Недовършена история
Някои върхове ще останат не изкачени -
любовни мъки, истории недовършени.
За теб и мен мигове от времето пестени
едва ли ще бъдат от някого разказани...!
За морето, брега - шумът тих на вълните;
съкровени спомени за порив от небето,
когато мил, красив изгрева на дните -
пристигаше за нас с любов в сърцето!
В. Софин 07.09.2026год.
На върховете брат
Когато планините те викат;
когато небесата зоват -
ти тръгваш, защото те искат:
върховете на които си брат!
Градът сив с поглед те мачка
небето пък дарява - кураж!
За вятър изкушаваща плячка -
на планините верен си страж!
Тръгваш смел и връщане няма -
болката в душата притиска...
На път поемаш за битка голяма -
последна живота дето ти иска!
Когато върховете те зоват;
когато небето ти дава кураж -
ти тръгваш, защото си брат
на планините дето си страж!
В. Софин 31.08.2026год. НА НИМСДАЙ ПУРДЖА
"Ако обаче ми предоставеха избор дали да умра бавно и мъчително от старост, или да издъхна по време на експедиция или мисия, отговорът би бил ясен: определено бих избрал второто. Не се боях да загина в планината; предпочитах да изгоря със стил, отколкото да гасна тихо и кротко."
НИМСДАЙ ПУРДЖА
АВГУСТОВСКИ РОЗИ
Красиви августовски пъпки цвят
жълти, розови, пъстри и червени
отцеждат последен летен аромат -
рози за нас разцъфнали късни!
В края на август любовта им тъжна
пристига за сбогом за всяко лице.
Сякаш и последната роза е длъжна
да разбере болката на нашето сърце!
В. СОФИН 30.08.2026 ГОД.
Мисля за теб
Дали това е любовта?
Мисля за теб!
Нощем сънувам степта
в нея самотна си ти...
Дали това е сърцето?
Мисля за теб!
Виждам сутрин морето
в изгрев самотна си ти!
Дали това е съдбата?
Мисля за теб!
Сребърен път на луната
стъпки, в които си ти!
Дали това е любов!
Мисля за теб!
Звездите, небесния свод
и време без пощада и ход!
Далече нейде си ти!
Аз съм тук и ме боли!
в морето плуват мечти
нашите, в тях сме аз и ти!
В. Софин 29.08.2026год на В. Б.
Светлината на върха
Облаци виснали над планините
подпират чела сред скалите стари,
които заедно като обични другари
все още дишат въздуха на дните!
Показни мълнии светнали очите
борят с грохот мокрите върхари,
които в ужас обзети от кошмари
ронят сълзи в помощ на скалите!
Болката в гърдите тихо се разтяга
сърцето за любов още се измъчва.
Светлината, която то сега излъчва
е за върха, който с обич ми помага!
В. Софин 27.08.2028год.
Вкусна супичка
Самичко насред оврага,
където сянка се протяга
не тъй както му приляга
тялото ми взе да бяга!
Хукна смело без да се обръща
с мисъл стигнала го вездесъща -
отказа петите изобщо да ги връща
при жена ми в родната и къща!
Между чука и острото на сърпа
в наковалня, която ме придърпа
внезапно тялото ми вдигна кърпа
при мама вкусна супичка да сърба!
В. Софин 25.08.2026год.
