ДО СВИНСКОТО ЕЗЕРО В РИЛА
До Свинското езеро в Рила
"В глухото горно поречие на втория от трите Прекоречки потоко се гуши неголямо езеро, познато на селяните от Искровете като свинския гьол. В ранна пролет водите му преливат отвъд тясното корито и буйни водорасли стърчат над гладката повърхност, в която се оглежда снагата на грамадна, почти отвесна скала. Тия водорасли радват окото с неотменимия си копнеж по слънце, въздух и простор."
АСЕН ХРИСТОФОРОВ
Неочаквано дори за мен повикът от Рила планина беше толкова силен, че двамата с Боян не устояхме на порива и.
Тръгваме почти без подготовка след обяда на 21.09.2026год. Пежака и той изненадан в дрямка почти без настроение поема нагоре към ЦПШ -МАЛЬОВИЦА.
Места за паркиране бол. Времето обаче не е в съгласие с нашите планове. Изведнъж решава да се изявява. Пуска няколко от сълзите си отгоре върху нас, но не може де спре порива ни нагоре по маркираната пътека към Йончево езеро.
Срещаме две деца с баба им и вероятно, бяха и с майка си. Малкото момиченце, някъде към седем споделя със сина ми Боян, че не е време за разходка.
Естествено пренебрегваме съветите му и не хукваме, а бавно като приливна вълна се носим не надолу, а нагоре към Свинското езеро на 2080 м. н. в.
Вървим покрай пистата за ски по път, който скоро преминава в пътека, която ни води наляво.
Минаваме покрай борове, елхи, боровинкови храсти... Стигаме висока гора, където за изненада на Боян успяваме да намерим въпреки сушата няколко гъби Пачи крак.
Когато стигаме до Легендата, табелата с описанието на пътя, избираме вместо към Йончево езеро да тръгнем към друга цел неотстреляна още от нас. Съвсем неразличима бих казал скромна пътека вдясно преди срещата ни с един от прекоречките потоци наречени реки.
Тя води полека нагоре през папрати, борови дървета, боровинкови храсти, върбови клони на ива, млади издънки на бреза и да не забравя, за сухата трева спираща стъпките ни.
Много скоро пътеката нагоре изчезва заменена на места с буквата "Г" оцветена по скали и дървета със синя боя. Явно виждаме наяве, нова маркировка, която се оказва водеща за Свинското труднодостъпно езеро.
Изобилието от боровинки не пречи на ръцете ни лакомо да откъсват зрелите сини плодчета, които спират погледа ни и карат устните ни да се оцветяват в лилаво.
На моменти спираме докато джипиесът на Боян не покаже правилната, за нас посока. И тя се оказва все вдясно без да се преминава малкия поток шумящ долу в дерето. Някога по точно през 2013 година на това място е имало пожар. На места овъглени клони още почти цели на клекове срещат погледите ни, а ноздрите ни улавят мириса на изгоряло.
Изцяло задушени като, че сякаш изправени от някого статуи от смърчови, борови и мурови дървета удивляват очите на пътешественика. Сиреч нашите зъркели впечатлени попиват гледките и се чудят как е възможен тоя рисунък от майката Природа.
Стигаме малкия поток през който невидима за очите ни пътека води към Свинското езеро. Боян напред, аз зад него... и изведнъж стъпвам на камък, който решава да прекрати похода ми като ме спъне. Падам като подкосен, но нито се измокрям от водата на потока, нито се контузвам.
Ставам ядосан, мърморя под нос, кихам проклинам и тръгвам пак нагоре следващ петите на Боян. Той се промъква между камъни, клек, и мокър мъх, който се пързаля сериозно. Спираме за малко удивени от късните зрели малини на това място. Ръцете се протягат, устните кимат, а устата лакомо ги поглъща. Изглежда сякаш, сладка глътка вода...
Изкачваме нагоре и най- после точно след два часа ходене пеша от ЦПШ - Мальовица стигаме скритото или труднодостъпното наречено от някои пътешественици, диво езеро.
Докато минаваме встрани от него краката ни улавят торфа. Лека меко пропадане на краката между гъстите изсъхнали треви. Явно блатиста местност. Горе вдясно от нас, където скали труднодостъпни за краката на пътешественик извисяват могъща скала се извисява връх. Намираме се на височина 2080м. Езерото се дели на две. По малкото, което сина ми нарече Черното заради цвета му, може би заради някогашния пожар тук се намира току под скалите. Вляво от него, по голямото Свинското езеро цялото обралсло с водорасли.
Правим снимки за спомен. Над езерото нагоре по дерето се вижда част от Малкия и Големия Купен, които се оглеждат в сините очи на Страшното езеро.
Лошото, е че времето не дава достатъчно храна за очите ни. Откъслечно показва върховете над нас, които бързо скрива с пълзяща мъгла. Понякога слънцето прозираше, после изчезваше като опитен фокусник не разкриващ докрай цвета на картите си.
Тръгването надолу се оказва по-трудно отколкотно изкачването между разхвърлени наколо недоизгорели късове от клекови клони. На места камъни, морени не дават възможност на краката да се чувстват удобно. Очите или вниманието на пътешественика, трябва да се усилва, а не намалява. Изходът от борбата с камъните е за Вас, неподготвените за преход, който не сте очаквали да срещнете на пътя си, приятели.
Успяваме да стигнем табелата, Легендата, откъдето преди два часа и половина бяхме поели нагоре към Свинското езеро - 2080м. н. в.
На няколко пъти опипом откриваме буквата "Г", която в синьо дава ни ориентир. Но това не пречи, краката ни да се объркат и да се върнат за момент докато отново не напипат правилната посока...
Вече тъмните очи на мрака прозират в пътеката, когато най-после успяваме да се приземим при пежака на ЦПШ - Мальовица.
В близост до колата очите ни съзират празничното осветление на близкия хотел, който още от сега се готви за посрещането на новата година и ски сезон.
Пежака поема по- асфалтирания път надолу към село Говедарци. Добре, че има добри очи - светлини, които пречат на дупките да намират гумите му. Иначе нямаше да успеем да стигнем в безопасност град Самоков, откъдето бяхме тръгнали.
Всеки преход оставя вкус в устата. В нашите остави дъх на боровинки примесен с малини и красота за очите!
В. Софин 23.09.2026год.
"Прекоречкият циркус в Северозападна Рила обхваща долините на трите Преки реки – Горна (Западна), Средна и Долна (Източна). Южната му граница е билото между върховете Ловница и Прекорец (Попова капа), а от запад и от юг го ограждат ридовете Ръждавица и Голия рид. В него има осем езера, най-известните от които са: Страшното, Йончево, Тихото, Минералното и Свинското. Понеже северно от връх Шишковица също има Прека река и две езера известни като Прекоречки езера, то езерата част от които са обект на нашия преход са от групата Горни Прекоречки езера.
Това е преход за ценители – за тези, които харесват диви места, за хора в добра физическа форма, които имат опит в придвижването без пътека по трудни терени."
ПЛАНИНА ЗА ВСЕКИ
