Добър с таблата
Трябваше ми тази работа. Не бях плащал сметки от три месеца и имах крещяща нужда от заплата. Всъщност временно се задоволих с аванс, който да покрие част от задълженията ми.
Явих се, сега му казват вместо интервю, кастинг. Та явих се на кастинг за работа.
Питат ме:
– Имате ли опит с таблата?
–Имам я! Почти всеки ден играя в парка с пенсионери на табла. И знаете ли? Много съм добър. Винаги излизам победител.
Мислех, че като се похваля веднага ще ме вземат на работа. Вместо това, човекът, дето провеждаше кастинга изсумтя сякаш бях плюл в уискито му.
– Аз, Ви попитах дали умеете да носите табла като сервирате в ресторанта ни?
Почесвам се сякаш комар ме беше ухапал, но запазвам достойнство всъщност присъствие на духа и отвръщам:
–Ама разбира се, че умея да нося табла. Много ме бива.
Човекът насреща ми не остана очарован от отговора ми, но се съгласи да ме пробва.
Ако знаеше, че никога не бях носил, дори помирисвал табла едва ли щеше да ме назначи. Но нямаше избор поради това, че само аз се бях явил на кастинга му.
Облечен елегантно така де, нали вече бях назначен за гарсон, прощавайте за келнер... Извинете още един път, май беше сервитьор с химикал в една ръка и... А бе дадоха ми тефтер на, който пишеше "сметки". какви щяха да са тия сметки, не ми ставаше ясно, но ме пуснаха с тях да вземам поръчки от клиентите.
Хващам първа маса или явявам се на първа, където красива млада жена и хм... грозен застарял мъж седят и ме чакат аз, да им задам първия въпрос.
– Извинете... - чух се да казвам. - Ще поръчвате ли нещо или само така настойчиво ще ме гледате в очите?
Мъжът, който зяпаше в мен застина сякаш беше ухапан от отровен паяк. Но дамата първа овладя положението, пъхна нежната си ръчичка в ръчището на приятеля и, и с нежен ангелски глас отвърна:
–Естествено ще поръчваме. Но първо искаме да видим менюто за да си изберем.
Почесвам се при мисълта, че не зная какво е менюто. Казвам им, изчакайте за момент и хуквам да питам една от колежките, която отстрани ме наблюдаваше с усмивка. Именно тя ми връчи някакъв кожен голям тефтер и ме упъти да го дам на гостите, които щях да обслужвам.
Връчвам им го и заставам отстрани с готов химикал и тефтерче- "сметки".
Докато гостите редят с думи какво желаят, аз подреждам с думи исканото в тефтера. Щом ми става ясно, че това е всичко бързам да изпълнявам поръчката. Първо се материализирам пред бара при бармана, откъдето взимам две празни чаши и бутилка вино. Не забравям дори минералната вода. Само, че се замислям при това вино, да разреждат с вода... това си е кощунство. Ама нали са клиенти на ресторанта, няма как нося им чашите, отварям виното и дори им сипвам. После тътрузя нозе пред кухнята, където им съобщавам менюто и те се втурват да готвят.
Аз, доволен, че съм свършил поне за момент работа се подпирам небрежно на тезгяха на бармана.
Вижда ме управителят и ми прави забележка. Преглъщам я и се устремявам към първа маса за да питам дали не желаят още нещо присъстващите там. Отвръщат ми:
–Кога ще дойде основното...?
– Какво основно имате в предвид? - чух устата ми невъздържано да пита.
–Храната, която поръчахме...! - гледа ме мило дамата на масата, а пък аз не знам какво да кажа.
Мълчешком се втурвам към кухнята и там ми се карат:
–Хайде бе, Найдене то вечерята истина, а ти още не си я отнесъл на гостите...!
– С бързане работа не става! - отговарям спокойно и като нареждам храната на таблата тръгвам бавно с лека котешка стъпка към първа маса, където прегладнели гостите още ме чакат. Тръсвам препълнената таблата на част от масата и се опитвам да я освободя от ястията по нея. Най- сетне успявам. Преди да чуя оплакването от клиентите се изсулвам към бара като човек не взел още първото си питие за вечеря.
Лошото стана, че управителят, /защо пък все той?/ ме дебнел. Привика ме с пръст и ми се скара с тих глас:
–Абе ти държал ли си някога табла в ръцете си?
Мислех да го светна, че редовно играя на табла в парка, но изведнъж се сетих, че тоя, хм... началник ме пита за друго. Отвръщам:
–Преди малко нали видяхте...- решавам за момент да го изчеткам и му пускам в ушите "шефе" - не само, че носих, но дори успях да я занеса изцяло без да разсипя супата от нея, нито пък да паднат пържолите на пода...
Погледна ме в очите шефът и виждам първо бялото в тях... Оказват се звезди, които като мълнии удрят право , в моята скромна личност.
–Я ела с мен до кабинета! - нареди ми той и аз като послушна овчица готова за заколение го следвам.
Още от вратата ме почна:
–Ти някога да си работил като сервитьор?
Тутакси отвръщам:
–Не. Никога!
–И защо си казал, че си работил на кастинга?
–Ами те не ме питаха за това... Само дали имам опит с таблата. Понеже съм безработен от три месеца, шефе играех на табла всеки ден в парка с пенсионери...
–Уволнен си!
–Сега, веднага ли? - питам и премигвам изненадано.
–На момента!
–Ами заплатата ми? - смея да попитам аз.
– Ти аванса не си изработил още, а искаш и заплата, мискинин такъв. - обижда ме шефът.
Подвивам опашка на стригана овца докоснала се за момент поне до аванс и бързам да се изсуля навън ни лук ял ни чесън мирисал.
В. Софин 19.03.2026год.
