Мнението на "Дрънкалките"

 

                                                                                      

                                      Мнението на „Дрънкалките“

–        У наше село Ливадово предизборно ни носят залъгалки… -оплакал се Гюро пред комшията Насо в двора на къщата му.

-          Я им викам, дрънкалки – засмял се леко начумерен, Насо.

-          Оти, бе? – засмял  се и Гюро.

-          Оти и сега на мегдано е дошел един да ни е…гитира…

-          Да е…гетира…!?

-          Ами дрънка празни приказки… Щели да ни намалят цените…

-          Убаво ги намалия като ги дигная с Еврото – коментирал Гюро.

-          И я викам на моята Дуда, че тия дрънкат дрънкалки само, ама она не ме разбира що и кажувам…

-          И що и кажуваш, Насо? -попитал Гюро и засукал белия си, мустак.

-          Викам и, че ракията е поскъпнала, а тя… Много важно, било. Че то ако не е важно оти тия, че ни дрънкат дрънкалки, Гюро?

-          Нека си дрънкат щом немат друга работа.

Ако си мислят, че само с дрънкане става много се лъжат. Ние не сме бебета та ни носят залъгалки. Кого ще лъжеш ти, бе? Гюро отдавна е излъган и знае само една партия…

–Любопитно ми е… На коя партия залагаш Гюро? -втренчил изненаданите си от изумление очи, Насо в комшията.

–        У  най-сигурната. Кажува се Свети Паралей. Идва веднъж у месецо заплатата ама без нея сичко е не вересия у тефтеро на Весо кръчмаро Господ до го…

–        Поживи ли, Гюро? – прекъснал тирадата на Гюро, съседът Насо.

–        Ами да не се мешаме у работата на Господа Бога. Он си знае работата, ама тия дето агитират със залъгалките си дето им викаш „Дрънкалки“ знае се само на избори и промени на конституцията залагат. А у нас с избори не става, Насо. Не става, требва много пари като тия дето наливат у отборо на Лудогорец Имат пари, имат политика и успешни игри. А щом нема пари, нема и политика у назе. Само дрънкане на залъгалки…

–        Абе Гюро я ела да изпием по ракия, че сама стои у мазето и прокисва…

–        Така кажи, Наско! Така кажи, а не ме залъгвай с дрънкалките на мегдано. Сичко си имам. И златен часовник даже. А тия, дошли с ключодържатели. Дрънкат ги и си мислят, че със звуци, че ни прикарат до урните.

   Двамата комшии приятели от село Ливадово седнали под разцъфтялата джанка и  почнали тяхната залъгалка с домашна ракия, която после дълго време дрънчала в главите им тревожно. Но кои са Гюро и Насо та някой да посмее да ги агитира със залъгалки като те си я имат собствена и не им пука за мнението на „Дрънкалките“.

В. Софин 14.04.2026год.

 

 

Ще дойдеш ли на митинга?

 

                                                               

Ще дойдеш ли на митинга?

 

     Ранен следобед в понеделника били засечени двама души да спорят за нещо.

Любопитен гражданин, който случайно минавал покрай автогарата надал ухо. Диалогът между двамата непознати прозвучал интересно.

Започнал първият с въпросите си:

–        Ще ходиш ли на митинг?

Прозвучал отговор:

–        Кой, митинг!? -учудил се питаният, който чакал на спирката автобуса на село.

–        Как, кой!? Предизборният митинг на нашата партия….

–        А требе ли?

–        То ако не требеше, немаше да те агитирам.

–        Айде, де! Не виждам, да го правиш? Къде са ти, запалките, химикалките, ключодържателите, тефтерите…почерпките? Дека са они?

–        Полека! След митинга ще ги раздаваме.

–        Ама я ще си изпуснем рейсо за село… Дай ги сега!

–        А ще дойдеш ли на митинга?

–        Ами… като се замислим, веднага след като взема материалите, които  раздавате.

–        Полека! Митингът почва от пет и половина на площада. – уточнил агитиращият.

