Звездички

 

                                                                 

                          

ЗВЕЗДИЧКИ

СВЕТЯТ БЛЯСКАВИ ЗВЕЗДИЧКИ.

ГРЕЯТ ЛЮБОПИТНИТЕ ОЧИЧКИ.

ПАЛАВИ УСМИВКИТЕ НА ВСИЧКИ -

ДЕЧИЦА ОЦВЕТЕНИ СЪС БОИЧКИ!

В. СОФИН 19.04.2026год.

ПРИКАРАН

 

                                                                       

ПРИКАРАН

     Буквално сте прикаран. Ако искате бъдеще се налага да легнете.

Отивате доброволно на заколение. Или опит да измамите... Смъртта трябва да се избягва, но не и заколението... Всъщност операция, която дава бъдеще.

  Лягате сякаш сте дошли на почивка. Краката горе на "магарето". Голи сте, но не изпитвате срам. Обзети сте от неустоимо любопитство. Екипът за Вашето заколение се е събрал да празнува. Всъщност принуден е да Ви обгрижва. Слагат Ви задължителния абокат на ръката. Следва венозната упойка, която замъглява взора, но създава възможност за виртуално пътешествие. Екипът събран да го осъществи преди да Ви пусне по пътеката пита дали сте избрали маршрута си. Успокоявате ги, че сте готови за морето. През това време Ви намазват с йод и мерят кръвното налягане. 

       Готови сте да се пуснете по пистата, колкото и хлъзгава да се окаже тя. Тръгвате след като погледът Ви внезапно изневерява. Венозната упойка започва да Ви хваща. Екипът, който е готов да Ви изпрати в пътуването започва да действа.

      Уви! Не чувате морето да шепти в ушите Ви, а пътувате сякаш по вода. Изведнъж улавяте със замъглен поглед върнат благосклонно от отвъдното, че таванът над вас се движи. Оказва се, че не той, а леглото носилка, с което Ви возят до стаята, където трябва да изчакате опомнянето от пътя, който досега бяхте изминали. Оставят Ви нежно, а не ви хвърлят на болничното легло, за да се опомните от пътешествието до морето. Но дали? Не е сигурно, защото паметта Ви я нямаше четиридесет минути. Неизвестно къде е била, тя!?

        Когато проглеждате разбирате, че сте били на операция. Кога и как е станала? Не знаете, но лекарския екип се е справил добре. Дори повече от добре. Не за друго, а защото се е осмелил да Ви изпрати на пътешествие. Пътешествие, което се случва понякога дори и да не сте го искали.

Което връща усмивката Ви, в царството на живите!

В. Софин 19.04.2026год.

ЩЕ СТАНЕ...!

                                                                          

ЩЕ СТАНЕ

   Всеки последващи избори у нас се оказват по токсични от цигарите изпушени на чист въздух от строения за гласуване, Електорат.

-

В деня на изборите за парламент забранили алкохола, не за друго, а защото имало опиянени гласоподаватели, които предварително били консумирали победата на партията си.

-

Предварителните изборни ругатни били забранени, защото уронвали честа на урните.

-

За да се осигури почва за добре отгледани цветисти кълнове по време на избори всяка партия избрала цвят, който не и подхождал, но избирателите не знаели това и гласували без избор.

-

Всеки лидер, кандидат за власт се биел в гърдите и  споделял пред избирателите си:

– Ще стане...! Ще Ви го направя - АЗ!

Несъгласен бил единствен, СПАС.

Едва, едва се чул тихия му глас:

–Защо пък да не бъда -АЗ?

-Неотдавна бях в първи клас!?

-

Компасът рязко се отклонил от позицията си в силна магнитна буря развилняла се  по-време на изборите за парламент.

-

За компрометирана хартиена прислуга

изборни машините били в услуга.

-

В. Софин 

НЯМА НУЖДА

 

                                                                              

НЯМА НУЖДА!

