Невръстен още, като ученик се научих, как се хваща риба с
голи ръце. Влизах сух в реката и излизах, както обикновено мокър, но все пак
доволен. След упорито преследване в гьола най-сетне с късмет успявах да докопам
няколко рибки, обикновено кротушки, които с гордост показвах на баща си в къщи.
Най-опасния метод за хващане на водни обитатели от реката си остава с ръце.
Когато риболовецът бърка в подмолите и не вижда, какво има отдолу. Един път бях
мушнал нетърпеливите си пръсти, и опипвайки дъното покрай брега се натъкнах на
едра плячка. Държа я здраво и вадя… Какво? Един добре охранен тлъст жабок.
Уплашен извиках и го хвърлих обратно в реката. Тръпка с риск! А пък един друг път с баща ми сме за риба. Бърка
смело той, и вади… Какво? Воден плъх. Успя доста бързо да се отърве от него, като
ловко го хвърли в гостоприемната река. Как изобщо му се размина, без ухапване и
до днес това е загадка за мен Може би плъхът е бил по уплашен от баща ми? Не
знам. Нямам отговор на този въпрос. Възможно е, дори знам за случай на хващане
на водна змия. Затова, човек по-добре да не рискува, ако не знае, какви точно
изненади е подготвила реката.А щом виждаме рибата, няма страшно. Може да я
преследваме из целия вир. Вярно може да ни надхитри, но ще хванем друга. Важно
е търпение. Трудно но не и невъзможно е да се пипне пъстърва с ръце. Важно е
човек да си създаде умение. Нужна ни е дисциплина
и ловкост!
Веднъж бях хвърлил малка мрежа, тип „парашут” за лишанки,/
малки дребни рибки, стават за стръв/, когато покрай мен мина въдичар. Заедно с
малкия си приятел, кученце. Видяло до мен малкия гьол в който оставях уловените
рибки, то се втурна и докато се усетя ги излапа. Не бях виждал куче да яде
риба. Изненадан потърсих отговор от въдичаря. Той усмихнат ми обясни, че и
кученцето му е риболовец, също като него:
-Аз и затова го водя с мен. Заедно ловим. Дребните лишанки,
които хвана са за него – каза ми той. - Единствено съм тук заради пъстървата.
Това е то истинската риба, за нея си струва човек да преброди реката и ако
хване да усети тръпката.
Остави ме така да се каже с разтворена от слисване уста.
В един друг момент, този път заедно с моя син сме на реката.
Предишния ден имаше буря и водата беше придошла. Гледаме по- средата на реката,
някакъв брезентов сак, успял да се
заклещи здраво сред камъните. Извадихме го заедно със сина ми. Какво ли може да
има вътре, гадаехме ние. Погледнахме. Вътре в сака на мокро се мъдреха три
пластмасови шишета с бира „Загорка”. Четири броя безалкохолно, правеха компания
на пивото. Всичко беше здраво и неотваряно. „ Ей това си е късмет!”- възкликнах
доволен аз. Вярно риба тогава не хванахме, но поне плячка успяхме да пипнем. В
действителност на реката, човек може да почувства, да усети необикновеното. А
знае се преживяното, ако е достатъчно интересно се помни завинаги!
Васил СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар