Самотни реклами
Мечтая си за лепкава любов,
която лепне в длани потни...
Мечтая си за онзи вик и зов,
дето идва в утрини охотни!
-
Но будя се и липсва пот -
няма ги дланите охотни.
Телевизорът ме зяпа с ход -
рекламите му са самотни!
В.Софин 26.04.2026год.
Буйна самота
В сълзи протичат небесата.
Сърцата безмълвно спират,
защото в тях я има самотата
в която къщите сега умират!
-
Бавно нижат се дни студени.
Мъглата сива улици поглъща.
Пролетни чувствата са спрени
войната на омраза се завръща!
-
Легло бодливо отрежда ни съдбата.
Мълчим, търпим, но буйна самотата
пропуска сълзите горчиви по земята,
които мечтаят - търсят свободата!
В.Софин 26.04.2026год.
Търсенки
Всички движат си колата -
само аз мъча си краката!
пеш по пътека към гората!
--
Всички се радват на цената
само аз признавам си вината
зяпам привлекателни краката
на красива на пътя ми жената!
-
Не всички признават си лъжата
само аз с късички у мен краката
признавам, честно си вината!
-
Всички обичат си страната
само аз с история неосъзната,
харесвам Тръмп с войната!
-
Всички бързат за разходка
само аз със забавена походка
оглеждам, правя разработка,
как да возя тялото на лодка!
-
Всички мечтаят за парички
само аз за бабини терлички
плетени от нея, но не за всички,
за внука с усмихнати очички!
-
Всички търсят някаква изгода
докато аз във къщи мия пода,
за да бъда в крак с нова мода!
-
Всички търсят под вол теле
само аз залепил очното реле
търся не теле, а спор в меле!
В.Софин 25.04.2026год.
Свита капка
Ракия жълта вчера пих,
една капка взе, че ми остана.
Предвидлив в шкафа аз, я скрих -
капката за утре пожелана!
-
На заранта за закуска я потърсих.
Липсваше ракиена капката у кана...
През нощта някой в стъпки тих -
в корема си, бе свил я без покана!
В.Софин 24.04.2026год.
НЕ ЗНАЕХ ЗА МЪГЛАТА
Не знаех нищо за мъглата сива,
дето скрива вечерта красива,
когато идва студена и ленива
с цел светлината ярка да убива!
В. СОФИН
Не знаех, че съм толкова популярен. Уж се криех от светлините на прожекторите в мъглата сива, но те пак ме хванали...
Ранна утрин, докато разхождах тялото си с цел отслабване срещам непознат човек за мен. Взе, че ме спря и ми викна:
–Зная те тебе, ей... Зная, че ходиш без гащи!...
Сконфузих се, но намерих сили да се усмихна. Тъкмо отминавам, срещам друг. Пак непознат за мен. Викна ми:
–Зная те, теб! Познавам те отрепко такава!... Такива като теб дето отказват да бъдат ваксинирани до стената!
Откъде бешу разбрал, че не се ваксинирах срещу Ковид 19 е загадка за мене.
Сконфузих се, не казах нищо и го отминах. Крачка по натам и оп-па. Някаква непозната за мене госпожа. Взе, че се изплю пред мен. После ме почна с думи:
– Не те ли е срам бе, мизернико! Имаш хубава жена, деца като гълъбета, а залиташ у левото...
Попитах за кое "лево" става дума, а тя плю пак пред мен:
– Знам, че имаш любовница. Всичко знам и за подвизите ти, с нея.
Погледнах я. Аз не знаех, че имам юбовница. Но щом твърдят, че съм без гащи, неваксиниран и с любовница значи сигуно са прави. Но кой по-дяволите ме беше издал!?
Помня времето. Хм старото време, когато пак бях неудобен. Защо ли?
Ами защото, когато имаше манифестации у нас и те бяха задължители, моя милост носеше портрета на Ленин. Опитваха се разни манипулисти тогава да ме накарат да нося портрета на Тодор Живков. Отказах. Опитаха с Георги Димитров, пак отказах. Поисках Сталин. Казаха ми, че бил неудобен. Помолих за Брежнев, разрешиха...
