Ръжди
Телевизия. Скука с политика.
Питие. Предаване. Ругатни.
Колан. Стягане. Високи цени.
Бурени в ниви. Мотика. Ръжди!
Измама. Труд. Липсват пари.
Продукти. Химия. Болести нови.
Земята. Напалм. В пламък гори!
Смърт. Войни. Битки сурови.
Алчност. Човек. Няма мечти.
Фалш. Лъжи. Усмивките зли.
Животът измъчен крета почти.
Бензинът обича скъпи коли!
В. Софин 04.07.2026год.
Последния полет на орела
...Полетът на орела! Извисяване над върховете! Бавно, неуловимо, притегателно!...
Трудно е за обяснение. Почти всеки човек си мислеше, че ТОЙ е горе с цел да блесне пред светлините на прожекторите. Да стане различим, да го познават и поздравяват. Дори да му се възхищават.
Уви! Всички хора грешеха. Съществуват индивиди, които движат колелото на историята. И не само на него. какво им струва? В повечето случаи живота за съжаление.. съществуват хора направени от друго тесто. Омесени с аромат от планински билки на които трудно се устоява.
ТОЙ тръгна! Пое по пътя, където срещи си дават бури; където времето е непостоянно...; където орлите си дават срещи!
Не беше сам. Риск винаги съществува в планините. Той е неотменим придружител при всяко приключение там горе, където коварно времето променя хода на събитията. И няма връщане назад. Няма мрънкане. Полетът е само нагоре. Един последен полет на орлите.
Върхът ги зовеше! И те полетяха...! Десет по пътя към Броуд Пийк.
"Броуд Пийк с височината си от 8051метра, се намира в планинската верига Карокорум, близо до изключително красивия връх К2. Макар и в сянката на втория по височина връх в света, Броуд Пийк планината е известна с непредсказуемо време, лавините и трудните условия за изкачване."
ТОЙ знаеше, какво мислят повечето хора за него. Знаеше, че трябва да доказва на себе си, че го бива още; че е орел, който не се плаши от нищо; всеки миг, час, ден и година в планината.
Всъщност ТОЙ изпитваше търпението си. Излагаше здравето си на суровия климат в планината.
Не случайно ТОЙ успява там, където много други се провалиха. 14 върха!!! И не само това. Помощ и съдействие за спасяване на бедстващи алпинисти в места, където не всеки би тръгнал. Но, ТОЙ тръгна. Неустрашим колос, който доказа по безспорен начин силата на човешката безгранична воля.
Ако мислите, че сте орел трябва да го докажете. не на други хора. На себе си. Защо ли?
Върховете са там, където дето казват някои дяволите си дават среща. Планински очи надзъртат от върховете и канят най- смелите да опитат.
Всеки един връх е заложен в сърцето на алпиниста.
Затова ТОЙ не устоява. Тръгва на поредното изпитание, което може да се окаже и последно. Знае го много добре, но въпреки това тръгва.
Мускули и нерви са впрегнати в битката на полета нагоре. особено, когато не е сам. ТОЙ води другари, приятели, съмишленици. също като него орли тръгнали на полет.
Човек никога не знае. Не подозира капана, който времето е приготвило Там горе, където срещи си дават мъглите, където почти липсва кислород; където трудно слънцето пробива облаците; където снегът е издухван от поривите на неустоим вятър.
Тръгват! Лавината и тя... Безпощадна, неумолима, алчна...
Тя спира полета на орлите. Орлите, които не знаят страх!
Ще мине време. Неминуемо и неумолимо то ще се загърне и скрие миналото от човека живял някога сред планините. Но там някъде горе ще остане зрънце истина, която ще остави спомена жив за алпинистите, които без да мислят за слава, бяха там, където изпитаха силата на човешката неукротима воля, която не знае страх, нито пък се спира пред трудности в живота!
В памет на Нирмал /Нилс/ Пурджа и неговите приятели, които поеха по пътя на безсмъртието!!!
В. Софин 03.08.2026год.
Щастливи сълзите полетяха
Докато почесвах си петите
нозете ми в почивка бяха.
Но щом сбъднах им мечтите
очите ми на гъдела се смяха!
.
Докато тормозех си главата
мислите ми живот проспаха.
Но внезапно счупи се кревата
и те пробудени се осъзнаха!
.
Докато уважавах си мечтите
върховете изобщо не разбраха.
Но истината лъсна в планините -
сълзите ми щастливи полетяха!
В. Софин 01.08.2026год.
Да хванем „Ушите“ – втора последна
част
… Мальовишките пътеки. Отдавна
познати и пребродени от туристи, а и от животни намерили паша. Отъпкани със
сигурни стъпки. Грижливи ръце направили камарки от дребни камъчета с табелки на
места, които да сочат верния път в часове на беда.
Освен Овчарския улей по който
може да се стигне до Мальовишките езера и Ушите има и друга пътека, която
започва северозападно от хижа Мальовица. Тя прави серпентини из клека и сипея
под скалата Куклата, която се издига в очите на туриста на запад от хижата.
