четвъртък, 23 април 2026 г.

Не знаех за мъглата сива...

 

                                                                             



НЕ ЗНАЕХ ЗА МЪГЛАТА

Не знаех нищо за мъглата сива,

дето скрива вечерта красива,

когато идва студена и ленива

с цел светлината ярка да убива!

В. СОФИН

    Не знаех, че съм толкова популярен. Уж се криех от светлините на прожекторите в мъглата сива, но те пак ме хванали...

   Ранна утрин, докато разхождах тялото си с цел отслабване срещам непознат човек за мен. Взе, че ме спря и ми викна:

–Зная те тебе, ей... Зная, че ходиш без гащи!...

Сконфузих се, но намерих сили да се усмихна. Тъкмо отминавам, срещам друг. Пак непознат за мен. Викна ми:

–Зная те, теб! Познавам те отрепко такава!... Такива като теб дето отказват да бъдат ваксинирани до стената!

Откъде бешу разбрал, че не се ваксинирах срещу Ковид 19 е загадка за мене.

Сконфузих се, не казах нищо и го отминах. Крачка по натам и оп-па. Някаква непозната за мене госпожа. Взе, че се изплю пред мен. После ме почна с думи:

– Не те ли е срам бе, мизернико! Имаш хубава жена, деца като гълъбета, а залиташ у левото...

Попитах за кое "лево" става дума, а тя плю пак пред мен:

– Знам, че имаш любовница. Всичко знам и за подвизите ти, с нея.

Погледнах я. Аз не знаех, че имам юбовница. Но щом твърдят, че съм без гащи, неваксиниран и с любовница значи сигуно са прави. Но кой по-дяволите ме беше издал!?

Помня времето. Хм старото време, когато пак бях неудобен. Защо ли?

   Ами защото, когато имаше манифестации у нас и те бяха задължители, моя милост носеше портрета на Ленин. Опитваха се разни манипулисти тогава да ме накарат да нося портрета на Тодор Живков. Отказах. Опитаха с Георги Димитров, пак отказах. Поисках Сталин. Казаха ми, че бил неудобен. Помолих за Брежнев, разрешиха...

    В потока на мисли сега предизборно мечтаех за портрета на Путин. Пропуснах тоя на Елцин, защото ми бяха казали, че тоя бил пияница. Ами човека с петното - Михаил Горбачов? Не можело трябвало нашенец да бъде. Че, къде ги нашенците? Всички в чужбина избягаха. Останахме тука едни... Всеки знае за всеки по нещо, дори носи или не носи гащи, че и размера на сутиена сигурно на любовницата чужда знае с точност.

Определиха ме надъхани партии, че бил съм Путинист. Русофил, който трябва да бъде изправен пред стената и разстрелян. Опитват се да ме убият с думи, но няма как да знаят, че по времето на Соца, пардон социализма бях определен като анархист. Ами, казват сега: "Путинист, си ти гнидо не крий!" 

     Щом народа го иска, защо пък да не бъда. Ами избраниците народни, които се местят удобно от партия в партия! Те какви са? Дали маскари, както някога ги определи Алеко Константинов, евроатлантици ли, русофили ли, или може би чужденци - афганистанци, палестинци, иранци или пък, кой ги знае!?

То мама не знаеше на времето преди да ме беше родила, дали съм момче или момиче. Та тия ли, които на пътя ме срещат ще знаят? Усещам се отвратен. Не за друго, а защото ако успееш у нас веднага ще се намери някой да ти, мушне прът в колата за да я прекатури. Не го прави, защото си дори от неговата партия. Прави го от злоба, защото той лично не е успял да се качи на мястото - амвона, откъдето ще проповядва своята религия. И ще налага правилата си.

   Че поспрете се малко, бе! Ами ако аз се мисля за говедо, а вие не знаете, че съм... Тогава? Ами по-добре изчакайте преди да крещите вкупом:

"Тоя ли бе! Нали го знам! Беше с Ленин, със Сталин, Брежнев, а сега е с Путин!"

