ГЛЪТКА ПЛАНИНА В ЖЕГАТА

 

В МАЛЬОВИШКИЯ ДЯЛ НА РИЛА!

ЗАПОМНЯЩ СЕ ПОГЛЕД ПРЕЗ МАЛЬОВИШКИТЕ ВЪРХОВЕ НА РИЛА

 

РИЛСКА КРАСОТА!

Преход оставящ вкус в устата

                                                                                   

                 

Преход който оставя вкус в устата

   Деветнадесети август оставя особен вкус в устата на планинаря или желание да се избяга от жегата в лоното на Рила.

   Без особен подход, но с малка раница на гърба и огромно желание тръгвам  на поход в Мальовишкия дял на Рила планина.

Всъщност Пежакът на сина ми тръгна неподготвен, но успява безпрепятствено да ме стовари на  Меча поляна, откъдето започна моето малко приключение.

  Миналата година не успях… Но не, защото не бях подготвен. Здравословни проблеми спряха тогава септемврийския ми полет към върховете. И по-точно тогава спря ме „Камилата -2621 м. н. р.! Това е майтап, но всъщност си беше истина.

  Тръгвам точно в седем и половина сутринта. Двама млади  явно двойка ме задминават. Поздравите са задължителни или необходими, защото създават вяра, че светът не се е променил толкова много.

  Пия хапчета в движение. От тия задължителните „бонбонки“ за кръвно и разреждане на кръвта. По пътя, който си личеше не по друго а по снощни паднал дъжд. По него не срещам или не ме задминават други туристи. Поздравявам ентусиастите събрали се на хижа „Мальовица“ за кафе и закуска и продължавам към връх „Камилата“ Поне така си мислех в началото докато нещата не се объркват или аз просто не се ориентирам навреме. Може би и снимките, които не спирам да правя ми поднасят студения изтрезвителен душ, който ме обсипва после…!

Минавам покрай скалата, където паметни плочи пазят спомена за туристи и алпинисти, и герои, някои , от които са загинали тук и вместо да премина река Мальовишка верния мой път, който трябва да следвам, продължавам напред. Стигам до мястото откъдето започва щурма към Еленино езеро втория праг, където  спирам за кратка почивка с кафе, което раницата ми благосклонно бе решила да вземе за мен.

Джиесемът ми почва да звъни настоятелно. Вдигам и разговарям с приятел. През това двама чужденци… Абе аз ги усещам по говора. Прозвучават в ушите ми като германци. Задминават ме без да кажат и думичка. Когато няколко пъти после се връщат към мен и после нагоре към върха се споглеждам озадачен. Дали пък не си правят тренировка!? Адаптиране към височините като при изкачване на Еверест в Тибет!?

Усмихвам се, това ми и трябваше като стимул, и после пак тръгвам вперил очи вляво. Натам погледа ми не престава да търси, да рови пътя към заслон Бак, който бях подминал заслепен от алпийската красота пред мене.

   Усещам, че нещата не са така, но това не ме спира да се нося напред на гребена на мечтите.

Абе ще изкача връх Камилата, дори ако трябва преди това да видя Връх Орловец, защо не и другия Ловница!?

 С тази внезапно никнала мисъл продължавам по- зимния маршрут към начупения гребен на Петлите. Малкия и Големия… На места купчинки с камъни коригират посоката ми. Виждам стадо кози, които бързат да избягат, но не и от фотоапарата ми запечатал срещата.

    Когато стигам горе прозореца пред погледа ми блясва далечна, но напълно реална гледка към Рилския манастир. В западния гребен на Петлите се издига урвестият Елени връх – 2654 м. н. в.. Той се спуска с отвесни откоси  на юг и изток към долината на река Рилска. Името на Еленин връх е старо и свързано с неговата някогашна украса – елените. Те са изчезнали, но върхът за благозвучност е започнал да се нарича така.

