С мене беше
Много дни те, чаках!
Море самотно ме тешеше.
Месеци в които плаках -
мисълта за теб само, беше!
Стоях на плажа и се взирах -
празнуваше изгревът красив.
Стоях търсех - не откривах
нямаше го погледът ти, жив!
Много дни в самота те чаках!
Понякога морето се гневеше
от сълзите ми, с които бягах
мислено при теб ЛЮБИМА
когато ти с мене, беше!
В. Софин 19.07.2026год.
На И. Б.
Смучка от греблО - по Самоковски диалект
– Абе братО!
– Кво?
– Що имаш на вратО?
– Па ете... Шикла от РидО!
– Не лажи! Знам те я! Не си тизе от градО!
– Па от дека!?
– От селО! Там немате, РидО!!!
– А шиклата дека имам на вратО?
– Она е смучка от червило на греблО!
Била те е жена ти, за добрО!
В. Софин
ШИКЛА - ИГЛИЧКИ ОТ БОР.
САМОНАСТАНИЛИЯ СЕ ПРИШЪЛЕЦ - ВТОРА ЧАСТ
Трудолюбив, упорит Атанас не спираше да удивлява селяните. Винаги се отзоваваше там, където имаше нужда от него. Помогна на много от селяните и то съвсем безкористно при прибирането на сеното за животните. Откликваше на всяка молба. Просто зарязваше своята работа за да помогне. Въпреки това той си оставаше чужденец без доверие. Колкото и да се стараеше и да се мъчеше да намери общ език с хората от селото той така и не успя да намери път към сърцата им.
Кметският наместник внезапно за изненада на съселяните доведе внуците си в това забравено от времето, село. Родителите им бяха заминали като много други хора в чужбина да припечелят нещо повече.
Две момчета близнаци Иван и Ангел на 15 години, момиче Соня на 13 години и най-малкия пакостник, Николайчо на 11.
Мирът, който доскоро цареше в селото беше нарушен. Много отдавна тук нямаше деца пък и на никого не липсваха. Младите избягаха в града още преди трийсет години, когато се раждаше демокрацията. Повечето се разпръснаха в чужбина, други незнайно, къде.
И ето, че сега мирът царял дълго време беше нарушен.
Хлапаците Иван и Ангел бяха домъкнали тротинетки и тормозеха тишината в селото, която отдавна не беше смущавана. А като се знаеше от всички селяни тук в село "НЕБЛАГОДАРНОСТ" Единствено сутрин се чуваше звукът на чанове от козите и овцете извеждани на паша.
Младите "издънки", внуците на кмета както казваха по-старите хора в селото свободно бяха пуснати да "пасат". също като някои, които местеха нишаните по - нивите, а други пък си позволяваха да вкарват добичетата си в чужди ниви, така и младите " издънки" току що покарали за живот вършеха пакости.
Повечето от селяните не обръщаха толкова внимание, защото все пак това са внуците на кметския наместник, а не на някого от селото... То пък кой ли идваше толкова да навести старците в НЕБЛАГОДАРНОСТ!?
В близост имаше река, която децата решиха да преградят. Направиха си вир да се къпят в горещите следобеди на юли месец.
Два пъти Иван и Ангел след като караха тротинетката си лудо из района на селото предизвикваха паника. Хората не бяха виждали такова, чудо. Не знаеха как да се пазят. Зяпаха сякаш виждаха бъдещето, което неминуемо щеше да ги смачка, изтрие от лицето на земята, такава каквато я познаваха доскоро.
Сякаш дяволът се беше настанил в НЕБЛАГОДАРНОСТ. Тринадесет годишната Соня, нарисувана и гримирана, облечена предизвикателно смущаваше възрастните хора, които взеха да се питат, къде е избягало възпитанието. Най- малкият пък замеряше с камъни козите и овцете на селяните, хей така за забавление.
Кметът се криеше като шушумига от отговорност. Вдигаше смутено рамене пред съселяните и дори се осмеляваше да каже, че това ще е за малко време. Само месец и внуците му щели да се приберат в града, където живеят.
