ИРОНИЧНО ЕХО

вторник, 7 април 2026 г.

КЪМ ТЕБ ЛЮБИМА

Към теб любима

Сутрин слънчево личи

твоят поглед над морето.

Хваща той изгрева с очи

и влиза ми в сърцето!

Сутрин усмивката сияе

твоята, уловила морето.

Вятър в косите ти играе

с болка дето е в сърцето!

Далеч на корабче в морето

сълзите на любовта ги има.

Пътувам със сърце отнето

към брега, към теб любима!

В. СОФИН 07.04.2026ГОД.

НА ИВА

Какво безгрижие... Млад бяхте. Не ви пукаше от нищо. Никой не можеше да ви обиди без да пострада. Бяхте спокоен. Но както казват някои всичко е временно. както живата. идва и внезапно угасва като догоряла лоена свещ.

Усещате се вечер. Някои неща ви убягват. Други идват за да смущават нощем съня ви. Вашият някогашен спокоен сън. Сега вече нямате такъв. Броите миговете, а отвън остава тъмно. Лошото, е че дори да заспите някой идва. Бърка със студена ръка под постелята ви и вие ококорвате очи. Палите лампата в стаята, където някой прави опити с вашия сън. Няма никого. Гасите лампата и отново лягате. Започвате отброяването като си мислите, че сънят е наблизо. Уви! Някой отново протяга студена ръка и пак ви хваща. Неприятно. Ставате, палите осветлението. Нищо.

Решавате да ползвате таблетки за сън. Опитвате като се молите на всевишния да помогне. Заспивате, но бързо се събуждате. Някой пак бърка със студена ръка под постелката и ви хваща за крака.

Търсите психолог, който ви изслушва. Дава съвети човекът, но въпреки, че следвате неговите правила пак се будите нощем. Някой идва. Чувате в просъница стъпките му. Бавни съсредоточени те спират до леглото ви. Отнякъде изниква ръка, който се пъха под постелката и ви хваща за крака със студените си неприятни пръсти.

Ставате. Палите лампата. Пак нищо. Навеждате се. Търсите под леглото. Обикаляте стаите. Дори надзъртате в хладилника, откъдето в изпотено стъкло към вас гледа полупразна бутилка ракия. Пълните чаша за успокоение. Леко изтръпнал от алкохола, лягате пак. Тъкмо затваряте очи и се молите в тишината на мрака за сън и той идва. Тази нощ успява няколко пъти, като все ви хваща с ледени пръсти за крака. При това само за десния. Левия е спокоен, но десния няма сън. Вашите очи също не се затварят.

Знаете, че така дълго няма да изкарате. Но още не сте се примирили с положението. Отивате на лекар, който ви праща за изследване. Вече сте експеримент. Трябва да сте търпелив. А има ли търпелив експеримент?

Резултатите от кръвната картина излизат заедно с другите на урината.

Този, който идва нощем по никое време и ви хваща за десния крак, не е страхът. нито пък някакъв си призрак в бяло. Този, който идва в късна доба със студени ръце се оказва просто болест. Подаграта, която хваща без милост ходилата ви с ледени пръсти и болката от залавянето не дава на съня да дойде при Вас.

Знаете, че така ще бъде от сега нататък. Какво пък. Той или тя идва нощем при покой. Когато сте се отпуснали броите овце, стискате очи и се молите за сън. Понякога идва чак на зазоряване. Идва но, някой там дори в началото на деня дебне. И ръката му безкрайно неприятна ви хваща за десния крак. Няма измъкване. Няма пощада. Няма сън!

В.Софин 07.04.2026год.

понеделник, 6 април 2026 г.

ПОСТРОИХ "КЪЩА"

Построих "къща"

Налагаше се спешно да изградя къща. Замислих се, откъде да я почна!? Явно не можеше отгоре от покрива, надолу? Принуден хванах основата. За да е правилно изградена ползвах ум. Да ама как да стане? Дали с рендосани греди или пък да изкопая и налея бетон? Искаше ми се всичко да бъде преценено до най-малката подробност. Разчитах на здравината в мозъка си. Исках да бъде кратко, ясно и точно. А защо не и дълго? Да но прекалено дълги основи ме обричаха на забавяне. Сградата, която исках да изградя трябваше да е малка и удобна за целите ми. Бях се прицелил високо. За първи път заедно с други строители щях да изграждам къща. Всъщност всеки сам за себе си трябваше да я създаде самостоятелно и без външна помощ. Всъщност щеше да има съревнование. Щяха да раздават награди. Мислех си, защо пък тоя път, аз да не я взема. Досега не бях участвал, а и ми беше интересно. Строихме се всеки с подходящ инструмент. Всички готови за старта. Всеки искаше да изгради правилната конструкция и да направи привлекателна фасадата на къщата.

Бях направил основата. Работех по етажа.Чоплех с инструмент излъчването, което беше толкова романтично, че виждах Жулиета на балкона и Ромео застанал долу в основата на колене.

Налагаше се да приключа бързо. Времето напредваше, а още не бях стигнал до финала. Покривът наклонен или как да стане?! А с керемиди обикновени, железни или битумни?

Бях доволен, че му хванах цаката. Приключих със строежа. Дори романтичната преграда направих достъпна за Ромео. За да може да се съберат заедно с Жулиета.

Огледах с критични очи, постройката. Бързо извадих излишното, но оставих достатъчно елементи за да стои прилично . Изглеждаха, и сградите на опонентите бяха красиво построени. Имаше комисия, която щеше да решава. Кой как се е справил със строежа. Какви материали бяхме използвали, и дали не бяха прекалено дълги. Всеки от нас трябваше да построи разказ. Малък, къс разказ. Всички писатели участвахме в конкурс за най-добър и кратък разказ. Сюжет му романтичен, предизвикателен и интересен. Толкова добър, че да участва в чужбина и да представи страната ни. Нашата родина, която имаше нужда от чист въздух и сграда застроена на място, където нямаше нужда от войни, а от ЛЮБОВ, която трябваше да каже всичко...

Успях! Всъщност дисквалификацията ме хвана.

Бил съм нов едва прописващ писател. На никой неизвестен. В провинцията ме знаеха, но уви горе в "Перото" никой не подозираше за съществуването ми. Връчиха ми грамота, поощрителна награда за разказа, който бях построил като КЪЩА. Добре и с чувство написан.

Знаех си, аз! Че кой ще ме избере мен, никому неизвестния? Не ми бе повод за оплакване, а всъщност за написване на кратък, РАЗКАЗ.

В. Софин