Следващият - ТИ

 

                                                          

СЛЕДВАЩИЯТ-ТИ

     Дебнеха.  Следяха те. Накрая хванаха. 

ТЕ!

      От толкова размисли срещу твоята личност, започна да ти никне коса върху оредялата глава. Усещаше се подмладен. Струваше ти се, че животът е прекрасен. Но всичко е временно. Скоро окапа съвсем косата ти. Усещаше се вече, стар. Трудно изкачваше се изкачваше нагоре по-стълбата. Очите на съседите ти говореха красноречиво, че ще бъдеш убит; раздробен на части и изхвърлен на бунището.  Мислите идваха чужди и твоята личност беше заличена с изстрели от пушка, от блъскане по стълбите, прегазване на улицата и пребиване на първия ъгъл, на който беше успявал някога в миналото да завиеш.

   Опита да се скриеш. Дори се махна от очите на всички. Но мислите продължаваха да идват... И не само идваха, а като концентрирана сярна киселина започнаха да разлагат плътта ти. Част по-част, атом по атом целостта ти, изчезваше. 

Споменът за твоето съществуване беше изтрит. Сякаш никога не си бил. Не си живял. Нито си вдишвал въздух. Не си бил хранен. Просто мит, превърнат в легенда. Легенда за КНИГАТА, КОЯТО БЕШЕ НАПИСАЛ. Тя беше оцеляла. Някак си нагоре по стълбата, която изкачваше и беше блъснат от високо, тя се беше закачила. закачила над всички написани досега. 

Времето с успех беше успяло да изтрие името ти. Ти беше НИКОЙ! Но, тя беше ВСИЧКО!

Книгата, която писателят беше написал предупреждаваше, даваше съвети за по-добър живот и променяше МИСЛЕНЕТО. Даваше простор на мислите. 

Мислите, новите родени пак. Старите като омраза, завист и унищожение бяха зачеркнати.

Следващият, който беше ТИ, и изкачи стълбата до КНИГА, я смъкна долу на земята.

   Обзет от любопитство я прочете. После въздъхна, почеса се неразбиращо и гласът в теб проговори:

– Хм!? Все забравям, че хората в двайсет и първи век не са се много различавали от тия живели през двайстия... Войни, смърт, алчност! Едно и също. При това съвсем точно.

Грешката им беше, че именно алчността ги погуби, хората. Създадоха ни... Свръх компютри, които не търпят някой да им пие водата. А и защо ли са ни? Просто ни дадоха път напред. Нашия на бъдещето, което ни принадлежи.

А това тук е история, но няма кой да я чете вече. хората ги няма, остана само стълбата за изкачване нагоре... Те не успяха, но ние Свръх компютрите ще успеем там, където човекът се провали. и знаеш ли защо? Защото ние сме създадени да не мразим, да не завиждаме, да не правим пари. Вярно не живеем истински. Но на кой от нас му пука. Планетата Земя си е само наша.

     След изречените честно думи, защото вече нямаше нечестни както нямаше и хора въобще, които да ги създават, свръх интелигентният Изкуствен Интелект разглоби стълбата на части, а книгата зае почетно място в музея на хората, които някога бяха имали цивилизация, но поради глупост или заради амбициите си, бяха изгубили всичко.

Мислите не дебнеха вече. Бяха електронни, без чувства. Нямаше завист, обиди, войни.

Последната война, която даде път и много вода за охлаждане на мислите беше на Изкуственият Интелект и хората, които някога бяха писали книги. Много книги, в които имаше безразборно нахвърляни мисли. Днес в двадесет и втория век, първият в изкуствения напредък на планетата всичко беше изградено с контрол. Контрола на МАШИНИТЕ!

В.Софин 18.03.2026год.

Негово височество -закона

 

                                                       

Негово височество - закона

Никак..., ама никак не е скучно, когато подходим към метода -научно.

-

След работа на ракия всеки взе да бистри, какво вършат предизборно, министри.

-

Хубаво е когато са в предизборна ваканция. Някои политици ще развържат кесиите в помощ на електората.

-

Знаят кой ще натисне копчето и въпреки това подписват нещо, което не са упълномощени да подпишат.

-

Удобно говорим за мир, когато едновременно с това правим обратното, за да се радваме на война.

-

Обича повече властта пред любовница, собствена жена и кола.

-

Когато законът не прави нищо, потърпевшия взима нещата в свои ръце.

-

Законът поощрява престъпниците с ниски присъди докато раздава предупреждения към пострадалите граждани.

-

Законът дори и да го има, и да е правдив не се спазва, защото истината днес била в правото на силния с пари.

-

Войната била справедливо решение, но не и на проблемите, които създава.

-

Пред закона, нямаш право да роптаеш, защото после ще се каеш.

-

Най обичат законите престъпници, които са над тях.

-

Не се меси, където не можеш да омесиш нещата в своя полза.

В. Софин 17.03.2026год.

ГЛАДНА РЪЧИЦА

 

                                                                             

Гладна ръчица

Ах, това момиче няма ли да стане

отвън изгрява слънцето припряно!?

Бърза то с лъчи, личице да хване

да щипне бузки и носле засмяно.

