Удавен в горчиви сълзи
В душата българска личи –
Живот оставен да пълзи!
Принуден силом да горчи...
Заключен, оставен на мечти –
Езикът български... мълчи!
Капка срам, никнала надежда,
чезне управлявана без любовта...
Душата днес, плаче и нарежда
ликвидирана от наглостта!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар