СЪДБОВНИ ДНИ
Дори когато ме няма
дори, когато липсвам
ще бъда още там с пряма
усмивка, с която искам
да споделя, че ви обичам!
Времето властно определя,
кога да ми избягат годините,
които безстрашно споделя,
с косите побелели на дните
останали съдбовни в неделя!
Но стига! Стопявам се в мъглата.
Все още високи търся върховете,
които с орли живеят в планината,
където срещам силни ветровете
които с обич, галят ми сърцето!
В. Софин 06.11.2026год.
Момчето все пак се пенсионира
Момчето бавно си отива
не, защото вече го не бива,
а защото системата - иска
да го ликвидира!
Тя без скруполи е днес решила,
момчето все пак да пенсионира
като спре погледа му в Рила -
планината, дет го е родила...!
Едва ли пътят му ще спира
горе, където вият се орлите,
където безпомощни очите
ровят кои от мъглите да избира!
В. Софин
СТИХ ПЕРОТО МИ ПОДХВАНА
Сладка стигна ме покана:
нектар от устните ти, пих
и капка даже не остана
освен един вълшебен стих,
който перото ми подхвана!
За теб и мен съчини поема:
вървим двама край морето
приятен бризът ни превзема
слънцето ни гали по лицето
а любовта времето - отнема!
В. Софин 04.11.2026год.
НА И.Б.
Идва нощем със мечтите
за теб вечната загадка
Четири върха за един ден в Рила – втора част.
Сякаш времето не
мърда закотвено от върхове преживели страхотни зимни бури и слънце, което
периодично ги облизва винаги засмяно и в настроение.
В момента на истината горе на връх Среден Купен се
наслаждаваме на синьо безоблачно небе и невероятни гледки създадени от
Природния творец, който знае как да омае всеки турист стигнал на това място.
Налага се да бързаме. Денят е малък и няма място за бавене.
Слизаме от Средния само за да изкачим и малкия Купен. Успяваме да видим от
скалистото му било Страшното езеро и заслона със същото име до него. В
далечината вдясно от нас съзираме туристи на най-близкия до нас връх Попова
капа 2704 м. н. в. Той всъщност се състои от два върха, свързани с тясно
каменисто ръбче.
След кратък престой и няколко запомнящи се снимки решаваме с
Боян да слезем по скалните блокове към Страшното езеро на 2465м. н. в.
Тук на места очите ни съзират сняг, който затруднява
слизането надолу. Успяваме все пак полека и с голямо търпение да преборим
скалните отломъци и невредими да се насладим на мигове от Страшното езеро, в
което виждаме да цъфтят белите очи на водните лилии.
Отгоре надвиснали като великани ни наблюдават Купените
вдясно, а наляво надзърта с любопитство към нас връх Попова капа 2704 м. н. в.
Недалече от върха ушите ни долавят хорска глъч на планинари,
които видяхме преди от връх Малък Купен.
Току до заслон „Страшното езеро“ турист ни наблюдава с
интерес. Зяпаме го и ние отдалеч. Заслонът намиращ се на височина 2465 м. н. в.
е бил построен в далечната 1951 година
по инициатива на алпинисти и туристи със средства на ВКФС. Едноетажната каменна
постройка може да приюти до 16 души. Често е използван за междинен пункт при
преходи между хижите Мальовица, Мечит и Рибни езера и също като изходна база
при алпийски траверси по билото – от връх Голяма Попова капа до връх Мальовица.
Нашият маршрут обаче продължава надолу през скалист терен в
посока Йончево езеро – 2103 м. н. в. . Кръстено на самоковския Христо Йончев –
Крискарец, който обичал често да опъва палатката си на това място за да рисува
впечатлен от красотата на върховете на Купените.
Стигаме до езерото вече изморени от дългия маршрут. Леко
притъмнява, което ни подсеща, че трябва да побързаме, ако не искаме мракът да
ни хване. Липсват ни челниците, а и фенерчета нямаме. Но макар и изморени
ентусиазъм не ни, липсва. Смъкваме се по тясна пътека, която ни води покрай
горска чешма. Горска, защото вече сме в лоното на иглолистните мури и смърчове, които не посрещат в тъмнина. Телефонът на
Боят, светва фенерчето си и под неговите точни указания успяваме да се преборим
с пътеката, която на места е с камъни. Изведнъж дочуваме някакъв лай или звуци
издавани от диво животно. Разбираме едва вкъщи, че това са били звуци на лисица.