Оттам естествено се вижда Рилският манастир. От край време той е увличал с гледките си видният тогава за времето си немски географ Хенрих Барт / през 1862г./, бележитият швейцарски психиатър и ентомолог Август Форел /през 1991г./, хърватският биолог Йосиф Панчини /през 1882г./ и една представителка на науката – англичанката Мари дьо ла Никол – ентомоложка, която изкачва върха през 1899 г. на 70 -годишна възраст. На Еленин връх са се изкачвали и много наши учени: Георги Златарски /през 1883г., Д. Илков, А. Тошев, В. Давидов и други. Освен тях гости на върха са били и писателите Захари Стоянов, Алеко Константинов и Иван Вазов, който изля възторжената си обич към Рила с цикъла си : „В лоното на Рила“.

Всички върхове в алпийската част на Мальовишкия дял са с надморска височина 2650 м. н. в.

Моята посока обаче е наляво покрай Петлите към връх Орловец 2686 м. н. в.

Предстоеше ми сериозно изкачване в местност, където пропастите ме гледаха право в очите и се чудеха на ентусиазма ми.

За момент се усетих като герой на Майн Рид от „Пълзачи по скали“. Също като тях пълзях.. Всъщност стъпка по стъпка все нагоре, откъдето иронично ме наблюдаваше връх Орловец.

От Прозореца на юг се спуска стръмен каменист улей, наречен Синия улей, вляво от който се издигат връх Иглата и огромния масив на връх Двуглав.

Западно от връх Орловец са скалите покрай, които минавам Големият и Малкият петел.

Успявам със силата на волята да изкача най- после първия… И това е Орловец 2686м. н. в. От тук се открива обширна панорама за очите. Връх Мальовица, Еленин Връх, Петлите, иглата, Двуглав и Злият зъб. И за да завърша обиколката впечатлила очите ми там са и връх Ловница, а малко по- наляво връх Камилата. На това място правя снимки и кратка почивка за глътка вода, която в горещото време е като манна небесна. Под еуфория на  чувствата не огладнявам. Насила хапвам две кифлички със сирене и тръгвал полека по каменистата пътека към прозореца, който вляво пак води до заслон Бак. Вдясно между Орловец и Злият зъб е превалът Синия улей- високо тясно седло, през което минава туристическия път за изкачване на Злия зъб. Впечатлен съм за сетен път от алпийската красота тук. Злият зъб, Двуглав 2605м. н.в., Иглата.

    Минавам под връх Злият зъб, който е висок 2678м. н. в. в посока връх Ловница 2695 м. н. в. Югзападния съсед на Ловница е връх Злия зъб. Суровият облик на върха, отвесните му стени и приликата с гигантски зъб са решили сполучливо въпроса за името му. От Злия зъб на юг към долината на река Рилска се спуска стръмен скалист ръб, върху който се открояват отвесните стени на две малки изострени връхчета. Заради страховитите пропасти под тях и островърхия им вид са наречени Дяволските игли. Друг скалист ръб свързва в южна посока Злия зъб и връх Двуглав 2605 м. н. в. Темето на върха  съставено от силно изветрели гранити, е разядено от ерозията и в профила на върха се очертават две глави. Югозападно пък застрашително гледа туристите Иглата – една добре заострена и непристъпна от всички страни „игла“.

Слизам по сипея надолу, който води към заслон Бак. Но вместо там завивам наляво покрай Злият зъб под, който многобройни островърхи разхвърляни от природата камъни се опитват да спират  пътя ми. Не успяват, защото спасителна пътечката към връх Ловница ме спасява. Тръгвам по нея право нагоре. Името на върха е със стар произход. Споменава го още Хенрих Барт. То е останало от богатия дивеч, намирал убежище на това място. Северозападен съсед пък на връх Ловница е точно „Камилата“ към, който неистово през целия ден се стремях. Злия прелез разделя Ловница от връх Злия зъб.

Пътьом снимам впечатлен далечната долу Кирилова поляна и пропастите откъм страната на Ловница, от връх Двуглав и Злия зъб.

Успявам да се задържа горе. Отново снимки за спомен и поглед към връх „Камилата и връх Попова капа.

