Ливадко

                                                                                  

Ливадко

Срещали се двама селяни и заприказвали:

–        Како се викаш? – пита другоселецът.

–        Викам се, Гьоре, но ми казует, Ливадко!

–        От дека си?

–        Па ете… От село Ливадово съм.

–        Що караш у колата!

–        Па не видиш ли? Сено…

–        Па я си мислех, ливада… - смее се другоселецът.

–        Оти, бре!? – спича се Гьоре

–        Ами Ливадко от Ливадово, значи караш ливада…

–        Ама окосена, ей! Що знаете вие… Другоселци, неверници само отава косат! А ние у кръчмата знаем и ракия… Стига да има кой да черпи, само… Пием, пеем и дамаджани сушим, ей…!

–        Нито името ти име, нито името на селото, нито ракията, ракия…

–        Оти, бре!?

–        Оти пиете само щом има кой да Ви черпи! Така моете да пиете само една голема вода от река Ливадовица. А мое и малка от чешмата пред община „Ливадово“… - засмял се другоселецът и отминал като оставил жадната уста на Гьоре леко полуотворена от изненада и пълно отчаяние.

В. Софин  24.08.2025год.