НЯМА НУЖДА ОТ АГИТАЦИЯ

РАЗДЕЛЕНА ВЕЧЕ СМЕ НАЦИЯ,

КОЯТО ЖИВЕЕ В ИЗОЛАЦИЯ

СЛЕД ЕВРО-АТЛАНТИЧЕСКАТА ТАРАПАНАЦИЯ!

---

ВСИЧКИ СТРОЕНИ ПРЕД УРНИТЕ -

ГЛАСУВАМЕ ЗА ХИТРИТЕ -ДЕЖУРНИТЕ!

---

РАЗДЕЛЕНИ ОТ МНЕНИЯ -

ОБЕДИНЕНИ В СЪМНЕНИЯ!

--

ТОВА СИ Е УМЕНИЕ НЕ ЛЕСНО -

ДА УМЕЕШ ДА ЛЪЖЕШ, ИНТЕРЕСНО!

---

НИЩО  У НАС НЕ Е СЛУЧАЙНО

ОСВЕН ЧУЖДИ САМОЛЕТИТЕ

ПАРКИРАНИ ПО ЛЕТИЩАТА - НЕХАЙНО!

---

КОНСТИТУЦИЯТА УДОБНО ИЗМЕНЯНА

РАБОТИ ЗА ИНТЕРЕСИ ЧУЖДИ - УВЕРЕНА!

---

УБЕДИХА ГИ ДА ГЛАСУВАТ,

А ПЪК ТЕ БЕЗПАРИЧНИ ЗНАЯТ СИ -

НАУЧЕНИ ДА ПСУВАТ!

---

НЕ СЕ ПОСВЕНИХА ДОРИ -

ИЗБРАХА ГИ С ФАЛШИВИ ПАРИ!

---

НАРОДЪТ ВЕЧНО СТРАДА,

ДОКАТО ЧУЖДЕНЦИ КОМАНДВАТ -ПАРАДА!

---

ВСЕКИ ТЪРСИ НЯКАКВА ОБЛАГА

ДОКАТО ДАНЪЦИ НА НАРОДА

СЛЕД УСПЕШНИ ИЗБОРИ, НАЛАГА!

---

ЗАПЛАТИТЕ ХИЧ ГИ НЯМА

МИШЦИ ЕВРОТО ПРОТЯГА

ЗА ПОРЕДНА РОДНА, ИЗМАМА!

---

МИЛА ДРАГА РОДНА

ПАРТИЯ УГОДНА

РАБОТИ БЛАГОРОДНА

С ЧЕСТ, КОГАТО ДРУГА БОДВА

С МИСЪЛ, ЧЕ БИЛА НАРОДНА!

В. СОФИН  

Без сълзи

 

                                                                

БЕЗ СЪЛЗИ

      Пиете хапчета сутрин. Това не пречи на излизането Ви. Времето отвън е дразнещо. Събрали са се на седянка облаци сиви да купонясват. Нямате нищо против, но Вие имате среща. Бързате покрай дълбок канал зидан  с обработени камъни. Гледате водата, която тече там и мислите, че времето наистина прекалено много бърза. Също като вас, който има среща.

     Минавате малко мостче и тъкмо да поемете по улицата направо спирате за миг. Точно миг, който стига на, краката Ви да се отклонят непослушно в друга посока. Чудите се на избора им, но нямате нищо против движението покрай канала. Шепти водата вътре, говори, но ушите ви не чуват звуците и. За разлика от това очите Ви надзъртат любопитно. Покрай канала облечени в булчинското си бяло, цъфтят джанки. От тях се носи жуженето на пчели и аромат, който лекия вятър пъха в ноздрите Ви. Хубаво е, че не сте алергичен. Вдъхвате аромата на пролет и се наслаждавате на бързащата вода в канала и на бялото примесено на моменти с храсти цъфнали вълшебно в жълто. Обхваща Ви неустоимо изкушение. За ваш срам тази сутрин сте си забравили фотоапарата, малкият симпатяга, който винаги ви придружава в разходките. Но джиесемът Ви е подръка. Изскача от джоба Ви и вместо да звънне на някого или да приеме разговор, започва да снима булчинската премяна в дърветата покрай канала. Симпатягата успява да запечата и картина от едва цъфнала череша. Замаян от природните красоти нахвърляни във взора Ви от пролетта спирате. Но след малко осъзнавате, че някъде там в центъра на града някой Ви чака.

