Четири върха за един ден в Рила – втора част.
Сякаш времето не
мърда закотвено от върхове преживели страхотни зимни бури и слънце, което
периодично ги облизва винаги засмяно и в настроение.
В момента на истината горе на връх Среден Купен се
наслаждаваме на синьо безоблачно небе и невероятни гледки създадени от
Природния творец, който знае как да омае всеки турист стигнал на това място.
Налага се да бързаме. Денят е малък и няма място за бавене.
Слизаме от Средния само за да изкачим и малкия Купен. Успяваме да видим от
скалистото му било Страшното езеро и заслона със същото име до него. В
далечината вдясно от нас съзираме туристи на най-близкия до нас връх Попова
капа 2704 м. н. в. Той всъщност се състои от два върха, свързани с тясно
каменисто ръбче.
След кратък престой и няколко запомнящи се снимки решаваме с
Боян да слезем по скалните блокове към Страшното езеро на 2465м. н. в.
Тук на места очите ни съзират сняг, който затруднява
слизането надолу. Успяваме все пак полека и с голямо търпение да преборим
скалните отломъци и невредими да се насладим на мигове от Страшното езеро, в
което виждаме да цъфтят белите очи на водните лилии.
Отгоре надвиснали като великани ни наблюдават Купените
вдясно, а наляво надзърта с любопитство към нас връх Попова капа 2704 м. н. в.
Недалече от върха ушите ни долавят хорска глъч на планинари,
които видяхме преди от връх Малък Купен.
Току до заслон „Страшното езеро“ турист ни наблюдава с
интерес. Зяпаме го и ние отдалеч. Заслонът намиращ се на височина 2465 м. н. в.
е бил построен в далечната 1951 година
по инициатива на алпинисти и туристи със средства на ВКФС. Едноетажната каменна
постройка може да приюти до 16 души. Често е използван за междинен пункт при
преходи между хижите Мальовица, Мечит и Рибни езера и също като изходна база
при алпийски траверси по билото – от връх Голяма Попова капа до връх Мальовица.
Нашият маршрут обаче продължава надолу през скалист терен в
посока Йончево езеро – 2103 м. н. в. . Кръстено на самоковския Христо Йончев –
Крискарец, който обичал често да опъва палатката си на това място за да рисува
впечатлен от красотата на върховете на Купените.
Стигаме до езерото вече изморени от дългия маршрут. Леко
притъмнява, което ни подсеща, че трябва да побързаме, ако не искаме мракът да
ни хване. Липсват ни челниците, а и фенерчета нямаме. Но макар и изморени
ентусиазъм не ни, липсва. Смъкваме се по тясна пътека, която ни води покрай
горска чешма. Горска, защото вече сме в лоното на иглолистните мури и смърчове, които не посрещат в тъмнина. Телефонът на
Боят, светва фенерчето си и под неговите точни указания успяваме да се преборим
с пътеката, която на места е с камъни. Изведнъж дочуваме някакъв лай или звуци
издавани от диво животно. Разбираме едва вкъщи, че това са били звуци на лисица.
Ами може и мечка да дебне някъде в близост до нас, но това не е причина да
изпадаме в паника. Знаем, че трябва да си приказваме на висок тон, за да не
срещнем нейното нежелано присъствие на пътеката пред нас. Слава Богу успяваме
безпрепятствено да стигнем една от ски пистите намиращи се на това място. Леко заръмява.
Но въпреки дъжда стигаме пътеката спускаща се към ЦПШ – Мальовица, където необезпокоен
от човешко присъствие ни чакаше вече леко отегчен, Пежакът на сина ми Боян.
Точно в 21 часа пристигаме в Самоков, закъснели, огладнели,
но с натрупани по път, приключения, които ни остават за цял живот.
В. Софин 30.10.2026год.