Пътят води по билата към Страшното езеро, но аз се връщам към така желания връх от мен Камилата2621м. н в.

Пия вода и тръгвам но не по пътя а направо надолу по- ръба, където многобройни камъни препречват пътя ми към връх Камилата.

И тук…

Следва продължение:

В. Софин. 21.08.2026год.

 

Угрижен ръмжа -хумор

 

                                                                  

Угрижен ръмжа

Докато безгрижен си лежа

сънят у мен взе, че натежа

със следната измислена лъжа

все пак май налага се да спя!

.

Докато недоволен ръмжа

до мен обстановката се нажежа

с политика, която не издържа

с взимането на властта -

от мойта скромна госпожа!

.

Докато пия алкохола от боза

нямам нужда от мляко на коза,

която аз да храня със трева!

.

Докато крещи ергенът в мен

не миг, не час, а всеки ден,

едва ли ще имам нужда от жена,

която ще поиска от мен цена,

която да платя за измислената 

от нея –"свобода"!

.

Докато слушам пропаганда родна

върви реклама за изборите модна,

за това, кой какви парички ще даде;

за да може после да усвои, краде -

да изгради империя - изгодна!

В. Софин 

ДНИ НА КОЛЕНЕ

 

                                                                          

ДНИ НА КОЛЕНЕ

Щастлив бях, ала живота

младостта без жалост ми отне.

Годините натежаха в неохота -

преброени дни на колене!

Изморен отказах не един

полет неосъществен от мен.

Виждах се на връх Калин

кацнал там в изгрева на ден!

Зяпах остарелите павета

годините не им личаха...

Вгледах се със мъка клета

липсваше ми тяхната утеха!

На халос

 

                                                        

На халос

Докато Вуте търсел в зор гадта,

Геле умен раздвижвал кръвта

на кака Пена в сеното вечерта,

където отвън с пушка във ръка

пазел Вуте на любимата честа!

Дебнел там той до ранните зори

докато Геле решил да си върви.

Успял да щракне с пушката дори,

но не видял Геле хитър да кърви -

на халос Вуте гръмнал във зори!

В. Софин 15.08.2026год.

Когато котка ти пресече пътя

                                                                 

                                            Когато котка ти пресече пътя

         565 отдавна беше в тоя занаят. Никога дори и при най сложните случаи той не отхвърляше поръчки. Вярно беше и другото. Никога не взимаше повече от това, което клиентът като трудност му предлагаше. Понякога сумата беше символична, други път стигаше до петстотин хиляди във валута. 

Беше се задържал в занаята там, където много други се проваляха, защото спазваше правила, които сам беше измислил. Никога не извършваше убийство втори път, ако случайно се случеше да пропусне мишената. Той не пропускаше, но когато на човек котка му пресече пътя не се знае, какво можеше да се случи.

Тези негови принципи го спасяваха и му даваха сигурност и вяра, че е неуловим.

Етиката, която спазваше беше - никога два пъти в опит да ликвидира мишената.
С изградена мрежа от шпиони наемният убиец разбираше, къде имаха нужда от такива като него. Лично никога не се срещаше с клиента. звънваше от предплатен телефон, който след разговора веднага изхвърляше. парите директно вкарваше в банка, където ползваше фалшива самоличност.

Това го спасяваше от неприятни изненади или от котки, които да му пресекат пътя.

    Наскоро бе се свързал с клиент, чиято мисъл  да вземе пари от голямата застраховка на съпругата го измъчваше денонощно. не устоя на изкушението. Отдавна мечтаеше за нова кола. любовница виж си имаше. Тя го притискаше да се разведе. Между двата огъня, той избра да изгаси живота на съпругата си. Проклетата жена макар, че се опита да я отрови, не успя. затова решително взе мерките за да избегне нов провал.

  565 отначало не се беше съгласил, но както се казваше в медиите, всеки си има цена. сключиха сделка за милион в Евро. добра сума, която щеше да осигури на убиеца няколко години почивка. Макар, че никога нищо не се знаеше. Всичко зависеше от цената и изкусителното предложение.

