Муха!

Освирепяла от жегата, муха
в ранната напечена зора,
пренебрегнала съвсем страха,
ме захапа злостно по носа!

Усетила тя буден в мен гнева...
Реши да утоли неистов, глада.
Пред сълзяща ми, очна синева,
мухата с пирует се завъртя...

Откри гола, потната ми полоса.
Там дълбоко, пусна пипала...
Между едва никналата ми коса
храна, станах за нахалната, муха!
В.Софин