КАК СИ?
Не бях на работа два дена. На третия идвам и ме срещат загрижени очи:
– Добре ли си?
– Бил съм и по добре... - чувам устата ми да плещи глупости.
– Защо? Какво ти е?
– Няма ми ракията... Бях оставил литър и някой от Вас незнайно, защо я е изпил?
– Обвиняваш ли ме?
– Не. Просто коментирам, как съм!
В. СОФИН 16.10.2026 ГОД.
В Мола не можело
–Моля, само в брой! Не стойте на касата.– тормози касиерка със заповед, ушите ми.
– С карта не може ли? - питам аз, невинно.
– Не, казах ясно в брой!-категорична е касиерката. Тутакси решавам да я предразположа и затова пускам, на свобода- нов въпрос:
– Извинете а може ли в КЕШ? - питам и срещам усмивка, че не можело.
В. СОФИН
НЕТЪРПЕЛИВКО
Между приятели
– С нетърпение чакам да стане 25 октомври...
– Вече си избрал за кого да гласуваш?
– Не! Тогава ще съмне, брат! Просто ще съмне!
В- Софин 14.10. 2026год.
/във връзка със смяната на часовото време на 25.10.2026год.
ВЪРХОВЕ В СМЯХ!
Глей! Виж го тоз-дъртак!
Виждам младеж с мерак.
Върви на пътека, бие крак -
изкачва върхове във мрак!
.
Край пропасти без страх
сипеи, скали в пек и прах,
с душа освободена от грях
среща върхове със смях!
.
Ние млади, напористи, силни
с бързина превземаме пътеки.
Дъртакът с воля непосилна
избира маршрутите- нелеки!
В. Софин 12.10.2026год.
СРЕЩИТЕ НА ЕСЕНТА
Когато дните намалеят
озадачени сенките пълнеят
щом усетят гладен мрака,
който нейде дебне и ги чака!
Когато листата пожълтеят
огорчени дърветата немеят
щом усетят вятъра да пее -
короните им грубо да люлее!
Когато влюбени се срещат
щастливи пейките се сещат,
щом наесен любовта узрее
на пролет денят ще наедрее!
В. СОФИН 11.10.2026ГОД.
Глазурен планински връх
Докато въртях крака по планинската пътека успях да се опека на бавен огън като чеверме.
Недалече от мен на същия огън се печеше глазурата на един шоколадов връх, който ме чакаше да го оближа. На пътеката, а и до нея явно някой умник беше разхвърлял камъни от марципан. Стадо диви кози премина в близост от мен на бегом в посоката, където пуснала в зелено косица бе намерила укритие зелена тревица.
Намирах се в пещта, която бавно ме оформяше в апетитен къс за изяждане. Обилната пот по челото не спираше порива ми за вода, която сварена избълбука в пресъхналото мое, гърло.
Върхът с неговате шоколадова глазура бавно се стапяше пред погледа ми. Изчаках първите капки с зажадняла за сладко уста.
Слънцето, което без милост успешно изпече върха и моето тяло решително кимна към залез, където го очакваше студена охлаждаща ваната на нощта.
Закъснявах. Глазурата по планинския връх замръзна пред очите ми преди да стигне до мен. Зелената тревица на дивите кози се скри в сянка за вечеря.
Добре опечени болезнени от ходене коленете ми отказаха да продължат нагоре. Марципанени камъните на пътеката и до нея посивяха от глад. Време беше за вечеря. Или някой трябваше да празнува в хижата, оформена като добре опечена баница.
Това не бях аз. Празнуваше огладняло тялото ми скрито под сянката на покрива, когато най-накрая то, с радост се добра за вечеря.
Върхът остана горе в очакване. Не всеки изкачва шоколадова торта. Но ако успее, какво сладко хапване пада!
В. СОФИН 11.10.2026год.