    Августовската жега предлагаше добра опция за нападението, което 565 предвиди.

Доброто разположение на стаята, където спеше мишената. На първия етаж при това прозорец с мрежа за комари отворен денонощно също спомогна за покушението.

        Клиентът си беше уредил алиби. Сестра му и зетят бяха на гости.  Нямаше как съпругът да е в стаята при съпругата, защото тази вечер той бе намерил място при роднините. Спеше в съседната стая, когато 565 удари.

    Прехвърли се без усилие на терасата и дори влезе през вратата, където жертвата на има Сияна се опитваше да спи. опитваше, защото августовската жега не даваше възможност на нощта да донесе хладина.

  Никой не подозира, какво го очаква в миговете живот. Сияна помисли, че сънува. Мъж облечен в черни дрехи с маска влизаше през вратата на стаята, където тя лежеше с мисълта, че жегата не дава възможност за заспиване.

 С мълчание, което трябваше да се спазва, ако искаше да успее 565 пристъпи към леглото и стисна за гушата  жертвата.  Работеше с ръкавици. Сияна започна да се предава. Никой не може да устои на силни мъжки ръце, независимо за какво става дума. Дали за любов или убийство няма значение. Жертвата подбели очи. И когато тишината благосклонно се включи в помощ на 565 внезапно се чу остър котешки крясък. Два котарака намерели място под терасата на жертвата оспорваха територията си. Това като цяло не впечатли 565, но когато вратата скръцна без да се бави за миг дори остави Сияна и бързо като призрак изчезна през балконската врата. Прехвърли се през терасата и котараците оспорващи терена побързаха да изчезнат. Хукна и той. За малко да се сблъска с котка, която рязко пресече пътя му. Котка, която явно беше следила с интерес спора на двата котарака намерили място под терасата на Сияна.

     Наемникът, нямаше време да реагира. 

    Котка, която ти пресича пътя, е знак, че нещо се е объркало. Нещо, което даваше шанс на жертвата. Или може би създаваше решителност на съпруга, който искаше докрай да се развият в негова полза нещата.

    565 отказа решително новите опити да го включат в нов опит за покушение. Просто прехвърли убийството на конкурент. Уви! 765 не успя да се справи. Защо ли? Отдавна заподозряла съпруга си, Сияна организира спасението си.

Интересното беше, че тя беше успяла да наеме 565 като оферта да ликвидира съпруга. Този път нямаше котка, която да пресече пътя на наемния убиец. При това той извърши убийството далеч от къщата. С джипа си пресече пътя на излизане от града на съпруга, който в тоя момент се опитваше да организира новото си алиби.

За да избегне сблъсъка рязко колата на жертвата се отклони от пътя и се блъсна в едно дърво. Изучил добре навиците на съпруга, 565 знаеше предварително, че той не слага никога предпазен колан. Удобно, но трябваше да провери и пулса на жертвата. Ако съпругът беше жив значи сделката отпадаше. Помогна си ефикасно с вещество, което не оставаше следи в кръвта на жертвата. Инжектира подходящата отрова, която спираше ударите на сърцето. После развеселен, че беше успял безпрепятствено да извърши убийството се обади анонимно на 112 за да съобщи за катастрофата. Така де, Сияна трябваше да разбере и 500 000 хиляди Евро щяха да влязат в сметката му.

 И понеже беше честен се обади и на конкурента - 765, за да го предупреди, че парите, които щеше да спечели от клиента си са загубени. За негова изненада убиецът не му отговори. Той беше зает с гушата на Сияна. Справи се безупречно с поръчката си. 

  Лошото в случая беше, че и на двамата убийци котка пресече пътя. Две жертви, една нощ и без да успеят да вземат хонорарите си за извършените убийства.

     Човек никога не знае, когато котка му пресече пътя дали е на добро или пък зло. Но никога не е късно да изпита съдбата, която щом го хване му пресича като черна котка, пътя!

В. Софин 13.08.2026год.