Всевиждащите очи
Късна вечер. Лежите на леглото. Не можете да заспите. В краката ви котката също не спи. Гледа с Вас в очите на полуздрача. Уловен сте се от котешките зелени очи. Мислите, че тя гледа Вас. Не. Котката ви гледа някъде над Вас. Какво пък толкова вижда, тя!? Докато се чудите, котката тихо мяучи.
Озадачен сте!? Надзъртате за Вас. Нищо. Освен играещите сенки на полуздрача, които се стелят покрай вас сякаш мъгла, която ви е нападнала.
Връщате поглед в очите на котката, която лежи в краката Ви и все още гледа някъде в полуздрача.
Минават пълзящи мравки при това от онези червените, които хапят кожата Ви. Челото хваща пот.
Котката мяучи и гледа зад Вас. Вече сте уплашен. Не искате да се обърнете и да погледнете пак. Кой ли гледа в тила... Вашия тил удобно предоставен за изстрел. Един последен, който решава проблеми. Вашите всекидневни проблеми. Някои здравословни, други свързани с любовни чувства, където сте отблъснати грубо. Всичко това свързано с пари. Много пари, които дължите някому! Може би на лихвар, който Ви е дал срок за връщане, а Вие не сте го спазили!? Или пък банката, тая ламя, която ще глътне без да се церемони ипотекираното Ваше жилище!? Може би това да са и онези пълзящи над закона "гниди", които ви зарибиха с хероин. Към него сте пристрастен!? Животът ви днешният не струва вече Евро цент. Някога се казваше последна копейка, но днес тя е арестувана по политически причини.
Изведнъж се опомняте. Дали пък това не е страх!? Идва лепне с пот, пълзи и хапе като червена мравка плътта Ви, и после за момент отпуска с мисълта за хероин, който поне временно слага край на проблемите.
Пускате телевизора за да имате куража да се огледате. Намирате сили може би последни и се обръщате. Зад вас знаете, гледа стената. Изведнъж виждате на нея някогашен нарисувания портрет на родителите, Вашите като млади. За части от секундата съзирате с учудване как умело усмихнатите им физиономии се променят. От портрета надзърват в очите Ви всички чувства отдавна изчезнали в небитието на миналото. Виждате очите на майка ви, баща ви да сменят цвета си. Гняв и обида има в тях.
Нима!?
Дали пък това не е сън?
Уви!
Котката в краката ви, която още не спи гледа именно в портрета на родителите Вашите, които обвиняват.
Не вярвате в духове. В таласъми още по-малко.
Но пък, защо котката няма да гледа във Вашите живи очи, а зяпа тия от портрета, където родителите Ви обвиняват!?
Тутакси вярата, вашата изгубена вяра се връща. Изплашени сте.
Ставате. Гасите телевизора и се премествате в кухнята, където диванът отдавна Ви чака. Котката недоволна от преместването Ви последва.
Ето Ви пак заедно с нея. Лягате. Тя се настанява в краката Ви. Поглежда ви. Всъщност стреля право в очите Вашите, и виждате обвинението в нейните всевиждащи в зелено очи.
Вече знаете. Тази нощ няма да заспите. А от утре!?
Утре започвате с проблемите. Един по един докато не видите, не усетите, че обвинението от очите на Вашите родители от портрета не се е променило. Едва тогава ще си позволите пак да спите спокойно на леглото си без обвинението на двете зелени очи на Вашата, всевиждаща котка.
В. Софин 15.03.2026год.
