Заедно с мечтите
КОГАТО СЛЪНЦЕТО ПРОЗОРЦИТЕ ЗАТВОРИ
НОЩТА ЩЕ ПАДНЕ В КАПАНА НА МЕЧТИТЕ,
КОИТО ЛЮБОВТА БЕЗ ТРУДНОСТ ЩЕ ОТВОРИ
ЗА ДВАМА УСЕТИЛИ ТОПЛОТАТА НА ЛЪЧИТЕ!
КОГАТО СУТРИН ИЗГРЕВЪТ, МРАК СЪБОРИ
И ДЪЖДЪТ ПОКАЖЕ КРАСОТАТА НА ДЪГАТА
ЛЮБОВТА ЩАСТЛИВА ЧАДЪРА ЩЕ ОТВОРИ
НА ДВАМА ЗА ДА БЪДАТ ЗАЕДНО С МЕЧТИТЕ!
В.СОФИН 07.02.2026год.
СТАНАХ ЧОВЕК:
Сламката- последен шанс -трета част
Когато има лъч надежда в мрака на
живота не бива да се изпуска. Така и аз… Хванах се за сламката или Светла,
момичето с дълги кестеняви коси дошло да ме види в затвора.
Бях очарован. Детското в нея и естествената ѝ красота плениха сърцето ми
завинаги…
Просто трябваше да се направи нещо! След кратък размисъл реших да я пратя
при братовчеда Стоян. Трябваше да му каже, че съм в затвора поради купени
свидетели. Светла прие да свидетелства. Образува се ново дело и най-накрая бях
свободен. Но свободни бяха и сводниците; свободни престъпниците в държавата ни.
Тъкмо излизах на свобода и срещнах един авер, с който се бях запознал в
затвора. Той беше лежал за кражба, защото го бяха заловили да спи в чужд
автомобил. Било зима. Той, бездомен. В студа решил да се свие в колата, която
отворил с взлом. Естествено го видели от близък блок и докладвали на полицията.
Та тоя мой авер ми съобщи, че на площада пред парламента в столицата имало
протест. Протестирали много хора и повечето млади. Искали не само оставката на
правителството, но и по-добър и справедлив живот.
–
С мен ли си? – попита ме той. Не можах да откажа
въпреки, че при братовчеда ме чакаше, Светла.
Сякаш бях новороден. Хлапе, което изиграха. Не
знаех, че понякога протестите са инсценирани нарочно. Този беше точно такъв.
Някои от партиите в страната ни си гонеха техните цели. Ние им бяхме добре
дошли. Вече пред парламента, където „Съединението правеше силата“ надпис на
сградата се развихри истинска битка. Отначало скачахме в студа да се сгреем с
думите: „Кой не скача е дебел“ Все пак беше декември… Спомних си думите на баща
ми, когато според него била проходила демокрацията у нас.. Тогава бай Васил,
скачал пред завода, където работел и скандирали всички „ Кой не скача е червен“
Разбираемо, когато са били две партии само. БСП и СДС -то.
Видях, че един полицай използва спрей срещу нас. Освирепях. Ритнах го и го
свалих на земята. Веднага негови колеги се нахвърлиха върху ми с ритници. По
бързата процедура ми сложиха белезници и се озовах в ареста на едно от
районните полицейски управления.
Когато разбраха, че съм бивш пандизчия, решиха да не се церемонят. Просто
искаха веднага да бъда вкаран отново там, откъдето бях изпълзял. Спаси ме
телефонното обаждане. Братовчедът Стоян, дойде плати гаранцията и най- после
видях от близо Светла. Лъч, приказка…
Плаха сякаш бе сърна, тя стисна ръката ми… аз не се удържах. Прегърнах я и
целунах. Тя не се отдръпна. След като страстите се успокоиха, братовчедът Стоян
взе инициативата:
–
Виж какво, брат – рече ми той. – говорих с твоя шеф,
тръгваш още утре за Германия. Тира те чака… Моят съвет е не се връщай в
България. Вземи и Светла. Тя е добро момиче, заслужава по добър живот. Ти си
умен, знаеш… съжалявам само, че са те подвели на протеста, но това се случва при нас. Решават,
че някой трябва да е виновен, а защо не пандизчия за да изкарат, че народа ни е
изграден от престъпници, а не от човеци, които просто искат живота им да е
справедлив..
Тука го прекъснах:
–
Справедливост при нашата съдебна система…? Няма милост
в тия, които управляват страната ни. Никой не е по-голям от хляба, но явно
хитреците, измамниците и подлеците днес са на почит.
