ЕСЕННИ НЮАНСИ ОТ САМОКОВСКО
Васил Софин
Природата могъща
Мила, прегърни ме сега...!
Утре не ще да има време
любовта ти, да ме приеме
в лоното на твоята снага!
Виж днес розите ухаят
в бяло дърветата цъфтят;
щастливи птиците летят,
защото земен- това е раят!
Любовта, която ни прегръща,
за която често липсва време,
което явно не иска да приеме
че природата е най-могъща!
В.Софин 15.11.2026год.
НА В. Б.
Без сърце
Капризна устата ми свиква
с печена от мама тиква.
...
Гроздето оказа ми се сладко
беше купено за мен от татко.
...
В ръцете ми ябълка попадна -
зряла, кисела без мисъл задна.
...
В тъпата родна мотика
липсва острото на политика.
...
Не винаги парите решават,
когато с недоволни се сношават.
...
Природата повече от себе си обичат
затова дърветата без скруполи отсичат.
...
Важното в медиите днес главно
трябва да бъде преставено плавно,
за да може народът явно
да узрее за истина - навярно!
...
Едни се дърлят в интернета -
проклинат всяка мисъл клета.
Други вадят последна монета
в магазин за алкохолни питиета.
...
Светът се търколи в калта
залепна, защото не върви
днес да се проклина любовта,
която без сърце почна да кърви!
В. Софин 14.11.2026год.
Връзка пряма
Тя идва непреклонна за очите
влиза през вратата на мечтите
Любовта, която събира душите,
осигурява щастие на дните...!
Щастие дето дава на сърцето
тръпката, която радва двама
на среща с изгрев над морето
за една голяма връзка - пряма!
В. Софин 12.11.2026год.
НА В. Б.
Само това умея
Единствено това умея
да смятам цифри и да пея.
Почвам с едно, две, три
от жена ми хвърчат искри.
Давам с три, четири, пет
милата лишава ме от обед.
Пробвам с шест, седем осем
леко вече усещам се ядосан.
Мисля с осем, девет, десет
май животът не ми е лесен!?
Десет, единайсет, дванайсет
опитвам да приброя до двайсет
пък то с жената всеки знае си
смълчан езикът мъжки трае си!
В. Софин 08.10.2026год.
СЪДБОВНИ ДНИ
Дори когато ме няма
дори, когато липсвам
ще бъда още там с пряма
усмивка, с която искам
да споделя, че ви обичам!
Времето властно определя,
кога да ми избягат годините,
които безстрашно споделя,
с косите побелели на дните
останали съдбовни в неделя!
Но стига! Стопявам се в мъглата.
Все още високи търся върховете,
които с орли живеят в планината,
където срещам силни ветровете
които с обич, галят ми сърцето!
В. Софин 06.11.2026год.