ИЗБОРНИ ЗАКАЧКИ
Напред със зурлата,
когато мислим за халтурата -
да усвоим културата!
-
Строени под строй
преди първия бой
на изборите рой
от стършели - безброй!
-
Обещания с програма -
изборни пари с реклама
решават вота без драма!
-
В Европа стачки -
при нас изборни закачки!
-
На всеки каквото се полага:
политик пари в джоб слага,
за изборите да помага -
на бедния удобна ръчица
за връчена му студена водица!
–
Нищо не се промени
пак ни хранят -
високи ЦЕНИ!
В. СОФИН 03.10.2026год.
На теория
Бих могъл да споря,
когато скапана теория
с която трябва да се боря
ражда новата история!
Бих могъл да сея
жито в нива на теория,
защото друго не умея -
зная само да мърморя!
Бих могъл да прося,
щом имам на теория,
колко пари да нося
с жената да не споря!
Бих могъл да не мога
ако нямам на теория
упование във Бога,
който дал е история!
В. Софин 03.10.2026год.
КОЙ СИ ТИ!
Витаеше страхът. Свещта в стаята догаряше. Сенките по стените играеха призрачно. Някой рисуваше в мрака. Вятърът отвън блъскаше по вратата сякаш искаше да му се отвори.
На едно бюро останало все още цяло, обгърнато от паяжина, прах и боклуци седеше писател на изтърбушен стол останал реликва от миналото. За да бъде в тон с времето вместо да чука по клавишите на лаптопа той, държеше паче перо и се опитваше да напише финала на романа си. Имаше опит в тези неща. Знаеше, че за да се получи, да улови атмосферата на забравеното време се налагаше да потърси отговори. Такива отговори можеше да му даде единствено тръпката да се върнеш в старата бащина къща. Тази не бе неговата, но на известен писател, който беше написал няколко исторически романа.
Да върнеш времето и да се потопиш в миналото не изисква само да смениш обстановката, но и да усетиш страховете, които са бушували в кръвта на пишещия. Този, който създава истинска история на бял лист; този, който рискува; който с риск да бъде арестуван за неправомерно нахлуване в чужд имот беше проникнал незаконно за да допише последната глава на романа си.
Да сложи точка. Лесно нали?
Мрачна обстановка. Сам в изоставена почти разрушена къща. С паяци, мишки може би и призраци. Призраци от миналото, които заедно със сенките по някога чистите стени хвърляха спомени за едно време, което днес уви младите отричат.
Това не пречеше на писателя да се подложи на мъчение. Да опита и се върне там, където нищо вече не е останало освен сенките. Сенките, които и днес смущават и ще продължат да плашат хората.
Витаеше страхът. Свещта в изкорубената стая догаряше... Един призрачен воин се материализира на стената току до писателя, който беше спрял за миг похода на перото си по-белия лист и усърдно размисляше...
Когато за миг се взря в стената оживяла устата му, която до преди малко бе затворена се обади:
– Кой си ти?
Отговор нямаше. Мигът изтля заедно с последния пламък на свещта. Воинът за когото творецът пишеше изчезна сякаш никога не се беше появявал на сцената. Бил е някога жив. Вълнувал се е в битки, премеждия и може би е изпитал истинската любов?
Тези неща бяха убегнали от мисълта на писателя. Но ето, че сега бяха дошли от небитието; бяха тук и той се възползва. С помощта на електрическо фенерче и слава богу на перото, което още държеше в ръката си.
Финалът се получи страхотен. Може би никога нямаше да може да разкаже на читателите на какво се бе подложил за да стигне истината. Страхът се стичаше по гърба на твореца заедно с лепкава пот, но именно той беше причината да успее.
Да сложи точката. От тук нататък читателят щеше да определи съдбата на романа. На автора му стигаше, наградата. наградата, че е успял да зърне миг изгубен във времето. Миг, който и в бъдеще щеше да му дава крила за нови редове написани на бели листове, на които днес вече почти никой не пише освен може би децата в първия си поход за знание от буквите!
В. Софин 02.10.2026год.
Красив се раждаше денят
Когато щастлив се раждаше денят
на брега морски с изгрева бях
в очакване на красив стих крилат
за безгрижен момичешки смях!
Сред вълните вятърът шептеше
римуваше - връхлиташе морето;
радваше със стих дето ме тешеше -
любов която ми вземаше сърцето!
В. Софин 01.10.2026год.
На И. Б.
Чух Сопран
Веднъж на пазар чух Сопран -
нежен глас увещаваше разбран,
че аз, а не някой друг избран
ще играе хоро на селския мегдан.
Щастлив усетих се обхванат в плам
от две очи забравили какво е свян.
Протегнах обични ръцете си да дам
и в миг решителен оказах се в капан!
Изслушах горещия красив Сопран
нали мъж съм, не някой самозван!
На пазар тогава, щом бях избран -
хванах хорото със глас овладян!
В. Софин 30.09.2026год.
Спомени мили
Скърби Луната от облак затъмнена
витаят мислите и тъжни в мрака.
Една история любовна, откровена
есенно с горещи сълзи заплака!
Капят сълзите и топли по земята.
Незабравени чувствата и, не истиват.
Скърби изоставена в мрак Луната -
спомени мили сега душата намират!
В. Софин 27.09.2026год.
