Стъпки в грешна посока

 

                                                     

Стъпки в грешна посока

Колкото и стъпки да направя все са в грешна посока.

.

Ако имаш стъпки, които трябва да направиш - не се колебай!  Извърви ги до края!

.

Всички са доволни, когато има недоволни.

.

ЗА ДА ОТКРИЕШ БОДЛИТЕ В СЕБЕ СИ ПО-ЧЕСТО СЕ СЪМНЯВАЙ В СЕБЕ СИ ОТКОЛКОТО В ДРУГИТЕ ХОРА.

.

Лицемерието в политиката надминава възможностите на хората да се определят.

.

Нищо не е по голямо от хляба освен амбициите на политиците, които знаят, а не се мислят за велики!

.

Надеждата отдавна умряла, а те сега търсят да и вдъхнат нов, живот.

.

Безумието или склерозата се появява на старческа възраст, когато бомбите изсипани върху земята са без значение.

.

Животът е лесен за обработване, но труден за консервиране.

.

Винаги ще има амбиции, когато съществуват парици.

В. Софин 09. 07. 2026год.

Умът с гуша

 

                                                                       

Умът с гуша:

Не харесвам заключени катинари, които крият от мен ракията в мазето.

.

Не можем удържим мераците - уважението открито в снимки на папараците.

.

Не е важно, какво мислят за нас шефовете; важното е какво мислим ние за тях!

.

Поднесено особено мъчително - не декларирам нищо задължително!

.

Колкото повече се открива истината, толкова повече става неудобна за слушане.

.

На лъжата краката са къси, но не и следата по тях, която е с дължина над километър.

.

Без да използва за случая краката - промъкна се през облаци - зората.

.

Хич не ме и слуша... умът ми пуснал гуша!

В. Софин 0.7.07. 2026год.

Чужд в България

 

                                                                                

Чужд в България

   Аз студент. България. Аз обича страна. Не обича лоши шофьори. Зебра. Трябва минавам.. Не може! Не дават, мене... Искат да газят! Мене да газят!? Защо!?

Зеленото свети сфетофарът. Тръгвам. Бавно. Стъпки. Броя бялото на зебрата. Опа! 

Шофьор туря спирачки. Турям моите аз. Гледам шофьора. И той ме зяпа. Говори нещо! Не разбира...

Излиза от колата. Минава зад нея! Не разбира!?

Вади нещо от багажник. Гледа, бухалка. 

Крака мои лепнат на асфалта още. Шофьор не лепне!?

Идва говори с мене! Защо? Зеленото свети светофарът.

Идва и вика нещо за мама, че и баща споменава. Защо!?

Питам го. А шофьор почва бие мене!? Защо!?

Бронята на колата щял да изкривя, аз... Неговата!!!

Без епитети, вика ми шофьор. Па я знам ли, що е това!?

Продължава бие мен бухалка.

Най- после...! Ами, полицай. Арестува и двамата. Па мен, защо!? Я минавам зеленото на светофар!

Вика ми. Не внимавал. Щял съветва мен. Защо!? Я студент. България. Аз обича страна.

Страна обичала мен, вика полицаят мене. Тогава защо!?

Защото трябвало да се внимава. Имало дипломатическо нота. Не трябвало чужденец да се меси в работите на България. Че я не месим, а баници,купувам готови му викам!?

Взе, че се смя нещо. Полицаят пак се смя. Глоби ме!? Още не разбирам, защо!?

Но аз България, обичам. Знам вече преминавам не зебра, там улица, където коли няма! Светофар свети зелено, няма!

В. Софин 05.07.2026год

Жадна суета

 

                                                                

ЖАДНА СУЕТА

Усещам как очите ми с наслада

попиват от сладката награда,

която за мен пада със прохлада,

от мощни водите на водопада!

.

Изградил съм поза такава,

в която някой мило ми дава

мляко издоено от крава,

което глад не признава!

.

На световно за футболна слава

няма футболист, който вярва,

че победата е гол дето му дава

път във врата на чужда държава!

.

Вдига се шум, гореща изява

на терена футболист се надява

на гол, с който радостта да раздава

на вратар от чужда държава!

.

Смехът дошъл в чуждата врата:

след намеса вяла, оставен без вода

вратар лишен от защита в самота

вкарал гол обзет от жадна суета!

В.Софин 04.07.2026год

Аромат на шоколад

 

                                                           

Аромат на шоколад

ВЕЙПОВЕТЕ ИЗБИРАТ АРОМАТ.

