понеделник, 5 октомври 2026 г.

В неделния ден

                                                                   



В неделния ден

          Двама приятели седят в беседка в центъра на града и си пият ракията скритом от шише за безалкохолно. Не ползват чаши да не би някой случайно не реши, че подлежат на проверка и да ги изпее на полицията. Гошо мърмори недоволно и се оглежда сякаш ракията, която пият с Ванче е крадена.

– Едно съм научил за страната ни. Щом са казали веднъж, че ще слагат глоби за ракията, не само ще сложат, но и в магазините със сигурност ще я увеличат.

– Така е, братовчед. Казаха, че няма да вдигат цените, а виж всичко е литнало нагоре и не иска да се приземи долу...

– Не се посвениха да посегнат и на децата... - мърмори Гюро. В книжарниците книгите, тетрадките и консумативите са с такива европейски цени, че и заплатите не могат да ги платят. 

– Добре, че още телефоните не са спрели на децата. Иначе на училище с една тетрадка и молив за по евтинко!

– Доживяхме лоши времена, Ванче! Пипная акциза за ракията, пипная и на децата книгите.

Дори си позволиха да съберат подарени средства за изборите на президент, но откъде!?

–Ясно, откъде, братовчеде. Ако не крадеш, няма пари. Ако не умееш да пренебрегваш законите пак няма пари...

– До но нали така ще те хванат? -пита Гошо, Ванче.

– Абе говорим за управляващите. Тях и огън не ги гори, та закон ли?

– Аз се уплаших, че ракията...?!

– Какво за нея? Нали си я пием на ачик! Всеки минава от тука и какво? Пием безалкохолно.

–Абе не знам, но я виж оня там ни снима! - сочи с пръст Ванче един гражданин, чиито ръце държат телефон насочен към тях.

–Ей, какво правиш бе? - крещи на снимащия Гоше. - Що снимаш?

–Живеем в свободна страна - отвръща спокойно гражданина, фотограф.

– Така е, но ти гнидо ни снимаш без мое разрешение! - гневи се Гоше. Гражданина спокойно отвръща:

–Аз не снимам вас! Шишето, доказателството снимам и ръцете Ви, които го вдигат и си го подават.

–Че това престъпление ли е? - чуди се Ванче, а Гошо заканително върти пръст.

–Не е, но вие пиете ракия без да сте платили акцизния данък на държавата.

–Откъде знаеш? - чуди се Ванче, но гражданина отвръща:

– Знам я. Нали съм инспектор. Проверил съм данъчните книги, там ви няма.

– А ти откъде ни знаеш имената? -чуди се и Гошо.

–Снимките на профила ви ги има в интернета. Там стоят и имената, готови да ви предадат.

– Абе що говорим с тебе а не ти счупим главата - скача разярен Гоше, но Ванче го хваща за ръката.

–Чакай, полека, минава полицейска кола...

–Дека, бе!? - озърта се Гоше, а гражданина се подсмихва.

–Извиках ги да ви направят проверка.

–На какво бе! - псува Гоше гражданина.

–На ракията, разбира се...

–Те това е безалкохолно... -писука тънкия уплашен гласец на Ванче.

Гоше смелчагата, хваща шишето и го изсипва в близкия да беседката фонтан.

–Ще ме проверят друг път. Но тебе гнидо, я те запомних! 

Изчакват полицаите да слязат от колата спокойни, че няма за какво да ги арестуват. Старшията безапелационно вади дрегер и казва:

– Я да видим в издишания въздух колко промила алкохол има тука... 

– Ама ние не пием! - почти реве Ванче, изплашен.

– Това ще каже дрегера. Кой пил, кой не! - обажда се старшият полицай.

Гюро отказва да се подчини. Затова му слагат белезници сякаш е престъпник.

–Какви времена доживяхме брат ми... - обръща се той към Ванче. - арестуват ме за нищо....

–Не е нищо, а за проверка. - обажда се полицаят. -пиете на обществено място и то домашна ракия. Новия закон не е влязъл още в сила, но не можете на центъра да се издевателства пред всички граждани, които минават от тука.

– Те ти на свободна страна. Свободна друг път... -мърмори Гоше докато го набутват в полицейската кола. Ванче, който съдейства на проверката за момент е спокоен, но дрегерът го заковава. Арестуват и него.

– Ама аз господин полицай съм снощен, не съм пил сега - опитва той да шикалкави, но това не минава.

    Свидетелят доносчик вече успешно е изпратил снимките на двамата приятели решили в неделята да си пийнат от подарената им от друг приятел бутилка ракия. Уви не успяха да я изпият докрай, но законът ги закова. Успя не за друго, а защото за ракия няма прошка, а за кражба на много пари все е недоказано и никой не е закопчан за постоянно. Защо ли?

В. Софин 05.10.2026год.


Частичка любов

 

                                                                          



 

Частичка любов

Щастлив съм, че не ме признават;

това ми дава повод да се радвам

щом с красиви стихове успявам -

частичка обич от мен да давам!


Тъгата винаги пристига жалка

но щом сърцето щастие раздава

макар частицата ми да е малка

за други ведра любовта улавя!

В. Софин 05.10.2026год.




неделя, 4 октомври 2026 г.

Горещо сърце

                                                                

                                                         


      


Горещо сърце

Скални великани пътя следят.