Хлапаците Иван и Ангел, забелязаха Пришълеца. Стана им ясно, че селяните не го харесват. Решиха да вземат на присърце идеята, която им хрумна тогава на момента.
Издебнаха Атанас, когато пазаруваше в магазина в центъра на село НЕБЛАГОДАРНОСТ и с тротинетката бързо се отправиха към къщата на Пришълеца.
Той пък сякаш живял цял живот на това място никога не я заключваше, когато излизаше навън. Знаеше или си мислеше, че никой няма да влезе в дома му особено щом не е там.
Двамата "издънки, свикнали всичко да им се поднася на тепсия бяха решили да ограбят, Атанас.
Всичко бяха организирали. Сестра им Соня дебнеше с Айфона си пред магазина за да сигнализира веднага на Ангел и Иван. Целта беше да се махнат бързо от къщата на Пришълеца. За да не скучае малкият хулиган Николайчо също беше включен. Неговата задача беше да види, какво ще купи ще си закупи от магазина Атанас. Естествено очакваха след това доклада му.
Влязоха без взлом, защото знаеха, че е отключено. Преобърнаха набързо всички вещи в стаите и отмъкнаха някои от по ценните неща. Не разбраха, защо са медалите на Атанас, но ги взеха за продажба и естествено беше да ги приберат. Някой можеше и да даде пари за тях.
Имаше доста време така, че решиха след като намериха забравен трион на масата да го използват. В селската къща стълбите за втория етаж са направени от дъски, които скърцаха протестиращо, когато човек се изкачваше по- тях. Прерязаха точно три с триона на Пришълеца. Намираха се най горе. Решиха да ги замаскират за да си осигурят според тях поредно забавление.
Едва бяха свършили пъкленото си дело, когато сестра им Соня ги предупреди, че Пришълеца е излязъл от магазина и се прибира.
Николайчо също като докладва на кака си, че стареца бил купил хляб и плодове, които му сложили в найлонова торбичка.
Иван и Ангел побързаха да се ометат от къщата. Но бяха любопитни, какво ще стане. Искаха да се посмеят на сторената според тях безобидна шега. Все пак нали затова бяха дошли в НЕБЛАГОДАРНОСТ? Не само да пушат на реката и да се къпят; не само да пият алкохол, но и да се кефят на селяните, които изобщо не ги разбираха. Сблъсъкът на поколенията, които са принудени да се удивляват едни на други. Селяните се чудеха на акъла на младите, а пък те се смееха на изоставането им от живота, който днес всички наричаха с едно име - демокрация. Дума, която и двете страни едва ли разбираха, но живееха по свои правила, които нямаха нищо общо с обществото, което беше толкова стресирано; толкова ангажирано, че родители нямаха време за възпитание на децата си, а старите отказваха да са в помощ. Може би затова, че годините за пенсиониране бяха вдигнати ДО НЕБЕСАТА, А ВСИЧКИ БЯХА БОЛНИ. Работеше се в сива икономика, където парите, командваха, а човекът сянка беше само нещастен придатък към тях.
Атанас Атанасов без да бърза се прибираше вкъщи. Нищо неподозиращ, остави продуктите в килера си в приземието. Не бързаше за никъде. Затова и не се изкачи по стълбите за втория етаж. Там се прибираше вечер само за спане.
Двамата хлапаци Иван и Ангел бързо се отегчиха от наблюдението. Решиха, че няма смисъл да чакат да се случи нещо. Можеше и нищо да не стане. Така, че качиха се на тротинетката, която беше при тях зад бряста намиращ се зад къщата на Пришълеца и се прибраха за вечеря в къщата на дядо си, кметският наместник.
Нощта премина спокойно. Никакъв шум не смути сънят на "младенците". Не можаха да чуят стъпките на Атанас по-стълбата нагоре... Не усетиха и фаталното за стария човек, падане.
На другия ден всичко продължи по старому. Николайчо пак хвърляше камъни по животните на хората; Соня сестра му пак шокираше с визията си старите хора, които като подплашено стадо реагираха на тротинетката с близнаците на нея.
