Любовно обяснение
Влюбен мъж с каскет
паника в жената всявал.
Боднал шикозен тоалет
на ласки мили се надявал.
.
Дали на ти е бил с късмета
с тази небръсната брада!?
Срещата сърдечно бе приета
от красива дама във дъжда.
.
Не щещ ли тоз закъсал мъж
чадър усетил без съмнение.
Разтворен над него изведнъж
от дама с любовно, обяснение!
В. Софин 22.06.2026год.
На морето
Хей здравей на морето!
Пекат успешно парите - дупето!
Красиви мисли излизат –
с бикини в очите - мадамите влизат!
Фотопарат жертвите щраква.
Идеи от живота морски очаква.
Чадъри в пясъка, сенките крият
под тях бабанки бира в жегата пият.
Кресливи чайки плячката дебнат.
С кофички деца пясък, изгребват.
Луксозни цигари, майките пушат.
Татковци, мадами с погледи гушат!
Царевици гладни в пет евро избират -
парите в джоба продавачи прибират.
Предлагат чадъри, шезлонги любезни
пребъркват кесиите с нерви железни!
Хей здравей на морето!
Плаче накърнено портмонето.
Но в клуба на богатите добре е…
Изградено с Евро – реномето!
В. Софин 21.06.2026год.
РИМИ ЗА ЛЮБОВ
Китарен звън се носи над морето.
Припяват вълните тихо в унисон.
Тръпка мила разбива ми сърцето
със спомен от стрела на Купидон!
Безметежно време спомен връща
аз младок, а тя - буйната стихия,
която мило с обич мен прегръща
със силата на неустоимата, магия!
Китарен звън ме буди край морето.
Извират от вълните рими за любов.
Тръпка пак разбива ми сега сърцето
със стрела, за която вече съм готов!
В. Софин 19.06.2026год.
Любовта решила - ЛИМЕРИК - вид хумористично петостишие
-
Мъж хванал на пътя си късмет -
намерил гърне жълтици с мед.
Срещнал красиво, мило момиче,
чието сърце хвъркало кат птиче
щом чуло стиха на младия поет!
-
Едно момиче с кукла във ръце
с красиво, одухотворено, весело лице
срещнало дядо в детската градина
преди да чукне новата година
на Коледа с играчка дарена от сърце!
-
Внезапната любов веднъж решила,
че на среща никога не е грешила
щом целувката била и пеперуда,
която хвъркала в стомаха за заблуда
на мъж срещнал във гора - Сибила!
В.Софин 19.06.2026год.
Неуморен ловец
Неусетно пристигаше винаги улисан в работа, сезонът на лова за мен. Нямаше време за губене. Налагаше се да импровизирам бързо, ако исках да се насладя на обстрела. Трябваше да се регистрирам, но реших, че времето ми ще изтече, и в края на сезона вместо щастие от добре свършената работа, щях да покажа сконфузената си нещастна физиономия. Така, че вместо да бъда порядъчен гражданин, реших да пренебрегна страха си и да се втурна в приключението. Изкушението ме дебнеше зад всеки ъгъл в града и затова, когато заредих съоръжението се измъкнах на улицата.
Зажаднели за обстрела очите ми се втурнаха за незаконна плячка. Съсредоточено се взирах в чужди дворове и дебнех на моменти от засада. Броях плахо крачките си. Едва се мъкнех. Оглеждах се за свидетели. Никой не трябваше да забележи неправомерните ми действия. За съжаление Съоръжението в джоба ми не мислеше за моята скромност. Решително задвижваше едната ми ръка. Рязко се измъкваше. Хващаше поредната мишена и стреляше ли, стреляше... Правеше, каквото си иска с мен. Усещах се сякаш мекотело, удобно задвижвано от безскрупулното Съоръжение.
Когато Съоръжението прихванеше лицата на жертвите си, сканираше лицата им, някои прежълтели от страх, други почервенели от ярост, а имаше и пребледнели не знам, защо, но щом разбереше, че измъкването е невъзможно, стреляше.
Всъщност ръцете ми неконтролируемо се задвижваха, обираха мекия спусък, и заглушителя на Съоръжението се включваше, за да не чуят любопитни учи случващото се на улиците, където провеждах обстрела.
Поглеждах за свидетели и ако не откриех такива пристъпвах към приключението. Изваждах в сухо време, шише с вода. Но не пиех от него. Пръсках лицата на жертвите. Исках да изтрия страха и яростта от лицата им преди Съоръжението ми да ги вземе на мушка.
Веднъж толкова се бях улисал в това си действие, когато изведнъж прозвуча строг глас от един съседен двор:
– Какви ги вършите, бе? С какво право пръскате, розите на съседа? Може би с някаква химия за да увехнат, бързо?
Обърнах се. Срещнаха ме посивели от ярост очи на възрастен мъж. Ръцете ми реагираха мълниеносно. Скрих зад гърба шишето с вода, с която която карах розите да плачат. Исках преди обстрела да бъдат особено красиви, но явно ме бяха взели за негодник. Съоръжението ми скрито в джоба ми, притихна. Вместо да излезе в моя защита просто престана да диша.
Нямах време за губене. Трябваше да дам бърз отговор или да хукна, и да се изнижа безславно като кривна в най-близката до мен уличка. Избрах отговора. Измъкнах от джоба си притихналото от страх съоръжение и го показах на посивелите от ярост очи на възрастния мъж:
– Правя снимки на розите, господине. Това, с което ги пръсках просто е обикновена вода.
Това не смекчи гнева на мъжа. Напротив устата му заплашително блъвна:
– А бе не ми разправяй ти на мене... Знам ви, Вас, фотографите. Все душите, дебнете наоколо. Папараци, без работа. Айде да те няма!
Мъжът бързо ме прогони от улицата, където живееше в къща, в чийто двор нямаше рози. Но казах си, нали все пак участвам в приключение!? Някой на мен ще ми казва, какво да снимам. Сега му беше, сезонът. Месец юни бързо щеше си отиде, а аз щях остана с пръст в устата. Ами Съоръжението ми в джоба щеше да си умре от скука.
Решително се отправих към съседната улица, където...
Ами пак започнах "обстрела" снимките на розите, с техните красиви разноцветни лица, които караха гърдите ми да въздишат; очите да се радват, а мислите ми да прескачат във времена, когато любовта беше приоритет.
В. Софин 18. 06. 2026 год.
МАМА БЕБЕНЦЕ СИ ИМА
Как да бъда в детската градина,
когато мама бебенце си има!?
Момиченце мъничко - картина
щяло мои дрехите да взима!?
Налага се вкъщи да остана
да си опазя дрехата любима,
която явно с желание, покана
щяло Катето от мен да взима!?
Мислех, че играчките са само мои,
но май и бебенцето ще играе с тях!?
Мама взе няколко, видяха ми се нови
мушна ги в кошчето на Катето, видях!?
В. Софин 16.06. 2026год.
Сълзите на дъжда
Щом дочуя сълзите на дъжда
и съзра с очи розите да плачат
ще усетя как обхваща ме тъга
с миговете дето в мене крачат!
Щом на миговете стъпките
възторжени, времето ударят
ще видя пак да цъфват пъпките,
които в сърцето розите оставят!
В. Софин 16. 06. 2026год.