Прибирате на топло в джоба си джиесема и тръгвате. Стигате до голям мост,  който не минавате, защото вашия път е наляво. Отдалечавате се от канала. След няколко крачки впервате поглед в отсрещната стара сграда, която някога през двадесети век е била тютюнев склад. Завивате по една малка уличка вдясно и се наслаждавате пак на цъфналите джанки. Но отнякъде пропълзява МИГ. 

Пак ли?

Мигът  спира. Спирате и вие. Погледът Ви улавя захвърлен до бордюра портфейл.

   Тъкмо краката Ви решават да тръгнат, ръцете непослушни се протягат надолу към асфалта. Мислите ви ако имате такива им се струва, че това е любопитно. Да но портфейлът е отворен и лежи с лицето си на паважа. Какво пък! Вдигате го като предварително знаете, че е празен. Така е. Няма банкноти. Някой е обрал всичко. Така си мислите. Но МИГ и сте изненадан. Намирате лична карта и банкова такава. Вътре има и снимки, но нямате време да ги погледнете. Въздъхвате с мисълта, че пак на Вас се случва, и защо пак!? Само преди година имахте подобна среща с портфейл изгубен на едно шосе. Бяхте задължен да намерите улицата на която успяхте да върнете намереното.

И ето, че пак съдбата ви поднася ТОРТА!  Ами тази торта не е вашата. Трябва да откриете момичето, което е на личната карта и да върнете изгубеното. Ако е изгубено разбира се. Имате съмнение за кражба, но вашият избор е да сторите добро като върнете намереното.

    В тоя кратък МИГ вие проумявате, че ако краката ви обхванати в колебание бяха поели в друга посока нямаше да срещнете портфейл по пътя си.

НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ГОСПОДНИ! 

     Дали сте го искали или не, няма значение. Съдбата е решила, какво да стане преди Вие дори да се замислите.

   Вдигате портфейла и пак се забързвате. Всъщност краката бързат докато Вие мислите.

В полицията трябва да се ходи... Не е вашето. Значи трябва да намерите улицата, където живее момичето изгубило портфейла и да го върнете. Засега обаче имате среща. 

     Стигате със закъснение. Не ви е срам. Имате среща с дама, а сте си позволили закъснение. Нямате оправдание. Или имате портфейл, който говори във Ваша защита.

    Решавате с дамата да намерите улицата и да върнете изгубеното. Струва Ви се невероятно приключение. То си е всъщност такова. Но със сигурност не и за момичето изгубило портфейла с документите в него.

Намирате сили пак да погледнете вътре в него. Изненадан сте, когато виждате снимки. Този път късметът идва с очите на дамата до Вас, която познава едно от лицата запечатани на хартия.

Въодушевени тръгвате. Естествено не сам а с портфейла и дамата към един магазин за маратонки. 

  Влизате и предавате намереното като дори въздъхвате с облекчение. Но това не е момичето изгубило портфейла, а е жената на снимката, която сте видели с дамата. Запознавате се с нея и бързате да си тръгнете. Естествено заедно с дамата. 

ВАШЕТО ДОБРО ДЕЛО СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ИЗТРИЕ СЪЛЗИТЕ НА МОМИЧЕТО ИЗГУБИЛО ДОКУМЕНТИТЕ СИ.

Хубаво, е че в приключението, което преживяхте днес не бяхте сам. Имахте помощ!

