Талант или награда

                                                                            

Талант или награда

   Конкурси. Работа задълбочена. Успехи. Награди.

Но дали всички тези изблици си заслужават. Безсънни нощи. Прекалено дълги дни. С една вяра в нас, да се докажем; да спечелим уважението на другите хора. Да вземем първото място, което винаги се оспорва дали е заслужено. Честно, безкористно!

Но ако знаем, а не подозираме, че всичко това е излишно от наша страна. Няма нужда да се доказваме някому. Да търпим унижения, когато не срещнем разбирателство в други очи, които ни зяпат подигравателно.

Защо е нужно да го правим? Да се трепем за постижение?

Творци, които дават. Правят немислимото. Откриватели.

Някои с четка, други с перо. Излизат картини, романи за живота.

ЗАЩО?

За да бъдат наградени ли? От тщеславие може, би?

Или пък го носят като наказание в себе си?

Всъщност няма нужда от награди.

Защото талантът на художника творец, писател, пот, музикант, ваятел са неоценими. Вярно е, че има хора, които няма да ги разберат дори и да ги прочетат и се насладят на творчеството им. Някои със сигурност ще ги проклинат; ще завиждат.

Талант, който им е даден свише. Талант развит във време, в което казват, че са важни наградите. А не усета, че талантите са успели да превъзмогнат себе се в път към вечността.

Вечността, в която всеки от тях е дал и оставил сърцето си на върха.

Изминат път в живота, който е осъзнат. Път, където талантът не е получил нищо в замяна.

Оставил е все пак нещо, което блести с безсмъртие горе на върха. Това е ТАЛАНТЪТ МУ ДАДЕН СВИШЕ ОЩЕ ОТ РАЖДАНЕ. Най-голямата награда, но не за всеки, която Бог е отредил!

В. Софин 21.05.2026год

Отрязък от времето

                                                                            

Отрязък от времето

          Аз съм просто отрязък от книга във времето.

Започнах да се чета от малък. Отделните абзаци  изживени във времето бяха наблюдавани отстрани.

Очи, които се взираха в мен; очи, които следяха всяка моя стъпка в пространството. Всеки мой изблик между изреченията.

Четях и се препрочитах! Вглеждах се в стъпките си, които оставяха следи по пясъка създал времето…

Колкото повече то отминаваше в мен се създаваше впечатление, за вече изчезнали безвъзвратно времена. Времена, които бяха намерили място в отрязъка на моя живот.

Книга, която четях, препрочитах и търсех в нея отличителни черти. Изгубен бях в желанието си да открия смисъла на това, че още съм тук.

Още дишам, но само докато свърши записан последния абзац от историята разказана от времето.

Тогава ще изчезна съвсем сякаш има смисъл, да се усмихна, намръщя и се изпаря като пара от тенджера под налягане.

Отрязъкът от времето ми свършил. Това обаче не е краят. Изобщо не е, краят!

Просто ново начало. Нов път за книга във времето. Току що разтворена книга за живот, която тепърва ще се чете. Един отрязък, където, ще се търсят отговори. Защо?

Докато се открие истината, която съществува в сърцето. Там, където живеят щастливи малките открояващи се с любов абзаци, които тепърва ще трябва да се случват.

Със сигурност ще има и тъжни между тях.

Животът на всеки от нас е книга, отрязък от времето, което предстои или вече е минало.

Всичко това се случва. Всеки миг, всеки божи ден в който търсим и препрочитаме себе си!

В. Софин 21.05.2026год.

Определения

 

                                               

              

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Блещукащи едва фенерите определят размерите на светлината у нервите.

.

В небето звездите безпътни определят маршрута в мъглите.

.

Наличието в резервите определят с точност размерите на браковете и разделите.

.

В политиката зяпачите определят хода в избора на играчите!

.

Слънчеви бляскави дните определят лъчите в студеното време лишено от мечтите.

.

Побелели от ярост вълните определят парите за смекчаване у човек, сълзите.

.

Щом има в нея не мечта, а истина една зад нея със сигурност стои жена.

.

Използвана по предназначение отровата, която определя основата за изпитанието на волята.

В. Софин 19.05.2026год.

.

БЯГАЩИ ВЪЛНИ

 

                                                      

БЯГАЩИ ВЪЛНИ

ТВОЯТ ПОГЛЕД МЕ СЛЕДИ.

БЛУЖДАЕ МОЯТ В ОЧИТЕ ТИ.

НИЩО НЕ Е КАКТО ПРЕДИ -

В ОГЛЕДАЛОТО СМЕ АЗ И ТИ!

РЪЦЕТЕ ТВОИ МЕ ПРЕГРЪЩАТ.

КЪМ ТЕБ МОЙТЕ СЕ ПРОТЯГАТ.

СЛАДКИ СПОМЕНИ НИ ВРЪЩАТ

ВЪЛНИТЕ, МОРСКИ ДЕТО БЯГАТ!

В. СОФИН 16.05.2026ГОД.

НА В. Б.

НЕЧИИ ОЧИ

 

                                                                      

НЕЧИИ ОЧИ

    Не е хубаво... Хич не е хубаво да се навираш в нечии очи. Щом те забележат, а няма как да не го... И оп-па... виновен, затънал до шия в проблеми. Ами, ами!? Че то било хубаво да се навреш в две хубави очи. Лошото е, ако тези красиви очи не те забележат. Както казват някои хора, нож с две остриета. Ако те съзрат на работа? Хубаво! Но ако случайно си кривнал от нея изобщо не е хубаво. Набиваш се в очите, които искат да те изгризат, да те ликвидират изобщо. И то само, защото случайно си ги видял как те зяпат. 

           Ех тия две хубави, неустоими очи! Гледат, преценяват и после ако са удовлетворени от това, че си пресякъл пътя им, за момент може и да ти се усмихнат. Но всичко дето казват някои е временно. Зная един такъв случай. Като го видели Пешо радват му се сякаш са деца, на които трябва да им белят яйца. Но щом леко се извърнал Пешо в друга посока.. 

Защо ли пък му трябвало да го прави и вятърът приятел довял в ушите му:

"Тоя бе! За какъв се мисли! Не вижда ли се колко е жалък. Обувките си не може да завърже правилно, прави се на интересен. Жалка отрепка! И ние сме принудени да го търпим.... "

Ех тия хубави, неустоими очи! Говорят, казват всичко! Трудно се четат понякога. Защото имат навика да се крият и не само за Пешо. Много важно! Какво от това!?

Мислех си, че съм с голямо въображение. Аз мислех, но другите за моя изненада знаели, че тяхното въображение било на много по-високо ниво от моето. Живи и здрави да са! Нека пишат с очи! Въпреки  това и аз, обичам да се вглеждам в нечии неустоими очи. Дори, когато ме разстрелват; дори, когато ме тъпчат в прахта долу... Но зная, че има и очи, които ме обичат! Че как да ги отмина! Те виждат, че съм жалък, но въпреки това ме обичат! 

   Изобщо не става дума за политика, тука! Макар, че според партийната принадлежност очите са различни. Едни гледат в паниците на другите хора и им мерят капите. Но съществуват и такива мили очи, които не убиват, когато срещнат други различни от тях. 

    Ех Пешо, Пешо! Хич и да не ти пука брат, че на нечии очи не им е удобно да те гледат. Важните са тия, на майка и баща, деца и внуци. Това са очите, които, те обичат! Има и други брат. Очи на влюбена жена и приятел, който те разбира. Вярно е и другото. Малко са истинските очи. Малко, но все пак ги има! И щом те гледат дори и преценяват; мерят капата, те знаят, че дори и недостатъците твоите Пешо да са много... Ами очите те, обичат, защо ли?

Защото са неустоими. Може единствени да са, но все пак ги има... Нали така, Пешо?

Две хубави очи!!!

В.Софин 16.05.2026год.

Обично перо

 

                                                             

Обично перо

Гноен цирей да изстискам

честно искам, но не мога...;

мога, лесно, но не искам -

да бъда нечия - подлога!

.

Обработват ме за червей.

Мога, лесно, но не искам

щом перо за обич стискам

нечий червей аз, да бъда!

В. Софин 16.05.2026год.

СЪЛЗИ НА ЛЮБОВТА

 

                                                                 

СЪЛЗИ НА ЛЮБОВТА

УСТАТА МОЯ НЕ ЗНАЕ ДА МЪЛЧИ

ЩОМ ВИДИ ГОРЕЩИТЕ СЛЕДИ

ДА СТИЧАТ СЕ ОТ КРАСИВИТЕ ОЧИ -

СЪЛЗИТЕ ТИ, НА МОИТЕ  ГЪРДИ!

ПАДАТ ТЕ, ОТ УШИТЕ МИ НЕЧУТИ.

ЛИЦЕТО ТВОЕ МИЛО ГИ СЪЗДАВА.

УДЪЛЖАВАТ СЛАДКИТЕ МИНУТИ

НА ЛЮБОВТА, КОЯТО НИ УДАВЯ!

В. СОФИН 15.05.2026ГОД.