До Овчарченският водопад с нежното име, Горица

                                                                                                    

                                До Овчарченският водопад с нежното име, Горица

         Понякога идеите идват внезапно като лъч светлина в тъмното. Нашето си беше лъч предизвикан от горещината на Слънцето. И днешния следобед не обещаваше по различно време. Термометрите се бяха заковали на четиридесет градуса по целзий. В такава горещина идва идея от страна на сина ми Боян да посетим водопад Горица.

   Той се намира  в северното подножие на Рила планина. В  близост до село Овчарци и до град Сапарева Баня. Това е най-ниският водопад в Рила – на 900 метра надморска височина. Може да се открие единствено по течението на река Горица която събира води от склоновете на върховете Крива Соспа, Ташмандра и Кабул.

    Водопадът е висок 39 m и в долната си част образува тераса. До него се достига по екопътека, започваща от горния край на село Овчарци и достигаща до местността Соколов изглед. Или с другото му известно в местността  име,  връх Големият камък – 1284 м. н. в.  Освен големия водопад, нагоре по течението на реката могат да се видят и още шест по-малки водопада с височина 5 – 15 метра.

    Водопадът се оказва част от вододайната зона на района и е пълноводен целогодишно, без метеорологичната обстановка да влияе на водния поток

      И за да бъде по интересно на всички туристи или може би само на някои от нас има написана легенда от миналото за водопад, Горица.

„Живели  щастливи в село Овчарци Йовица и Горица. Девойката била много хубава. Беят харесал момата и изпратил негови верни хора да я отвлекат. Изплашила се Горица и побягнала към високата планина, където Йовица пасял овцете си. Ала верните турски слуги на бея я настигнали. За да не попадне в ръцете им Горица се хвърлила в реката от високата скала в пропастта. Затова местните хора тук нарекли водопадът на нейно име.“

 Хубаво. Но на места четем, Овчарченски водопад. Няма лошо. Все пак реката се казва Горица, защо не и водопадът?

  След кратки размишления отиваме на място за да проверим истината и усетим хладния полъх идващ от водопада.

Преди да изкачим досадните циментови стълби спираме пред няколко табели с указания за мястото и околността.

Водопад Горица. Съгласяваме се и преди да продължим към мястото на срещата с разхладата в августовския топъл ден, четем другата табела от, която ни става ясно, че някъде в близост до нас се намират скачащи и пълзящи твари, като червенокоремна и жълна бумка,/ вид жаби“; обикновената, шипобедрена и шипоопашата блатна костенурка;

Дори не е пропуснат и големия гребенест тритон, който също си е намерил място тук.

Има и представители от горите. Ако се загледаме ще видим, че се среща букът, габърът,  дъбът, обикновената ела, бяла и черна мура, а и също така бял бор.

Бих добавил билки, които срещнах по пътя си. Горе близо до хълма „Соколов изглед“ погледът улавя, жълтия лопен,  ригана, който цъфти сега и разбира се много други.

Вече на водопад Горица правим снимки за спомен и после тръгваме с ентусиазъм към връх големият Камък. Само някакви си 1284 м. н. в., които не са особено препятствие за нас с Боян. Лошото беше, че жегата извличаше пот от челата ни и краката бързаха, по направената от стичащи се дъждовни води, пътека. Всъщност улей изкопан от паднали пролетни води. По пътя срещаме жега и мухи, които хапят без пощада, но успяваме да стигнем до скала, от която виждаме, по голямата част от водопад Горица, а и над него. Там очите ни очите нови водопади. След кратка почивка, снимки и глътка животоспасяваща вода, продължаваме нагоре. Пътеката се оказва камениста, в улея намираме шишарки от иглолистните преобладаващи тук. Въпреки всичко това, след срещата с ригана виждаме и поляна разорана от диво прасе. Мравуняк, който е изцяло преровен ни сеща и за мечката. Все пак не я срещаме по пътя си, но спираме на едно място или чешма, където точим вода.  Интересно! Някога е била изградена с народни мотиви. Погледите улавят, мома с кобилица и две менци на рамо. Неизвестен майстор е оставил част от таланта на ръцете си тук. Освен него виждаме и маса, за пикник. Близо до нея има и огнище.

Мухите тука обаче са толкова настоятелни, че не можем да останем дълго. Продължаваме да тормозим с краката си пътеката нагоре, към връх Големият камък. Тя сякаш няма свършване. Даже внезапно взе, че се разклони. Естествено ние не се подвеждаме по- другия път. Следваме нашия, който ни води до една бих я нарекъл барака или заслон за преспиване. Там също има изградено огнище. Вратата е затворена, а и ние не се опитваме да я отворим. Бързаме напред. Най- после връх голям Камък – 1284м. н. в.

Голяма скала, на която горе е монтират железен кръст със соларна батерия. Предположихме, че нощем свети и се вижда отдалеч.

Отново правим снимки на околностите. Долу ширнало се полето, което е успяло да скъта не само село Овчарци, а село Ресилово, град Дупница и вдясно град Сапарева Баня.

От тук не се вижда водопад Горица, но се чуват водите, които се разбиват там долу, някъде сред скалите на реката със същото име. С малка помощ от интернет научаваме:

    „Големия камък се оказва малък скалист връх с височина 1284м. н. в., извисен над долината на река Горица. Връхната му точка представлява оголена скала, от която се разкрива панорама към Сапарево - банската котловина и издигащата се отвъд нея планина Верила.“

  Отново правим снимки. Отново спомени за мястото, върха и после тръгване почти с нежелание обратно. Там долу към жегата, която хапеше с четиридесетте си градуса.

     Оцеляваме на предела на силите си. „Пежака“ на сина спасява положението въпреки ламарината напекла се по него.

Е, оставаме спомените назад за да тръгнем може би утре в нова посока, интересен маршрут открит по карта или уловен от интернета.

И с мисълта за новия ден, който не се знае каква изненада ще поднесе си тръгваме към родния за нас, Самоков.

В. Софин