Построих "къща"
Налагаше се спешно да изградя къща. Замислих се, откъде да я почна!? Явно не можеше отгоре от покрива, надолу? Принуден хванах основата. За да е правилно изградена ползвах ум. Да ама как да стане? Дали с рендосани греди или пък да изкопая и налея бетон? Искаше ми се всичко да бъде преценено до най-малката подробност. Разчитах на здравината в мозъка си. Исках да бъде кратко, ясно и точно. А защо не и дълго? Да но прекалено дълги основи ме обричаха на забавяне. Сградата, която исках да изградя трябваше да е малка и удобна за целите ми. Бях се прицелил високо. За първи път заедно с други строители щях да изграждам къща. Всъщност всеки сам за себе си трябваше да я създаде самостоятелно и без външна помощ. Всъщност щеше да има съревнование. Щяха да раздават награди. Мислех си, защо пък тоя път, аз да не я взема. Досега не бях участвал, а и ми беше интересно. Строихме се всеки с подходящ инструмент. Всички готови за старта. Всеки искаше да изгради правилната конструкция и да направи привлекателна фасадата на къщата.
Бях направил основата. Работех по етажа.Чоплех с инструмент излъчването, което беше толкова романтично, че виждах Жулиета на балкона и Ромео застанал долу в основата на колене.
Налагаше се да приключа бързо. Времето напредваше, а още не бях стигнал до финала. Покривът наклонен или как да стане?! А с керемиди обикновени, железни или битумни?
Бях доволен, че му хванах цаката. Приключих със строежа. Дори романтичната преграда направих достъпна за Ромео. За да може да се съберат заедно с Жулиета.
Огледах с критични очи, постройката. Бързо извадих излишното, но оставих достатъчно елементи за да стои прилично . Изглеждаха, и сградите на опонентите бяха красиво построени. Имаше комисия, която щеше да решава. Кой как се е справил със строежа. Какви материали бяхме използвали, и дали не бяха прекалено дълги. Всеки от нас трябваше да построи разказ. Малък, къс разказ. Всички писатели участвахме в конкурс за най-добър и кратък разказ. Сюжет му романтичен, предизвикателен и интересен. Толкова добър, че да участва в чужбина и да представи страната ни. Нашата родина, която имаше нужда от чист въздух и сграда застроена на място, където нямаше нужда от войни, а от ЛЮБОВ, която трябваше да каже всичко...
Успях! Всъщност дисквалификацията ме хвана.
Бил съм нов едва прописващ писател. На никой неизвестен. В провинцията ме знаеха, но уви горе в "Перото" никой не подозираше за съществуването ми. Връчиха ми грамота, поощрителна награда за разказа, който бях построил като КЪЩА. Добре и с чувство написан.
Знаех си, аз! Че кой ще ме избере мен, никому неизвестния? Не ми бе повод за оплакване, а всъщност за написване на кратък, РАЗКАЗ.
В. Софин
