Вопъл
Всичко тече,
всичко се променя. Дните сменяват нощите, нощите, дните. Слънцето, Луната и
звездите. Младото остарява. Ако има внуци, подмладява.
Отрича се
миналото. След време то се връща за да напомни друга истина, че животът е
кратък. Прекалено кратък за да мислим за богатство, което ако сме спечелили
други ще го харчат. Прекалено кратък за да мислим, че властта е вечна.
А виж ти! Там
някъде сред ливадата. Едно цвете. Едно едничко, но хубаво. И как само си живее
сред тревите, бурените и тръните. Не, не пречи на никого. Самичко усмихнато, но
с цена. Голяма цена, защото всички го признават. Усмихва се на слънцето, плаче
с дъжда, свива се от студа и въпреки всичко, въпреки, че няма друго като него,
то е щастливо.
А ние хората щастливи ли сме? С мисълта за свят, който ни
принадлежи. Нима?
Още не сме се научили да живеем! Животът е един и ако не
успеем да се усмихнем със Слънцето, което ни го дава значи напразно са ни
родили.
В. Софин 18.02-2025год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар