Преход до връх Алеко в Рила
Когато почувстваш пулса на планината и разбереш, че тя те иска - тръгвай!
Няма място за колебания! Уведомявам раницата за идеята си, а тя се сърди. Искала почивка. То и аз исках, но зовът на Рила беше много по силен от мълчаливото сърдене на раницата. Наказвам я с храна и вода. Не забравям да взема и двеста грама ракия. Тя е задължителна ако искате да зднаете... Това се отнася за експертите, които казват, че в планината не се пие. То няма как да стане щом си носим вода в раницата и я разреждаме с ракийка. Правим го не за напиване а за отпускане на нервите. Току виж сме срещнали хора, които ни се мръщят. Ние се усмихваме и поздравяваме, а те гледат през нас и не само, че не ни чуват, но не ни и виждат.
Малка словесна битка пред касата за билети на лифта. Гледам, че никой не се реди там, ами си стоят отстрани. Редя се аз, но един индивид решава да се заяде с мен.
Бил съм го преварил. Че нали не си на опашката, бе човече! Щом бързаш трябва да си пръв пред касата, а не отстрани и да си приказваш приказки с приятели. Както и да е. Обяснявам му положението и той се смирява. Ако си бях замълчал щеше да проглуши на всички хора там ушите с оплакването си.
Взимаме билети, но това не значи, че се качваме на лифта. Той отваря точно в осем и половина сутринта.
Пускам по напористите "баир будали" напред като зная, че младите не търпят възражение, а искат внимание, но с пари!
Стигаме горе. Но не хукваме. Движим се бавно, аз моят Никон, инатливата ми раница и Диана.
Тя също не бърза. Знаем, че тук в лоното на Рила вниманието ни трябва да е изострено.
Болшинството от хората хукват по пътя. Всъщност много от тях се оказват неориентирани. Едни хващат зимния път надолу по пистата и после по дерето чак до хижа Мусала. Други като мен ориентирани, защото моята цел е връх Алеко тръгват по най- горната пътека, която води по билото на Маркуджика и после на места между клек и скали се спира чак при връх Мусала.
Както казах, имаше хора, които улучиха средния път водещ до хижата. Други тръгват по моят маршрут. Когато говорим с тях разбираме грешката им. Опътваме ги надолу по ски пистата на Маркуджика. Показвам им, какво бе ашкослун не видяхте!? Пътят с любов открит ги зяпаше в очите, а те нагоре към Алеко. Успокоявам ги с мисълта, че със сигурност ще стигнат хижата, но първо трябва да минат през трите върха напред и тогава да слязат на местоназначението си.
Отминават ни хора. Всъщност младите напористи коне галопират, а старите ги убиват, нали?
Мъкнем натежали от напрежение крака между клек, скали и разреден въздух за гърдите.
Успяваме да направим снимки на доста от върховете. Най вече на Алеко, Людмил Янков и Мусала. Те са пред нас, а встрани ни дебнат Скакавците, Дено, Иречек, Малка Мусала. Прозират сините очи на мусаленските езара долу вляво от нас.
Две момчета и едно момиче "гримирано" татуирано ни задминават. Малко по нагоре съзират зрели боровинки и се впускат да закусват. Има много, но доста дребни поради сушата тази година.
Долавям случаен разговор:
– Един път да стигнем Мусала, че да си запаля цигара. Горе на чистия въздух, супер... - казва момичето, а едно от момчетата добавя за секса, след който някои пушат и се чувстват щастливи.
Със сигурност тук се пуши, защото виждам на някои места хвърлени фасове на пътеката. Не съм привърженик на това да правиш буклук тук в планината нищо, че след време той ще се разпадне. Но прави впечатление на чужденците, които се чудят на лекомислието ни. Най- чистата планина преди тридесет години в Европа сега е обърната с грубо отношение, което е немислимо за разумните хора дошли на въздух макар и разреден тук.
В ред на тия мисли стигаме до едно възвишение, където има импровизирана пейка направена от скален къс.
Правим снимки за спомен и малко по нагоре пред щурма на връх Алеко, Диана спира за почивка. Аз естествено обзет онт мисълта за покоряването на върха оставям раницата си при нея.
И изведнъж се превръщам в пишман турист с чантичка през рамо. Хапвам в движение сандвич и пия вода по каменистата пътека, която води нагоре покрай връх Алеко. Когато го наближавам, съглеждам трима, които правят снимки за спомен горе. Изчаквам търпелив моя момент и вече съм горе, където ме посреща с погледа си табелата на която е изписано името на връх Алеко и надморската му височина 2713 метра. Правя някои видеа на околните върхове. Първият вляво едва надзърта и е Шатър, следва Дено, Иречек, Малка Мусала, Мусала 2925 м. н. в.,и връх Людмил Янков.
На връх Еверест в Хималаите се стои едва десетина минути. Повече е убийствено за алпинистите. Но тук на връх Алеко макар и разреден въздухът се диша. Хапвам и другия сандвич с пиле и глътка ракия ме ободрява. Изсипвам от нея на камъните, където стои табелата с името на Алеко. Правя го с мисъл и убеждение за тези приятели, които вече не могад да изкачат върхове...
Тъжно, но животът дава, обещава и накрая си взима всичко с лихвите...
Тръгвам по обратния каменист път надолу, където ме чака Диана. Срещам чужденци по пътя си. Те ми се усмихват на поздрава, но не казват нищо. Явно трудност срещаме и от двете страни. Аз бъбря на български, те на английски.
Убеждавам ги с думи и ръкомахане, че съм пишман планинар и дори им показвам торбичката за потвърждение в ръката си. Те са учудени, нямам раница, екипировка също, а само крака и хъс за ходене...
Разминаваме се с усмивки за довиждане и скоро стигам убежището- малък каменист връх, откъдето се виждат долу Мусаленските езера.
Поемаме леко изморени надолу, където преди малко имахме смелост да се изкачим тук на гости на скални птици, които изплашени от нас излитат бързо и се стопяват в небето.
Срещаме младо момиче също тръгнало в грешна посока. Търси хижа Мусала през Алеко...
Връщаме я успешно по ски пистата на Маркуджика като и показвам с ръка пътя долу.
Наближаваме връх Ястребец, откъдето хващаме лифта за Боровец. Град Самоков се вижда в далечината, в близост до нас е връх Соколец и връх Иванов Камък. А в далечината пред нас язовир Искър. Снимам и Боровец, който надзърта отдолу към нас и сякаш ни вика:
– Прибирайте се! Време е за вкъщи!
Не съм съгласен, но времето напредва , а автобусите имат едно качество никога не чакат закъснял пътник.
Взимам си довиждане с Диана. Тя остава вв Боровец, а моя милост покорил за трети път Връх Алеко поемам с автобуса към град Самоков.
В. Софин