И сякаш нищо не беше станало. Та нали никой от село Неблагодарност не се интересуваше от пришълци? Децата, внуците на кметският наместник за тях не бяха чужди. А чужд беше Атанас. Затова и никой не се заинтересува от изчезването му, докато не потрябва на един от тях. Нужна му беше помощта. Атанас разбираше от техника, знаеше толкова много неща, пък беше и изгоден. Не взимаше от никого дори една стотинка за помощта си.
Георги имаше стар трактор, който отказа да запали. Затова без да се мае повече отиде да навести или по-точно да си осигури помощта на Пришълеца.
Направо влезе, а не почука както е редно. Не случайно живееше в село НЕБЛАГОДАРНОСТ. В него никой не изказваше благодарност за каквото и да било.
Влезе и се натъкна... Не повярва на очите си! Намери Атанас долу пред стълбата. Явно паднал преди няколко дена от най- високото. Хм, замисли се Георги. Тия изгнили стълби, Атанас защо не ги е сменил, след като го биваше във всичко?
После след като видя, че човека - Пришълец не дава сигнал за живот се върна към кметството. Обясни с няколко думи, какво е видял и кмета се зае с подробностите. Обади се на попа. Той пък на една погребална агенция и на приятел лекар, който да издаде смъртен акт и толкова.
Нямаше да има разследване. В село НЕБЛАГОДАРНОСТ нещата ги разследваше кмета.
Въпреки това за да успокои съвестта си потърси някакви адреси на близки на починалия, според смъртния акт от инфаркт. Не намери пари, но знаеше, че Атанас имаше такива в банката. Обади се в града като разказа за случилото се и откри адвокатът на починалия. С негова помощ осигури парите за погребението на Пришълеца, който беше дошъл да живее в тяхното село НЕБЛАГОДАРНОСТ.
И може би... Може би всичко щеше да си утихне, да замине като Атанас Атанасов, който погребаха в местното гробище, но извън оградата. Все пак за тях си оставаше Пришълец. Но само ако знаеха!? Щяха да го научат по-трудния начин. Щяха да разберат кой е Атанас Атанасов и тогава...
Тогава - СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!
КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ
В. Софин 19.07.2027год.
САМОНАСТАНИЛИЯ СЕ ПРИШЪЛЕЦ
Появил се неочаквано. Пристигнал в един горещ юлски ден и останал.
Селяните разбраха, че някакъв старец се е самонастанил в края на селото в отдавна изоставена къща.
Посрещнаха го с недоверие. Има си хас! Някакъв непознат старец да се самонастани именно в тяхното село. Знае ли човек!? Кой е? Откъде е? Можеше и да се окаже бивш затворник с излежана присъда!? Не дай си Боже да е за убийство!?
Такива мисли минаваха през главите на селяните и затова те реагираха остро. Отдавна не бяха имали промени. В селото се раждаха, обработваха земята, отглеждаха животни, женеха се и умираха на познатата им до болка земя.
Затова изобщо не го приеха. Никой не му подаде ръка и не каза, че е добре дошъл в селото, което приемаха за свое. Дори не срещна поне една приятелска усмивка. Селяните не само избягваха погледа му, но и когато някой случайно срещнеше очите на възрастния мъж отклоняваше своите навъсени сякаш дявол са видели.
Селският идиот Гочо дори при среща го псуваше. Намираха се и хора, които демонстративно плюваха на разбития от времето някогашен асфалтиран път пред кметството.
На центъра, където се намираха и кръчмата, единствения магазин и църквата в близост.
Там местните хора купуваха хляб, цигари, алкохол, понякога шоколад и се молеха за берекет в неделния ден.
Храната все още си я произвеждаха лично. Ако някой случайно минаващ през селото им непознат ги запиташе, кой управлява сега държавата, те отвръщаха с вяра и без повод за усмивка или пренебрежение, че това е бай Тошо.
Възрастният мъж, който се засели въпреки нежеланието на селяните в края селото потегна сам къщата си без чужда помощ.