След това пътеката се изкачва доста стръмно и излиза на тревисто плато,
наречено Мальово поле.
Ако се чудите, защо Ви разправям
това, това е защото именно по тоя път се връщаме със сина ми.
Тази пътека е била направена от домакинът – пазачът на хижа Мальовица
някога. Той се е казвал Васил Бабин, по прякор Заеко. Затова и пътеката носи прякора
„Заешка“.
Слизаме бавно наслаждавайки се на
невероятната панорама ширнала се пред удивените ни от красотата, очи.
Коне пасат на Мальово поле и не
ни обръщат внимание. Погледа ми стига до тях, но и до село Говедарци, което
изглежда толкова малко, че човек може да го събере в шепата си.
Стъпките ни следва планинска цъфтяща в розово, мащерка. Срещат погледа
ни освен масива на върховете на планината, но и чисто белите очи на големи
красиви маргарити.
Трудна за слизане заешката пътека
води точно изморените ни крака до хижа Мальовица. Възрастен турист с раница на
гърба ни задминава по пътя надолу.
Не бързаме. Боян се рови в
храсталаците встрани от смърчовата гора и последни клекове по пътя надолу.
Всъщност има вече зрели боровинки, които изкушават не само очите, но и
протегнатите към тях ръце.
Стигаме поне за мен с усилие долу до Меча поляна, където сгорещеното Пежо
на Сина ми, ни приютява. Добре че климатикът дава на въздуха да се промени в
близките десетина минути. Лошо! Пътят асфалтирания, път надолу осеян с дупки.
Интересното, че всичките тия малки препятствия не можаха да сломят духа на
Пежото. Също като опитен скиор, то се промъкна между тях. Слава Богу, оцеляхме.
Може би, защото някой бе очертал дупките по- шосето с червена боя. Маркирани
така те даваха възможност на очите на
шофьора да ги съзре навреме.
Впечатлени от похода днес се
прибираме на сянка вкъщи.
И така, ако обичате ромона на
ручея слизащ покрай овчарския улея и компанията на приятели без чести срещания
в планината на непознати туристи значи това е вашия преход. Защо ли? Защото
гледките от Ушите ако ги хванете разбира се остава в душата на туриста спомен
за целия му живот!
Така, че приятели туристи –
дерзайте!!!
В. Софин 01.08.2026год
Да хванем "Ушите"
Ако имате съмнения не тръгвайте. Но ако
желаете да се докоснете до красота на панорама от връх, пардон двете Уши или “Ушите,
значи това е вашия маршрут.
Мальовишкият дял на Рила планина до болка познат. Всъщност връх „Ушите“
е малко посещаван. Традиционният път, който води до връх Мальовица бъка от
туристи особено през летния сезон.
За да се почувствате добре в
жегата изберете маршрут, който е щадящ за краката ви, но не и за очите, които
мечтаят за алпийска красота. Именно там ще я намерите по пътя към трите
Мальовишки езера.
В Мальовишкия дял на Северозапдзна Рила в началото на хребета Калбура,
който се отделя на север от масива на връх Мальовица се намира връх Ушите с
неговата височина от 2547 м. н. в.
Това са всъщност два върха съседи
- един до друг. Помежду им ги разделя дълбок скален прозорец. Отдалеч гледани с
просто око приличат на две стърчащи ушички, откъдето идва и името на върха.
Известни са още като Малкото и Голямото ухо.
Склоновете на Ушите са скалисти.
Изключение прави източната тревиста част, където през лятото намират паша изведени
от стопаните на воля коне. Тя се нарича „Мальово поле“.
Всъщност маршрута, който избираме с Боян се казва Овчарския превзет от
малки камъни, улей.
Оставяме на сянка за почивка Пежото на сина ми и поемаме нагоре през
Мечата поляна към хижа Мальовица.
Осем сутринта. Хладно въпреки края на юли. По пътя си освен чешмата на
Боре, откъдето неспирно се плискаше в корито студена вода не срещаме никого.
Освен може би двамата мъже, които ни застигат.
Моя милост не бърза да върви напред. Може бе защото годинките ми
натежават, или по скоро заради гледките на около. Всъщност каменист достатъчно
широк път водещ към връх Мальовица и хижа със същото име.
Пристигаме горе с поздрав „здравейте и добро утро“. Едва ли ние с Боян
сме утрото, но все пак няколко туристи за миг се откъсват от сутрешното си кафе
и закуска за да ни поздравят.
Няма място за губене! Или ако
губим време то трябва да е горе сред скалите и пейзажите нарисувани от майката
Природа. Тръгваме. Много скоро очаровани спираме пред грохота на река Мальовица
и на Омайничета усмихнати с червена окраска.
Синът ми прави първите си снимки със смартфона, но аз съм с фотоапарат
Канон. Давам му разрешение и той не само, че не спря през целия път да
запечатва видяното, но и си позволи волята да направи спомен с видеата си. За
едно пътуване през Мальовишките езера пред погледа на величествена Мальовица до
връх Ушите 2547м. н. в.
