В петъка на преглед
Когато сте на посещение в болница поради здравословни причини няма как да не е притеснително това за Вас.
Минавате на регистратурата за номерче. Макар дошли първи по-нахални от вас успяват да ви изпреварят.
Така, че се налага да чакате пред 31 кабинет заедно с други, които би трябвало да са след вас. Но нахалните успяват въпреки, че роптаете за несправедливото отношение към вас.
Влизате трети. Вътре в кабинета любезна медицинска сестра успява да запише данните ви. И дори ви изпраща на изследване. Минавате през даване на стерилна урина, кръв и пак урина. Че откъде я намирате толкова много? Явно от шишето с вода, което носите непрекъснато с вас. Вече сте на кардиограма. Веднага след нея сте пред кабинета на кардиолога. Макар, че сте тук от шест и половина сутринта успявате едва в 11 часа да минете на прегледа при него. Научавате нови неща за стента на сърцето си. Какво да взимате за разреждане на кръвта и, че трябва да си прегледате сънните артерии на шията.
Вече сте отново пред 31 кабинет и пак чакате. В 12 ч. сте изпратен на СКЕНЕР.
Мислите, че сте се отървали и вече ще ви приемат в отделението. Явно няма да стане толкова лесно. Изпращат Ви на алерголог и анестезиолог. Кибичите заедно с други пациенти. Алергологът ви изпробва с различни убождания по реката с някои от медикаментите, които после ще бъдат употребени на вашето крехко тяло. Успявате да се справите въпреки, че двама пациента са пред вас. Толкова намирате и пред кабинета на анестезиолог, където има и пациент дошъл от отделението, където предстои да разбиват камък в Бъбрека ви.
Доктора докато подписва документите, а вие пишете дали сте алергичен от нещо и се съгласявате с всичко казано. Дори и с това, че не трябва да се храните и пиете вечерта преди на другия ден да ви оперират.
–Гладен и жаден!
Това са думите, които ще чувате през цялото ваше лечение в урологията. За първи път успяхте да ги чуете, когато слагаха стент на сърцето ви.
Подготвен или подкован за да няма изненади най- после взимате раницата си, която бяхте оставили на съхранение в 31 кабинет и взимате асансьора за четвърти етаж.
Уви! Часът е два следобед. Още не сте успели да закусите нито обядвате. За момента това не е важно, а настаняването, което ви предстои.
Най после успявате да помиришете чисти чаршафи и се отпуснете на легло точно в 15часа и 10 минути.
Измъквате се на пръсти за да си осигурите вода и нещо за хапване. В стаята, където сте настанен се запознавате с бай Йордан бивш криминален инспектор и бай Шукри за когото градината е всичко. Първият на 79год, от София а другият на 77год. от Гоце Делчев.
И тука вече шегите ви намират. Успявате да разведрите болничната обстановка с хумора си.
Гледате как им слагат антибиотик, но за вас още няма. Едва в събота абокат превзема ръката ви. Подготвят ви. Щели сте да имате среща с Лазер.
Питате, кой е Лазар?
Вместо отговор срещате притеснени усмивки.
"Какво пък толкова, Лазар е хубаво име." - мислите си докато не се налага да пиете хапчета за алергия и да ви боцне медицинска сестра с игла в корема с лекарство за разреждане на кръвта.
Все повече чувате звън. Не, не звънят ушите ви от страх. В гардероба зад Вас грачи забравен от друг пациент, телефон.
Бай Йордан ви обяснява, че това е от преместен внезапно болен на друго място. Откарали го неизвестно къде. Според него човекът си е отишъл от белия свят.
"Ами телефонът?" - питате вие, но ви казват, че би трябвало да потърсят нещата на човека останали на съхранение в гардероба, където не успяхте да сложите дрехите си. Добре, че намерихте благосклонно шкафче, което да поеме грижата за вас.
И така в очакване на скалпела - пардон на Лазера, който ще разбие камъка ви.
В понеделника ви обещават да сте първи. Затова ви слагат инжекция с урбазон.
Бай Йордан и бай Шукри ги изписват. Стискате им ръцете за сбогом и чувате:
– Успех!