Ами може и мечка да дебне някъде в близост до нас, но това не е причина да
изпадаме в паника. Знаем, че трябва да си приказваме на висок тон, за да не
срещнем нейното нежелано присъствие на пътеката пред нас. Слава Богу успяваме
безпрепятствено да стигнем една от ски пистите намиращи се на това място. Леко заръмява.
Но въпреки дъжда стигаме пътеката спускаща се към ЦПШ – Мальовица, където необезпокоен
от човешко присъствие ни чакаше вече леко отегчен, Пежакът на сина ми Боян.
Точно в 21 часа пристигаме в Самоков, закъснели, огладнели,
но с натрупани по път, приключения, които ни остават за цял живот.
В. Софин 30.10.2026год.
ЛУСТРОСАН ВИД
.
ЛУСТРОСАН ОТ МЕДИИ ВЪНШНИЯ ВИД ЛЪЖЕ.
.
МОЖЕ ДА СЕ УСЕТИШ ОТВРАТЕН ЩОМ СИ ВЛЯЗЪЛ С ПАРИ В ЧУЖДА КОЖА.
.
КОГАТО СЕ ДАВИШ НА СУША, НЕ ВИНАГИ КОЖАТА Е СПАСИТЕЛЕН ПОЯС.
.
КОГАТО ТЕ ИЗБИРАТ ВСИЧКИ, ТОВА НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ И ТЕ ОБИЧАТ.
.
НЯМА НИЩО ПО-ЛЕСНО ОТ ТОВА ДА БЪДЕШ ОМАСКАРЕН.
.
МЕДИИТЕ ВЪРШАТ ЧУДЕСНА РАБОТА, КОГАТО НЕ СА САМО НА ЗАПЛАТИ.
.
ЛЮБОВТА НА НАРОДА МИНАВА ПРЕЗ ВИСОКИТЕ ЦЕНИ В МАГАЗИНА.
.
ЗА БИЗНЕСА ВСИЧКО ДНЕС ДОБРЕ, ЩОМ ВОЙНАТА ЗА ПАРИ ЕДВА ЛИ ЗА ПОЧИВКА ЩЕ ПОСПРЕ!
.
БЛАГОРОДНИ ЛЪЖИТЕ ИЗПЪЛЗЯХА В КУЛОАРИ НА МЕЧТИТЕ.
.
НЕ Е ВАЖНО МИСЛЕНЕТО НИТО ЧУВСТВАТА, КОИТО НАПИРАТ В ГЪРДИТЕ. ПО- ВАЖНО ОТ ЦЕНИТЕ БИЛО ГЛАСУВАНЕТО, КОЕТО НИЩО НЕ РЕШАВА; НЕ ПОНИЖАВ НИТО ПЪК НИ УВАЖАВА!
В. СОФИН 29.10.2026ГОД.
Горчива любов
Море от обич ме намира,
удавя ме, когато ме открива
на гости в чуждата квартира
в поза със жена, красива...!
Да бие сърцето ми не спира.
Жадно тяло ръцете ми извива
устата вече пълна е от вира
с обич сладка, която ме убива!
Лунен лъч немирен ме открива,
когато случайно вкъщи ме намира
пълзи в очите, събужда и навива
за работа, която мило ми сервира!
В. Софин 29.10.2026год.
ОСТРОЪГЪЛНИЧЕТА
Като истински евроатлантик се дразня от нашенци, които вместо да приемат Еврото само "млякат" в лева!
...
Преди често намирах по пътя си стотинки и левове. Сега уви, само захвърлени нарочно, центове.
...
Все говорим за избори у нас. Хубаво, но кога ще започнем да говорим за проблемите, които наистина вълнуват българина?
...
Как така е насадена мисълта у нашенеца, че лева решава дали цената в Евро ще се вдигне двойно!?
...
Едно говорят. Друго вършат. това е нормално, когато живеете в държава, която мисли и решава проблемите Ви.
...
Когато външни елементи режат от хляба ни, нормално е да се събудим въоръжени с търпение, което на запад ескалира.
...
Всичко възможно и с пот на челото се прави, за да може магистралите в България да бъдат завършени в края на 21- век.
...
Колите не знаят, защо? Но нашенецът знае, че двойният стандарт у нас води до бедност.
...
В изборния ден избрали... Ами? Варили, дегустирали, но не пили ракия и затова забравили да гласуват.
В. Софин 27.10.2026год