Лошото е, че тия именно дето го твърдят не са българи. Защо ли?

Ами говориш за България, споменаваш, че ще направиш всичко за просперитета на народа си и оп-па. Ти си чужденец, защото подкрепяш мира, а не войната, която не е твоя а за интересите на силните, които управляат света.

Хайде стига приказки, които според някои хора са напълно излишни! Стига! Че ушите ми вече пламнаха. Усещам аз, че ме псувате до девето коляно, но пък кажете ми само едно, защо убихте Алеко Константинов?

За тия, които не знаят първо да прочетат истината, а после да ругаят хората с мнение българско, а не руско нито пък евроатлантическо! 

Благодаря, ви! Не за поздравите, а за цветистите епитети, които събрах! Все пак с теб се обичаме, народе! Но ти не го съзнаваш!...

В. Софин 23.04.2026год.

Книгата съдбовна

 

                                                                   



Книгата съдбовна

Не знаех за любовта щастлива,

която вечер в очите се открива

на момиче нежно дето ме опива

с поглед който в мен се впива!


Не знаех за книгата любовна

дето огъня запалва у душите.

Тя идва прочита се съдбовна

на среща, която сбъдва мечтите!


Не знаех за стиха потребен

дето рецитира онзи влюбен,

когато изгревът вълшебен

в морето пени се със гребен!

В.Софин 23.04.2025год.




Не заех нищо за гората раззеленена

дето с листи на пролет е снабдена!

-

Когато посрещне любовта

от език нуждае се сърцето,

което явно днес незаето -

пътува влюбено с МОМИЧЕ във морето!

В.Софин на ИВА!



сряда, 22 април 2026 г.

Детските мотиви

 

                                                       



Детските мотиви

Не подозирах детските мотиви

докато не видях цветните моливи

да рисуват по стари сгради сиви

усмихнати цветя, щастливи!


Забравих на какво радват се децата

макар, че някога и аз детенце, бях.

Боядисвах сини на крушата листата

в уличната кал търкалях се без страх!


На училище с баща си не отивах

не защото липсваше ни обичта.

Сам или с другарче там пристигах

по път не дебнеше ни опасността!

В.Софин 22.04.2026год.


вторник, 21 април 2026 г.

Взех ли си хапчетата?

 

                                                                        




ВЗЕХ ЛИ СИ ХАПЧЕТАТА!?

   След сутрешното станало нарицателно вече в Интернет "Добро утро, приятели" се сещам:

"Глътнах ли хапчетата!?"

Веднага взимам вода и ги пия.

Само след десет или петнайсет минути не ги броя се сещам:

"А, хапчетата, днес!?"

Гълтам пак вода и прокиш....

След няколко закачки в Интернет с приятели, решавам да бия дузпата /затворя/ на лаптопа и да се разходя. Тук назоваваме излизането в градчето ни по "чаршията ".

Но точно в момента, когато надявам маратонки на краката за да ги раздвижа от мързела вкъщи се питам по навик:

"Какво стана с хапчетата?"

Гълтам трета порция и бързам да се изнижа към "чаршията".

На обяд се прибирам леко изморен и бързам да полегна. Събуждам се привечер с една мисъл:

–Дали обядвах!? Но вече е пет следобед и трябва да вечерям... 

Изведнъж ми просветва мисъл:

"Чакай малко!... Ами, изпих ли си хапчетата!?

Проверявам аптечката.

Хм Хм. Няма!? Изпих ли ги или не съм? Това е въпрос, на който липсва нормален отговор.

Докато се чудя, кога съм успял да ги глътна или не се сещам:

 "Утре ще трябва да ходя пак до аптеката. Какво пък! Все пак на традиционната сутрешна разходка ще се срещна с други хора, с които ще разговарям."

СТОП!

Ами Интернет, доброто утро за всички приятели, рано?

Вярно, бе! Не случайно не помня, кой го е казал, че утрото е по-мъдро от вечерта...

Гризва ме леко съмненийце!? Така ли беше? А може би вечерта е по мъдра от утрото!? Или пък беше от обяда!?