–        Каква ПОЧВА!? – попитал не разбрал за какво иде дума, Коле шопа, агитиращият го партиен елемент.

–        Митинга, бе! Митинга започва тогава….

–        Та що за него? – нещо не му се изяснило на агитирания Коле.

–        Казвам ти, че ще е в пет и половина вечерта.

–        А-а-а! Ясно! Лошото е, че тогава се прибират от паша кравите от полето… - помъчил се шопът да отбие мераците на агитиращият.

–Ами, тогава няма да има запалки, химикалки, почерпка, а и да не забравя тениски с лика на вожда на партията.

Шопът се замислил:

–Тогава мое и да дода… Па оти да не дода!? Геле ще е първи там у пет и половина….

–Ти, ли си Геле? – попитал с подозрение агитиращият.

Категоричен отговорът трезв не закъснял:

–Не.

–А, кой тогава?

–        Комшията, бе! Плащам  му надник. Водим го на работа. Безработен е човечецът. Движим го, където я му кажем.

–         А ти самият няма ли да дойдеш? – не се отказал агитиращият да тормози с въпросите си Коле Шопа.

–        Кой, я да дойдем!? Па оти щом Геле ще ми донесе запалката, химикалката и тениската с лико на вашио вожд на партията.

Агитиращият се опитал да изкуши човечецът от село:

Ами почерпката?

Прозвучал спокоен отговорът:

–Нея я оставям за комшията. И от душа носи въпреки, че нема да гласува за Вазе…

–Защо, бе? Защо да не гласува за нашата партия?

–        Щото се уча от най-големийо, Бочко. Каквото кажа, това става у село…

Агитиращият намерил сили да попита, докато заинтригувани антените на приемане от любопитния гражданин отстрани, който подслушвал разговора се изстреляли високо в небесата.

–        Ти да не си кмет случайно?

–        Не. Язека брат съм бизнесмен. Като живеем на село да не съм прост, бе? И ние знаем това, онова…

–        Какво знаете?

–        Знаем, кой дава парите….

–        Аха, купувате изборите?

–        Не. За след изборите, брат. След тях иначе сега не мое…

–        Защо?

–        Прощавай брат, ама ми се виждаш малко прост. Законо он казва, че сега не моем. Преди избори плащане нема. Па след них, ще видим.

–        Значи признавате пред мен, че купувате избори? -зарадвал се агитиращият, но бизнесменът от село веднага го опровергал:

–        А, не. Избори не купувам. Черпим след победата брат. Но не на твоята партия, а на моята.

Агитиращият обзет от неустоимо любопитство попитал:

–Коя е вашата партия? И кои са кандидатите и?

–Селска солидарност се вика, она. А иначе кандидатите сме я, Коле Шопо, Геле комшията, Петре Дяволо, Пене Мръзеливийо и кака Мара. Сичките сме от наше село, Гьоново.

–Коя е кака Мара и къде е село Гьоново? -заинтригувал се агитиращият.

–Она кака Мара е секретарка. Работи и на компютъро… Село Гьоново нема да го намериш на картата. Така му викаме ние, а иначе е Алкохолчево. Сега сме решили да не пием предизборно и затова сме Гьоново. Ни пил само лук мирисал.

Абе що съм се разприказвал тука с тебе, когато моя верен електорат ме чака у село… Айде остани си с партията и не забравяй, неколко тениски с вождо, неколко химикалки, ключодържатели и запалки за мен, Коле. Дай ги на Геле и го почерпи. Па мое и да гласува за Вазе… ама да не казваме предварително. Така де! Тайна на изборо!

И Коле като помахал за сбогом се качил на автобуса за Гьоново.

След тия изречени думи на човечеца от партия Селска солидарност, агитиращият се вцепенил на мястото си без да може да мръдне. Нямал време дори да се учуди, защото любопитният гражданин, който подслушвал двамата партийци през цялото време с антените на ушите си се включил:

–Абе ако има и за мен келепирец, па оти да не гласувам за Вазе, а?

–Може, но келепирецът нали чу Коле Шопо от Гьоново… след изборите, само след тях!