Стъпки смели все напред вървят.

Раницата натежава - свършва денят.

Мрак се спуска - изчезва светът!


На върха вихрушка - сняг се стеле.

Очите хващат нишка дето се белее.

Луна прозира - вятър свисти и пее.

Туристът търси светлина - да оцелее!


Изгряват звездите, прояснява се небето.

Върхът напира - поздравява момчето.

Студът идва щипещ, измъчва лицето.

Капят сълзите - ликува горещо сърцето!

В. Софин 04.10.2026год.


    

събота, 3 октомври 2026 г.

Изборни закачки

                                                                        



ИЗБОРНИ ЗАКАЧКИ


Напред със зурлата,

когато мислим за халтурата -

да усвоим културата!

-

Строени под строй

преди първия бой

на изборите рой

от стършели - безброй!

-

Обещания с програма -

изборни пари с реклама

решават вота без драма!

-

 В Европа стачки -

при нас изборни закачки!

-

На всеки каквото се полага:

политик пари в джоб слага,

за изборите да помага -

на бедния удобна ръчица

за връчена му студена водица!

–

Нищо не се промени

пак ни хранят -

високи ЦЕНИ!

В. СОФИН 03.10.2026год.




На теория

 


                                                                 



На теория

Бих могъл да споря,

когато скапана теория

с която трябва да се боря

ражда новата история!


Бих могъл да сея

жито в нива на теория,

защото друго не умея -

зная само да мърморя!


Бих могъл да прося,

щом имам на теория,

колко пари да нося

с жената да не споря!


Бих могъл да не мога

ако нямам на теория

упование във Бога,

който дал е история!

В. Софин 03.10.2026год.






петък, 2 октомври 2026 г.

Кой си ти?

                                                               



КОЙ СИ ТИ!


        Витаеше страхът. Свещта в стаята догаряше. Сенките по стените играеха призрачно. Някой рисуваше в мрака. Вятърът отвън блъскаше по вратата сякаш искаше да му се отвори.

  На едно бюро останало все още цяло, обгърнато от паяжина, прах и боклуци седеше писател на изтърбушен стол останал реликва от миналото. За да бъде в тон с времето вместо да чука по клавишите на лаптопа той, държеше паче перо и се опитваше да напише финала на романа си. Имаше опит в тези неща. Знаеше, че за да се получи, да улови атмосферата на забравеното време се налагаше да потърси отговори. Такива отговори можеше да му даде единствено тръпката да се върнеш в старата бащина къща. Тази не бе неговата, но на известен писател, който беше написал няколко исторически романа.

   Да върнеш времето и да се потопиш в миналото не изисква само да смениш обстановката, но и да усетиш страховете, които са бушували в кръвта на пишещия. Този, който създава истинска история на бял лист; този, който рискува; който с риск да бъде арестуван за неправомерно нахлуване в чужд имот беше проникнал незаконно за да допише последната глава на романа си.

Да сложи точка. Лесно нали?

 Мрачна обстановка. Сам в изоставена почти разрушена къща. С паяци, мишки може би и призраци. Призраци от миналото, които заедно със сенките по някога чистите стени хвърляха спомени за едно време, което днес уви младите отричат.

   Това не пречеше на писателя да се подложи на мъчение. Да опита и се върне там, където нищо вече не е останало освен сенките. Сенките, които и днес смущават и ще продължат да плашат хората.

Витаеше страхът. Свещта в изкорубената стая догаряше... Един призрачен воин се материализира на стената току до писателя, който беше спрял за миг похода на перото си по-белия лист и усърдно размисляше...

Когато за миг се взря в стената оживяла устата му, която до преди малко бе затворена се обади:

– Кой си ти?

      Отговор нямаше. Мигът изтля заедно с последния пламък на свещта. Воинът за когото творецът пишеше изчезна сякаш никога не се беше появявал на сцената. Бил е някога жив. Вълнувал се е в битки, премеждия и може би е изпитал истинската любов? 
       Тези неща бяха убегнали от мисълта на писателя. Но ето, че сега бяха дошли от небитието; бяха тук и той се възползва. С помощта на електрическо фенерче и слава богу на перото, което още държеше в ръката си.

Финалът се получи страхотен. Може би никога нямаше да може да разкаже на читателите на какво се бе подложил за да стигне истината. Страхът се стичаше по гърба на твореца заедно с лепкава пот, но  именно той беше причината да успее.

     Да сложи точката. От тук нататък читателят щеше да определи съдбата на романа. На автора му стигаше, наградата. наградата, че е успял да зърне миг изгубен във времето. Миг, който и в бъдеще щеше да му дава крила за нови редове написани на бели листове, на които днес вече почти никой не пише освен може би децата в първия си поход за знание от буквите!

В. Софин 02.10.2026год. 

четвъртък, 1 октомври 2026 г.

Красив се раждаше денят

 

                                                                    


Красив се раждаше денят

Когато щастлив се раждаше денят

на брега морски с изгрева бях

в очакване на красив стих крилат

за безгрижен момичешки смях!


Сред вълните вятърът шептеше

римуваше - връхлиташе морето;

радваше със стих дето ме тешеше -

любов която ми вземаше сърцето!

В. Софин 01.10.2026год.

На И. Б.