Кметският наместник беше втрещен. По донос, защото селяните обичаха да докладват и за най-малката неразбория отиде лично да провери документите на самонастанилия се мъж. Изненада се, когато разбра, че те са вред. Въпреки това макар, че вече тридесет години беше кметски наместник на селото името на възрастния мъж не му говореше нищо. Според думите на стареца, някога бил живял именно точно тук в тази съборетина, а сега потегната от него къща. Въпреки обясненията никой в селото не знаеше нищо. Нито пък помнеше събития отдавна погребани от времето. Възрастният, чието име по лична карта беше Атанас Атанасов не даваше отговор, кой беше този мъж!?
Според споделените пред кмета думи още като дете бил заминал с майка си Елена от селото в града. За съжаление никой не се сети, коя е била тя!?
Със сигурност е била пришълка. Гадаеха селяните. Омъжила се е. После неизвестно защо е напуснала селото завинаги!?
Обзет от любопитство кметският наместник разрови старите архиви и от тях разбра, че някой си Атанас бил участвал във втората световна война. Загинал в нея. Това явно е подтикнало Елена Атанасова да напусне с невръстното си дете селото.
И ето, че сега остарял, побелял синът и се беше върнал в старата бащина къща. Явно имаше намерение да прекара последните си дни именно на това място.
Защо? - питаше се кметът и търсеше отговори у съселяните си сякаш те знаеха истината.
Кметският наместник беше човекът, до когото всички се допитваха, оплакваха и се съгласяваха с мнението му. Споровете, които обикновено възникваха на село бяха: "кой си е позволил да премести мушата /размер, белег, нишан/ на нивата; кой пуснал нарочно козите или овцете си в чужд имот?"
Кметският наместник заедно с попа, който обслужваше още две села решаваха проблемите на селяните в движение.
Но ето, че сега се беше появил проблем. и той се наричаше според тях - Пришълец.
Така неочаквано се роди прякора на Атанас Атанасов.
Пришълецът обработвал големия двор с права лопата пред къщата си! Засаждал нови плодни фиданки! Старите отрязал!
От ухо на ухо и уста на уста всеки разправяше, какво върши Пришълецът.
Когато някой от селяните случайно срещнеше Атанас по пътя към магазина не само не отвръщаше на поздрава му, но се стараеше да гледа встрани.
Непознат. Пришълец, който не вършеше нищо лошо, но не го искаха в селото си.
/следва/
В. Софин 18.07.2026год.
ЛЮБОВНА ТИШИНА
Красив залез за очите
влиза право у сърцето,
когато вечер летни дните
галят с червенина лицето!
В близост стихва и морето
отпуснало с нега вълната -
съдбовни срещи за сърцето
на влюбени във тишината!
В. Софин 17.07.2026год.
Жива красота
На разходка у гората бях
разлистваше листата.
В зеленината аз съзрях
как стелеше се тишината!
На пътеката, където бях
празнуваше горещината.
Лишено Слънцето от смях
хапеше ме по краката!
Крачех смел без страх
път избирах за душата.
Пред зряла ягода се спрях
скрита от очи в листата.
Наведох се, не я отбрах -
нещо трепна ми ръката
в този миг явно осъзнал,
трябва да живее красотата!
В. Софин 17.07.2026год.
Сахарска АФРОДИТА
С издължено тяло на богиня
неземна сякаш Афродита
пред мен усмихва се честита -
жегата в сахарската пустиня!
.
В жега тя напълно ме разбира
преценява ледена - дъха ми спира
в уста изцедена с целувка медена
открила сгодна в мен квартира -
струята на облекчаващата БИРА!
.
Към мен беше мила
оригна се вода отпила;
обля лицето ми със пяна
бе трезва, не пияна -
всъщност наказа ме КАМИЛА!
.
Смущава нощем тишината
изкушава денем и съдбата.
Дали това е ревността,
дето пали в гърдите любовта!?
Идва ТЯ - изпепелява ни мечтата!
В. Софин 16.07.2026год.