В. Софин   14.04.2026год.

ВЕЛИКДЕНСКО ЧУДО

 

                                                    

ВЕЛИКДЕНСКО ЧУДО

Изплют лют от небесата,

бърборещ дъжд прокапа.

Горе високо в планината,

сняг студен, върхът изцапа!

-

Свеж кипна гръм в полето.

Ехото изплашено в дърво удари.

Единствено насред мрака клето,

взело дъх, зашумя морето!

-

На гости достигнала Земята

мощно бурята, криле размята.

Бушува, разклащайки цветята -

скочи в паника, насред в лозята!

-

Ведро блесна, усмихната зората.

Укроти се Слънце топло в небесата.

Великден днес приветства чудесата.

Изсипа ни ги, пролетно в краката!

В.СОФИН 15.04.2017год -1.05.2021год.

КРЪГОВРАТЪТ НА ЖИВОТА

 

                                                                                 

Кръговратът на живота

Каква наслада се таи в живота

у тревите във зелено оцветени.

Върховете им нагоре устремени -

слънцето преследват със охота.

-

Щастливо то витае със позлата

в бяло над планините възвисени.

Лъчите му достигат въжделени -

скрити сенките на тъмнината.

-

Но най-красив е кръговратът

що кипи на жилите в живота.

Той нощта преборва със охота 

и съдбовен на деня- инатът!

В. Софин 11.04.2026год.

НАКЛОНЪТ НА МИСЛЕНЕТО

 

                                                                     

НАКЛОНЪТ НА МИСЛЕНЕТО

Наклона на струята при пикаенето се регулира от наклонът в мисленето на господаря.

..

Силния изяжда от скука по слабия, който не може да се защити.

..

Войната го направи толкова сигурен, че се възгордя преди да изкомандва, че е свършила.

..

Нищо не свършва толкова лесно, когато е започнато силом.

..

Решението се взима по лесно, когато е обсъдено с приятел.

..

Ако се съмнявате в изборите, направете своя избор като гласувате за себе си.

..

Можем да убием човека в себе си, ако го откажем от книгите.

..

Често повтаряната заповед е нарицателно, че нищо досега не е свършено.

..

Ако усетиш, че не те приемат като свой, приеми себе си като изключение.

..

Макар партийно всичко да се гласува, явно не се съгласува с мнението на тези, които не пожелаха да гласуват.

..

Всичко е ясно! само едно трябваше да се изясни? Кой и защо ще даде парите за да бъде на власт!

..

Едно се говори, друго се върши.

..

Трудно е да убедиш себе си, за да можеш да убедиш всички други да те последват.

..

В най-тъжния ден от годината на разпети петък пак мислим за война.

..

Предизборно изкараха му карантията. Миришеше ужасно, защото предварително беше закупена с пари.

В. СОФИН 10.04.2026ГОД.

БЕЗ МИЛОСТ

                                                    

БЕЗ МИЛОСТ

Докато търсех моята забрана

морето блъсна ме у лудостта.

Да устоя опитах без има рана,

но на брега ме хвана любовта.

-

Опитах порива и мил да спра

но вятър върна ме у младостта.

В лицето духна ми и ме одра -

без милост блъсна в любовта!

-

Открих, че има красота и е една,

с морето дето пали ми страстта;

със очи зелени на влюбена жена,

които върнаха ме в любовта!

В.Софин 08.04.2026год. 

На И. Б.

АЗ СИ ИМАМ...

 

                                                                      

АЗ СИ ИМАМ...

Баба има кошничка.

В нея яйчица си има.

Аз пък имам нощничка,

красива и любима.

Дядо има си часовник.

Дори за него време има.

Аз пък имам си чаровник -

братче дето мен си има!

Мама има моят татко -

с него щастие си има.

Аз пък имам батко -

от градина да ме взима!

Татко има дъщеричка.

Тя е таткова любимка.

Аз пък имам си сестричка

малка кукла с име Димка!

В. СОФИН 08.04.2026год.