Вопъл

                                                                                    

                                                                         Вопъл

    Всичко тече, всичко се променя. Дните сменяват нощите, нощите, дните. Слънцето, Луната и звездите. Младото остарява. Ако има внуци, подмладява.

      Отрича се миналото. След време то се връща за да напомни друга истина, че животът е кратък. Прекалено кратък за да мислим за богатство, което ако сме спечелили други ще го харчат. Прекалено кратък за да мислим, че властта е вечна.

      А виж ти! Там някъде сред ливадата. Едно цвете. Едно едничко, но хубаво. И как само си живее сред тревите, бурените и тръните. Не, не пречи на никого. Самичко усмихнато, но с цена. Голяма цена, защото всички го признават. Усмихва се на слънцето, плаче с дъжда, свива се от студа и въпреки всичко, въпреки, че няма друго като него, то е щастливо.

А ние хората щастливи ли сме? С мисълта за свят, който ни принадлежи. Нима?

Още не сме се научили да живеем! Животът е един и ако не успеем да се усмихнем със Слънцето, което ни го дава значи напразно са ни родили.

В. Софин 18.02-2025год.