четвъртък, 2 юли 2026 г.

Аромат на шоколад

 

                                                           



Аромат на шоколад

ВЕЙПОВЕТЕ ИЗБИРАТ АРОМАТ.

ВСЕКИ ТЪРСИ ТОЗИ С ЦВЯТ-

ПРЕДПОЧИТАТ ГРОЗДЕТО ДИМЯТ,

НО ДРУГИ ТЪРСЯТ - ШОКОЛАД!

.

ДНЕС МОДНО ТЪРСЯТ СЕ КОМАТИ

СМЕСЕНИ - СКРИТИ В НАРКОТИК,

С КОЙТО НОВОРОДЕНИТЕ "ПРИМАТИ"

ЩЕ ПОКАЖАТ ПРЕД ЛУНАТА, ЛИК!

.

ПИСНА ИМ НА МОИТЕ ЦИГАРИ!

ВЕЧЕ УМНИ ТЪРСЯТ СИ ДРУГАРИ,

С КОИТО ВЕЧЕР БЕЗ КОШМАРИ

ЩЕ СИ ПУШАТ -  ГОНЕЙКИ КОМАРИ!

.

МАЙ ОЩЕ СМЕ ПРИМАТИ!?

ВСЕКИ ХИТРЕЦ НИ КЛАТИ

С НАРКОТИЦИ НЕПОЗНАТИ

С РАЗБЪРКАНИ ЗА УМА - "САЛАТИ",

КОИТО ПРАВЯТ НИ "ДОМАТИ"!

.

НЕ, МАЙ НЕ СЪМ ЧОВЕК!?

ВЕЧЕР ТЪРСЯ СИ ДЮШЕК,

КЪДЕТО ОЩЕ ВЕК

ЩЕ СЪНУВАМ, ЛЕК -

ЗА АКЪЛА МЕК,

НА ДРОГАТА СЪС КРЕК!

------

В. СОФИН 02.07. 2026год.

Всичко скъпо под кило

 

                                                                        


ВСИЧКО СКЪПО ПОД КИЛО

Колко весели бяха,

докато властта държаха.

Днес осмислят краха

с мисълта за мат с шаха!

.

Вън срещат ни кошмари

не, на дъжд - нито слънце,

 а коли без усмивки

превзели тревясалите, тротоари!

.

Когато решиш да критикуваш

преди да изпуснеш нерви и да псуваш

трябва с партията да го съгласуваш!

.

Добре, че дъждът измива улиците,

за да избива на колите - приумиците.

.

Проиграно с цени високи реномето -

днес празно без пари е портмонето!

.

Влажен поглед ще покажа

щом видя безплатен чадър на плажа!

.

Удобно смениха парите, за да вдигнат самочувствието на цените!

.

Толкова евтино никога не е било

продават всичко скъпо под кило!

.

Докато цените на горе вървяха,

заплатите закотвени спяха,

защото разбраха за краха

на икономиката, която заклаха!

В. СОФИН 02.07.2026ГОД.

сряда, 1 юли 2026 г.

По големи или малки

 

                                                               



По големи или малки

Необичаен диалог на будката за вестници. Възрастен мъж се приближава мълчешком. Продавачката, която не знае, кой вестник да даде, пита:

– Какъв беше?

– С по-големи букви, за да може да се чете! - обажда се друг клиент най-отзад, който също се е наредил за вестника.

– А за, Вас?

– За мен трета, възраст! - заявява искането си следващия клиент.

Другият, който още не е взел вестника си пак се обажда:

– А има ли вестник "Втора възраст"?

– Не! - продавачката отрязва мераците на клиента. Той пък не се смущава и пак, пита:

– Тогава, ако може за мен "Първа възраст"!

– Ама Вие не сте дете!? - смутена е продавачката.

– А, има ли? - настоява за своето досадния клиент.

– И да има, той не е за Вас! - отвръща вече леко ядосана, продавачката.

– Добре де... Тогава, кой вестник е за мене? - осмелява се да пита пак, другият клиент.