–
Прав си, Василе! Но аз тука съм се устроил вече… Не
искам много от живота. Мъничко, но и то е покрито с кал… Лепкава непрекъсната,
рядка кал, която газим всички честни хора у нас. Или пони тия, които сме
останали.
Прегърнах го. Не ми се тръгваше завинаги…
Българин може и лесно да се устрои в чужбина, но може и въобще да не успее.
Джунглата ме очакваше. Еврото току що беше успяло да пробие кесиите на
българите. Левовете… Спомен! Цените скачаха, ескалираха и нервите на българите.
Международната обстановка се беше нажежила. Всеки се опитваше да дърпа
килимчето за себе си. Всеки се спасяваше по единично в свят, където
технологиите взимаха връх. Изкуственият интелект стоеше отстрани наблюдаваше и
се учеше…
Но моят светъл лъч надежда беше с мен.
Така започна моята нова одисея или живот извън границата… А имаше ли граници?
Европейският съюз вече беше станал държава. Голяма, но не и справедлива в един
свят, който тепърва предстоеше да се управлява с помощта на оръжието.
Подчинението и унижението на масите подготвено отдавна. Пандемии, войни и
диктат!
Но всичко това разбрах от Интернет, където можеше да се прочете всичко.
Всеки прави своите изводи. Моят беше, че корабът се напуска преди да е потънал…
Заедно със Светла поехме по пътищата на Европа. За един по справедлив свят.
Трябваше да търсим място под небето. Малко, но достатъчно за двама, двама
отритнати от едно управляващо бизнеса си общество на, което не му пукаше за
хората.
Потеглихме с Тира за Берлин. Нямахме проблеми с границите. Въпреки всичко
шенгенското пространство работеше и за нас.
Предадох стоката на определеното ми
от шефа, място. Реших да не се връщам там, където щяха да ми осигурят нова
присъда. За подтик на хората към по справедлив свят.
Трудно се живееше в чужбина. Някога бях учил малко немски. Но тук в Берлин
това изобщо не помогна.
Животът предстоеше. Какъвто го направя или такъв, какъвто дойде…
Със Светла сключихме брак. Благодарение на част от българи, които случайна
срещнахме… Те се бяха устроили тук и вече живееха от двадесет и пет години в
Берлин.
Благодарение на помощта им намерих работа като строител отначало. После
успях да стана шофьор. Заживяхме със Светла на квартира… Тя вече беше бременна
с първото ни дете. Оставях я вкъщи. Тя не искаше да ми е в тежест. Благодарение
на новите ми български приятели, тя изучи немски, докато аз все още търсех думи
и трудно ги намирах.
Предстоеше нова страница в живота ми. Дали ще я обърна? Може би времето единствено
знаеше. Предстояха избори в България. Нов парламент, може би нови партии!?
Играчи на хоризонта, които се надяваха да разбият статуквото. А може би да
потънат в небитието като много други партии.
Лъжата трудно се разбива, когато е управлявана от пари окрадени от
обикновените хора, които просто искат справедлив свят.
За съжаление такъв не се задаваше…
Тази февруарска вечер плаках… Всъщност плакахме двама. Аз и Светла. Плакахме
за България, там, където се бяхме родили… Сега живеем в свят, който трудно ни
разбира. Но и ние не го разбираме. А докога? Докато всичко свърши…! А после,
накъде!?
Жал ми е и за братовчеда Стоян. Пишем си в Интернет с него, понякога…
Споделяме и усещам, че и той често плаче. Също като мен и Светла.
Някога…,
а защо не и днес? Но това са мечти, които няма как да се сбъднат. Но поне
сълзите ни никой не може да спре…Сълзите за един по добър свят. Но това е
илюзия, утопия, която управляващите света отхвърлят.
Лесно е, когато си разиграл предварително картите си. Когато си раздал
подкупи. Превзел ума и си подчинил
бъдещето на хората, които тепърва ще се раждат.
В. Софин 07.02.2026год Станах човек – трета част
Кукуригането е излишно
Кукуригането е излишно, ако вече сте свикнали да кудкудякате.
--
Усмивката като оръжие е излишна, ако не е употребена правилно.
--
Ако сте Робин Худ, научете се да взимате преди да се раздадете окончателно
--
Ако сте умен замълчете преди да сте успели да нараните егото си с думи.
--
Приемете очакваното. Не очаквайте неочакваното, то само ще ви намери.
