Калето на Иван Шишман край Самоков
Извън град Самоков в посока селата Бели Искър, Мала Църква, Маджаре и Говедарци в близост до новопостроена писта за автомобилни състезания се намира хълм, който е с историческа стойност за България.
Отправяме се на там с Пежака, моя милост и сина ми Боян.
Стигаме до началото на хълм, в който очите ни откриват метален кръст не добре скрит в зеленината на юли месец.
Съглеждаме друг паркиран Пежак в близост до коларски път, който води право към разкопките.
Жегата не дава възможност за бавене. Тръгваме и много бързо коларския път, който води към ниви с напояване завива рязко вляво и ни отвежда към гористия хълм обрасъл с зървета и храсти. В началото ни посреща табела, която снимам в движение с цел да мога да разкажа част от историята на мястото, където се е укривал последния български цар Иван Шишман, за когото освен легенди са останали и народни песни:
Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила,
оттогогаз е, мила моя майно льо, войска провървяла,
кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака,
сабите им, мила моя майно льо, като ясно слънце,
огън святка, мила моя майно льо, през гора зелена,
войводата им, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман...
Крепостта Шишманово кале е късноантична крепост. Тя е била използвана и през средновековието. Името и идва от епохата на възраждането. Местните хора са смятали, че тя е била от времето на последния български цар Иван Шишман. Затова съществуват легенди.
В периода 2004-2009год. със средства на община Самоков са проучени част от портата на крепостта стопански и жилищни сгради с регистрирани железодобивни дейности ковачество и др. Проучен е участък от външната крепостна стена. Разкрити са една ранно християнска църква от края на четвърти началото на пети век както и една съборна църква на съседния хълм датирана в шести век.
Шишманово кале е представлявало укрепено градско селище със своя обособена структура и фортификационни съоръжения. В границите на четвърти век селището се превръща в значим от стратегическо и икономическо естество център и бива допълнително укрепено с външна и вътрешна крепостна стена. При проучването на отделните сектори откритият подземен материал /керамика, монети, оръжие ,сечива и др./ разкрива обитаване на това място още от средата на първото хилядолетие преди Христа класическата римска епоха до ранно византийският период. По всичко личи, че краят на крепостта трябва да свържем с някои опустошителни събития от края на шести началото на седми век както и частично ползване на крепостта до дванайсти век.
Укрепеното селище можем да смятаме за преходник на града, който след дванайсти век се премества на другия бряг на река Искър, където е днешния град Самоков.
След прочитането на табелата се натъкваме на две табелки с указания. Първата сочи вдясно към руините на съборната ранно-християнска църква от четвърти век. Втората наляво води до останките на крепостта Шишманово кале.
Всъщност пътеката, която хващаме доста бързо свършва в зелените очи на разлистени дървета, храсти и започва част от разрушената крепостна стена на калето.
Срещаме хората от Русе, с които се поздравяваме. Това са същите тези, които преди нас бяха дошли с колата, която ни посрещна паркирана в близост до асфалтовия път. Те тръгват, а ние оставаме за да направим запомнящи снимки от това историческо място.
Очаква се според мен сериозни археологически разкопки, които да допълнят част от изгубената във времето българска история.
От това място съзираме в далечината град Самоков, връх Дабова глава и новопостроената писта за автомобилни състезания.
След кратък престой си тръгваме угнетени от времето, което ревниво пази от хората тайните си.
Пежакът на Боян ни посреща разгорещен и тръгва без колебание към град Самоков и сянката на гаража, където витае спасяваща живота, хладина.
В. Софин 05.07.2026год.