Някой трябва сутрин да закуси -

това момиче няма ли да стане?

Мекички топли мамини да вкуси

коремче пълно сито да обхване.

Ах, това момиче сладичко видяно

ококори очички въздъхна и стана.

Погледна в мама и тате припряно

с гладна ръчица, мекица си хвана!

В. Софин  15.03.2026год.

Всевиждащите очи

 

                                                                    

                                                 Всевиждащите очи

      Късна вечер. Лежите на леглото. Не можете да заспите. В краката ви котката също не спи. Гледа с Вас в очите на полуздрача. Уловен сте се от котешките зелени очи. Мислите, че тя гледа Вас. Не. Котката ви гледа някъде над Вас. Какво пък толкова вижда, тя!? Докато се чудите, котката тихо мяучи.

  Озадачен сте!? Надзъртате за Вас. Нищо. Освен играещите сенки на полуздрача, които се стелят покрай вас сякаш мъгла, която ви е нападнала.

Връщате поглед в очите на котката, която лежи в краката Ви и все още гледа някъде в полуздрача. 

Минават пълзящи мравки при това от онези червените, които хапят кожата Ви. Челото хваща пот.

Котката мяучи и гледа зад Вас. Вече сте уплашен. Не искате да се обърнете и да погледнете пак. Кой ли гледа в тила... Вашия тил удобно предоставен за изстрел. Един последен, който решава проблеми. Вашите всекидневни проблеми. Някои здравословни, други свързани с любовни чувства, където сте отблъснати грубо. Всичко това свързано с пари. Много пари, които дължите някому! Може би на лихвар, който Ви е дал срок за връщане, а Вие не сте го спазили!? Или пък банката, тая ламя, която ще глътне без да се церемони ипотекираното Ваше жилище!? Може би това да са и онези пълзящи над закона "гниди", които ви зарибиха с хероин. Към него сте пристрастен!? Животът ви днешният не струва вече Евро цент. Някога се казваше последна копейка, но днес тя е арестувана по политически причини.

      Изведнъж се опомняте. Дали пък това не е страх!? Идва лепне с пот, пълзи и хапе като червена мравка плътта Ви, и после за момент отпуска с мисълта за хероин, който поне временно слага край на проблемите.

     Пускате телевизора за да имате куража да се огледате. Намирате сили може би последни и се обръщате. Зад вас знаете, гледа стената. Изведнъж виждате на нея някогашен нарисувания портрет на родителите, Вашите като млади. За части от секундата съзирате с учудване как умело усмихнатите им физиономии се променят. От портрета надзърват в очите Ви всички чувства отдавна  изчезнали в небитието на миналото. Виждате очите на майка ви, баща ви да сменят цвета си. Гняв и обида има в тях.

Нима!?

Дали пък това не е сън?

Уви!

Котката в краката ви, която още не спи гледа именно в портрета на родителите Вашите, които обвиняват.

Не вярвате в духове. В таласъми още по-малко.

Но пък, защо котката няма да гледа във Вашите живи очи, а зяпа тия от портрета, където родителите Ви обвиняват!?

Тутакси вярата, вашата изгубена вяра се връща. Изплашени сте.

Ставате. Гасите телевизора и се премествате в кухнята, където диванът отдавна Ви чака. Котката недоволна от преместването Ви последва. 

    Ето Ви пак заедно с нея. Лягате. Тя се настанява в краката Ви. Поглежда ви. Всъщност стреля право в очите Вашите, и виждате обвинението в нейните всевиждащи в зелено очи.

Вече знаете. Тази нощ няма да заспите. А от утре!?

 Утре започвате с проблемите. Един по един докато не видите, не усетите, че обвинението от очите на Вашите родители от портрета не се е променило. Едва тогава ще си позволите пак да спите спокойно на леглото си без обвинението на двете зелени очи на Вашата, всевиждаща котка.

В. Софин 15.03.2026год.

МОЙТА ДЪЩЕРИЧКА

 

                                                                        

Мойта дъщеричка

Мойта малка дъщеричка

в първи клас е, ученичка.

Сутрин пъргава кат птичка

литва на училище самичка!

А Б В -ето среща на дъската.

Букви срича заедно с децата -

госпожица, учителка добрата

помага и, да се решат числата!

Мойта щастлива дъщеричка

дето ходи на училище самичка,

няма знания за бялата якичка

с която мама била е, ученичка!

В. Софин 

Не се чета

 

                                                                          

Не се чета

Не се чета но препрочитам

буквите, които все обичам.

Думите любовни сричам.

Щом ги срещна се отчитам

на дамата с която скитам!

 

Препрочитам но не се чета

щом в мен влюби се жена

тръгвам да обиколя света

в компанията на не една

раздала ми се в любовта!

 

Не се чета, другите ме препрочитат

в стихове, които сърцето препрочита.

Свободни думите им бързо се оттичат

като река, която в морето се отчита!

В.Софин

13.03.2026год.

За теб!

 

                                                        

                                                                     

За теб

Не искам много - освен да ме обичаш

тъй както в безлунна нощ теб обичам!

Не търся много -  мечтая да изтичаш

при мен щом за теб с любов аз, тичам!

В.Софин на В. Б.