Прозвучава толкова топло, мило, че чак ви се иска да не си тръгват новите ви приятели. Уви! Всеки от тях си отива, а вие посрещате нов пациент, който настаняват в стаята при вас. 29 годишен младеж с камък в бъбрека, който е имал наглостта да тръгне по уретера и да предизвика страшни болки. Същите като вашите, за които си спомняте само, че бяха през септември. А сега е февруари. Успокоявате с виц младежа Георги от Ботевград. донякъде ви се удава, защото сте в очакване за операция. 11часа, а няма нищо такова, освен думите, които често сипят в ушите ви" "Гладен, жаден!"
Това само ви напомня, но не ви кара да се чувствате гладен. Може би сте хванали страха? Уви не щом успявате да посрещнете и другия нов пациент в стаята, където сте настанен. това е бай ангел 76 годишен, пастир, но и според неговите думи, които стряскат гробар.
–Какво пък... и това е професия, някой трябва да яде...! - споделя той за професията си, но без усмивка.
Това изостря напрежението. Но още сте спокоен. Минава два следобед, а няма операция.
"Дали пък не са ме забравили" - мислите притеснен, но когато вече сте почти отчаяни ви нареждат да се съблечете. Оставате по боксерки. Следвате сестрата. Тя ви оставя пред вратата на операционната като успява преди това да пъхне документите с вашите изследвания в ръцете ви и да изчезне мълниеносно. Почесвате се безпомощно, но тутакси вратата се отваря и ви дръпват вътре. Обувате или ви обуват калцуни на чехлите. Докато се тътрите към операционното минавате пред едно друго, където лекари вече вършат своята спасителна операция на друг пациент.
Вече ви слагат на магарето. Хм-м , не ви харесва, голотата, вашата, но въпреки това сте послушен. Смъквате боксерките и лягате.
Имали сте невероятен късмет. В ръцете сте на изцяло дамски екип.
Би трябвало да сте поласкани? Уви! Май сте притеснени?
Нямате време за размисъл. Сменяват абоката на ръката ви. Не издържате и питате:
"Къде ми е упойката?"
Отговарят ви:
"Няма упойка!"
Вече сте изтрещели. Устата ви умолително настоява:
" Не може ли поне едно малко уиски за последно!"
Това разсмива екипа, който е готов да изтърбуши камъка в левия ви бъбрек.
Благосклонно докато ви хваща от едната страна венозната упойка, от другата това прави кислорода, който ви дават да дишате. И после...
Ами нямате спомени. Събуждате се точно, когато ви вкарват в стаята, където сте настанен. Услужливо сте прихванат от катетър, който не ви дава да ставате. Нямате и намерение. Но след час ожаднявате. Нормално след като от вчера не сте пили изобщо вода.
Нощта се удължава. Бият на вас и на новия ви приятел Георги по една инжекция за болки. Това не ви помага да заспите. На визитация искат да Ви изписват. Но вие още не сте готови. Виждате катетъра вашият пълен с тъмночервена кръв. Имате късмет. Главния лекар, началникът на отделението се смилява над тялото ви. Оставате да лежите безпомощно. Трудно ви е ставането.
Въпреки това намирате сили заедно с болния от диабет бай Ангел да отидете за вода. Слизате с асансьора с разрешение от старшата сестра. Взимате си в близост до медицинският институт вода и закуски и се връщате да пазите кревата си.
Младежът Георги пак се превива от болки. Нова инжекция го успокоява.
А на следващия ден...? Ами вече сте изписан въпреки, че още кървите. Ще се изчиствате в къщи с много вода, това ви казват.
А на доскоро вашето леглото ляга друг пациент, който от три дни е чакал да се добере до него. а вие, забележете само една сутрин. Така, че излишно е да мърморите и недоволствате.
Дават ви болничен и написана епикриза, в която е упоменато, че сте адекватна и контактна жена.
"Нима!?" - прихвате вие, ами ако е истина!?
Влязохте мъж, излизате афебрилна жена.
Май копи пейстът е бързал прекалено много и е сбъркал. Но това ви става ясно, едва, когато за да сте сигурен поглеждате в панталоните си.
Всичко е наред. Въздъхвате облекчено. Взимате си сбогом с новите приятели като не забравяте да ги ободрите с "УСПЕХ", както бяха казали и на вас.
Тръгвате нарамил раничката с мисълта, че след трийсет дни пак трябва да идвате... не за друго, а заради новия стент в уретера, който почва да ви измъчва почти веднага след излизането ви от медицинският институт.
В. Софин 21.02.2026год.