--
Банките прибраха свежи пари въпреки, че те бяха престояли в прокъсани дюшеци и прашни тавани през последните двадесет години.
--
Ако сте прекалено изморени, това не значи, че и работата мисли като Вас.
--
Ако сте прекалено влюбени в парите, това не означава, че и те ще уважат с присъствието си, вашите отдавна прокъсани джобове.
--
Ако вие не подозирате ще Ви заподозрат.
--
Ако се усещате виновен, това не означава, че сте сгрешили. Просто са Ви свършили парите.
--
В. Софин 06.02.2026год.
Объркан свят
След нова година - януари срещам приятел пенсионер, който току що е успял да си вземе пенсията от банката.
Оплака ми се:
– Абе... Дадоя ми некакви пари... ! Нови били! Ама дали ще вървят, а?
–Вече ще са такива, приятел! В Евро... - обясних му аз с мисълта, че ме е разбрал.
Срещам същия приятел вече в началото на февруари вече свършил парите и гледащ ме с жаден поглед. След като се поздравихме, той ми викна:
–Свърших парите! Дай некакви стотинки!
Влизам в положението на пенсионера с малка нищожна пенсия. Изваждам и му давам не стотинки, а две Евро погледна ги и после изказа съмнение:
– Абе дай ми в лева, тия не вървят...
–Ами! Вече не вървят левчетата...
–Така ли!? И откога?
–Ами от първи февруари.
– Добре де, а тия какви са дето ми ги даваш?
– Евро, брат! Евро...
– А наште...!? Левовете?
Трудно е да се обясни на човек, който няма телевизор, няма радио, а и не е чул нещо по добро от :
–Сипи ми една ракия!
Объркан свят, който върши чудеса, но в ползата на Еврото, а не на лева, който вече е убит.
В. Софин 05.02.2026год
НЯКОЛКО "ЗАЩО!?" ПОДСКАЗАНИ ОТ ДЯДО
"Защо трябва да ходя на детска градина? У дома си е по-добре."
"Защо мама и тате вечер не ме слушат и ме слагат да спя? Мен хич не ми се спи, а ми се играе.
"Защо трябва да се уча да пиша числата, като вече някой както казва дядо, вече ги е написал?"
"Защо трябва да чакам дядо Коледа за да получа подаръци от него? Не е ли по-добре мама, тате, дядо и баба да ги купят предварително?"
"Защо аз Софи трябва да си ям супата, а тате може и да я откаже!?"
"Защо трябва да слушам, когато мама и тате не ме слушат!?"
"Защо пък да давам на другите деца, от книжките написани от дядо ми, за мен!? "
"Защо четката за зъби не си стои спокойно, а все скача да ми ги чисти с помощта на мама!?"
"Защо приказките, които вечер ми четат не са по-дълги? Интересни са но много къси..."
"Защо дядо и баба не ни идват на гости?!"
"Защо трябва да се обличам в нови рокли?! Тая на мене най-много си харесвам!..."
"Защо дядо, скоро не е писах "стихче" за мене!? Да не ми е сърдит?
В. Софин
ЕДНО И СЪЩО
Нямаше как да обърнем внимание на ИСТИНАТА, АКО НЕ НИ ЛЪЖЕХА ПОСТОЯННО!
--
Мразеха ИСТИНАТА, защото ЛЪЖАТА БЕШЕ ПО СКЛОННА ДА ГИ РАЗБЕРЕ.
--
Всички бяха, "ЗА!" Скачаха да се сгреят по време на протестите в София.
--
Някои бяха дебели... Но откъм, пачки. /пари/
--
Важна е организацията. Самотниците ще бъдат почти веднага разстреляни.
--
Думата на Вожда е неприкосновена. За разбиране е пусната съвсем, съвсем обикновена...
--
Едно и също тридесет и пет години! Всъщност крачка напред и кръгом.
--
Ако Истината излезе наяве, Лъжата би умряла, но не от срам.
В. Софин 05.02.2026год.
ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА
Истината трудна щом прозрях
ЛЪЖАТА нагла скри се да обядва.
Сготвеното бе готово - аз видях
явно някой подписът МИ радва.
-
Цената щом висока заплатих
НОЩТА - луната бе поканила на гости.
Щом разбрах това - аз се ужасих
утрото с преграда някой ми залости.
-
Истината трудно лик показва.
Лъжата в която аз въвлечен бях
с фон на мъглата се прокрадна
и прикри лика ми блед със грях!
В. Софин 03.02.2026год.