В потока на мисли сега предизборно мечтаех за портрета на Путин. Пропуснах тоя на Елцин, защото ми бяха казали, че тоя бил пияница. Ами човека с петното - Михаил Горбачов? Не можело трябвало нашенец да бъде. Че, къде ги нашенците? Всички в чужбина избягаха. Останахме тука едни... Всеки знае за всеки по нещо, дори носи или не носи гащи, че и размера на сутиена сигурно на любовницата чужда знае с точност.
Определиха ме надъхани партии, че бил съм Путинист. Русофил, който трябва да бъде изправен пред стената и разстрелян. Опитват се да ме убият с думи, но няма как да знаят, че по времето на Соца, пардон социализма бях определен като анархист. Ами, казват сега: "Путинист, си ти гнидо не крий!"
Щом народа го иска, защо пък да не бъда. Ами избраниците народни, които се местят удобно от партия в партия! Те какви са? Дали маскари, както някога ги определи Алеко Константинов, евроатлантици ли, русофили ли, или може би чужденци - афганистанци, палестинци, иранци или пък, кой ги знае!?
То мама не знаеше на времето преди да ме беше родила, дали съм момче или момиче. Та тия ли, които на пътя ме срещат ще знаят? Усещам се отвратен. Не за друго, а защото ако успееш у нас веднага ще се намери някой да ти, мушне прът в колата за да я прекатури. Не го прави, защото си дори от неговата партия. Прави го от злоба, защото той лично не е успял да се качи на мястото - амвона, откъдето ще проповядва своята религия. И ще налага правилата си.
Че поспрете се малко, бе! Ами ако аз се мисля за говедо, а вие не знаете, че съм... Тогава? Ами по-добре изчакайте преди да крещите вкупом:
"Тоя ли бе! Нали го знам! Беше с Ленин, със Сталин, Брежнев, а сега е с Путин!"
Лошото е, че тия именно дето го твърдят не са българи. Защо ли?
Ами говориш за България, споменаваш, че ще направиш всичко за просперитета на народа си и оп-па. Ти си чужденец, защото подкрепяш мира, а не войната, която не е твоя а за интересите на силните, които управляат света.
Хайде стига приказки, които според някои хора са напълно излишни! Стига! Че ушите ми вече пламнаха. Усещам аз, че ме псувате до девето коляно, но пък кажете ми само едно, защо убихте Алеко Константинов?
За тия, които не знаят първо да прочетат истината, а после да ругаят хората с мнение българско, а не руско нито пък евроатлантическо!
Благодаря, ви! Не за поздравите, а за цветистите епитети, които събрах! Все пак с теб се обичаме, народе! Но ти не го съзнаваш!...
В. Софин 23.04.2026год.
Книгата съдбовна
Не знаех за любовта щастлива,
която вечер в очите се открива
на момиче нежно дето ме опива
с поглед който в мен се впива!
Не знаех за книгата любовна
дето огъня запалва у душите.
Тя идва прочита се съдбовна
на среща, която сбъдва мечтите!
Не знаех за стиха потребен
дето рецитира онзи влюбен,
когато изгревът вълшебен
в морето пени се със гребен!
В.Софин 23.04.2025год.
Не заех нищо за гората раззеленена
дето с листи на пролет е снабдена!
-
Когато посрещне любовта
от език нуждае се сърцето,
което явно днес незаето -
пътува влюбено с МОМИЧЕ във морето!
В.Софин на ИВА!
Детските мотиви
Не подозирах детските мотиви
докато не видях цветните моливи
да рисуват по стари сгради сиви
усмихнати цветя, щастливи!
Забравих на какво радват се децата
макар, че някога и аз детенце, бях.
Боядисвах сини на крушата листата
в уличната кал търкалях се без страх!
На училище с баща си не отивах
не защото липсваше ни обичта.
Сам или с другарче там пристигах
по път не дебнеше ни опасността!
В.Софин 22.04.2026год.
