НЕТЪРПЕЛИВКО

                                                        

                                                                   

НЕТЪРПЕЛИВКО

Между приятели

– С нетърпение чакам да стане 25 октомври...

– Вече си избрал за кого да гласуваш?

– Не! Тогава ще съмне, брат! Просто ще съмне!

В- Софин 14.10. 2026год.

/във връзка със смяната на часовото време на 25.10.2026год.

ВЪРХОВЕ В СМЯХ

 

                                                      

ВЪРХОВЕ В СМЯХ!

Глей! Виж го тоз-дъртак!

Виждам младеж с мерак.

Върви на пътека, бие крак -

изкачва върхове във мрак!

.

Край пропасти без страх

сипеи, скали в пек и прах,

с душа освободена от грях

среща върхове със смях!

.

Ние млади, напористи, силни

с бързина превземаме пътеки.

Дъртакът с воля непосилна

избира маршрутите- нелеки!

В. Софин 12.10.2026год.

ВРЪХ ЛОВНИЦА - РИЛА ПЛАНИНА

 ВРЪХ ЛОВНИЦА -РИЛА

СРЕЩИТЕ НА ЕСЕНТА

                                                                 

СРЕЩИТЕ НА ЕСЕНТА

Когато дните намалеят

озадачени сенките пълнеят

щом усетят гладен мрака,

който нейде дебне и ги чака!

Когато листата пожълтеят

огорчени дърветата немеят

щом усетят вятъра да пее -

короните им грубо да люлее!

Когато влюбени се срещат

щастливи пейките се сещат,

щом наесен любовта узрее

на пролет денят ще наедрее!

В. СОФИН 11.10.2026ГОД.

Глазурен планински връх

                                                                   

Глазурен планински връх

      Докато въртях крака по планинската пътека успях да се опека на бавен огън като чеверме.

 Недалече от мен на същия огън се печеше глазурата на един шоколадов връх, който ме чакаше да го оближа. На пътеката, а и до нея явно някой умник беше разхвърлял камъни от марципан. Стадо диви кози премина в близост от мен на бегом в посоката, където пуснала в зелено косица бе намерила укритие зелена тревица.

   Намирах се в пещта, която бавно ме оформяше в апетитен къс за изяждане. Обилната пот по челото не спираше порива ми за вода, която сварена избълбука в пресъхналото мое, гърло.

  Върхът с неговате шоколадова глазура бавно се стапяше пред погледа ми. Изчаках първите капки с зажадняла за сладко уста.

Слънцето, което без милост успешно изпече върха и моето тяло решително кимна към залез, където го очакваше студена охлаждаща ваната на нощта.

Закъснявах. Глазурата по планинския връх замръзна пред очите ми преди да стигне до мен. Зелената тревица на дивите кози се скри в сянка за вечеря.

     Добре опечени болезнени от ходене коленете ми отказаха да продължат нагоре. Марципанени камъните на пътеката и до нея посивяха от глад. Време беше за вечеря. Или някой трябваше да празнува в хижата, оформена като добре опечена баница.

Това не бях аз. Празнуваше огладняло тялото ми скрито под сянката на покрива, когато най-накрая то, с  радост се добра за вечеря.

Върхът остана горе в очакване. Не всеки изкачва шоколадова торта. Но ако успее, какво сладко хапване пада!

В. СОФИН 11.10.2026год.

Нещо ми липсва

 

                                                                   

Нещо ми липсва

Есента в краката ми бълбука

с листи в жълто по площада.

Игрив вятър лишен от скука

разклаща клони без пощада.

.

Вървя бавно целунат от зората

слънцето разтваря ми очите.

Виждам как се буди красотата -

любовта с идването лъчите!

.

Непослушно громоли морето

вълните щури трият греховете.

Май нещо липсва ми в сърцето-

лятото, момичето и бреговете!

В. Софин 10.10. 2026год.

На И. Б.

ВЪРХОВЕ, ДВУГЛАВ, ЗЛИЯТ ЗЪБ, ОРЛОВЕЦ И МАЛЬОВИЦА.