ВСЕКИ ТЪРСИ ТОЗИ С ЦВЯТ-

ПРЕДПОЧИТАТ ГРОЗДЕТО ДИМЯТ,

НО ДРУГИ ТЪРСЯТ - ШОКОЛАД!

.

ДНЕС МОДНО ТЪРСЯТ СЕ КОМАТИ

СМЕСЕНИ - СКРИТИ В НАРКОТИК,

С КОЙТО НОВОРОДЕНИТЕ "ПРИМАТИ"

ЩЕ ПОКАЖАТ ПРЕД ЛУНАТА, ЛИК!

.

ПИСНА ИМ НА МОИТЕ ЦИГАРИ!

ВЕЧЕ УМНИ ТЪРСЯТ СИ ДРУГАРИ,

С КОИТО ВЕЧЕР БЕЗ КОШМАРИ

ЩЕ СИ ПУШАТ -  ГОНЕЙКИ КОМАРИ!

.

МАЙ ОЩЕ СМЕ ПРИМАТИ!?

ВСЕКИ ХИТРЕЦ НИ КЛАТИ

С НАРКОТИЦИ НЕПОЗНАТИ

С РАЗБЪРКАНИ ЗА УМА - "САЛАТИ",

КОИТО ПРАВЯТ НИ "ДОМАТИ"!

.

НЕ, МАЙ НЕ СЪМ ЧОВЕК!?

ВЕЧЕР ТЪРСЯ СИ ДЮШЕК,

КЪДЕТО ОЩЕ ВЕК

ЩЕ СЪНУВАМ, ЛЕК -

ЗА АКЪЛА МЕК,

НА ДРОГАТА СЪС КРЕК!

------

В. СОФИН 02.07. 2026год.

Всичко скъпо под кило

 

                                                                        

ВСИЧКО СКЪПО ПОД КИЛО

Колко весели бяха,

докато властта държаха.

Днес осмислят краха

с мисълта за мат с шаха!

.

Вън срещат ни кошмари

не, на дъжд - нито слънце,

 а коли без усмивки

превзели тревясалите, тротоари!

.

Когато решиш да критикуваш

преди да изпуснеш нерви и да псуваш

трябва с партията да го съгласуваш!

.

Добре, че дъждът измива улиците,

за да избива на колите - приумиците.

.

Проиграно с цени високи реномето -

днес празно без пари е портмонето!

.

Влажен поглед ще покажа

щом видя безплатен чадър на плажа!

.

Удобно смениха парите, за да вдигнат самочувствието на цените!

.

Толкова евтино никога не е било

продават всичко скъпо под кило!

.

Докато цените на горе вървяха,

заплатите закотвени спяха,

защото разбраха за краха

на икономиката, която заклаха!

В. СОФИН 02.07.2026ГОД.

По големи или малки

 

                                                               

По големи или малки

Необичаен диалог на будката за вестници. Възрастен мъж се приближава мълчешком. Продавачката, която не знае, кой вестник да даде, пита:

– Какъв беше?

– С по-големи букви, за да може да се чете! - обажда се друг клиент най-отзад, който също се е наредил за вестника.

– А за, Вас?

– За мен трета, възраст! - заявява искането си следващия клиент.

Другият, който още не е взел вестника си пак се обажда:

– А има ли вестник "Втора възраст"?

– Не! - продавачката отрязва мераците на клиента. Той пък не се смущава и пак, пита:

– Тогава, ако може за мен "Първа възраст"!

– Ама Вие не сте дете!? - смутена е продавачката.

– А, има ли? - настоява за своето досадния клиент.

– И да има, той не е за Вас! - отвръща вече леко ядосана, продавачката.

– Добре де... Тогава, кой вестник е за мене? - осмелява се да пита пак, другият клиент.

– Тоя с по-големите букви господине за да може да го четете! - изсумтява недоволна от проведения до този момент диалог, продавачката.

– Ама и заядлива... - спокойно отразява с усмивка, другия клиент.

– Аз я питам, а тя, с по-големи букви!

Наблизо да будката с вестници кълвеше един врабец, който избираше по - големите трохи от раздробена на паважа, кифла.

– Всеки се стреми към голямото, а вие господине към малкото! - отвръща продавачката и продава вестник на мрънкащия клиент с най- дребните букви за четене.

В. Софин 01.06.2026год.