Алкохолът ме обича
Не зная защо ли я обичам!?
Но вечер често предпочитам
към нея нежно да се стичам -
спасител, ракията наричам!
Лишава ме от трудно време.
Без трънен, пътя ми показва.
Силна, спасява ме от бреме,
което често мислите нагазва!
Узнах защо ракията обичам!
От нея вечер щастие извличам.
Сутрин с главоболие отчитам -
зелева чорбата, предпочитам!
В. Софин 31.05.2026год.
Кажи ми Боже
Кажи ми Боже, който си направил от кал мъжът и жената
защо измислил си алчните, дето правят бизнес със войната,
която не дава радост, щом не увеличава на всекиму парата?
Кажи ми Боже, който си създал раят да има я земята,
защо измислил си хора дето бива ги само със лъжата,
която не дава усмивка и любов на всекиму в зората?
Кажи ми Боже, който дал си любовта да има го живота,
защо решил си, че човекът знае как с ума си да живее
когато неразумно, себеподобния - определя като скота?
Кажи ми Боже, докога ще мислим само за парите,
когато има ги за всеки нас по нещо от звездите,
които дават ни възторга, любовта да сме с мечтите?
Отговорът на Бога е за всеки нас в сърцето,
което освен да люби, научено е и да мрази,
но, било у нас добре да не забравяме детето!
В. Софин 30.05.2026год.
ОКЕАН ОТ КОРАЛОВИ ОБЛАЦИ
Небето е океан от чувства, които се носят между коралови облаци.
.
Вечер, когато огладнея със сън се старая да съм хранен.
.
Ако нямате кръстословица, то вземете такава вече решена от друг.
.
Две дини под една мишница. Спите, но не знаете, че хъркате!
.
Наркотикът спокойствие не дава, защото с пари се забавлява.
.
Нещата не са така, въпреки, че изглеждат именно поносими в едно общество на, което изобщо не му пука за другите хора.
.
Не искам да ме помнят. Просто нека да помнят преди да приемат фалшиви новините излъчени в новото време, което диктува живота.
.
Когато има причина, съществува и обстоятелство, което прокуратурата отминава, защото не я касае.
.
Самоубийството не е решение. То е сбор от решения, които властта е закъсняла да вземе, гласува, приеме и осъществи.
.
Всеки е герой, стига да забрави злодея, който живее в него.
В. Софин 29.05.2026 год.
Не можем да се понасяме
– Кога изобщо ще се научим да се понасяме... - ядосан пенсионер гледа обвиняващо цените в МОЛА.
– Моля!? -отвръща в близост до него двадесет и петгодишна хубавица. -Вие господине може и да не се понасяте... Но аз, се понасям. При това много добре... Даже превъзходно бих, казала.
– Ех, младост, младост...! - клати глава възрастният човек. Брои с трепереща ръка стотинките си, или центове за кофичка кисело мляко, докато младата госпожица лишена от скрупули, взима скъпа козметика платима в Евро.
В. Софин
Меча среща
.
По пуст път аз, вървях
тиха песничка си пях:
"Къде ли всъщност бях?"
сам самичък в гора без страх!?
Докато под нос тихичко шептях
изведнъж на пътя аз съзрях
мечок рунтав, слушащ ме с захлас.
Щом видя ме и надигна глас -
изръмжа, замечтан с екстаз:
"Виж ти, за зимата запас
подкожна ще натрупам мас!"
Уплашен аз, вече не вървях
хукнах бързо - смел без страх...
У дома чак щастлив се спрях!
В.Софин
Неграмотните плащат сметките
Двама непознати случайно се срещат в кръчма. Сядат на единствената маса свободна в заведението. Решават да си разделят масрафа и затова поръчват заедно бутилка ракия.
Носят им я. Но чашите още ги няма. Пешо пие, но не направо от шишето, а изважда от джоба си скрита чаша, отсипва и пробва голямата си глътка. Недоволен от действията му Геле му задава въпрос:
– Какво образование имаш?
– Висше! - отвръща Пешо и надига чаша с ракия за сетен път.
Ядосан от видяното Геле повдига шишето отпива и пуска традиционния въпрос задаван често в кръчма:
– Ти мене уважаваш ли ме?
– Не...
– Защо?
– Защото имаш образование нисше.
–Как така!? - чуди се Геле, откъде е разбрал Пешо, че образованието му е, основно.
– Пиеш направо от бутилката. Тя не се разтяга, брат. Седемстотин грама са си седемстотин...
Виж мен! Винаги в готовност и с чаша подръка, която изкача при всеки удобен случай.
–Това разтяга ли ракията в шишето? - пита Геле неразбиращ доводите на висшиста.
– Да кажем, че просто ги намалява, защото вместо у мярката пиеш извън нея...
–Какво ще рече това? - чуди се Геле, но Пешо е категоричен:
– Това ще рече, че ти поръчваш ново шише с ракия за справедливост и понеже нямаше чаша, плащаш и сметката накрая...
– Това пък, защо? - диви се все още не разбрал доводите на Пешо, Геле.
– Защото, брат нямаш образование, затова! Ако имаше честно щяхме да разделим масрафа. Но при това положение плаща нисшият... Не мислиш ли? В казармата кой плащаше за грешките на офицерския състав?
– Не помня. Това беше отдавна. -чеше се сякаш ухапан от комар, Геле.
– Ти не помниш, но плащаха войниците. Тия дето стояха в окопите при дъждовно време; мръзнеха зимно време на палатки при така нареченото тогава, военно обучение... И знаеш ли, кое беше най- тъжното?
–Кое? -мае се още главата на Геле. ДВали от ракията или размислите никнали внезапно в неуката му глава-
– Това че, всички го знаеха, но нямаха силата и възможността да се противопоставят.
– На кое? - Геле още не съзнава, с какви думи е обработван от Пешо.
– На това, че друг тогава, командваше парада. Друг решаваше вместо тях, кой - къде!
Неграмотните винаги плащат сметката! ЗАПОМНИ! Без изключение в кой момент! ВИНАГИ!!! Радвам се, че бях полезен с лекцията, която ти, Геле приятелю нов, ще заплатиш, с почерпката на ракията, която поръчахме двамата с теб.!
Геле преглъща сконфузено последните капки от ракията останала в шишето. Все пак на село, а и в казармата някои бяха свикнали да пият направо от него. После примирено разклаща голямата си глава, че е разбрал Пешо и плаща сметката с последните си Евро стотинки. Просто не можеше да се съгласи с центовете. Не за друго, а защото му звучаха като цинтове в обувки, които някога беше носил в казармата.
В. Софин 25.05.2026год.
Търсене
Не я търся, но тя винаги ме намира, когато има нужда от мене.
/работата/
Търся я често, но тя отказва да се възползва от мене.
/почивката/
Търся отношение, но то винаги ме отбягва, когато имам нужда
от него.
/парите/
Търся интерес в буквите, които винаги да откликват на
молбите ми за приключения.
/книгите/
Търся възторжените думи, които да изпълват сърцето ми с любов.
/поезията/
Търся я, но не я намирам вече на шейсет.
/младостта/
Търся често смисъл, но не го откривам бързо и се питам,
защо?
/живота/
В.Софин 23.05.2026 год
