
Нито пък буден, ситост сънуваш...
Роден без криле, не летиш!
Нямаш и перки да плуваш...
Тревожна гъделичка те мисъл,
която не дава ти миг, тишина...
И питаш се има ли смисъл,
щом липсва пред теб, светлинка!
Прикрила светлото в сянка
тъгата в теб сякаш разбира,
че няма я сладката дрямка -
животът ти пътя, избира!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар