова чета приказка припряна,
за да го видя с усмивката щастлива!“
В. Софин
Изневяра
Че тя е празна не скърбя, нали.
Чашата ми близка и любима.
Че тя за друг е пълна, това боли
и тази болка ми е непоносима.
С нея често се оправдах почти,
защото пълна бе ми, мила.
Вечерта запълваше с мечти
у мен другар любим открила.
Чашата ми избяга безвъзвратно!
Когато прежаднял за ракия бях,
тя изпразни се за друг двукратно,
защото аз, да я напълня не успях -
по това време в къщи акуратно
изневерил с бутилка водка спях!
В. Софин 05.08.2025год.