– Тоя с по-големите букви господине за да може да го четете! - изсумтява недоволна от проведения до този момент диалог, продавачката.

– Ама и заядлива... - спокойно отразява с усмивка, другия клиент.

– Аз я питам, а тя, с по-големи букви!

Наблизо да будката с вестници кълвеше един врабец, който избираше по - големите трохи от раздробена на паважа, кифла.

– Всеки се стреми към голямото, а вие господине към малкото! - отвръща продавачката и продава вестник на мрънкащия клиент с най- дребните букви за четене.

В. Софин 01.06.2026год.









Коли създават куплети

 

                                                                       


Коли създават куплети

Обрасли с трева тротоари проклети

с коли паркирани, клюмнали клети.

Стоят те, от дъжд и слънце приети

стихове, пишат - създават куплети!


Сякаш крадец пешеходец се мъкне.

Оглежда, бавно тротоара проклети.

Краката си търси, иска да им гъгне, 

но липсват те, не създават куплети!


Смелчага улица отнейде прегази -

внезапно пътят му взе, че загази.

Изтърван клаксон надут, пролази

свирна остро, изпълзя на талази!


Колата кривна, но някак запази

синхрон, но и липсваха куплети.

Смелчагата стигна, даже прегази

за мястото, дето творяха - "Поети"!

В. Софин 01.07.2026год.







ВЛЮБЕНИ БЯХА

 

                                                                    






Влюбени бяха

Толкова млади и влюбени бяха!

Една сутрин на улица пряка,

тя срещнала по пътя си моряка,

когато ароматни липите цъфтяха!


Толкова млади и влюбени бяха!

Осеян бе пътят им с рози бодливи.

Не усещаха тръните, бяха щастливи -

да обичат вълните с морето не спряха!


Толкова млади и влюбени бяха!

В една утрин на улица пряка

не пристигнал на среща морякът -

ветрове бурни пътя му спряха!


Толкова млади и влюбени бяха!

Споменът за онази улица пряка,

дето тя, случайно срещнала моряка

остана за липите, които пак цъфтяха!

В. Софин 

понеделник, 29 юни 2026 г.

Колкото повече...

 

                                                                   


                                                                       



Колкото повече...

Колкото повече автомобили, толкова повече катастрофи у нас.

Колкото повече автомобили, толкова по-малко тротоари за пешеходците на тях.

.

Колкото повече тротинетки, толкова повече произшествия у нас.

.

Колкото повече алкохол, толкова повече от него в магазините ни.

.

Колкото повече цигари и вейпове, толкова повече предлагане и внос на тютюн у нас.

.

Колкото повече си имаме мил закон, толкова повече грабежи, убийства и изнасилвания у нас.

.

Колкото повече дрога внасяна или произвеждана, толкова повече наркомани у нас.

.

Колкото повече партии, толкова повече различия у нас.

.

Колкото повече се затваряме очите, толкова повече произшествия ги отварят за нас.

.

Колкото повече болни, толкова повече хапчета в аптеките за тях.

.

Колкото повече неграмотни, толкова повече имотни у нас.

.

Колкото по-малко контрол, толкова повече престъпления у нас.

.

В. Софин 29.06.2026год.




събота, 27 юни 2026 г.

Очите ми


                                                




Очите ми 

Очите ми закусват светлина.
Няма в тях от онази тъмнина
дето плъзва с лапи у града,
в сенките на черната брада
образуваща мрака на нощта.
.
Очите ми се хранят с любовта.
Щом усетят в близост младостта,
която пали огън в моята душа
разбирам, че изобщо ще сгреша
ако срещна повода на ревността!
.
Очите ми се пълнят със тъга.
Потичат сълзите ми като река.
Няма път обратен в старостта!
Отдавна избягала е младостта,
дето вкарваше у погледа - дъга!
.
Очите ми познават радостта,
която разпалваше страстта
на въдица допусната в река
с червей хванал във уста тъга,
с която не приема участта!
.
В. Софин