ЛЮБОВНА ТИШИНА

 

                                                                 

ЛЮБОВНА ТИШИНА

Красив залез за очите

влиза право у сърцето,

когато вечер летни дните

галят с червенина лицето!

В близост стихва и морето

отпуснало с нега вълната -

съдбовни срещи за сърцето

на влюбени във тишината!

В. Софин 17.07.2026год.

Жива красота

 

                                                                            

Жива красота

На разходка у гората бях

разлистваше листата.

В зеленината аз съзрях

как стелеше се тишината!

На пътеката, където бях

празнуваше горещината.

Лишено Слънцето от смях

хапеше ме по краката!

Крачех смел без страх

път избирах за душата.

Пред зряла ягода се спрях

скрита от очи в листата.

Наведох се, не я отбрах -

нещо трепна ми ръката

в този миг явно осъзнал,

трябва да живее красотата!

В. Софин 17.07.2026год.

САХАРСКА АФРОДИТА

                                                                

             Сахарска АФРОДИТА

С издължено тяло на богиня

неземна сякаш Афродита

пред мен усмихва се честита -

жегата в сахарската пустиня!

.

В жега тя напълно ме разбира

преценява ледена - дъха ми спира

в уста изцедена с целувка медена

открила сгодна в мен квартира -

струята на облекчаващата БИРА!

.

Към мен беше мила

оригна се вода отпила;

обля лицето ми със пяна

бе трезва, не пияна -

всъщност наказа ме КАМИЛА!

.

Смущава нощем тишината

изкушава денем и съдбата.

Дали това е ревността,

дето пали в гърдите любовта!?

Идва ТЯ - изпепелява ни мечтата!

В. Софин 16.07.2026год.

Животът с последната капка

                                                                     

ЖИВОТЪТ С ПОСЛЕДНАТА КАПКА

Животът отцежда последната капка

без милост и знаещ, че няма нататък.

Нахлупил остаряла смачкана шапка -

Той взима всичко, не оставя остатък!

 

Животът отцежда последната мисъл -

отнема надеждата – усмивки изтрива.

Глътката въздух - любовния смисъл -

изчезва сякаш дим от комин си отива!

 

Животът отцежда последната капка.

Той знае, че няма – липсва нататък!

Нахлупил остаряла смачкана шапка

стъпките спира по пътя ни, кратък!

В. Софин 15.07.2026год.

Стъпки в грешна посока

 

                                                     

Стъпки в грешна посока

Колкото и стъпки да направя все са в грешна посока.

.

Ако имаш стъпки, които трябва да направиш - не се колебай!  Извърви ги до края!

.

Всички са доволни, когато има недоволни.

.

ЗА ДА ОТКРИЕШ БОДЛИТЕ В СЕБЕ СИ ПО-ЧЕСТО СЕ СЪМНЯВАЙ В СЕБЕ СИ ОТКОЛКОТО В ДРУГИТЕ ХОРА.

.

Лицемерието в политиката надминава възможностите на хората да се определят.

.

Нищо не е по голямо от хляба освен амбициите на политиците, които знаят, а не се мислят за велики!

.

Надеждата отдавна умряла, а те сега търсят да и вдъхнат нов, живот.

.

Безумието или склерозата се появява на старческа възраст, когато бомбите изсипани върху земята са без значение.

.

Животът е лесен за обработване, но труден за консервиране.

.

Винаги ще има амбиции, когато съществуват парици.

В. Софин 09. 07. 2026год.

Умът с гуша

 

                                                                       

Умът с гуша:

Не харесвам заключени катинари, които крият от мен ракията в мазето.

.

Не можем удържим мераците - уважението открито в снимки на папараците.

.

Не е важно, какво мислят за нас шефовете; важното е какво мислим ние за тях!

.

Поднесено особено мъчително - не декларирам нищо задължително!

.

Колкото повече се открива истината, толкова повече става неудобна за слушане.

.

На лъжата краката са къси, но не и следата по тях, която е с дължина над километър.

.

Без да използва за случая краката - промъкна се през облаци - зората.

.

Хич не ме и слуша... умът ми пуснал гуша!

В. Софин 0.7.07. 2026год.

Чужд в България

 

                                                                                

Чужд в България

   Аз студент. България. Аз обича страна. Не обича лоши шофьори. Зебра. Трябва минавам.. Не може! Не дават, мене... Искат да газят! Мене да газят!? Защо!?

Зеленото свети сфетофарът. Тръгвам. Бавно. Стъпки. Броя бялото на зебрата. Опа! 

Шофьор туря спирачки. Турям моите аз. Гледам шофьора. И той ме зяпа. Говори нещо! Не разбира...

Излиза от колата. Минава зад нея! Не разбира!?

Вади нещо от багажник. Гледа, бухалка. 

Крака мои лепнат на асфалта още. Шофьор не лепне!?

Идва говори с мене! Защо? Зеленото свети светофарът.

Идва и вика нещо за мама, че и баща споменава. Защо!?

Питам го. А шофьор почва бие мене!? Защо!?

Бронята на колата щял да изкривя, аз... Неговата!!!

Без епитети, вика ми шофьор. Па я знам ли, що е това!?

Продължава бие мен бухалка.

Най- после...! Ами, полицай. Арестува и двамата. Па мен, защо!? Я минавам зеленото на светофар!

Вика ми. Не внимавал. Щял съветва мен. Защо!? Я студент. България. Аз обича страна.

Страна обичала мен, вика полицаят мене. Тогава защо!?

Защото трябвало да се внимава. Имало дипломатическо нота. Не трябвало чужденец да се меси в работите на България. Че я не месим, а баници,купувам готови му викам!?

Взе, че се смя нещо. Полицаят пак се смя. Глоби ме!? Още не разбирам, защо!?

Но аз България, обичам. Знам вече преминавам не зебра, там улица, където коли няма! Светофар свети зелено, няма!

В. Софин 05.07.2026год