четвъртък, 12 март 2026 г.

За теб!

 


                                                        

                                                                     




За теб

Не искам много - освен да ме обичаш

тъй както в безлунна нощ теб обичам!

Не търся много -  мечтая да изтичаш

при мен щом за теб с любов аз, тичам!

В.Софин на В. Б.


Твоята поява

 


                                                                              





Твоята поява

Над морето светлият ти взор изгрява, 

когато сутрин слънцето и мен достига.

Във ръце държа - чета вълшебна книга

и мир в сърцето ми с любов настава!

-

Съзирам вълните бели - твоята поява,

когато син лазур в очите ми пристига.

Закотвени в светлият ти взор с верига

очите ми с любов за теб искрят с поява!

В. Софин 12.03.2026год. на И. Б.


Мисли за работата

 

                                        




РАБОТНИ МИСЛИ

Работата го вълнуваше толкова много присърце, че често я оставяше да си почива.

-

–Всичко е любов!

–А, работата?

–Работата е бизнес!

-

Работата настояваше, но той не бе толкова настоятелен за да уйдисва на характера и.

-

Скри се под юргана на топло, но работата го откри и там и го лиши от заслужена почивка.

-

Който има работа я върши. Който я няма все се оплаква.

-

Толкова много работил - толкова, че цял се припотил, когато не му платили.

-

Работата не е важна, но заплащането за нея задължително.

-

Този, който не яде работа се храни от заплата.

-

Първа и единствена любов. Първа задължителна мъка. Казва се работа без която не може да има любов, ако няма мъка.

-

Стига да я пипнеш работата може и с кеф да я утрепеш, но само ако не те пипне първо тя и не те ликвидира току пред заплата.

В. Софин 12.03.2026год.

сряда, 11 март 2026 г.

ТОЧКАТА

 

                                                                   


                                                                  


ТОЧКАТА

     Обяснявам в понеделника на колегата Геле, какво съм правил в неделята. Започвам захаросано с възклицание:

–Ах, колко хубаво е вкъщи! Лежиш, спиш и гледаш -  ТОЧКА...!

–Само това ли? - Геле разочаровано.

– Не. - тутакси отвръщам. - Гледам точката и се чудим откъде се е взела!? Докато се маем току що пробуден чувам гласа на жена ми да казва:

– Какво се пулиш като магаре останало без сено, бе? Толкова много работа се е отворила.., а той лежи и гледа в една точка...

Гелевия любопитен глас ме прекъсва:

–И ти!?

–Аз и викам: "Жено ти у мажките работи не се мешай като не ги разбираш!..."

–А, тя? - не ме остава да си поема дъх от любопитство, Геле.

–Тя взе, че докачи точилкята... рекох си, арна жена баница ще ми омеси...

–Омеси ли!? - тоя любопитен, Геле.

– А, бе мани, мани... Като ме почна с точилкята горе долу, долу горе... изведнъж се усетих...

Какво съм се опулил като пукал в тая точка, бе!? Рипвам от кревато и като я почнах...

Геле ме прекъсва:

– Набил си жената?

–Не. С пръст не я пипнах!... Но взех, че се напънах.

– И, що? - тормози понеделнишки работна тишината, Геле.

Тутакси го осведомявам:

– Как, що!? Свърших сичката работа вкъщи.

–Верно!? - подлага на съмнение моята трудоспособност, Геле.

Тука му се смея в ангелското лице и казвам:

–Верно, друг път! Я не съм женен, Геле...Само се обръщам у кревато, зяпвам голата стена и глей!?

Геле не издържа:

– Що бе?

–ТОЧКА. От къде се е взела тая ТОЧКА, бе!? После се сещам, че било муха...

Геле невярващо:

–Муха!? Верно ли?

Пускам му лека усмивка:

–Да. Муха  влезла през прозорецо... Понеже ми е досадила, я съм успел да я размажа по стената...

Геле объркано:

–ТОЧКАТА ли?

Тутакси го осведомявам:

–Не. Мухата, Геле... Сега се налага да баданосвам стената...

Геле с щастлива усмивка, с мисълта, че ме е хванал неподготвен:

–Аха, пипнах ли те! Ще работиш!

Пускам му и аз усмивка бонус и го осведомявам:

–Как пък не, ще работим...! Друг път! Знаех, че е неделя Геле. Колко хубаво е...! Лежиш, спиш и си гледаш, ТОЧКАТА...!

В.СОФИН 11.03.2026ГОД.




вторник, 10 март 2026 г.

Ку-ку-ри-гу Петленце

 



                         


                                                                     


Ку-ку-ри-гу Петленце

-

Детенце песничка дочуло;

слушало учудено, мълчало -

погледнало, видяло огледало

и изведнъж взело, че запяло.

-

На небето облаче вървяло

бързало щастливо в бяло .

С Вятърко гласовит изцяло

песничка за дъжда запяло.

-

Във морето Корабче летяло -

внезапно островче видяло.

Пристигнало там не спряло,

гласовито взело, че запяло.

-

Петленце песничка дочуло

детенце пред къщата видяло

как със усмивка - цяло гърло -

с ку-ку-ри-го изведнъж запяло!

В. Софин 10.03.2026год.


понеделник, 9 март 2026 г.

Върхът те гледа

 

                                                            





Върхът те гледа

Когато планината те гледа

а ти се мъчиш да я стигнеш

горе заедно със слънчогледа,

който няма как да хванеш,

защото той е долу при съседа -

се питаш как така си тръгнал

без раница и храна в следобеда;

компанията на самота обикнал

за да стигнеш връх, дет` те гледа!?

В.Софин 09.03.2026год.

С ТРУД СВЕТЛИНА

 

                                                        





С ТРУД СВЕТЛИНА

Когато брои предстоящи дните

Работата изобщо сън не я лови.

Нощем влиза право във очите

със седмицата, която предстои! 

-

С нахалство мушка се в леглото

постелята студена да загрява.

Сутрин събужда се с ДОБРОТО,

в което всеки трябва да повярва.

-

За това налага свои правила

Работата буди всеки "хаймана",

обявил мързела за свобода,

забравил, че с труд има светлина!

В. Софин