СРЕЩИТЕ НА ЕСЕНТА
Когато дните намалеят
озадачени сенките пълнеят
щом усетят гладен мрака,
който нейде дебне и ги чака!
Когато листата пожълтеят
огорчени дърветата немеят
щом усетят вятъра да пее -
короните им грубо да люлее!
Когато влюбени се срещат
щастливи пейките се сещат,
щом наесен любовта узрее
на пролет денят ще наедрее!
В. СОФИН 11.10.2026ГОД.
Глазурен планински връх
Докато въртях крака по планинската пътека успях да се опека на бавен огън като чеверме.
Недалече от мен на същия огън се печеше глазурата на един шоколадов връх, който ме чакаше да го оближа. На пътеката, а и до нея явно някой умник беше разхвърлял камъни от марципан. Стадо диви кози премина в близост от мен на бегом в посоката, където пуснала в зелено косица бе намерила укритие зелена тревица.
Намирах се в пещта, която бавно ме оформяше в апетитен къс за изяждане. Обилната пот по челото не спираше порива ми за вода, която сварена избълбука в пресъхналото мое, гърло.
Върхът с неговате шоколадова глазура бавно се стапяше пред погледа ми. Изчаках първите капки с зажадняла за сладко уста.
Слънцето, което без милост успешно изпече върха и моето тяло решително кимна към залез, където го очакваше студена охлаждаща ваната на нощта.
Закъснявах. Глазурата по планинския връх замръзна пред очите ми преди да стигне до мен. Зелената тревица на дивите кози се скри в сянка за вечеря.
Добре опечени болезнени от ходене коленете ми отказаха да продължат нагоре. Марципанени камъните на пътеката и до нея посивяха от глад. Време беше за вечеря. Или някой трябваше да празнува в хижата, оформена като добре опечена баница.
Това не бях аз. Празнуваше огладняло тялото ми скрито под сянката на покрива, когато най-накрая то, с радост се добра за вечеря.
Върхът остана горе в очакване. Не всеки изкачва шоколадова торта. Но ако успее, какво сладко хапване пада!
В. СОФИН 11.10.2026год.
Нещо ми липсва
Есента в краката ми бълбука
с листи в жълто по площада.
Игрив вятър лишен от скука
разклаща клони без пощада.
.
Вървя бавно целунат от зората
слънцето разтваря ми очите.
Виждам как се буди красотата -
любовта с идването лъчите!
.
Непослушно громоли морето
вълните щури трият греховете.
Май нещо липсва ми в сърцето-
лятото, момичето и бреговете!
В. Софин 10.10. 2026год.
На И. Б.
В неделния ден
Двама приятели седят в беседка в центъра на града и си пият ракията скритом от шише за безалкохолно. Не ползват чаши да не би някой случайно не реши, че подлежат на проверка и да ги изпее на полицията. Гошо мърмори недоволно и се оглежда сякаш ракията, която пият с Ванче е крадена.
– Едно съм научил за страната ни. Щом са казали веднъж, че ще слагат глоби за ракията, не само ще сложат, но и в магазините със сигурност ще я увеличат.
– Така е, братовчед. Казаха, че няма да вдигат цените, а виж всичко е литнало нагоре и не иска да се приземи долу...
– Не се посвениха да посегнат и на децата... - мърмори Гюро. В книжарниците книгите, тетрадките и консумативите са с такива европейски цени, че и заплатите не могат да ги платят.
– Добре, че още телефоните не са спрели на децата. Иначе на училище с една тетрадка и молив за по евтинко!
– Доживяхме лоши времена, Ванче! Пипная акциза за ракията, пипная и на децата книгите.
Дори си позволиха да съберат подарени средства за изборите на президент, но откъде!?
–Ясно, откъде, братовчеде. Ако не крадеш, няма пари. Ако не умееш да пренебрегваш законите пак няма пари...
– До но нали така ще те хванат? -пита Гошо, Ванче.
– Абе говорим за управляващите. Тях и огън не ги гори, та закон ли?
– Аз се уплаших, че ракията...?!
– Какво за нея? Нали си я пием на ачик! Всеки минава от тука и какво? Пием безалкохолно.
–Абе не знам, но я виж оня там ни снима! - сочи с пръст Ванче един гражданин, чиито ръце държат телефон насочен към тях.
–Ей, какво правиш бе? - крещи на снимащия Гоше. - Що снимаш?
–Живеем в свободна страна - отвръща спокойно гражданина, фотограф.
– Така е, но ти гнидо ни снимаш без мое разрешение! - гневи се Гоше. Гражданина спокойно отвръща:
–Аз не снимам вас! Шишето, доказателството снимам и ръцете Ви, които го вдигат и си го подават.
–Че това престъпление ли е? - чуди се Ванче, а Гошо заканително върти пръст.
–Не е, но вие пиете ракия без да сте платили акцизния данък на държавата.
–Откъде знаеш? - чуди се Ванче, но гражданина отвръща:
– Знам я. Нали съм инспектор. Проверил съм данъчните книги, там ви няма.
– А ти откъде ни знаеш имената? -чуди се и Гошо.
–Снимките на профила ви ги има в интернета. Там стоят и имената, готови да ви предадат.
– Абе що говорим с тебе а не ти счупим главата - скача разярен Гоше, но Ванче го хваща за ръката.
–Чакай, полека, минава полицейска кола...
–Дека, бе!? - озърта се Гоше, а гражданина се подсмихва.
–Извиках ги да ви направят проверка.
–На какво бе! - псува Гоше гражданина.
–На ракията, разбира се...
–Те това е безалкохолно... -писука тънкия уплашен гласец на Ванче.
Гоше смелчагата, хваща шишето и го изсипва в близкия да беседката фонтан.
–Ще ме проверят друг път. Но тебе гнидо, я те запомних!
Изчакват полицаите да слязат от колата спокойни, че няма за какво да ги арестуват. Старшията безапелационно вади дрегер и казва:
– Я да видим в издишания въздух колко промила алкохол има тука...
– Ама ние не пием! - почти реве Ванче, изплашен.
– Това ще каже дрегера. Кой пил, кой не! - обажда се старшият полицай.
Гюро отказва да се подчини. Затова му слагат белезници сякаш е престъпник.
–Какви времена доживяхме брат ми... - обръща се той към Ванче. - арестуват ме за нищо....
–Не е нищо, а за проверка. - обажда се полицаят. -пиете на обществено място и то домашна ракия. Новия закон не е влязъл още в сила, но не можете на центъра да се издевателства пред всички граждани, които минават от тука.
– Те ти на свободна страна. Свободна друг път... -мърмори Гоше докато го набутват в полицейската кола. Ванче, който съдейства на проверката за момент е спокоен, но дрегерът го заковава. Арестуват и него.
– Ама аз господин полицай съм снощен, не съм пил сега - опитва той да шикалкави, но това не минава.
Свидетелят доносчик вече успешно е изпратил снимките на двамата приятели решили в неделята да си пийнат от подарената им от друг приятел бутилка ракия. Уви не успяха да я изпият докрай, но законът ги закова. Успя не за друго, а защото за ракия няма прошка, а за кражба на много пари все е недоказано и никой не е закопчан за постоянно. Защо ли?
В. Софин 05.10.2026год.
Частичка любов
Щастлив съм, че не ме признават;
това ми дава повод да се радвам
щом с красиви стихове успявам -
частичка обич от мен да давам!
Тъгата винаги пристига жалка
но щом сърцето щастие раздава
макар частицата ми да е малка
за други ведра любовта улавя!
В. Софин 05.10.2026год.
