БЕЗ СЪЛЗИ
Пиете хапчета сутрин. Това не пречи на излизането Ви. Времето отвън е дразнещо. Събрали са се на седянка облаци сиви да купонясват. Нямате нищо против, но Вие имате среща. Бързате покрай дълбок канал зидан с обработени камъни. Гледате водата, която тече там и мислите, че времето наистина прекалено много бърза. Също като вас, който има среща.
Минавате малко мостче и тъкмо да поемете по улицата направо спирате за миг. Точно миг, който стига на, краката Ви да се отклонят непослушно в друга посока. Чудите се на избора им, но нямате нищо против движението покрай канала. Шепти водата вътре, говори, но ушите ви не чуват звуците и. За разлика от това очите Ви надзъртат любопитно. Покрай канала облечени в булчинското си бяло, цъфтят джанки. От тях се носи жуженето на пчели и аромат, който лекия вятър пъха в ноздрите Ви. Хубаво е, че не сте алергичен. Вдъхвате аромата на пролет и се наслаждавате на бързащата вода в канала и на бялото примесено на моменти с храсти цъфнали вълшебно в жълто. Обхваща Ви неустоимо изкушение. За ваш срам тази сутрин сте си забравили фотоапарата, малкият симпатяга, който винаги ви придружава в разходките. Но джиесемът Ви е подръка. Изскача от джоба Ви и вместо да звънне на някого или да приеме разговор, започва да снима булчинската премяна в дърветата покрай канала. Симпатягата успява да запечата и картина от едва цъфнала череша. Замаян от природните красоти нахвърляни във взора Ви от пролетта спирате. Но след малко осъзнавате, че някъде там в центъра на града някой Ви чака.
Прибирате на топло в джоба си джиесема и тръгвате. Стигате до голям мост, който не минавате, защото вашия път е наляво. Отдалечавате се от канала. След няколко крачки впервате поглед в отсрещната стара сграда, която някога през двадесети век е била тютюнев склад. Завивате по една малка уличка вдясно и се наслаждавате пак на цъфналите джанки. Но отнякъде пропълзява МИГ.
Пак ли?
Мигът спира. Спирате и вие. Погледът Ви улавя захвърлен до бордюра портфейл.
Тъкмо краката Ви решават да тръгнат, ръцете непослушни се протягат надолу към асфалта. Мислите ви ако имате такива им се струва, че това е любопитно. Да но портфейлът е отворен и лежи с лицето си на паважа. Какво пък! Вдигате го като предварително знаете, че е празен. Така е. Няма банкноти. Някой е обрал всичко. Така си мислите. Но МИГ и сте изненадан. Намирате лична карта и банкова такава. Вътре има и снимки, но нямате време да ги погледнете. Въздъхвате с мисълта, че пак на Вас се случва, и защо пак!? Само преди година имахте подобна среща с портфейл изгубен на едно шосе. Бяхте задължен да намерите улицата на която успяхте да върнете намереното.
И ето, че пак съдбата ви поднася ТОРТА! Ами тази торта не е вашата. Трябва да откриете момичето, което е на личната карта и да върнете изгубеното. Ако е изгубено разбира се. Имате съмнение за кражба, но вашият избор е да сторите добро като върнете намереното.
В тоя кратък МИГ вие проумявате, че ако краката ви обхванати в колебание бяха поели в друга посока нямаше да срещнете портфейл по пътя си.
НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ГОСПОДНИ!
Дали сте го искали или не, няма значение. Съдбата е решила, какво да стане преди Вие дори да се замислите.
Вдигате портфейла и пак се забързвате. Всъщност краката бързат докато Вие мислите.
В полицията трябва да се ходи... Не е вашето. Значи трябва да намерите улицата, където живее момичето изгубило портфейла и да го върнете. Засега обаче имате среща.
Стигате със закъснение. Не ви е срам. Имате среща с дама, а сте си позволили закъснение. Нямате оправдание. Или имате портфейл, който говори във Ваша защита.
Решавате с дамата да намерите улицата и да върнете изгубеното. Струва Ви се невероятно приключение. То си е всъщност такова. Но със сигурност не и за момичето изгубило портфейла с документите в него.
Намирате сили пак да погледнете вътре в него. Изненадан сте, когато виждате снимки. Този път късметът идва с очите на дамата до Вас, която познава едно от лицата запечатани на хартия.
Въодушевени тръгвате. Естествено не сам а с портфейла и дамата към един магазин за маратонки.
Влизате и предавате намереното като дори въздъхвате с облекчение. Но това не е момичето изгубило портфейла, а е жената на снимката, която сте видели с дамата. Запознавате се с нея и бързате да си тръгнете. Естествено заедно с дамата.
ВАШЕТО ДОБРО ДЕЛО СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ИЗТРИЕ СЪЛЗИТЕ НА МОМИЧЕТО ИЗГУБИЛО ДОКУМЕНТИТЕ СИ.
Хубаво, е че в приключението, което преживяхте днес не бяхте сам. Имахте помощ!
Но все пак, защо именно Вие трябваше да намерите портфейла? Мигът на колебание всъщност беше този, който ви отклони от пътя. Вместо него тръгнахте в друга посока.
Не сте виновен, че съдбата беше решила да ви подложи на изпитание.
"ГОСПОДИ ДОКОГА?" -възкликвате вие, но не чувате отговор. Няма такъв. Той стои в сърцето, но не само вашето, а и на дамата, която Ви помогна в труден момент за Вас.
В. Софин 16.04.2026год.