Замислям се. Май няма значение.

Решавам да си легна, иначе като нищо може да забравя да го сторя...

Ами утре? Ще се види! Зависи от настроението.

След тия умозаключения успявам да заспя с мисълта, че съм превъзмогнал себе си.

В. Софин 21.04.2026год.

ИЗВОДИ ВОДЕЩИ ДО ПРИСТРАСТЯВАНЕ

 

                                                              




ИЗВОДИ ВОДЕЩИ ДО ПРИСТРАСТЯВАНЕ


Любовта е лъжа, която води до пристрастяване.

-

Наркотиците са лъжа, която води до усамотяване.

-

Алкохолът е илюзия,  която води до безпаметност.

-

Цигарите са най-доброто средство за неподчинение, което води до пристрастяване.

-

Измамата е опит, който се добива от времето, което лъже всекидневно нас, хората.

-

Парите са удобно средство за банките, които искат да докажат с тях, че са всесилни да оборят всякакви човешки проблеми.

-

Добрите чувства изчезват, когато се мерят с кантар.

-

Изборите, които правим често пъти нарушават нашата самостоятелност.

-

Банките управляват с позицията на силните пари.

-

Ешафодът отдавна е готов за словото, което иска на живо да се бори за проблемите на хората.

-

Главата не слуша, когато езикът и говори.

В.Софин 21.04.2026год.


неделя, 19 април 2026 г.

Звездички

 

                                                                 




                          



ЗВЕЗДИЧКИ

СВЕТЯТ БЛЯСКАВИ ЗВЕЗДИЧКИ.

ГРЕЯТ ЛЮБОПИТНИТЕ ОЧИЧКИ.

ПАЛАВИ УСМИВКИТЕ НА ВСИЧКИ -

ДЕЧИЦА ОЦВЕТЕНИ СЪС БОИЧКИ!

В. СОФИН 19.04.2026год.


ПРИКАРАН

 

                                                                       




ПРИКАРАН

     Буквално сте прикаран. Ако искате бъдеще се налага да легнете.

Отивате доброволно на заколение. Или опит да измамите... Смъртта трябва да се избягва, но не и заколението... Всъщност операция, която дава бъдеще.

  Лягате сякаш сте дошли на почивка. Краката горе на "магарето". Голи сте, но не изпитвате срам. Обзети сте от неустоимо любопитство. Екипът за Вашето заколение се е събрал да празнува. Всъщност принуден е да Ви обгрижва. Слагат Ви задължителния абокат на ръката. Следва венозната упойка, която замъглява взора, но създава възможност за виртуално пътешествие. Екипът събран да го осъществи преди да Ви пусне по пътеката пита дали сте избрали маршрута си. Успокоявате ги, че сте готови за морето. През това време Ви намазват с йод и мерят кръвното налягане. 

       Готови сте да се пуснете по пистата, колкото и хлъзгава да се окаже тя. Тръгвате след като погледът Ви внезапно изневерява. Венозната упойка започва да Ви хваща. Екипът, който е готов да Ви изпрати в пътуването започва да действа.

      Уви! Не чувате морето да шепти в ушите Ви, а пътувате сякаш по вода. Изведнъж улавяте със замъглен поглед върнат благосклонно от отвъдното, че таванът над вас се движи. Оказва се, че не той, а леглото носилка, с което Ви возят до стаята, където трябва да изчакате опомнянето от пътя, който досега бяхте изминали. Оставят Ви нежно, а не ви хвърлят на болничното легло, за да се опомните от пътешествието до морето. Но дали? Не е сигурно, защото паметта Ви я нямаше четиридесет минути. Неизвестно къде е била, тя!?

        Когато проглеждате разбирате, че сте били на операция. Кога и как е станала? Не знаете, но лекарския екип се е справил добре. Дори повече от добре. Не за друго, а защото се е осмелил да Ви изпрати на пътешествие. Пътешествие, което се случва понякога дори и да не сте го искали.

Което връща усмивката Ви, в царството на живите!

В. Софин 19.04.2026год.