Но все пак, защо именно Вие трябваше да намерите портфейла? Мигът на колебание всъщност беше този, който ви отклони от пътя. Вместо него тръгнахте в друга посока. 

Не сте виновен, че съдбата беше решила да ви подложи на изпитание. 

"ГОСПОДИ ДОКОГА?" -възкликвате вие, но не чувате отговор. Няма такъв. Той стои в сърцето, но не само вашето, а и на дамата, която Ви помогна в труден момент за Вас.

В. Софин 16.04.2026год.

ТЪРСЯ ПЪТЕКИ

 

                                                          

Търся пътеки

Търся изгубен мирен покоя

на сърцето в мъката балсам.

Надигам глас измъчен в зноя

но неразбран оставам сам!

-

Убити мечтите ми в двубоя

рухват с илюзия облечени.

Сълзите ми горещи с пороя

пресъхват - падат обречени!

-

Будят ме мислите нелеки

нощем боря се със Скота.

Търся за сърцето си пътеки -

мирни дето дават го живота!

В.Софин 15.04.2026год.

Мнението на "Дрънкалките"

 

                                                                                      

                                      Мнението на „Дрънкалките“

–        У наше село Ливадово предизборно ни носят залъгалки… -оплакал се Гюро пред комшията Насо в двора на къщата му.

-          Я им викам, дрънкалки – засмял се леко начумерен, Насо.

-          Оти, бе? – засмял  се и Гюро.

-          Оти и сега на мегдано е дошел един да ни е…гитира…

-          Да е…гетира…!?

-          Ами дрънка празни приказки… Щели да ни намалят цените…

-          Убаво ги намалия като ги дигная с Еврото – коментирал Гюро.

-          И я викам на моята Дуда, че тия дрънкат дрънкалки само, ама она не ме разбира що и кажувам…

-          И що и кажуваш, Насо? -попитал Гюро и засукал белия си, мустак.

-          Викам и, че ракията е поскъпнала, а тя… Много важно, било. Че то ако не е важно оти тия, че ни дрънкат дрънкалки, Гюро?

-          Нека си дрънкат щом немат друга работа.

Ако си мислят, че само с дрънкане става много се лъжат. Ние не сме бебета та ни носят залъгалки. Кого ще лъжеш ти, бе? Гюро отдавна е излъган и знае само една партия…

–Любопитно ми е… На коя партия залагаш Гюро? -втренчил изненаданите си от изумление очи, Насо в комшията.

–        У  най-сигурната. Кажува се Свети Паралей. Идва веднъж у месецо заплатата ама без нея сичко е не вересия у тефтеро на Весо кръчмаро Господ до го…

–        Поживи ли, Гюро? – прекъснал тирадата на Гюро, съседът Насо.

–        Ами да не се мешаме у работата на Господа Бога. Он си знае работата, ама тия дето агитират със залъгалките си дето им викаш „Дрънкалки“ знае се само на избори и промени на конституцията залагат. А у нас с избори не става, Насо. Не става, требва много пари като тия дето наливат у отборо на Лудогорец Имат пари, имат политика и успешни игри. А щом нема пари, нема и политика у назе. Само дрънкане на залъгалки…

–        Абе Гюро я ела да изпием по ракия, че сама стои у мазето и прокисва…

–        Така кажи, Наско! Така кажи, а не ме залъгвай с дрънкалките на мегдано. Сичко си имам. И златен часовник даже. А тия, дошли с ключодържатели. Дрънкат ги и си мислят, че със звуци, че ни прикарат до урните.

   Двамата комшии приятели от село Ливадово седнали под разцъфтялата джанка и  почнали тяхната залъгалка с домашна ракия, която после дълго време дрънчала в главите им тревожно. Но кои са Гюро и Насо та някой да посмее да ги агитира със залъгалки като те си я имат собствена и не им пука за мнението на „Дрънкалките“.

В. Софин 14.04.2026год.