От билките забелязваме голямо
разнообразие. Или безобразие, което планината беше родила за очите на туристите
с цел да ги зарадва и прошепне на ушите, че нищо не е по- голямо от „хляба“, „от
егоизма на човека?“. Не нищо по голямо и величествено не е от планината и
чудесата на майката Природа.
Очите ми съзират поне два вида
камбанки, сини теменужки, жълт катрион, маргарити, планинска мащерка с ухание
неземно… Високопланинско розово лъжичниче, жълта златиста кандилка, златовръх и
още много други.
Изкушен от видените от моя поглед
красоти Канонът ми не спря да харчи лентата. Всъщност едва към края на прехода
му свърши батерията. Добре, че имам скрит коз в раницата си. Изваждам друг
Канон. Не фотоапарат, който би трябвало да снима под вода.
Всъщност гледките пред мен изкушават. На човек му се иска поне малък къс
красота да отнесе вкъщи, където през дългите зимни вечери ще преживява отново и
отново прехода останал в сърцето му.
Срещаме турист, който слиза по Овчарския улей. След разменените поздрави
устата ми пита, дали на горе не е по- лесно да се ходи. Туристът се засмя и
каза, че надолу било много по- лесно.
Е няма да се предаваме я. Право
нагоре в посока Мальовишките очи на трите езера, край които цъфтят многобройни
билки пръскащи аромата си сред чистия планински въздух.
Синът ми Боян бърза напред.
Старая се да не изоставам. Всъщност Канонът ми изостава, защото не спира да ме
радва с постоянното си щракане. Там билка с връх Мальовица, а и диви кози,
които препускат щом усетят погледите ни.
Първото езеро. После второ и
накрая третото, което опира в снагата на връх Мальовица. Не стопен от горещото
сняг все още искри с белотата си право в езерните очи на езерата. Впечатляваща гледка!
Синът ми поема по пътеката, която
лъкатуши нагоре към улея между връх Мальовица и връх Орлето. После завива
надясно към Ушите. Нашата цел за момента са имено тия две щръкнали в далечината
скалисти гранитни ушички.
Избирам алтернативен маршрут.
Височината е изцедила силите ми. Не тръгвам към Боян а изкачвам хребета, билото
горе между връх Мальовица и Ушите. Там много лесно успявам да се промъкна
покрай Ушите, които следят стъпите ми.
Изведнъж горе от Малкото Ухо съзирам усмивката и чувам гласа на Боян. Та той
вече е на нега, а аз съм едва в подножието. Намирам сили да раздвижа изморените
си крака покрай скалите и в края им точно между двете Уши отново срещам Боян.
Оставям го да се бори с дрона си. Всъщност го пуска да прави видеозапис на местността и да
снима. Аз изкачвам Малкото Ухо, снимам се за спомен, после и дрона ни снима там
с Боян.
Едва слезли от Малкото Ухо той
поема към тия 2547м. н. в. Голямото ухо, където най- после успяваме да заситим
глада си не само от панорамите тук но и стомасите с шоколад и сандвичи. Водата
тук е задължителна жегата изпива и малкото влага останала по телата ни. Докато
се радваме на обяда си ято птици летят и смущават въздуха с крясъците си. Отнейде
като тримачтов кораб се извиси в небето орел. Наблюдаваме как полека лека в
кръг се изкачва все по нагоре за да надвиши гордо и самия връх пред нас
Мальовица. Когато се скрива от погледите ни се сещам за канона си, който вместо
да обядва почива в раницата. Измъквам го от скривалището му. Насочвам към връх
Мальовица и увеличавам видимостта му. Интересно успява също като бинокъл да
улови туристите успели да се изкачат там.
И ето ги върховете пред мен
Малкото ухо, над него Мальовица; вдясно в
далечината прозират сините очи на част от Урдините езера. Зад мен Мальово поле
котловината и над нея: върховете Ловница; Злият зъб; Орловец; Камилата;
Купените; Попова капа; и други.
Следва
В. Софин 31.07.2026год.
Любовта няма да се повтори
Броя последните си стъпки -
грохота им губи се в небето-
Животът с неговите кръпки
ще отшуми, ще сломи сърцето!
Птиците ще видят моя полет
последен високо във небето,
и милият им дружен поглед
с любов ще прегърне ми сърцето!
Дъжд ситен ще падне на лицето -
страница последна ще затвори...!
Ще отшуми, ще сломи сърцето -
любовта, която няма как да се повтори!
В. Софин 31.07.2026год.
Бонбони килограм
Дядо ми купи цял килограм
бонбони, които аз ще изям.
Едничък на баба само ще дам
защото умен съм и съм голям!
Не изпитвам малко даже срам
баба вече няма зъби, знам!?
Затова с радост едничък ще и дам
другите за мен остават - килограм!
В. Софин
